Решение №17/18.02.2021 по дело №2253/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №727/30.10.2020 по дело №2253/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор,когато отменя решението на първоинстанционния съд.

Отговор

Мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации, касаещи правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Те трябва да са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като отразяват решаваща, а не проверяваща дейност, тъй като въззивният съд е втора по ред инстанция по съществото на спора и е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите към решението си.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о. в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2253 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Постъпила е касационна жалба от „Пано и Сани – Аврамови и сие“ООД [населено място], представлявано от адв.Н. В. срещу решение № 267 от 29.04.20г.по в.гр.дело № 668/19г.на Окръжен съд – Велико Търново.С него е отменено решението от 27.05.19г.по гр.дело № 314/19г.на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против В. Й. Ф. от [населено място],с който на основание чл. 203, ал. 2 КТ, пр.1 претендира присъждане на сумата от 6 322,92лв, обезщетение за вреди, причинени на дружеството – ищец от ответницата по време на работната й смяна в нощта на 24 срещу 25 септември 2018г.чрез ползване на игрални автомати в игрална зала на [улица], гр.Велико Т. без заплащане, като недоказан и неоснователен.

Касационен въпрос

С определение № 727 от 30.10.20г. настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор,когато отменя решението на първоинстанционния съд.

Мотиви

Практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решения по чл.290 ГПК, /решение № 187 от 07.07.2016г.по гр.д.№ 1332/15г.на 4-то г.о.; решение № 149 от 28.12.17г.по гр.дело № 1604/16г.на ТК; решение № 212 от 01.02.12г.по гр.дело № 1106/10г.на ТК,2-ро отд.и др./ приема, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации, касаещи правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Те трябва да са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като отразяват решаваща, а не проверяваща дейност, тъй като въззивният съд е втора по ред инстанция по съществото на спора и е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите към решението си.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което в игрална зала на ищеца на [улица], [населено място],ответницата В. Ф. е изпълнявала длъжността „крупие“. През нощта на 24 срещу 25 септември 2019г.е била на работа и е играла на игралните автомати в залата, като в изготвения от нея дневен отчет след приключване на смяната са посочени постъпления от залози в размер на 8365.92лв,но реално е отчетена в брой сумата от 2034 лв. Разликата в размер на 6 322.92лв е осчетоводена като липса,на основание съставен протокол за установяване на липса от 25.09.18г.Прието е за установено от съдебно-икономическата експертиза, че разликата между сумата 8365.92 лв, формирана на базата на показанията на броячите на игралните автомати в залата, и отчетените от ответницата 2034 лв,се формира от незаплатени, но използвани от ответницата електронни кредити за автоматите, на които е играла по време на работната си смяна.

За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил съображения ,че търсената сума като обезщетение за претърпени вреди по чл.203 КТ не може да бъде присъдена, тъй като работодателят не е доказал, че ответницата е осуетила сигурен приход. Според съда, след като реален приход от средства не е имало, липсвало е основание за осчетоводяване на процесната стойност.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че ответницата е причинила на работодателя имотна вреда, като се е възползвала от предоставената й за изпълнение на трудовата й функции възможност да играе на поверените й игрални автомати, кредитирайки себе си, за което следва да понесе имуществена отговорност. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска.

Ответницата по жалбата В. Ф. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

По основателността

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

Въззивният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Изводите му, че служителката не е осуетила сигурен приход, са направени на базата на предположения и не кореспондират с данните по делото.

Установено е от приложената длъжностна характеристика на длъжността „крупие“, заемана от В. Ф., че е имала задължения да съхранява и отчита получените суми за залози за участие в хазартни игри на игралните автомати и носи отговорност за съхраняване и отчитане на залозите, т.е. имала е качеството на материално –отговорно лице по смисъла на чл.207 КТ. Имала е също задължение да не участва в игрите, организирани в игралната зала. За изпълнение на трудовите й функции й е предаден ключ, с който след заплащане на залог да задейства игралните автомати за започване на играта. Не се спори по делото, че по време на работната си смяна от 19.00ч.на 24.09.18г.до 7.00ч.на 25.09.18г.ответницата е участвала в игри на игралните автомати, за които й е възложено да отговаря, без предварително да е заплатила установените суми за залози. След приключване на смяната е съставила дневен отчет, в който е отразила показанията на отчитащите устройства на игралните автомати, според които приходът от игралната зала е в размер на 8365.92лв, а реално е отчела сума в размер на 2034лв,или 6322.92 лв по-малко. Възражението й, че причина за неотчетената сума се дължи на грешка при отчитане на залозите от броячите на един от игралните автомати е недоказано. От представения по делото сервизен протокол от 28.09.18г.и от свидетелските показания на св.И. З. е установено, че не е имало технически проблем с игралните автомати, че те са били изправни и отчитали коректно.

Съдебно-счетоводната експертиза е извършила проверка в счетоводството на „Пано и Сани –Аврамови и Сие“ООД, при която вещото лице е констатирало, че оборотът от игралната зала за 24.09.18г. е осчетоводен като приход в размер на 8365.92 лв. Впоследствие е осчетоводен протокол за установяване на липса от 25.09.18г. по дебит сметка 442 „Вземания по липси и начети“ срещу кредитиране на сметка „Приходи от продажби и услуги“ със стойността на неотчетените от В. Ф. 6 322.92 лв. Посочено е, че счетоводството на „Пано и Сани – Аврамови и Сие“ООД се води системно и редовно, при спазване на действащото законодателство и отговаря на изискванията на ЗС и Н..

При тези данни по делото настоящият съдебен състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.203 ал.2 КТ, пр.1 вр.с чл.45 ЗЗД за успешното провеждане на иска. За да е осъществен фактическия състав на имуществената отговорност по чл.203 ал.2 КТ, пр.1 вредата трябва да е причинена умишлено, т.е. лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки вредните последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им. В разглеждания случай противоправното поведение на ответницата е настъпило при изпълнение на възложената й работа, като същата е съзнавала, че прави залози, без реално да ги заплаща, възползвайки се от предоставения й ключ за игралните автомати, с цел получаване на печалба, в противоречие на трудовите й задължения. Причинената на работодателя вреда се изразява в намаляване на имуществената му сфера в резултат на неотчитането на реално извършени, но незаплатени залози за участие в хазартни игри, на обща стойност 6322,92лв.Налице е и причинна връзка между поведението на ответницата, която се е възползвала от предоставената й техническа възможност да играе, като се кредитирала сама себе си, и вредата, която е причинила на работодателя.

По изложените съображения касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск.

С оглед изхода на спора ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в размер на 2289.38 лв.

Диспозитив

Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 267 от 29.04.20г. по в.гр.дело № 668/19г.на Великотърновския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. Й. Ф.,с ЕГН [ЕГН] от гр.В.Т., [улица] ,вх.В,ап.11,на основание чл.203 ал.2 пр.1 КТ вр. чл.45 ЗЗД да заплати на „Пано и Сани – Аврамови и сие“ООД ,със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица] сумата от 6322.92 лв /шест хиляди двадесет и два лв и деветдесет и две ст/,ведно със законната лихва,считано от 8.11.18г.до окончателното изплащане,както и разноски в размер на 2289.38 лв /две хиляди двеста осемдесет и девет лв и тридесет и осем ст/.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332 / 2015 г.
    Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г.
    Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари