Решение №162/19.11.2020 по дело №3467/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Отговор

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, които са установени по делото за всеки конкретен случай. Доколкото неимуществените вреди нямат парична оценка и обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Многократно в практиката на ВКС е посочвано, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а се базира на конкретни факти и обстоятелства за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, във всеки конкретен случай съдът е длъжен да съобрази вида, характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в настоящ и бъдещ план, продължителността и степента на интензитета, възрастта на увредения, обществено и социално положение, обществено-икономическите условия към датата на увреждането и др. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално и трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, но без да става източник на неоснователно обогатяване.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора, като разгледа докладваното от съдията Маргарита Г. гражданско дело № 3467 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба вх. № 4929/13.03.2019 г. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. К., чрез адв. Д. П., против въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 203/09.01.2018 г. по гр.д. № 2763/2015 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Г. Г. (сега с фамилно име – Т.), на основание чл. 49 ЗЗД сумата 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от станал на 02.03.2010 г. инцидент с асансьор в сградата на болницата. Обезщетението е присъдено със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане. Решението е постановено при участието на „Асансьор-МБ-97“ ООД – трето лице помагач на страната на ответника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна – Н. Т., представлявана от адв.В. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационен въпрос

С определение № 312/15.04.2020 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Мотиви

По този въпрос в практиката на ВС и ВКС (ППВС №4/1968 г. и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС) се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, които са установени по делото за всеки конкретен случай. Доколкото неимуществените вреди нямат парична оценка и обезщетението за тях се определя от съда по вътрешно убеждение, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Многократно в практиката на ВКС е посочвано, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактно понятие, а се базира на конкретни факти и обстоятелства за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, във всеки конкретен случай съдът е длъжен да съобрази вида, характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в настоящ и бъдещ план, продължителността и степента на интензитета, възрастта на увредения, обществено и социално положение, обществено-икономическите условия към датата на увреждането и др. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално и трябва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, но без да става източник на неоснователно обогатяване.

По основателността

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна по поддържаните оплаквания за завишен размер на присъденото обезщетение, предвид следното:

По делото е установено, че на 02.03.2010 г. ищцата Н. Т., тогава в осми месец на бременността си с близнаци, посетила сградата на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД заедно с други бъдещи родители по повод обявения ден на отворените врати. Придружавани от служителка на ответника (акушерка), която ги развеждала да се запознаят с условията в болницата, ищцата и други 11 лица се качили в асансьор с рег.№ 6647 от 12-я етаж и задали команда за спиране на 7-я етаж. На зададения етаж асансьорът не спрял, а продължил да ускорява движението си и да се спуска неконтролируемо надолу. Последвал удар в долната част на аварийната шахта, след което от еластичната сила асансьорът се върнал обратно нагоре, но не бил задържан от въжето към противотежестта и отново пропаднал рязко върху буферите. С помощта на работници на етажа и персонал от болницата, пострадалите били незабавно извадени от асансьора. При инцидента ищцата получила счупване на дясната подбедрица и била транспортирана до „Пирогов“, където е оперирана по спешност – поставена й е метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон. На 07.03.2010 г., пет дни след инцидента и около месец преди термина, тя родила недоносени близнаци, което наложило настаняването им в реанимацията на „Майчин дом”.

При изследване механизма на злополуката въззивният съд е приел за установено, че процесният асансьор е инсталиран в болницата през 1976 г., че е с товароподемност 500 кг или 6 лица и е бил обект на проверки от Държавния технически надзор. Асансьорът е произведен като болничен и е разполагал с относително по-голяма площ на кабината, която позволявала вътре да се съберат над 20 човека, но по предназначение асансьорът бил указан за използване до 6 бр. пътници. С ревизионен акт № 7/18.06.2009 г. е констатирано, че въжето на ограничителя на скоростта е за смяна, че е нарушена изолацията на флексиращия кабел на асансьора и е дадено задължително предписание указаните технически неизправности да бъдат отстранени в срок от 3 месеца.

Съгласно договор №76/10.03.2009 г. на ЕТ „ МБ – 97 – К. П.”, чийто правоприемник е третото лице – помагач „Асансьор-МБ-97“ ООД, е възложено абонаментното сервизно обслужване на всички 15 бр. асансьори в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, включващо ежедневно наблюдение на асансьорните уредби за появата на неизправности, аварийно изваждане на пътници в случай на повреда, технически надзор, профилактични прегледи, регулации, настройки, постоянно присъствие на асансьорен техник от 7.30 часа до 17.30 часа, денонощно аварийно обслужване.

Въззивният съд е кредитирал заключенията на съдебно-техническите експертизи, според които причината за неконтролираното променливо-ускорително движение на асансьорната кабина надолу е претоварването на същата и липсата на сигнализация или монтирано устройство за контрол на товара, каквато техническа възможност е съществувала. Посочено е, че при наличие на такова устройство, то би препятствало задвижването на асансьорната кабина и тя не би потеглила с по-голям брой пътници от допустимия (както е станало в случая).

Обсъждайки в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че първопричина за свободното падане на асансьора и последвалия удар в дъното на шахтата е неизправността на системата срещу свободно падане на кабината, която неизправност е допусната поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на служители на ответника и на третото лице – помагач. В тази връзка е посочено, че надлежното изпълнение на ревизионните указания на Държавния технически надзор за правилна експлоатация на съоръжението, както от страна на длъжностните лица от болницата, така и от служителите на „Асансьор-МБ-97“ ООД, е следвало да доведе до спиране на асансьора от експлоатация, докато се извърши подмяната на амортизираното въже (на ограничителя на скоростта) с ново и годно. След изтичането на 3-месечния срок (посочен в ревизионния акт) асансьорът е бил технически неизправен и оставянето му в движение за ползване от неограничен кръг лица съставлява нарушение на установените правила и норми за безопасна експлоатация, дължащо се на виновно неизпълнение на задълженията на служители на ответника и третото лице – помагач. Прието е, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 14 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), предвиждащи при неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване задължително спиране на асансьора от експлоатация до отстраняване на неизправностите. Произведените до 2003 г. пътнически и товарни асансьори, предназначени за ползване без придружител, при които полезната площ на пода на кабината позволява да се качат над допустимия брой пътници, следва да отговарят и на БДС 1240-74 „Техника за безопасността на асансьори електрически изисквания към електрозахранването” (т. 3. 18) – трябва да имат ограничител на товара. На следващо място е прието, че наличието на договор за абонаментно сервизно обслужване между ответника и третото лице -помагач не освобождава болницата (възложител по договора) от задължението й да поддържа сградата и съоръженията в нея в състояние, отговарящо на установените технически параметри, правила за безопасност и изправно техническо състояние. Предвид това, прието е за доказано виновното неизпълнение на нормативно установените задължения на ответника и третото лице –помагач във връзка с поддръжката на асансьора в изправно и безопасно за експлоатацията му техническо състояние. Правилно, при това положение, въззивният съд е счел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Установеното претоварване на асансьора е обстоятелство, ирелевантно за спора, щом въпреки техническата си неизправност съоръжението е било в експлоатация в деня на инцидента и е било достъпно за всички служители на болницата и посетителите в нея. Ищцата не е била длъжна да предполага, или да се съмнява в техническата изправност на експлоатираните и общодостъпни за всички лица съоръжения в сградата.

За да уважи претенцията за неимуществени вреди в предявения размер от 130 000 лв., въззивният съд е посочил, че от заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане на долния десен крайник, изразяващо се във фрактура на дясната подбедрица, довела до трайно затруднено движението на крайника за период по-дълъг от 30 дни. В деня на инцидента й е оказана спешна медицинска помощ; претърпяла е три оперативни интервенции – на 02.03.2010 г. по спешност е извършена кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон; на 23.06.2010 г. – изваждане на винтовете, на 18.04.2011 г. – изваждане на пирона. Лечебният и оздравителен период е продължил около 4-6 месеца, през който пострадалата била обездвижена на легло, след което е ползвала помощни средства за придвижване – инвалидна количка и патерици. Родила е по оперативен път на 07.03.2010 г. близнаци (заченати инвитро) в 35-та гестационна седмица, с тегло на плода над 2500 грама, в средно депресивно състояние, с данни за морфологична незрялост, поради което се наложила реанимация на бебетата. Обсъдено е заключението на вещото лице акушер-гинеколог, според което – не може с категоричност да се приеме наличие на причинно-следствена връзка между травмата на крака на ищцата и преждевременното раждане, но преживените болки, притеснения, страх и стрес от инцидента могат да се приемат като част от комплексните фактори, довели до това. Отчитайки всички тези обстоятелства, в т.ч. продължителността и интензитета на изживените болки и страдания, пълното възстановяване на ищцата и липсата към настоящия момент на остатъчни последици за здравето й, съдът е приел още, че бременността на пострадалата към датата на инцидента е допълнителен фактор, обуславящ висок интензитет на претърпените морални вреди. Посочено е, че същата е преживяла уплаха и безпокойство не само за себе си, но и за живота и здравето на неродените си деца; че те са били заченати инвитро и дълго чакани, но в резултат на инцидента майката не е имала възможност да полага пълноценни грижи за тях през първите месеци след раждането им. Направен е извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 130 000 лв. и претенцията е уважена в този размер със законната лихва, считано от 02.03.2010 г. до изплащането на сумата.

Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди, като размерът на обезщетението е завишен. Основателни са в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че критериите, обуславящи приложението на принципа за справедливост, са приложени от решаващия съд в нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД.

В недостатъчна степен са оценени от въззивния съд социално-икономическите условия на живот в страната към датата на злополуката (станала преди 10 години – на 02.03.2010 г.) и обстоятелствата, свързани с вида и тежестта на травмата (фрактура на дясната подбедрица), от която ищцата се е възстановила напълно и според медицинското заключение няма остатъчни негативни последици. Вярно е, че освен шокът, силните болки и невъзможността за самообслужване в първоначалния период на лечението на травмата, голям е интензитетът на претърпените страх, стрес и притеснения за нормалното завършване на бременността, респ. за живота и здравето на дълго чакани деца, но не може да не бъдат отчетени и обстоятелствата, че в крайна сметка инцидентът не е предизвикал фатални последици нито за майката, нито за новородените. В тази връзка въззивният съд не е отдал нужното значение на заключението на акушеро-гинекологичната експертиза, че не може със сигурност да се приеме наличие на причинна връзка между инцидента и преждевременното раждане на близнаците. Вещото лице е посочило, че 75% от многоплодните бременности (в т.ч. инвитро бременностите) завършват с преждевременно раждане преди 37 гестационна седмица; че предвид разположението на бебетата и дългогодишният стерилитет на ищцата, правилно избраният метод на раждане би бил същия – чрез цезарово сечение. Макар и недоносени (което е характерно за многоплодна бременност), близнаците са изписани клинично здрави – т.е., не е установено инцидентът с майката да се е отразил неблагоприятно на тяхната жизнеспособност и нормално развитие (тогава и сега). Негативните преживявания, свързани с бременността и очакваното раждане, са били преходни и са отзвучали в един сравнително кратък период.

Преценяйки в съвкупност тези и всички останали (посочени и от въззивния съд) релевантни за спора обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че за причинените на ищцата болки, страдания, притеснения и неудобства в ежедневието е справедливо да се определи обезщетение в размер на сумата 70 000 лв. Обезщетението в този размер е адекватно на понесените морални вреди и съответства на обществения критерий за справедливост, като нито подценява вида, характера, продължителността и интензитета на преживените болки и страдания, нито оставя необезщетени действително претърпени болки и страдания. До посочения размер искът е основателен и следва да се уважи.

Това налага касиране на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 70 000 лв. до размера на сумата 130 000 лв. и за тази разлика претенцията следва да се отхвърли. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На ищцата, съобразно изхода на делото се дължат разноски, които съразмерно на уважената част от иска за трите инстанции (и представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства за разходи) възлизат на сумата общо 12 691.54 лева. На ответника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], съразмерно на отхвърлената част от претенцията (и представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства за разходи), се дължат разноски общо в размер на сумата 6 664.62 лева.

Диспозитив

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 203/09.01.2018 г. по гр.д. № 2763/2015 г. на Софийски градски съд, като на основание чл.49 ЗЗД СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. К., е осъдено да заплати на Н. Г. Г., сега с фамилно име – Т., обезщетение за неимуществени вреди над размера на сумата 70 000 лева до размера на 130 000 лв., ведно със законната лихва от 02.03.2010 г.; както и в частта за разноските за двете инстанции по делото.

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. Г., сега с фамилно име – Т., с ЕГН – [ЕГН], срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], ЕИК –[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор доц. д-р И. К., иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 70 000 лв. до размера на сумата 130 000 лв., със законната лихва, считано от 02.03.2010 г.

ОСЪЖДА СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], ЕИК –[ЕИК], да заплати на Н. Г. Т., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените за трите инстанции разноски общо в размер на сумата 12 691.54 лева.

ОСЪЖДА Н. Г. Т., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], ЕИК –[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за трите инстанции общо в размер на сумата 6 664.62 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Асансьор – МБ – 97“ ООД – [населено място], ЕИК –[ЕИК], трето лице – помагач на ответника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Пленум на ВС
    Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г.
    За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини