Решение №162/22.10.2019 по дело №4699/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
58 Shares

Анотация

Отговор

Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. По този иск ответникът може да се защитава като противопоставя права, придобити след одобряването на кадастралната карта и съответно с уважаването на иска, ще се постигне целта на ЗКИР кадастралната карта да отразява вярно актуалното състояние на собствеността. Ако се приеме обратното, би се стигнало до неприемливия резултат с иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР да се установят права, които не съответстват на действителните права на собственост към настоящия момент, ако в периода от одобряване на кадастралната карта до момента на предявяване на иска са настъпили промени в собствеността и уважаването на иска няма да допринесе до привеждане на кадастралната карта в актуално състояние.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

При участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4699/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.

История на спора

Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. чрез процесуалния представител адв. Р.Р. са обжалвали въззивното решение на Видинския окръжен съд № 16 от 12.04.2018г. по гр.д.№ 30/2018г. , с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К. чрез пълномощника си адв.С. изразяват становище в отговора на касационната жалба, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответницата П. Л. П. е представила писмена защита , в която излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 360 от 05.07.2019 г. поради съмнение за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба.

Мотиви

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Съгласно приетото в ТР 8/2016г. на ВКС, ОСГК т.4 Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Непълнотите и грешките в кадастралната карта, които са свързани със спор за собственост, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Със ЗКИР се въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост – чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние – чл. 51 ЗКИР. Затова при спор, породен от грешка в кадастъра, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Следователно искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. По този иск ответникът може да се защитава като противопоставя права, придобити след одобряването на кадастралната карта и съответно с уважаването на иска, ще се постигне целта на ЗКИР кадастралната карта да отразява вярно актуалното състояние на собствеността. Ако се приеме обратното, би се стигнало до неприемливия резултат с иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР да се установят права, които не съответстват на действителните права на собственост към настоящия момент, ако в периода от одобряване на кадастралната карта до момента на предявяване на иска са настъпили промени в собствеността и уважаването на иска няма да допринесе до привеждане на кадастралната карта в актуално състояние.

По основателността

В разглеждания случай ищците Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. са твърдяли в исковата молба, че са собственици на идеални части от поземлен имот 810 в комплекс „Б. Т.“ по кадастралния план на [населено място] с площ от 318.40 кв.м. , за който е отреден УПИ І -….. кв. ….. по действащия ПУП на [населено място] и на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда , заснет по действащата кадастрална карта , одобрена със Заповед РД-18-5 /29.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор ….. с площ от 200 кв.м. като в съседство с имота е отреден със самостоятелен имот с идентификатор ….. с площ от 86 кв.м. кв.м. , представляващ бивш преносим павилион, за който като собственик е записана [община]. Другият съседен имот е с идентификатор ….. като поставената ограда не съвпада с границата на имотите. Петитумът на исковата молба е, да се приеме за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта , одобрена със заповед РД-18-5 /29.01.2008г. :

1. праводателите на ищците са били собственици на УПИ І-….. с площ от 318 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор 10971.502.546

2.при изработване на кадастралната карта не са отразени точно правата по нот.акт № …../2006г. като площта следва да бъде 318 .40 кв.м., което е довело до грешка в границите на УПИ І-…..

3. От юг границата между двата имота ….. и ….. се премести на юг и към ….. се придадат 86 кв.м. от имот ….. кв.м. ,

4. от юг границата между имоти ….. и ….. се премести на юг и към имот ….. се придадат 27 кв.м. от имот …..

При така формулираният петитум исковата молба е нередовна и произнасянето по нея е довело до недопустимост на решението на първоинстанционния съд, което въззивният съд е следвало да констатира при извършване на служебната проверка, каквото задължение той има съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК . Като се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният също е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за даване указания на ищците чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба съобразно изложените по-горе мотиви.

При отстраняване нередовността на исковата молба, въззивният съд следва да допусне поисканата от въззивницата Ц. А. П. експертиза, която е необходима за изясняване на въпроса дали е спазено изискването на чл. 43, ал. 1, б. г ЗКИР заснемането на имотите по кадастралната карта да съответства на регулационните планове при приложена дворищна регулация. Следва също така експертизата да изясни на какво основание имотът със сегашен идентификатор ….. е променял площта си през годините, както и дали отмяната на отчуждаването на имот бившия имот пл. № ….. през 1988г. засяга процесните имоти. При решаването на спора съдът следва да съобрази и това, че площта на имотите не е съществен индивидуализиращ признак и при изследване на правата на ищците, следва да се установи действителната воля на страните по договорите за продажба , с които те са придобили права чрез тяхното тълкуване.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Видинския окръжен съд № 16 от 12.04.2018г. по гр.д.№ 30/2018г. и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. Докладчик: съдия Теодора Гроздева 1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР – първоначална редакция, преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г.
2. Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ или Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
3. Обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.
4. Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, респективно – административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
5. Обуславящо ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по предявен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта.


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите