Определение №17/18.01.2021 по дело №1877/2020

Спорът е разрешен с Решение №104/03.08.2021 по дело №1877/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

За правната съвместимост на договор, сключен съгласно чл.24 от Наредба №34/29.12.2006г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/, с действието и изпълнението на последващ договор ,сключен между обучаващия се в медицинска специалност специализант и лечебното заведение - база за практическото му обучение, в случай че с този последващ двустранен договор се поема задължение от обучаващия се в специалност към договарящата страна-лечебно заведение, да работи на длъжност съгласно придобитата специалност в това лечебно заведение, за срока на изплащана му за времето на обучение стипендия?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1877/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ [населено място] чрез адв.Д. Д. срещу решение №52 от 03.04.2020г по в.гр.дело № 612/2019г. на Кюстендилски окръжан съд , с което след отмяна на решение от 30.09.2019г по гр.д № 860/2019г на Кюстендилски районен съд са отхвърлени исковете на настоящия жалбоподател за установяване на вземане към ответника Б. Н. Я. за връщане на изплатена стипандия за 25 месеца и неустойка ,произнтичащо от частично неизпълнение от страна на ответника за задълженията му като специализант по договор за повишаване на квалификация и прекфалификация ,относно задължение да работи като лекар според придобитата квалификация при работодателя за срок не-по малък от срока на изплащане на стипандията ,но е напуснал преди този срок, отправяйки едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия си договор по чл.326,ал.1 КТ .

Мотиви

Ищецът е основал претенцията си на договор от 03.01.2013г ,по който ответникът като специализиращ в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ се е задължил към този работодател да придобие специалност „анестезиология и интензивно“,редовна форма на обучение до м.06.2016г ,както и след това да работи по тази специалност при работодателя за срок не по-малък от срока на изплащане на стипандията, срещу задължение работодателят да му заплаща месечна стипандия в размер на две минимални работни заплати за срока на обучанието /т.3, т.6 от договора / В договора се съдържа позоваване на чл.234 КТ , което основание за сключването му ответникът е оспорвал,включително действителостта на договора Според представените към исковата молба доказателства страните са в трудово правоотношение от 30.12.2013г,като Я. е бил назначен на длъжност „лекар“ в друго отделение , различно от отделението, в което е специализирал .Като лекар анистизиолог ответникът е преназначен с допълнително споразумение от 29.12.2016г, след като успешно е завършил обучението .

Въззивният съд е приел,че договорът от 03.01.2013г ,сключен от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ [населено място] и ответника д-р Б. Я. не е произвел правно действие, тъй като преди него,на 12.06.2012г е бил сключен тристранен договор между същите страни с участието на Медицински университет -София за придобиване на специалност. По този договор обучението на специализанта Я. е финансирано от държавата. Първият по време договор е сключен при предпоставките на чл. 24 от Наредба №34/29.12.2009г на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/ Не е спорно ,че за срока на обучението на ответника като специализант са изплащани две минимални заплати месечно /стипандия/ , както е посочено и в двата договора. Въззивният съд е направил извод ,че това плащане не е по договора от 03.01.2013г, на което твърдение е основана и ищцовата претенция ,а представлява възнаграждение полагащо се на специализант спечелил конкурс, субсидирано е от държавата по време на провежданото обучение,доколкото по делото не се установяват регламентираните в чл.24, ал.5 от Наредба №34/29.12.2009г случаи ,при които възнаграждение не се заплаща.Ответната болница ,която съгласно тристранния договор от 12.06.2012г и наредбата е институцията,провеждала практическото обучие на ответника ,спечелил конкрурс за място финансирано от държавата ,е следвало да изплаща възнаграждението му по този именно договор като вторичен разпоредител с бюджетни средства.При формата

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари