Решение №160/22.10.2019 по дело №2187/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

В случая молителката не се позовава на настъпили нови обстоятелства, нито представя нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Изложените твърдения за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, включително твърденията за наличие на основания за отвод на съдебния състав на СРС, както и за наличие на основания за спиране на делото, не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на СГС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на представените писмени доказателства, не може да се приеме, че те са от съществено значение за делото. Молителката не е обосновала каква е връзката им със спора. Приложените съобщения към фактури и изравнителна сметка нямат отношение към процесния период, доколкото касаят по-късен такъв, още повече, че бяха представени не с молбата за отмяна, а с обяснителните бележки в откритото съдебно заседание по делото. Представеното заявление по чл. 29 ЗЗЛД, без дата и данни за входиране, няма отношение към предмета на делото, следователно също не е от съществено значение за спора.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2187/2019 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по молба на М. А. С. – У., [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 11, за отмяна на влязлото в сила решение от 24.10.2018 г. по гр. дело № 2647/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 131085 от 29.05.2017 год. по гр.д. № 31509/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че М. А. С. – У. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 307,97 лв., представляваща стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 09.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,10 лв., представляваща законна лихва за забава върху всяка месечна вноска, за периода от 01.03.2013 г. до 03.02.2016 г.

Насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. А. К., оспорва молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Мотиви

Молителката твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на допуснати от съставите на СРС и СГС процесуални нарушения, изразяващи се оставено без уважение искане за отвод на съдебния състав и вещите лица по делото, поради „конфликт на интереси” – облигационни отношения на съда и вещите лица с една от страните по делото – „Топлофикация София” ЕАД. Счита, че липсата на отвод на съдебния състав и вещите лица по делото, на основанията, изложени от нея, води до наличие на основание да иска отмяната на влязлото в сила решение на СГС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата е представено също заявление (приложение № 2) по чл. 29 ЗЗЛД и регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, с което молителката е поискала от „Топлофикация София” ЕАД да ѝ предостави информация относно обработваните от дружеството нейни лични данни. С допълнителни обяснителни бележки, представени в откритото съдебно заседание на 24.09.2019 г., представя и изравнителна сметка за периода м. 05.2018 г. и м. 04.2019 г. и два броя съобщения към фактури с дати 31.07.2019 г. и 31.07.2015 г. Твърди също, че съставите на СРС и СГС не са съобразили, че производството по делото е следвало да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като по същото време пред Съда на Европейския съюз са били висящи две дела (С-708/17 и С-725/17), изхода от които е бил от значение и за решаване на процесното дело. В обяснителните си бележки се позовава и на съдебна практика на Върховния административен съд, без да я представя, като излага и съображения за неправилност на решението на СГС.

Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

В случая молителката не се позовава на настъпили нови обстоятелства, нито представя нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Изложените твърдения за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, включително твърденията за наличие на основания за отвод на съдебния състав на СРС, както и за наличие на основания за спиране на делото, не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на СГС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на представените писмени доказателства, не може да се приеме, че те са от съществено значение за делото. Молителката не е обосновала каква е връзката им със спора. Предмет на делото са били дължимите от молителката суми за периода м.01.2013 г. и м.04.2015 г., представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия. Приложените съобщения към фактури и изравнителна сметка нямат отношение към процесния период, доколкото касаят по-късен такъв, още повече, че бяха представени не с молбата за отмяна, а с обяснителните бележки в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 24.09.2019 г. Представеното заявление по чл. 29 ЗЗЛД, без дата и данни за входиране, няма отношение към предмета на делото, следователно също не е от съществено значение за спора.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, а не на твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждане на делото. Новите обстоятелства и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда по спора. В случая молителката не се е позовала на нови обстоятелства, нито на нови писмени доказателства, които да отговарят на изброените условия, доколкото всички нейни твърдения по същество представляват оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и не могат да бъдат квалифицирани като основание за отмяна на влязлото в сила решение на СГС.

След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода на спора деловодни разноски се дължат на ответното дружество, което е направило искане в този смисъл в молбата си – становище по делото, като съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, те следва да бъдат определени в минималния размер – 100 лв.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. С. – У. за отмяна на влязло в сила решение от 24.10.2018 г. по гр. дело № 2647/2018 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА М. А. С. – У., [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 11, да заплати на „Топлофикация София”, ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата 100 лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт за настоящето производство.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми