*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Чия е доказателствената тежест за доказване наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и следва ли ищецът да докаже наличието на твърдяното от него противоправно поведение на ответника или ответникът трябва да докаже отсъствие на противоправно поведение?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № ******/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД [населено място], чрез изпълнителния директор Е. В. и прокуриста М. П., приподписана от процесуалния пълномощник адв. С., срещу решение № ****** г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено решение № ****** г. по описа на Софийския градски съд. С последното касаторът е осъден да заплати на ищеца Г. Т. Е. [населено място] на основание чл.49 ЗЗД сумата 156 942.93 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие действия на ответника от несъобразяване с наложен запор по изп. дело № 20137830400060 на ЧСИ И. Ч., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли за отмяната му, ведно с отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Позовава се на допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.154 ал.1 и чл.236 ал.2 ГПК/, на материалния закон /чл.49 вр. чл.45 ЗЗД/ и необоснованост. Намира, че решението е постановено при липса на предпоставките за носене на деликтна отговорност, основано е на грешна интерпретация на доказателствения материал и на грешни констатации по повод правоотношения, възникнали от договор за факторинг. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване.

Ответникът по касационната жалба - Г. Т. Е. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. Т., изразява и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно, по подробно изложени в писмен вид съображения. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и доводите на страните по наведените с касационната жалба основания ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в


Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари