Решение №164/13.11.2019 по дело №851/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Разпоредбата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ свързва началото на 6-месечния срок за прилагане на дворищнорегулационните планове със започването на административно производство по приложението на плана /чрез подаване на искане от заинтересования собственик до общинската администрация за оценка на придаваемите части/, а не с плащането на определеното в това административно производство обезщетение. Следователно в хипотезата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ срокът е спазен, ако до изтичането му е подадено искане от заинтересованото лице за започване на административно производство по прилагането на плана чрез оценка на придаваемите части. Кога реално е заплатено определеното от общинската администрация обезщетение за тези придаваеми части е без значение, доколкото моментът на плащане зависи от продължителността на административното производство по издаване на административен акт за тяхната оценка и продължителността на съдебното производството, при евентуално обжалване на административния акт за оценка. Само ако заинтересованото лице не е подало искане за оценка в срока по пар. 6, ал.2 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява съгласно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 851/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл.294, ал.1 ГПК.

История на спора

С решение № 109 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 3183 от 2017 г. Върховният касационен съд, ГК, второ г.о. е отменил решение № 193 от 05.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 167 от 2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в мотивите на решението са дадени указания за приложение на материалния закон.

С решение № 428 от 27.11.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 683 от 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е потвърдено решение № 327 от 02.12.2017 г. по гр.д.№ 115 от 2016 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен иска на Д. А. Е. и А. М. Е. срещу М. Д. Д. и Р. Ю. Д. по чл.109 ЗС за осъждането им да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражнява правото си на собственост върху придаваемото по регулация от 1989 г. място от 104 кв.м., представляващо понастоящем част от УПИ …. , ….. от кв. ….. по плана на [населено място] от 2004 г., като премахнат незаконната ограда, построена на границата на имоти пл.№ ….. и № ….. .

Против това решение е подадена касационна жалба от Д. А. Е. чрез процесуалния представител адв.Л.К. . В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Моли се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.

Ответниците М. Д. Д. и Р. Ю. Д. не се явяват в открито съдебно заседание за изразяване на становище, но са подали писмен отговор, в който поддържат, че касационната жалба е неоснователна.

А. М. Е.- ищца по делото и съпруга на касатора Д. Е.- също не се явява в открито съдебно заседание, но в писмено становище изразява становище за основателност на жалбата.

Касационен въпрос

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 374 от 09.07.2019 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на решението.

Мотиви

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението № 327 от 02.12.2017 г. по гр.д.№ 115 от 2016 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Е. и А. М. Е. против М. Д. Д. и Р. Ю. Д. иск с правно основание чл.109 ЗС. За да постанови това решение, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици по регулация на спорната част от 104 кв.м., която според плана от 1989 г. на [населено място] се придава от имот пл.№ ….. към съсобствения на ищците парцел ХІ- …., ….. в кв. …., а по плана от 2004 г. е част от собствения на ищците УПИ ….. , ….. в кв. ….. .

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по повод прилагането на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1989 г., предвиждащ придаване на части от имот пл.№ ….. към парцела на ищците, е бил съставен протокол № 02-02 от 13.12.2000 г. на Комисия по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ за оценка на придаваемото място от 104 кв.м., като същото е оценено на 312 лв. Против оценката е подадена жалба от ответника М. Д., която е оставена без уважение с решение на Велинградския районен съд по гр.д.№ 59 от 2001 г., влязло в сила на 04.06.2001 г. С вносна бележка от 16.10.2001 г. ищецът Д. Е. е внесъл в Банка Д. по сметка на М. Д. сумата от 312 лв., след което с нотариален акт № ….. от ….. .12.2008 г. е признат за собственик на придаденото по регулация дворно място с площ от 104 кв.м.

Предвид така приетата за установена фактическа обстановка очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че въпреки подадената преди изтичане на шестмесечния срок по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ молба за оценка на придаваемите части /с цел приложението на действащия към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационен план на [населено място] от 1989 г./ и започнало въз основа на тази молба административно производство по оценка на придаваемото място, отчуждителното действие на плана е прекратено на основание пар. 8 ПР ЗУТ, тъй като определената по административен ред цена е заплатена след изтичане на срока по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ. Този извод на съда е в явно нарушение на материалния закон /пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ /, който свързва началото на 6-месечния срок за прилагане на дворищнорегулационните планове със започването на административно производство по приложението на плана /чрез подаване на искане от заинтересования собственик до общинската администрация за оценка на придаваемите части/, а не с плащането на определеното в това административно производство обезщетение. Да се приеме обратното /че разпоредбата на пар. 6, ал. 2 ПР на ЗУТ изисква в 6-месечния срок да бъде заплатена оценката на придаваемите по регулация части/, означава да се обезсмисли тази разпоредба, доколкото изпълнението й се поставя в зависимост от действията на общинската администрация /която може да не спази предвидения в пар. 6, ал. 2, изр. 2 ПР ЗУТ едномесечен срок за извършване на оценка на придаваемите по регулация части, а да извърши тази оценка след изтичане на 6-месечния срок/ или на лицето, от чийто имот се отчуждават части по регулация /което може да обжалва административния акт за оценка на придаваемите части, единствено с цел да препятства плащането на обезщетението преди изтичане на 6-месечния срок/. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, например решение № 221 от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 1082 от 2010 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 983 от 11.11.2008 г. по гр.д.№ 3648 от 2007 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и др.

Поради гореизложеното обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Тъй като след неговата отмяна не се налага извършването на нови процесуални действия, на основание чл.295, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе с решение по съществото на спора.

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС.

В исковата молба ищците Д. А. Е. и А. М. Е. твърдят, че са собственици на 104 кв.м. от имот, които понастоящем са част от УПИ …., ….. по плана на [населено място] от 2004 г., а по силата на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1989 г. са били придадени по регулация от имота на ответниците пл.№ ….. към съсобствения на ищците парцел ХI-…., ….. в кв. ….. . В срока по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ дворищнорегулационният план от 1989 г. е бил приложен, поради което те окончателно са придобили правото на собственост върху тази част от мястото. Сочат, че ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост върху спорната част от имота, като са поставили ограда, която препятства достъпа на собствения им имот към улица.

В отговора на исковата молба и в хода на производството ответниците М. Д. Д. и Р. Ю. Д. оспорват иска. Твърдят, че дворищнорегулационният план на [населено място] от 1989 г. не е бил приложен в преклузивния срок по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ /тъй като определеното за придаваемата част обезщетение било платено от ищците след изтичане на срока по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ/, поради което към настоящия момент спорната част е собственост на ответниците, а не на ищците. Евентуално твърдят, че са придобили спорната част от имота на основание давностно владение, осъществявано от тях непрекъснато в периода от 1995 г. до настоящия момент.

Не се спори между страните и от представените по делото нотариален акт № …., том …., нот.д.№ ….. от …. .08.2000 г., удостоверение за граждански брак, сключен на 13.08.1989 г., нотариален акт № …., том …., нот.д.№ ….. от …. .10.1981 г., нотариален акт № …., том …., нот.д.№ ….. от ….. .12.1995 г. и заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че до 1989 г. ищците Д. А. Е. и А. М. Е. са били собственици при условията на съпружеска имуществена общност на имот пл.№ ….. с площ от 275 кв.м. по плана на [населено място], а праводателят на ответниците М. Д. Д. и Р. Ю. Д.- Х. И. Х. /Х. И. Н./ е била собственик на имот пл.№ ….. от кв. ….. по действащия до 1989 г. план, идентичен сега с имот пл.№ ….. по кадастралния план на селото от 2000 г., с площ от 280 кв.м.

Видно от приетите по делото и неоспорени основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, по силата на дворищнорегулационният план на селото от 1989 г. от имот пл.№ ….. на ищците и имот пл.№ ….. е образуван общ парцел: парцел ХI- …., ….. в кв. …., като съгласно предвижданията на плана към този парцел се придават по регулация 104 кв.м. от имот пл.№ ….. на ответниците.

Ищецът Д. А. Е. е поискал да бъдат оценени придадените по регулация части от имота с искане, подадено в общинската администрация преди 13.12.2000 г.

С протокол № 02-02 от 13.12.2000 г. на Комисия по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ е извършена оценка на придаваемата от имот пл.№ ….. към парцел ХІ- ….., ….. част с площ от 104 кв.м. Стойността на придаваемото дворно място е определена на 312 лв. Оценката е била обжалвана, но жалбата е била оставена без уважение с решение на Велинградския районен съд от 27.04.2001 г. по гр.д.№ 59 от 2001 г., влязло в сила на 04.06.2001 г.

Видно от вносна бележка от 16.10.2001 г., на тази дата ищецът Д. А. Е. е внесъл в Банка Д. по сметка на ответника М. Д. Д. сумата от 312 лв.

Със заповед № 407 от 07.04.2004 г. на Кмета на [община] е изменен дворищнорегулационния план на [населено място] за кв. …., като от стария УПИ ….., ….. са образувани два нови имота: УПИ ….. /по имотни граници/ и УПИ ….., ….. /включващ имот пл.№ ….. и придаваемо място по регулация от имот пл.№ ….., състоящо се от 104 кв.м./.

С нотариален акт № …., том …., рег.№ ….. от …. .12.2008 г. ищецът Д. А. Е. е признат за собственост по регулация на спорните 104 кв.м.

От показанията на свидетелите А. С., Ф. Е. и М. Е. се установява, че спорните 104 кв.м. са оградени към имота на ответниците и се владеят от тях непрекъснато в периода от закупуването на имота през 1995 г. до настоящия момент.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: Ищците са собственици на спорните 104 кв.м. Те са били придадени към съсобствения на ищците и на трети лица парцел ХІ-…., ….. по силата на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1989 г. Доколкото към момента на влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ дворищнорегулационният план от 1989 г. все още не е бил приложен, съгласно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ за да се запази отчуждителното действие на този план е било необходимо той да бъде приложен в предвидения в пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Тъй като съгласно пар. 31 ЗР ЗУТ законът влиза в сила от 31.03.2001 г., с изключение на пар. 16, ал. 3 ПР ЗУТ и пар. 17 ПР ЗУТ, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, то 6-месечният срок по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ изтича на 30.09.2001 г.

Както бе посочено и по-горе, разпоредбата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ свързва началото на 6-месечния срок за прилагане на дворищнорегулационните планове със започването на административно производство по приложението на плана /чрез подаване на искане от заинтересования собственик до общинската администрация за оценка на придаваемите части/, а не с плащането на определеното в това административно производство обезщетение. Следователно в хипотезата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ срокът е спазен, ако до изтичането му е подадено искане от заинтересованото лице за започване на административно производство по прилагането на плана чрез оценка на придаваемите части. Кога реално е заплатено определеното от общинската администрация обезщетение за тези придаваеми части е без значение, доколкото моментът на плащане зависи от продължителността на административното производство по издаване на административен акт за тяхната оценка и продължителността на съдебното производството, при евентуално обжалване на административния акт за оценка. Само ако заинтересованото лице не е подало искане за оценка в срока по пар. 6, ал.2 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява съгласно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът Д. Е. е подал искане по чл. 279, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ до общинската администрация за определяне на обезщетение- оценка на придаваемите части- много преди изтичането на 6-месечния срок по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, нещо повече- преди влизането на ЗУТ в сила на 31.03.2001 г.: Видно от протокола № 02-02 от 13.12.2000 г., такова искане е било подадено преди 13.12.2000 г., когато по него вече е бил постановен административен акт за оценка на придаваемите части. Тоест, срокът по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ е бил спазен.

Поради гореизложеното ВКС приема, че дворищнорегулационният план на [населено място] от 1989 г. е приложен в срока по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ, неговото отчуждително действие не е отпаднало на основание пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ и следователно и след 30.09.2001 г. спорните 104 кв.м. са останали собственост на собствениците на парцел ХІ-…., ….. /съсобствен между ищците и собствениците на имот пл.№ ….. /. След изменението на плана от 2004 г., със заповед № 407 от 07.04.2004 г. на Кмета на [община], тези 104 кв.м. са станалите изключителна собственост на ищците, като част от собствения им УПИ XХ-…., ….. .

С оглед на приетото по-горе съдът приема, че ответниците не са оборили легитимиращото действие на издадения констативен нотариален акт № ….. от …. .12.2008 г., том …., рег.№ …., дело № ….. от 2008 г., с който ищецът Д. А. Е. е признат за собственик по регулация на спорните 104 кв.м.

Неоснователно е възражението на ответниците, че ищците не са доказали плащането на определеното обезщетение за придаваемите части. По делото е представена вносна бележка в Д. от 16.10.2001 г., видно от която ищецът Д. Е. е внесъл по сметка на ответника М. Д. Д. сумата 312 лв. в изпълнение на решението от 27.04.2001 г. на Районен съд-Велинград /решението, с което е оставена без уважение жалбата на М. Д. срещу оценката на спорните придаваеми части/. Плащането на сумата по сметка в Д. е валидно предвид разпоредбите на чл. 282, ал. 3 ППЗТСУ /отм./ и чл. 273 ППЗТСУ /отм./ и чл. 210, ал. 4 ЗУТ и чл. 211, ал. 1 ЗУТ, предвиждащи възможност за внасяне на дължимото парично обезщетение в Д. /търговска банка/ на разположение на правоимащите.

Неоснователно е и възражението на ответниците за придобиване на спорните 104 кв.м. по давност. Макар и да са владяли спорната част от имота непрекъснато /обстоятелство по което не се спори между страните и което се установява по показанията на св.А. С., Ф. Е. и М. Е./, ответниците не са могли да придобият собствеността върху процесните 104 кв.м. по давност поради следното: По силата на приложения дворищнорегулационен план на [населено място] от 1989 г. спорните 104 кв.м. са част от парцел УПИ ХI-…., ….. в кв. …., а след изменението на плана през 2004 г.- са част от УПИ XХ-…., ….. в кв. ….. . Съгласно чл.200 ЗУТ тези реални части от урегулирания поземлен имот могат да се придобият по давност само ако могат да бъдат обособени като самостоятелен УПИ /отговарят на изискванията за минимални размери на УПИ по чл.19 ЗУТ/ или ако се присъединяват към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, като оставащата част от УПИ отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или също се присъединява към съседен имот. В случая не са налице условията на чл.200 ЗУТ: На първо място, спорните 104 кв.м. не могат да бъдат обособени като самостоятелен УПИ поради това, че не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ за минимални размери на урегулираните поземлени имоти. На второ място, при присъединяване на спорните 104 кв.м. към имота на ответниците, оставащата част от УПИ XХ-…., ….. не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за самостоятелен УПИ, тъй като остава имот без лице към улица.

Поради всичко гореизложеното ВКС приема, че спорните 104 кв.м. и към настоящия момент са собственост на ищците. С поставянето и поддържането на ограда, препятстваща достъпа на ищците до спорните 104 кв.м. и до улицата, ответниците пречат на спокойното упражняване на правото на собственост на ищците върху собствения им имот. С оглед това предявеният негаторен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 2 045 лв., представляващи 50 лв. държавна такса за завеждане на делото, 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 190 лв. възнаграждение за вещо лице и 1700 лв. адвокатски възнаграждения.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 428 от 27.11.2018г. по в.гр.д.№ 683 от 2018 г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА М. Д. Д. и Р. Ю. Д., по предявения от Д. А. Е. и А. М. Е. и двамата от [населено място], [община], П. област, пл.“Л.“ № ….. срещу М. Д. Д. и Р. Ю. Д. и двамата от [населено място], [община], П. област, пл.“Л.“ № …., иск с правно основание чл.109 ЗС, да премахнат незаконната ограда, построена на границата на имоти пл.№ ….. и пл.№ ….. по касастралния план на [населено място] и да прекратят неоснователите действия, с които пречат на Д. А. Е. и А. М. Е. да упражняват правото си на собственост върху придаваемото по регулация от 1989 г. място от 104 кв.м., представляващо понастоящем част от УПИ XХ-….., ….. от кв. ….. по плана на [населено място] от 2004 г.

ОСЪЖДА М. Д. Д. и Р. Ю. Д. с горепосочения адрес да заплатят на Д. А. Е. и А. М. Е. на осноавние чл.78 ГПК сумата 2 045 лв. /две хиляди четиридесет и пет лева/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 221 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 1082/2010 г. Докладчик: съдия Бранислава Павлова Дали мълчаливият отказ на администрацията по молба, подадена в срока по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ, е пречка за подаване на втора молба за оценка и прилагане на новия регулационния план и дали след като не е спазен срока по § 6 ал. 2 ПР на ЗУТ и придаваемото място не е заето или заплатено, е отпаднало вещноправното действие на регулационния план?

Цитирани норми