Решение №159/17.02.2021 по дело №759/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №394/21.05.2020 по дело №759/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Поради наличието на вероятност решението да е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване по реда на чл. 134 ЗЗД на иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?

Отговор

Oсновната предпоставка за упражняване на имуществените права на длъжника по реда на чл.134 ЗЗД е неговото бездействие да заплашва удовлетворението на кредитора. Съобразявайки именно това обстоятелство, Пленумът на ВС в т.3, б.“в“ на ППВС № 7/1973 г. приема за допустимо, ако наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, кредиторът да може да упражни правото на своя длъжник в отношенията с останалите сънаследници, което съответства на разрешението, дадено в чл.56 ЗН, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследство е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото на възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни това право на своя длъжник. Правото да се иска делба обаче съществено се отличава от правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството и от правото да се приеме едно наследство, тъй като чрез неговото упражняване по съдебен ред увеличение на патримониума на длъжника няма да настъпи, за разлика от вече посочените, тъй като и към момента на предявяване на иска за делба длъжникът притежава право на собственост върху идеална част от имот на определена стойност, което по общото правило на чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Неупражняването му от длъжника не заплашва удовлетворението на кредитора, доколкото за последния е налице правно уредена възможност за удовлетворяване на вземането си да насочи принудително изпълнение върху съсобствената вещ, съгласно изричната разпоредба на чл. 500 ГПК, т.е. не е необходимо да се води иск за делба с цел превръщането на съсобствеността в изключителна собственост, след което да се предприеме удовлетворяване правото на кредитора.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Василка Илиева, Десислава Попколева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 759 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на И. Я. П., чрез пълномощника му адв. И. И., касационна жалба на Ж. К. П., чрез пълномощника й адв. И. Я. и касационна жалба на И. Г. П., чрез пълномощника й адв. В. Х. против решение № 381/18.10.2019 г. по в.гр.д. № 80/2019 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 249/13.11.2018 г. по гр.д. № 202/2016 г. по описа на РС-Свиленград, в частта, с която е прогласен, по иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, предявен от „Сити Груп 1“ ЕООД, действащ като процесуален субституент на Ж. К. П., срещу И. Я. П. и И. Г. П., за нищожен договор за доброволна делба от 09.07.1998 г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт № 176, рег. № 935/09.07.1998 г., сключен между И. Г. П. и И. Г. П., с предмет недвижим имот, представляващ парцел *, образуван за имот № ** в кв.7 по рег.план на [населено място], одобрен със заповед № 602/22.11.1993 г, с площ от 663 кв.м., при граници: улица, имоти с пл. №№ *, *, * и парцел X.-*, без постройките в него и недвижим имот, представляващ парцел X., образуван за имот с пл.№ * в кв.7 по рег.план на [населено място], одобрен със заповед № 602/22.11.1993 г, с площ от 398 кв.м., при граници: улица, имоти с пл.№№ *,*,* и парцел *, без постройките в него, поради неучастие на Ж. К. П., като сънаследник в делбата.

Касационен въпрос

С определение № 394/21.05.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради липса на правен интерес за кредитора от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН.

Касаторът И. Я. П., чрез пълномощника му адв. И. И. обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост на същото, поради липса на правен интерес за ищеца „Сити Груп 1“ ЕООД от водене на иск по чл.134 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, а и поради обстоятелството, че ищецът е упражнил имуществени права на длъжника – Ж. К. П., чието упражняване зависи изключително от нейната преценка. В открито съдебно заседание по делото касаторът не се явява и не се представлява.

Касаторът Ж. К. П. обжалва решението на въззивния съд като поддържа необоснованост и неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Я., поддържа касационната жалба, като заявява становище, че за кредитора – ищец не е налице правен интерес от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на установителен иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба от 09.07.1998 г.

Касаторът И. Г. П. обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост на същото, евентуално неправилност и необоснованост на решението, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата за установяване на материалноправната легитимация на ищцовото дружество по иска с правно основание чл.134 ЗЗД. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Краварски, поддържа касационната жалба и моли решението на въззивния съд да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.

Насрещната страна – „Сити Груп 1“ ЕООД, не е депозирала отговори на касационните жалби и не е взела становище по същите в открито съдебно заседание.

Насрещната страна – Я. К. П., представляван от назначения му особен представител адв. Х., не е депозирал отговори на жалбите и не е взел становище по тях.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което по иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, предявен от „Сити Груп“ ЕООД, действащ като процесуален субституент на Ж. К. П. срещу И. Я. П. и И. Г. П., е прогласен за нищожен договор за доброволна делба от 09.07.1998 г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт № 176, рег. № 935/09.07.1998 г., сключен между И. Г. П. и И. Г. П., с предмет два недвижими имота, представляващи парцел *, образуван за имот № * в кв.7 по рег.план на [населено място] и парцел X., образуван за имот с пл.№ * в кв.7 по рег.план на [населено място], без постройките в тях, поради неучастие на Ж. К. П., като сънаследник в делбата, въззивният съд е приел, че искът по чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН е допустим. За да достигне до този извод е приел, че наличието на процесуална легитимация по спора се извежда от изложените фактически твърдения в исковата молба, с които ищецът обосновава своя правен интерес да предяви чуждо право пред съда, а именно че притежава качеството кредитор по договор за заем, с неудовлетворено вземане към датата на предявяване на иска, спрямо длъжници-сънаследници, които не са взели участие в договора за доброволна делба от 09.07.1998 г. Прието е, че правото по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба, което се упражнява по реда на чл.134 ЗЗД е имуществено право, доколкото чрез иска по чл.75, ал.2 ЗН се атакува договор, които има за предмет вещни права върху имот, които права са имуществени и имат еквивалент, и в натура, и в пари, и това е полагащият се дял на всеки сънаследник от наследствените имоти, който той не е получил при делбата, поради неучастието му в последната. С оглед въведените в процеса фактически твърдения от ищеца, въззивният съд е приел, че процесуалният субституент обосновава правен интерес да предяви правото на длъжника пред съда и съответно е счел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството по предявения косвен иск. По съществото на спора, е прието, че ищецът е установил факта, че е кредитор по договор за заем спрямо длъжника Ж. К. П., но не и спрямо Я. К. П., като е съобразил влязлото в сила решение, постановено по в.гр.д. № 568/2014 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което по искове на И. Я. П. срещу„Сити Груп 1“ ООД са прогласени за нищожни извършените на 06.04.2005 г. нотариални действия при изповядване на обективираната с нот.акт № 159, том II, дело № 283/2005 г. сделка, изразяващи се в удостоверяване личното явяване на Я. К. П., за себе си и като пълномощник на И. Я. П. и на М. Я. Г., и полагане на подпис от Я. К. П.-лично за себе и като пълномощник на посочените две лица, пред нотариуса, при сключване на договор за учредяване на договорна ипотека в полза на ищцовото дружество „Сити Груп 1“ ООД върху недвижим имот и е прогласена за нищожна сделката, обективирана с нотариалния акт – за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на даден от „Сити Груп 1“ ООД на И. Г. П., Ж. К. П. и Я. К. П.. Съдът е приел също така, че доколкото доброволната делба на наследство е извършена без участието на длъжника Ж. К. като сънаследник на прекия й наследодател К. Я. П. /син на общия наследодател Я. П. Г./, то последната се явява изцяло нищожна, поради което сънаследникът Ж. К. П. има право на иск по чл.75, ал.2 ЗН – за прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба, сключен без нейно участие, което право е упражнено от нейния кредитор чрез предявения косвен иск.

Мотиви

За да извърши преценка дали обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за кредитора от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на иск за нищожност на договор за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН, настоящият състав на Върховния касационен съд взе предвид следните установени по делото факти и обстоятелства:

От данните, съдържащи се в присъединеното към настоящото дело гр.дело № 50/2007 г. по описа на Районен съд Свиленград и последвалите го инстанционни производства пред Окръжен съд Хасково и пред Върховен касационен съд, е видно, че процесният договор за доброволна делба е представен от И. Я. П. още с исковата молба, депозирана на 26.02.2007 г., с която срещу дружеството – касатор в настоящото производство, са предявени искове за прогласяване за нищожни на основание чл. 472 ГПК /отм./ извършените на 06.04.2005 г. нотариални действия, обективирани в нот. № 159, том II, дело № 283/2005 г. и за прогласяване на нищожността на обективираната в него сделка – договорна ипотека върху УПИ * в кв.7 по рег.план на [населено място], с площ от 398 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, за обезпечаване на даден от „Сити груп 1“ ООД на И. Г. П., Ж. К. П. и Я. К. П. паричен заем. В рамките на това производство ответното дружество не е релевирало възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 9.07.1998 г., сключен между И. Я. П. и И. Г. П., поради неучастие на всички сънаследници. По силата на договора за доброволна делба, УПИ * в кв.7 по рег.план на [населено място], с площ от 398 кв.м., без постройките в него, е предоставен в дял и изключителна собственост на И. Я. П., а УПИ-* в кв.7 по рег.план на [населено място], с площ от 663 кв.м., без постройките в него е предоставен в дял и изключителна собственост на И. Г. П.. Видно от влязлото в сила решение на Окръжен съд Хасково по в. гр.д. № 568/2014 г., за да остави в сила решението по гр.д. № 50/2007 г. по описа на Районен съд Свиленград, по повод възраженията на ищцовото дружество въззивният съд е приел, че макар и ипотеката върху идеална част от имот да е действителна, включително когато имотът е съсобствен, то в конкретния случай не е налице подобна хипотеза, тъй като недвижимият имот, върху който е учредена ипотеката е индивидуална собственост на ищеца по делото – И. Я. П. на основание сключения през 1998 г. договор за доброволна делба, който не е оспорен от ответното дружество. При тези съображение съдът е прогласил недействителността на целия договор за учредяване на ипотека поради липса на съгласие. С определение № 1045/9.11.2015 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр.д. № 3255/2015 г., решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, като формираната по него сила на пресъдено нещо относно основанието на иска преклудира правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения на ответника срещу правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, в това число преклудирано е и възражението на ответното дружество за нищожност на договора за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН.

На следващо място от данните по делото е видно, че по молба на ищеца И. П., за който е установено, че страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, но дееспособността му не е ограничена, след получено от него съобщение за изготвено постановление за възлагане на имота, предмет на учредената договорна ипотека, съдът е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД, чрез спиране на изпълнението по изп.дело 20078750400024 по описа на ЧСИ З. З. с район на ОС-Хасково, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 266/2005 г. на РС-Свиленград, по което И. Г. П., Ж. К. П. и Я. К. П. са осъдени да заплатят солидарно на „Сити Груп 1“ ООД сумата от 26 000 лева, от които 20 000 лв. – главница и 6 000 лева – неустойка по договор за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот от 06.04.2005 г. С постановление от 29.01.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 11.07.2009 г., като впоследствие е образувано ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител под № 20188750400635.

Установява се също така, че с влязло в сила на 03.07.2007 г. постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 20078740400088 по описа на ЧСИ С. М. с район на действие Окръжен съд Хасково, имотът, придобит от И. Г. П. на основание договора за доброволна делба от 1998 г., прогласяването на чиято нищожност на основание чл.75, ал.2 ЗН се иска по реда на чл.134 ЗЗД в настоящото производство, както и построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, след извършена публична продан е възложен на трето лице за сумата от 65 551,50 лв., като при извършеното разпределение на постъпилата сума, касаторът „Сити Груп 1“ ООД в качеството му на присъединен взискател, е получил сумата от 10 105,58 лв.

Изложената фактическа обстановка обуславя извод, че с предявяването на иска за нищожност на договора за доброволна делба по реда на чл.134 ЗЗД, ищцовото дружество цели заобикаляне на обвързващата го сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска за нищожност на договорната ипотека върху имота, придобит от И. Я. П. на основание договора за доброволна делба, а не запазване на имуществото на длъжника Ж. К. П..

Разпоредбата на чл.134, ал.1 ЗЗД предвижда възможността на кредитора да упражни имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Когато се извършва преценка дали определено право на длъжника може да бъде упражнено по реда на чл.134 ЗЗД винаги се държи сметка за обстоятелството, че обезпечителната същност на правото по чл.134 ЗЗД стеснява значително кръга на правата, които кредиторът може да упражнява, като според съдебната практика, кредиторът може да се намесва само с оглед запазването на наличното имущество на длъжника, а не с оглед на неговото увеличение. Доктрината и съдебната практика са последователни, че при предявяване на иск по чл.134 ЗЗД, ищецът трябва да установи, че е кредитор и правния си интерес от водене на иска. За редовността на исковата молба по чл.134 ЗЗД е достатъчно ищецът да излага твърдения за качеството си на кредитор, което подлежи на доказване в производството. Правният интерес на кредитора да предяви иск по чл.134 ЗЗД обаче е предпоставка, обуславяща самата му процесуална допустимост, а не такава по съществото на спора. Успешното упражняване на чуждото имуществено право по реда на чл.134 ЗЗД предпоставя не само доказване по несъмнен начин на качеството кредитор у ищеца, но и това, че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но бездейства, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, като застрашава възможността му да удовлетвори своето вземане.

По въпроса налице ли е правен интерес за кредитор на съсобственик по реда на чл.134 ЗЗД да упражни правото на длъжника да предяви иск за делба, допуснат по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – за точното прилагане на разпоредбата на чл.134 ЗЗД, е даден отговор в определение № 110 от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1629/2020 г., I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да приеме, че не е налице правен интерес за кредитора да упражни правото на длъжника да предяви иск за делба, съставът на ВКС е приел, че основната предпоставка за упражняване на имуществените права на длъжника по реда на чл.134 ЗЗД е неговото бездействие да заплашва удовлетворението на кредитора. Съобразявайки именно това обстоятелство, Пленумът на ВС в т.3, б.“в“ на ППВС № 7/1973 г. приема за допустимо, ако наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, кредиторът да може да упражни правото на своя длъжник в отношенията с останалите сънаследници, което съответства на разрешението, дадено в чл.56 ЗН, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследство е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото на възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни това право на своя длъжник. Правото да се иска делба обаче съществено се отличава от правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството и от правото да се приеме едно наследство, тъй като чрез неговото упражняване по съдебен ред увеличение на патримониума на длъжника няма да настъпи, за разлика от вече посочените, тъй като и към момента на предявяване на иска за делба длъжникът притежава право на собственост върху идеална част от имот на определена стойност, което по общото правило на чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Неупражняването му от длъжника не заплашва удовлетворението на кредитора, доколкото за последния е налице правно уредена възможност за удовлетворяване на вземането си да насочи принудително изпълнение върху съсобствената вещ, съгласно изричната разпоредба на чл. 500 ГПК, т.е. не е необходимо да се води иск за делба с цел превръщането на съсобствеността в изключителна собственост, след което да се предприеме удовлетворяване правото на кредитора.

В конкретния случай кредиторът иска да упражни правото на длъжника Ж. К. П., да предяви иск за прогласяване за нищожен на основание чл.75, ал.2 ЗН на договор за доброволна делба от 09.07.1998 г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт № 176, рег. № 935/09.07.1998 г., сключен между И. Г. П. и И. Г. П., с предмет два недвижими имота, поради неучастие на длъжника като сънаследник в делбата. С материалноправната норма на чл.75, ал.2 ЗН законът изрично обявява за нищожна делбата, когато е извършена без участието на някой от сънаследниците, поради което тя не поражда желаните правни последици и не прекратява съсобствеността. Съгласно т.7 на ППВС № 7/1973 г. договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна в него на участва някой от съсобствениците на имота.

С Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустимо искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство от неучаствалите в делбата съсобственици, за да се обезпечи правото им да ползват съсобственото имущество съобразно правата си, вкл. да извличат плодовете от съсобствената вещ, да си служат с нея, да се разпореждат с дела си в полза на друг съсобственик или на трето лице по реда и при условията, при които законът допуска това. Решението по този иск ще ползва със сила на пресъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки от тях върху съсобственото имущество.

По основателността

При така дадените разяснения относно целта от самостоятелното предявяване на иска по чл.75, ал.2 ЗН от неучаствалия в договора за делба съделител и при съобразяване на материалноправния характер на нормата на чл.75, ал.2 ЗН и на обезпечителната същност на правото по чл.134 ЗЗД, която стеснява значително кръга на правата, които кредиторът може да упражнява – само такива, с които се запазва наличното имущество на длъжника, а не се увеличава същото, настоящият състав приема, че в конкретния случай за ищцовото дружество – кредитор не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН по реда на чл.134 ЗЗД като процесуален субституент на Ж. К. П.. За него е налице възможност, позовавайки се на материалноправната разпоредба на чл.75, ал.2 ЗН да насочи принудително изпълнение върху съответната идеална част от наследствения имот на своя длъжник и в този случай, спорът дали съсобствеността е прекратена с договора за доброволна делба, по силата на който наследник – недлъжник е придобил в индивидуална собственост процесния имот, ще бъде разрешен в предвиденото за защита на третото лице, чието право се засяга от изпълнението, производство по иск с правно основание по чл.440 ГПК, който се предявява срещу взискателя и длъжника.

Гореизложеното налага извод, че в конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗН по реда на чл.134 ЗЗД. Целта на упражненото от кредитора право не е запазване на наличното имущество на длъжника Ж. К. П., а заобикаляне на обвързващата го сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска на И. Я. П. срещу ищцовото дружество за нищожност на договорната ипотека върху имота – негова индивидуална собственост на основание договора за доброволна делба и съответно изнасянето му на публична продан като съсобствен.

С оглед изложените съображения за липса на правен интерес за ищеца по реда на чл.134 ЗЗД да упражни правото на длъжника Ж. К. П. да предяви иск по чл.75, ал.2 ЗН, обжалваното решение се явява недопустимо, което налага обезсилването му и прекратяване на производството по делото.

При този изход на делото на касатора Ж. К. П. следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 300,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, а на касатора И. Г. П. такива в размер на 550,00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 381/18.10.2019 г. по в.гр.д. № 80/2019 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 249/13.11.2018 г. по гр.д. № 202/2016 г. по описа на РС-Свиленград, в частта, с която е прогласен, по иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.75, ал.2 ЗН, предявен от „Сити Груп 1“ ЕООД, действащ като процесуален субституент на Ж. К. П., срещу И. Я. П. и И. Г. П., за нищожен договор за доброволна делба от 09.07.1998 г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт № 176, рег. № 935/09.07.1998 г., сключен между И. Г. П. и И. Г. П., с предмет недвижим имот, представляващ парцел IX, образуван за имот № * в кв.7 по рег.план на [населено място], одобрен със заповед № 602/22.11.1993 г, с площ от 663 кв.м., при граници: улица, имоти с пл. №№ *, *, * и парцел *, без постройките в него и недвижим имот, представляващ парцел X., образуван за имот с пл.№ * в кв.7 по рег.план на [населено място], одобрен със заповед № 602/22.11.1993 г, с площ от 398 кв.м., при граници: улица, имоти с пл.№№ *,*,* и парцел *, без постройките в него, поради неучастие на Ж. К. П., като сънаследник в делбата и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „Сити Груп 1“ ЕООД, ЕИК 123653851 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Ж. К. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.3, сумата от 300,00 лв. – разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА „Сити Груп 1 ЕООД, ЕИК 123653851 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на И. Г. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап.11, сумата от 550,00 лв. – разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари