*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

    1

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 159

    гр. София, 06.04.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 244 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Ф. П. Ф. срещу определение № 260135 от 8. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, трети състав, с което е потвърдено определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частния касационен жалбоподател за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение № 151 от 18. 12. 2019 г. по същото дело на Хасковски окръжен съд.

    Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

    Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК и констатирани нередовности на същата на страната да бъдат дадени указания и да й се даде възможност да отстрани тези нередовности, съответно да представи изискуемите доказателства, включително декларация за семейно и имотно състояние?; 2. Следва ли съдът да укаже на молителя да представи липсващите според него доказателства и данни в обосноваване на затруднено материално състояние, и едва след предоставянето на тази възможност, да постанови акта си, съобразявайки всички относими към преценката обстоятелства в конкретния случай при разглеждането на молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК?; 3. Въз основа на представените от страната доказателства и заявените данни ли съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК или може да се обуславя и от евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход?; 4. Относно приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски.“ Твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въведените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първи и втори въпрос – с определение № 607 по ч. гр. д. № 6826/2013 г., определение № 654 по ч. гр. д. № 3882/2014 г., ІV г. о. и определение № 435 от 19. 10. 2016 г. по ч. т. д. № 1918/2016 г., І т. о., по трети въпрос – с определение № 573 от 12. 07. 2011 г. по ч. т. д. № ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари