Определение №158/24.03.2021 по дело №409/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 158

    гр. София, 24.03.2021год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 409 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на ищеца по исковете, Н. Н. Н., действащ със съгласието на майка си Д. Й. Н., срещу определение № 10025 от 15.01.2021г. по гр. д. № 2937/2019г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молба на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК /наименована частна жалба/ за изменение на определението за прекратяване на въззивното производство в частта му за разноските.

    Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че на ответника по исковете са присъдени разноски, както за представителство по въззивната жалба на ищеца, така и за представителство по насрещната жалба на ответника, като по делото не е направено от ответника разграничение, каква част от адвокатския хонорар е за представителство по въззивната жалба на ищеца и каква част е за представителство по насрещната въззивната жалба на ответника. Сочи се, че поради оттеглянето на въззивната жалба от ищеца и прекратяване на въззивното производство, не е оказано представителство и защита по която и да е от двете жалби, поради което се поддържа, че на ответника не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, съответно с оглед липсата на разграничение на разноските, следва да се присъдят разноски за отговора на въззивната жалба на ищеца в размер на Ѕ от претендирания за представителството на ответника заплатен адвокатски хонорар. Твърди се, че съдът е приложил недействаща нормативна уредба относно размера на адвокатските възнаграждения, с оглед постановеното решение № 5419/08.05.2020г. по адм. д. № 14348/2019г. /ДВ бр.45/15.05.2020г./. Иска се присъждане на разноски по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 240 лева за оказана безплатна правна помощ за настоящото частно производство.

    Ответникът по частната жалба, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, моли да се потвърди обжалваното определение като правилно. Сочи, че съгласно представената фактура, изрично са разграничени предоставените на НББАЗ услуги - защита по насрещната жалба и защита срещу въззивната жалба на ищеца, и дължимото за всяка от тях възнаграждение. На второ място, се поддържа, че при материален интерес по въззивната жалба е 64 732,60 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 / 2004г. възлиза на 2966,37 лева с ДДС и е по-голямо от фактурирания размер от 2208 лева с ДДС, поради което заплатеното възнаграждение не е прекомерно. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство в размер на 240 лева с ДДС, като по същество се позовава на доказателства за направени разноски във връзка с производството по чл.248, ал.1 ГПК.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари