Решение №167/23.10.2019 по дело №4249/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Отговор

Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Той следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да направи свои фактически и правни изводи по делото. Съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ:
Илияна Папазова, Майя Русева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4249 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на З. Ж. С. срещу решение №.1156/25.06.18 по г.д.№.1251/18 на Окръжен съд Варна в частта, с която е потвърдено решение №.5441/22.12.17 по г.д.№.4383/17 на Районен съд Варна, 8с., за отхвърляне на предявените от касатора искове за заплащане солидарно с „ВМ Интернешънъл“ЕООД на 5849,54щ.д. неплатено трудово възнаграждение за периода м.08-м.10.15 и 350,67щ.д. лихви за забава за времето 1.11.15-3.06.16 /в частта за разликите над тези суми до 6002щ.д. и 360,84щ.д. (съставляващи 152,46щ.д. обезщетение за неползван отпуск и 9,17щ.д. лихва) касационната жалба е оставена без разглеждане предвид чл. 280, ал. 3 ГПК с влязлото в сила определение по чл.288 ГПК/. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания акт и се моли за отмяната му ведно с уважаване на претенциите.

Ответните страни „Булминерал“АД /в несъстоятелност/ и „ВМ Интернешънъл“ЕООД не вземат становище.

Касационен въпрос

С определение №.255/3.04.19 по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Мотиви

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 29.06.15 между „ВМ Интернешънъл“ЕООД като работодател и ищеца като моряк/работник е бил сключен трудов договор, по силата на който той изпълнявал длъжността „трети механик“ с място на работа моторен кораб „Батя“ при месечно възнаграждение 3000щ.д.; трудовото правоотношението било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като видно от издаденото от дружеството удостоверение, дължимите към 23.11.15г. суми за нетно трудово възнаграждение и обезщетение за процесния период възлизат на 6002щ.д. Същевременно с договор от 6.01.12 за беърбоут чартър /стандартен договор за наемане на кораб без екипаж/, сключен между корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА“, Маршалски острови, и „Булминерал“ АД, моторният кораб „Батя“ е бил предоставен под наем за периода до 6.01.2017г. на беърбоут чартьора „Булминерал“АД, а последният, с договор за пренаемане на кораба от 7.05.13, го е преотдал под наем за периода 7.05.13-7.05.16 на подбеърбоут чартьора „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалски острови. В регистъра за корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър /регистър ББЧ/, за кораба „Батя“ е вписан беърбоут чартьор „Булминерал“АД със срок от 1.01.12-6.01.17 и подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“ със срок на договор 7.05.13-7.05.16-като няма вписани данни относно корабния мениджър на кораба.

При тези обстоятелства и предвид регламентация на договора за беърбоут чартър в КТК е посочено, че индивидуалният договор на ищеца е бил сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД на 29.06.15 – към който момент „Булминерал“АД е имал качество на наемател по договор за беърбоут чартър на кораба, преотдал по силата на договор за подбеърбоут чартър на трето лице „Шипинг Лоджистик СА“ – което от своя страна е възложило управлението на кораба с договор за корабен мениджмънт на „ВИ Интернешънъл“ЕООД – т.е. трудовият договор с моряка е бил сключен с корабен мениджър, който при сключването му е действал от свое име. Прието е, че солидарна отговорност за изпълнение на задължения, произтичащи от трудови договори, сключени от корабния мениджър за последния и корабопритежателя, не е предвидена в закона, а не е уговорена изрично и между страните, а доводите, че договорът за беърбоут чартър, сключен между „Булминерал“АД и „Шипинг“ Лоджистик СА“, реално не е бил изпълняван, и лицето, което в процесния период фактически е експлоатирало кораба, е бил именно „Булминерал“АД, са ирелевантни. Отразено е, че когато трудовият договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задължения възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател; когато, обаче, договорът е сключен от корабния мениджър от негово име, той дължи изпълнението му на своя съконтрагент /арг. от чл.ІІ от Морската трудова конвенция от 2006г./-т.е. задължението за плащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабният мениджър във връзка със заплащане на трудово възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. В случая трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешънъл“ЕООД, при сключването му той е действал от свое име, поради което и правата и задълженията по споразумението са възникнали в неговата правна сфера. В тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя. Позоваването на приложимост на разпоредбата на чл.199з КТК е намерено за неоснователно, тъй като тя урежда отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качество на трети лица по чл.199з КТК. При тези обстоятелства е формиран извод, че липсва договорно или законово основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Булминерал“АД.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно трайно установената практика на ВКС, която настоящият състав споделя, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Той следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да направи свои фактически и правни изводи по делото. Съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните /реш.№.411/27.10.11 по г.д.№.1857/10, ІV ГО, реш.№.65/30.07.14 по т.д.№.1656/13, ІІ ТО, реш.№.10/1.12.12 по г.д.№.130/11, І ГО, реш.№.341/ 11.11.11 по г.д.№.992/10, І ГО и др./.

По основателността

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор, а се установява и от събраните доказателства, в това число съдебно-счетоводна експертиза, че:

-на 29.06.15 между „ВМ Интернешънъл“ЕООД като работодател и ищеца като моряк/работник е бил сключен трудов договор, по силата на който той изпълнявал длъжността „трети механик“ с място на работа моторен кораб „Батя“ при месечно възнаграждение 3000щ.д.;

-трудовото правоотношението било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като дължимите към 23.11.15г. суми за нетно трудово възнаграждение за процесния период възлизат на 5849,54щ.д. /1059,37щ.д. +2859,49щ.д.+1930,54щ.д./, за обезщетението по чл.224 КТ /4дни/ – на 152,46щ.д.–или общо на 6002щ.д.; лихвите върху трудовите възнаграждения са 350,67щ.д. /63,69щ.д.+171,91щ.д.+116,07щ.д./, върху обезщетението – 9,17щ.д. – или общо 360,84щ.д.

– с договор от 6.01.12 за беърбоут чартър /стандартен договор за наемане на кораб без екипаж/, сключен между корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА“, Маршалски острови, и „Булминерал“ АД, моторният кораб „Батя“ е бил предоставен под наем за периода до 6.01.2017г. на беърбоут чартьора „Булминерал“АД, а последният, с договор за пренаемане на кораба от 7.05.13, го е преотдал под наем за периода 7.05.13-7.05.16 на подбеърбоут чартьора „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалски острови;

-в регистъра за корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър /регистър ББЧ/, за кораба „Батя“ е вписан беърбоут чартьор „Булминерал“ АД със срок от 1.01.12-6.01.17 и подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“ със срок на договор 7.05.13-7.05.16-като няма спор, че през съответните периоди, в това число процесния, корабът е плавал под български флаг.

При тези обстоятелства и с оглед наведените оплаквания за правилното решаване на спора е от значение изясняването на въпроса относно правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК, както и на обстоятелството, че корабът е плавал под български флаг.

По същия междувременно е постановена задължителна практика на ВКС /реш.№.169/12.06.19 по г.д.№.2489/18, ІV ГО, реш.№.203/07.10.19 по г.д.№.2497/18, ІV ГО, реш.№.157/17.07.19 по г.д.№.1741/18, ІV ГО и др./, която настоящия състав споделя. Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 Август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 Август 1996г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме, документи, удостоверяващи това – чл.91 т.1 и т.2. Съгласно чл.94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни, и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море.

Във вътрешното ни законодателство връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл.27 КТК, който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна-членка на Европейския съюз, установени в Република България и 4. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т.1 – т.4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България.

Съгласно чл. 33, ал. 1 КТК всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като тези книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция „Морска администрация“. Съгласно чл. 34, ал. 5 КТК, регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги, ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1 КТК, т.2, т.3 и т.4 – т.е. от българско физическо или юридическо лице; физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз, при условие, че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна-членка на Европейския съюз, установени в Република България и кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т.1 – т.4 за времето на действие на договора.

Съгласно чл.35 КТК на корабите, вписани в регистровите книги, се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл.35а КТК на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

При тази уредба на закона корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (чл. 39а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл.35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона, е недействително и не може да породи правни последици.

Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър, е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл.12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба.

В разглежданата хипотеза въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното правоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009г. – ДВ, бр. 42 от 5.06.2009г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013г., в сила от 20.08.2013г.,); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС №.226 от 14.10.2003г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004г.).

Съгласно Глава Втора (Трудови отношения) от Морска трудова конвенция (т.1 б.а и б.с) моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба (§1, т.7 ДР), а съгласно чл.6 преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК.

Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът (лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл.ІІ б.h от Морска трудова конвенция) не е работодател по смисъла на §1 т.7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл.225б КТК). Мениджърът действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1 КТК, т.2, т.3 и т.4, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ (чл. 33, ал. 1 КТК), а условие за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на същия може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото му да плава под българско знаме – чл.35а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363 КТК, ал.1 и ал.2.

Тази правна уредба не е била съобразена от въззивната инстанция при формиране на изводи, че моряците на кораб „Батя” са били наети от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от името и за сметка на „Шипинг лоджистик“ С.А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд е постановил решението си и в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК – без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционния акт относно недействителността на извършеното вписване на „Шипинг лоджистик“ С.А., както и относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател, вкл. и приложените в подкрепа на този довод временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище Варна, издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверения на Агенция „Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Доколкото повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия не се налага, с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК трябва да се постанови ново решение по съществото на гражданскоправния спор, във връзка с което настоящият състав съобрази следното:

Търговско акционерно дружество „Шипинг лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република Маршалови острови и следователно е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал. 1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз- поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вписването му е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Шипинг лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е Република България, и от националното законодателство – чл.2 от Наредбата за корабните документи.

Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Шипинг лоджистик“ С.А,. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо (но не и българско знаме) знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица, е и недействителното, извършено в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Недействителен са и сключените с ищеца трудови договори с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т. 2 КТК, комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което съгласно чл.6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Трудовият договор е сключен в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащ на закона е недействителен. При сключването и изпълнението му работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с него следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1 т.7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1 т.7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015-2016 година. По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на §1 т.7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя-поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК, отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.

Предвид изложеното, предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за периода м.август–м.ноември 2015г. е основателен в размер, определен съобразно договора, въз основа на който работникът е приел да изпълнява и е изпълнил трудовите си задължения – за 5849,54щ.д. Основателни са и акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху неизплатената част от задължението, в това число от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане.

Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците на „работодател” и „корабопритежател”. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като „моряк”, нает от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на кораб „Батя”, чиито корабопритежаел е ответникът „Булминерал” АД. Кой от ответниците е действителния работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност, следва от правната уредба на правоотношението-предвид което, с оглед гореизложените мотиви, искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно /в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение №.1/30.03.12 по тълк.д.№.1/10 ОСГК на ВКС/. В настоящето производство съдът не е обвързан и от влязлото в сила решение на Варненски районен съд поради липсата на субективен идентитет.

Диспозитив

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.1156/25.06.18 по г.д.№.1251/18 на Окръжен съд Варна в частта, с която е потвърдено решение №.5441/22.12.17 по г.д.№.4383/17 на Районен съд Варна, 8с., за отхвърляне на предявените от З. Ж. С. срещу „Булминерал“АД искове за заплащане солидарно с „ВМ Интернешънъл“ЕООД на 5849,54щ.д. неплатени трудови възнаграждения за м.08-м.10.2015, ведно с 350,67щ.д. лихви за забава за периода 1.11.15-3.06.16, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, [населено място] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], да заплати на З. Ж. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 199ж, ал. 1 КТК 5849,54щ.д. /пет хиляди осемстотин четиридесет и девет щатски долара и петдесет и четири цента/ неплатени трудови възнаграждения за м.08-м.10.2015, ведно със законната лихва считано от 6.06.16 до окончателното изплащане, и 350,67щ.д. /триста и петдесет щатски долара и шестдесет и седем цента/ лихви за забава за периода 1.11.15-3.06.16.

ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД, [населено място] /в несъстоятелност/, ведно с ВМ Интернешанъл“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. Докладчик: съдия Владимир Йорданов Относно доказателствените средства за установяване съществуването на трудовото правоотношение.
Решение № 65 от 30.07.2014 г. по търг. д. № 1656/2013 г. Докладчик: съдия Бонка Йонкова Относно решението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. Относно за произтичащото от чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания. Относно доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.
Решение № 341 от 11.11.2011 г. по гр. д. № 992/2010 г. Докладчик: съдия Костадинка Арсова Допустимо ли е по действащият процесуален ред да се постанови решение по спора след проведено открито заседание , без да е разяснено делото от фактическа страна, без да е даден ход за устни състезания и без да е обявено , че следва постановяване на решение. Инвокираните пороци навеждат на нарушение по чл. 149, ал. 1 ГПК, чл. 149, ал. 2 ГПК и чл. 149, ал. 3 ГПК?
Решение №203/07.10.2019 по дело №2497/2018 Докладчик: съдия Албена Бонева За правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, поради наличие на хипотезата. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)


Цитирани норми