Определение №166/19.04.2021 по дело №161/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 166

    София, 19.04.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

    гр.дело № 161/2021 година

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л. А. против решение № 128 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 70/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, поправено с решение № 20155 от 02.10.2020 г., с което е отменено решение от 19.02.2020г., постановено по гр д. № 214/2019г. по описа на Районен съд – Момчилград и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора против А. Х. М. за делба на имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ.... с пл.сн. ...., пл. сн. № ........, с пл. сн. № .......... в кв............. по плана на [населено място]. с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., при описани граници

    В касационната жалба се прави оплакване за допустимост и неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че въззивният съд е следвало да констатира, че исковата молба е нередовна, да предприеме действия сам за отстраняване на нередовностите, или да обезсили решението и да върне делото на РС за да изпълни задълженията си по чл. 129 ГПК. Твърди се нарушение на правилата за доказателствена тежест, защото ответника следвало да докаже, че не е съсобственик, на задължението на съда да извърши доклад по делото и да укаже на страните кои факти следва да докаже всяка от тях.Твърди се нарушение и на материалния закон, защото е отхвърлен иска за делба.

    В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и ал.2 пр.2 ГПК. Твърди се недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовна искова молба или противоречие със съдебната практика по пет формулирани въпроса.

    Ответницата, чрез пълномощника си развива съображения за охранителен характер на проверката за правото на собственост на съделителите. Според пълномощника й, за съда не съществувало задължение да указва на страните да докажат правото си на собственост, нямало абсолютни доказателства за право на собственост, ответникът нямал задължение да установява правото си на собственост.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

    Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

    Касаторът А. Л. А. е предявил против А. Х. М. иск за делба на имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ .........., с пл.сн. ........., пл. сн. № .........., с пл. сн. № ......... в кв......... по плана на [населено място]. с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. В исковата молба е твърдял, че е собственик на 1/8 ид.ч. по дарение, за което представя н.а. № № ......., т. ...,/08.11.2018 год. на нотариус А. У. и на 6/8 ид.ч. по покупко-продажба, за което е представил н.а.№ ...., ......../ 08.11.2018 год. на същия нотариус. Твърдял е, че ответницата притежава 1/8 ид.ч. от имота, но не посочва основание, на което тя е собственик и не представя документ за собственост или други документи, удостоверяващи правата на ответницата. Твърди само, че не може доброволно да се разбере с нея. В отговора на исковата молба, ответницата е оспорила първата сделка, като нищожна поради противоречие с чл. 33, ал.2 ЗС и симулативна, като прикриваща продажба, а за втората е твърдяла нетранслативност. Не е посочила на какво основание тя е собственик и не е представила документ за собственост.

    РС не е оставял исковата молба без движение, не е изготвил доклад по делото, в който да докладва за които факти страните не соат доказателства. С решението, без да обсъжда, е приел за доказано наличието на съсобственост между страните и е допуснал съдебна делба, при квоти 7/8 ид. ч. за А. Л. А. и 1/8 ид.ч. за А. Х. М..

    Въззивният съд е отменил това решение като неправилно, тъй

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари