Определение №162/24.09.2019 по дело №3199/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от правилността на указанията в тази насока, и по конкретно следва ли съдът да се произнесе по редовността на молба, с която се отстраняват констатирани нередовности на исковата молба, преди да изиска вписването й и представяне на преписи от нея за ответниците.

Отговор

За да се осъществи оповестителното и защитното действие на вписването, следва да се впише исковата молба, която съдът е преценил като редовна, т. е. тази искова молба, по която ще се развие спорното исково производство. Затова не следва да се вписва подлежаща на вписване искова молба, която съдът, пред който делото е висящо, е оставил без движение. Когато подадената искова молба е преценена като нередовна и е оставена без движение с две указания - за конкретизиране на петитума /т. е. на тази част, която подлежи на вписване/ и за вписване - за ищеца не е възможно в един и същи срок - да отстрани и двете. Това е така, защото изпълнението на първото указание се явява предпоставка за изпълнение на второто. Тъй като вписаният петитум на исковата молба следва да е този, който съдът е приел за разглеждане, съдът не може да иска от ищеца да впише исковата молба, преди да се е произнесъл дали констатираната от него нередовност, касаеща петутима е надлежно отстранена в предоставения срок. Съдът не може да иска от ищеца вписване на исковата молба преди да се е произнесъл дали е изпълнено указанието, касаещо нейната нередовност, както и че изпълнението на указанието за отстраняване на нередовността обуславя изпълнението на указанието за вписване.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3199 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на Ч. А. С., със съдебен адрес [населено място], чрез пълномощник адв. К. Д., срещу въззивно определение № 359 от 15.04.2019 год., постановено по в. ч. гр. д. № 228/2019 год. на Окръжен съд – Враца.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждането му от Районен съд – Козлодуй.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително в самата жалба е инкорпорирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

Ответниците по частната жалба – В. Д. Г., Ц. П. А., [населено място], А. Б. Я., Д. Б. Я., [населено място], М. Е. В., В. М. В., Г. М. В., [населено място], И. П. С., [населено място], Д. И. С., [населено място], С. Г. М., [населено място], и И. Г. С., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. взе предвид следното:

С обжалваното определение № 359 от 15.04.2019 год. Окръжен съд – Враца е потвърдил определение № 1244 от 27.12.2018 год., постановено по гр. д. № 12/2017 год. на Районен съд – Козлодуй, с което е прекратено производството по делото поради нередовност на исковата молба и същата е върната на ищците Т. А. С. и Ч. А. С..

За да остави без уважение частната жалба против първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по нея е прекратено, въззивният съд приел, че ищците Т. А. С. и Ч. А. С., брат и сестра, са предявили срещу общо единадесет ответници – съделители иск за делба на недвижим имот, останал след смъртта на общия им наследодател С. Г. С., починал през 1972 год., който имот се намира в [населено място], общ. Х., обл. В., с площ 6 498 кв. м., представляващ парцел ІХ в кв. 14 по плана на селото. С протоколно определение от 19.09.2018 год. районният съд е оставил производството без движение, като е дал указания на ищците в едноседмичен срок да индивидуализират имотите, предмет на делбата, съгласно действащия регулационен план на [населено място], а също и да впишат исковата си молба. Отбелязано е, че ищците ще получат съдействие за издаване на скици и удостоверения за делбените имоти. Посочени са и последствията от неизпълнение указанията на съда – прекратяване производството по делото.

Въззивният съд е приел, че в дадения срок указанията не са изпълнени. Последвала е молба от 28.09.2018 год., от представляващия Ч. С., адв. К. Д., за продължаване срока за поправяне на исковата молба, като с резолюция от 01.10.2018 год. срокът е продължен с един месец и са издадени поисканите от ищеца съдебни удостоверения. С молба вх. № 5520 от 26.10.2018 год. по делото е постъпила скица на делбените имоти. С молба вх. № 5762 от 09.11.2018 год. ищецът, чрез адв. Д., е конкретизирал имотите съгласно дадените указания, с представени два преписа от молбата. По делото е представена и молба от ищцата съделителка Т. С., в която твърди, че е „солидарна“ с всички процесуални действия, извършени от ищеца и неговия пълномощник адв. Д.. Съдът е посочил, че до постановяване на прекратителното определение на Районен съд – Козлодуй на 27.12.2018 год., ищците не са представили преписи от молбата за индивидуализация на делбените имоти и от скицата на същите за връчване на останалите единадесет съделители, не са представили и доказателства, че исковата молба е вписана.

При изложените обстоятелства, въззивният съд приел, че реализирайки служебната си проверка за редовност на исковата молба и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с определението си от 19.09.2018 год. първоинстанционният съд е дал конкретни указания за поправяне нередовностите на исковата молба, за които ищците са надлежно уведомени. Указанията са изпълнени частично – представени са молба, в която са индивидуализирани делбените имоти според действащия регулационен план на [населено място] и скица, но без преписи за останалите съделители. По делото няма доказателства, че исковата молба за делба е вписана, за което ищците са получили изрични указания от районния съд с определението от 19.09.2018 год., като са им били указани и последствията от неизпълнение на указанията за вписване на молбата. Въззивният съд се е позовал и на ТР № 3 от 19.06.2009 год. по т. д. № 3/2009 год. на ОСГК на ВКС, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС, включително за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и съответно за прекратяване на делото.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, съдържащо се в частната касационна жалба, жалбоподателят обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи с практиката на ВКС – определение № 438 от 27.06.2013 год. по ч. гр. д. № 2134/2013 год. по описа на ВКС, І т. о., в което се приема, че указанията на съда за вписване на исковата молба следва да не са бланкетни, а подробни и пълни, съпроводени с указание да се представи доказателство за вписването, и определение № 364 от 16.06.2015 год. по гр. д. № 2690/2015 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., с което е допуснато касационно обжалване по въпросите: „може ли да се даде указание да се впише исковата молба преди съдът да я е приел за редовна“ и „неправилно ли е разпореждане на съда с две отделни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, при които изпълнението на едното е предпоставка за изпълнение на второто, а е определен общ срок“. Касаторът излага доводи, че съдът не е уведомил ищците дали счита, че първото указание – да се индивидуализират имотите, предмет на делбата, съгласно действащия регулационен план на [населено място], общ. Х., е вече изпълнено и нередовността в описанието на имота отстранена, за да се пристъпи към вписване на исковата молба. Счита, че за да бъде вписана тя е необходима не само санкцията на съда – дадени указания за изправяне на нередовност, отстраняване на тази нередовност и външно изявление на съда, че счита нередовността за отстранена, но и съдействието на самия съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е и очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – постановено при грубо нарушение на формалната логика. Сочи, че тази неправилност може да се изведе от самия съдебен акт, без да е необходимо запознаване с материалите по делото /определение № 352 от 29.06.2018 год. по т. д. № 725/2018 год. на ВКС, І т. о./.

Касационен въпрос

Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които Върховния касационен съд следва да селектира касационната жалба с оглед допускане на касационното обжалване. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доколкото в частната касационна жалба се поддържа, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на констатираните нередовности са били непълни и неясни, както и оттук е неправилно и определението за връщане на исковата молба /съответно въззивното определение, с което то е потвърдено – предмет на настоящето производство/, тъй като районният съд е следвало да се произнесе по редовносттта на поправената искова молба, и едва при приемането й за редовна да даде указания за представяне на преписи от същата за ответната страна, както и за вписването й, като окаже и необходимото съдействие на страните в тази насока, то от изложението в касационната жалба може да се изведе следният правен въпрос, уточнен и конкретизиран от касационната инстанция съгласно правомощията й по т. 1, ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, а именно: за обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от правилността на указанията в тази насока, и по конкретно следва ли съдът да се произнесе по редовността на молба, с която се отстраняват констатирани нередовности на исковата молба, преди да изиска вписването й и представяне на преписи от нея за ответниците.

Мотиви

Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол поради противоречие на решаващите изводи на въззивния съд по поставения въпрос и по основателността на връщането на исковата молба с разясненията на цитираната и приложена от касатора практика на ВКС, а именно определение № 364 от 16.06.2015 год. по гр. д. № 2690/2015 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С него, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по въпросите „Може ли ищецът, когато исковата молба подлежи на вписване при условията на чл. 12, ал. 1 ПВ, да я впише без съдът, пред който делото е висящо, да е приел исковата молба за редовна, съгласно изискванията на чл. 127 ГПК?”, както и „Как следва да се квалифицира разпореждането на съда, с което са дадени две отделни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като изпълнението на първото от тях се явява предпоставка за изпълнение на второто, а е определен един и същи срок за изпълнението им, и ако това разпореждане е неправилно, при неизпълнението му приложима ли е санкцията на чл. 129, ал. 2 ГПК?“. По тези въпроси е прието, че за да се осъществи оповестителното и защитното действие на вписването, следва да се впише исковата молба, която съдът е преценил като редовна, т. е. тази искова молба, по която ще се развие спорното исково производство. Затова не следва да се вписва подлежаща на вписване искова молба, която съдът, пред който делото е висящо, е оставил без движение. Когато подадената искова молба е преценена като нередовна и е оставена без движение с две указания – за конкретизиране на петитума /т. е. на тази част, която подлежи на вписване/ и за вписване – за ищеца не е възможно в един и същи срок – да отстрани и двете. Това е така, защото изпълнението на първото указание се явява предпоставка за изпълнение на второто. Тъй като вписаният петитум на исковата молба следва да е този, който съдът е приел за разглеждане, съдът не може да иска от ищеца да впише исковата молба, преди да се е произнесъл дали констатираната от него нередовност, касаеща петутима е надлежно отстранена в предоставения срок. Аналогично разрешение на поставения въпрос е дадено и с определение № 8 от 19.01.2017 год. по ч. гр. д. № 4327/2017 год. по описа на ВКС, I г. о., съгласно което съдът не може да иска от ищеца вписване на исковата молба преди да се е произнесъл дали е изпълнено указанието, касаещо нейната нередовност, както и че изпълнението на указанието за отстраняване на нередовността обуславя изпълнението на указанието за вписване.

По основателността

Настоящият състав споделя изцяло разрешенията на цитираната практика. С оглед на изложеното, настоящата частна касационна жалба, разгледана по същество е основателна:

Вместо да провери редовността на уточнението на исковата молба, след което да даде повторно указания за вписването й, първоинстанционният съд е процедирал формално, като е приложил последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и е върнал исковата молба. Несъвместимостта на двете дадени указания – за индивидуализиране на делбените имоти и за вписване на новата искова молба, за които е определен общ седемдневен срок за изпълнение – не обосновава законосъобразност на изводите за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Съдът е следвало след изпълнение на първото указание и след като констатира, че исковата молба е редовна, да определи нов срок за нейното вписване, тъй като на вписване подлежи редовна искова молба, и за представяне на преписи за ответната страна. Въззивният съд от своя страна не е констатирал неизпълнението на това задължение на първоинстанционния съд за преценка дали с подаденото уточнение е отстранена нередовността на исковата молба, с оглед индивидуализиране на спорния имот съгласно действащия план на [населено място], за да може същата да бъде вписана, а е приел формалното неизпълнение на указанията в срока за достатъчно основание за връщането й, поради което и определението му като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск, без да е необходимо произнасяне по другото посочено от касатора основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.

Следва да се посочи, че за да настъпи прекратителният ефект, предвиден в чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. С определението си от 19.09.2018 год. по гр. д. № 12/2017 год. Районен съд – Козлодуй не е дал указания на ищците да представят преписи от уточнението на исковата си молба за ответниците – съделители, за да може неизпълнението на това задължение да обоснове връщане на исковата молба като нередовна, поради което и на това основание прекратяването на производството се явява незаконосъобразно и обуславя отмяна на обжалваното определение. /Освен това, преписи от уточнителната молба са представени, друг е въпросът дали съответстват на броя на ответниците/.

В продължение на принципа на служебното начало, регламентирано в разпоредбата на чл. 7 ГПК, съдът следва да предприеме необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото, и след като прецени редовността на уточнението на исковата молба и конкретизацията на делбените имоти, в случай, че новата искова молба е редовна, да съдейства на ищците за снабдяване с необходимите документи и да им определи подходящ срок за вписване на редовната искова молба, както и за представяне на необходимия брой преписи от нея за насрещните страни.

Диспозитив

Водим от горното, настоящият състав на II гражданско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 359 от 15.04.2019 год. по в. ч. гр. д. № 228/2019 год. на Окръжен съд – Враца по подадената от Ч. А. С., съдебен адрес [населено място], чрез пълномощник адв. К. Д., частна касационна жалба вх. № 4385 от 16.05.2019 год. срещу него.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 359 от 15.04.2019 год. по в. ч. гр. д. № 228/2019 год. на Окръжен съд – Враца и потвърденото с него определение № 1244 от 27.12.2018 год. по гр. д. № 12/2017 год. на Районен съд – Козлодуй, с което е прекратено производството по делото поради нередовност на исковата молба и същата е върната на ищците Т. А. С. и Ч. А. С. и

ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Тълкувателно решение № 3 / 2009 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска Съставлява ли вписването на исковата молба , съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗС изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК /чл. 100, ал. 2 ГПК /отм.//?

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите