Решение №158/18.01.2021 по дело №382/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №242/15.05.2020 по дело №382/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация


Анотация

Въпрос

Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

Отговор

Не е спазено изискването за описание на непаричната вноска в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерно дружество, за апорт на недвижим имот, извършен при действието на чл.172, т.5 ТЗ /в ред. на ДВ, бр.48 от 1991 г., отм./, когато имотът, съставляващ прилежаща земя към сгради, е индивидуализиран само с неговия административен адрес.

Внасянето на недвижима вещ в капитала на търговско дружество изисква тя да е надлежно конкретизирана, но действалото до 16.10.2000 г. правило на чл.172, т.5 /отм./ ТЗ е свеждало това изискване единствено до описание на „вида и стойността на непаричните вноски”. Посочването на стойността обаче е предполагало предхождаща оценка по счетоводна стойност или във формата на инвентаризационен опис, т. е. по начин, който е позволявал да се индивидуализира имота в достатъчна степен. В цитираното решение е посочено също така, че впоследствие разпоредбата на чл.72, ал.2 ТЗ в редакцията й към ДВ, бр.84 от 13.10.2000 г., е поставила като изискване за валидно апортиране „пълно описание на вноската” - индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска, освен посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост /аргумент чл.72, ал.1 ТЗ/, както и експертна оценка от три вещи лица. Следва да се приеме, че при действието на отменената разпоредба на чл.172, т.5 ТЗ също е необходима индивидуализация на непаричната вноска, която може да бъде извършена по различни начини, например чрез изрично посочване в акта на принципала на конкретните имоти и вещи, чрез препращане към съответна част от активите и пасивите по счетоводен баланс към определена дата, чрез посочване на имуществото в разделителен протокол или друг документ. След преобразуването на бившите държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество, за валидното извършване на прехвърлянето на правото на собственост, непаричната вноска трябва да бъде индивидуализирана по посочения по-горе начин, както и да са налице останалите елементи от фактическия състав на апорта.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
Емануела Балевска

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
Ваня Атанасова, Емилия Донкова

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 382/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 242 от 15.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2323/23.10.2019 г. по гр. д. № 1494/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 6438/2016 г. на Софийски градски съд, в частта, с която по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, е признато за установено по отношение на „Промишлена енергетика -Варна“ АД, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и „Евротрансбилд“ ЕООД – гр. София са собственици на поземлен имот с идентификатор …. с площ 1 376 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г., находящ се в район „О.“, [улица], при описани граници и е отменен констативен нотариален акт № …. г., вписан с вх. рег. № …. г., в частта му, с която ответникът е признат за собственик на имота. Първоинстанционото решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени в осъдителната им част за предаване владението върху гореописания имот.

В касационната жалба на първо място се прави оплакване за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, която не е констатирана от въззивния съд, в частта, с която е уважен по-късно предявеният /а не с първоначалната искова молба/ иск от „Евротрансбилд“ ЕООД. Наведено е оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не са обсъдени съществени за спора доказателства и доводи на касатора и за необоснованост на извода, че държавата е останала собственик на дворното място и след включването му в капитала на ищеца, като прилежаща земя към сградите, които са били предоставени за стопанисване и управление.

Ответникът по касация – държавата, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация – „Евротрансбилд“ ЕООД – гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява същото становище. В писмените си защити излагат съображения за неоснователност на доводите на касатора и за обоснованост на изводите в обжалваното решение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерно дружество, за апорт на недвижим имот, извършен при действието на отменения чл.172, т.5 ТЗ, когато имотът е прилежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес.

Мотиви

На така поставения материалноправен въпрос трябва да се даде следния отговор:

Не е спазено изискването за описание на непаричната вноска в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерно дружество, за апорт на недвижим имот, извършен при действието на чл.172, т.5 ТЗ /в ред. на ДВ, бр.48 от 1991 г., отм./, когато имотът, съставляващ прилежаща земя към сгради, е индивидуализиран само с неговия административен адрес.

В решение № 177/24.02.2011 г. по т. д. № 958/2009 г. на ВКС, първо т. о., е прието, че внасянето на недвижима вещ в капитала на търговско дружество изисква тя да е надлежно конкретизирана, но действалото до 16.10.2000 г. правило на чл.172, т.5 /отм./ ТЗ е свеждало това изискване единствено до описание на „вида и стойността на непаричните вноски”. Посочването на стойността обаче е предполагало предхождаща оценка по счетоводна стойност или във формата на инвентаризационен опис, т. е. по начин, който е позволявал да се индивидуализира имота в достатъчна степен. В цитираното решение е посочено също така, че впоследствие разпоредбата на чл.72, ал.2 ТЗ в редакцията й към ДВ, бр.84 от 13.10.2000 г., е поставила като изискване за валидно апортиране „пълно описание на вноската” – индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска, освен посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост /аргумент чл.72, ал.1 ТЗ/, както и експертна оценка от три вещи лица. Следва да се приеме, че при действието на отменената разпоредба на чл.172, т.5 ТЗ също е необходима индивидуализация на непаричната вноска, която може да бъде извършена по различни начини, например чрез изрично посочване в акта на принципала на конкретните имоти и вещи, чрез препращане към съответна част от активите и пасивите по счетоводен баланс към определена дата, чрез посочване на имуществото в разделителен протокол или друг документ. След преобразуването на бившите държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество, за валидното извършване на прехвърлянето на правото на собственост, непаричната вноска трябва да бъде индивидуализирана по посочения по-горе начин, както и да са налице останалите елементи от фактическия състав на апорта.

В този смисъл са решение № 218/05.06.2012 г. по т. д. № 704/2010 г. на ВКС, второ т. о., решение № 152/14.01.2020 г. по гр. д. № 1037/2019 г. на ВКС, второ г. о., решение № 111/25.02.2016 г. по гр. д. № 6821/2014 г. на ВКС, второ г. о., решение № 114/18.01.2019 г. по гр. д. № 4085/2017 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 33/06.04.2011 г. по гр. д. № 992/2010 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав.

Съдът прие за установено следното:

С първоначалната искова молба, държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, е поискала на основание чл.108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на „Промишлена енергетика Варна“ АД, че тя е собственик на 8 414/10 000 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор …. с площ 1 376 кв. м. по кадастралната карта, находящ се в [населено място], район „О.“, [улица]. Преди да бъде изпратен препис от исковата молба на ответника, след искане за привличане на „Евротрансбилд“ ЕООД като неин помагач, това дружество е предявило иск по чл.108 ЗС против същия ответник за 1 586/10 000 ид. ч. от същия имот.

В исковата молба на държавата са изложени твърдения, че с акт за частна държавна собственост № …. г., държавата се легитимира като собственик на 8 414/10 000 ид. ч. от процесния имот. Като съсобственик в акта е посочено „Евротрансбилд“ ЕООД с дял 1 586/10 000 ид. ч. Преди издаване на този акт е бил съставен акт за държавна собственост № …. г. по отношение на държавен имот – място от 8 250 дка, съставляващо целия кв.532, м. „Л.“, при граници: [улица], [улица], [улица]и [улица]/в която територия попада и процесният имот/, без построените в него сгради, ползвани от различни организации и лица, за които са съставени отделни актове за държавна собственост. Описаното в акта за държавна собственост от 1995 г. дворно място е предоставено за оперативно управление на СП „Благоустройство и комунално стопанство-Оборище“. Въз основа на горния акт е съставен акт за частна държавна собственост № …. г. В него имотът е описан по следния начин: „8 250/11 020 ид. ч., съставляващи 8 250 кв. м. от УПИ …., кв…., м. „ГГЦ-Зона А“, целият с площ от 11 020 кв. м., при граници: [улица], [улица], [улица]и УПИ ….“. На 01.09.2005 г., между държавата и „Дивисима“ ООД е сключен договор за замяна на недвижими имоти, по силата на който дружеството е придобило правото на собственост върху описани части от сгради, заедно с общо 1 586/10 000 ид. ч. от УПИ …., кв…., м. „ГГЦ-Зона А“. Впоследствие така придобитият имот е апортиран от „Дивисима“ ООД в капитала на „Евротрансбилд“ ЕООД. В кадастралния регистър като собственик е вписан ответникът на основание констативен нотариален акт.

Ищецът „Евротрансбилд“ ЕООД твърди, че при учредяването му дружеството – учредител „Дивисима“ ООД е извършило непарична апортна вноска на собствения си недвижим имот: сгради и идеални части от терена към всяка от тях, общо 1 586/10 000 ид. ч. от описания по-горе имот, върху които е придобило право на собственост. „Дивисима“ ООД се е легитимирало като собственик с договор за замяна, сключен с държавата на 01.09.2005 г.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдението, че държавата не притежава право на собственост върху процесния имот, тъй като се е разпоредила с него на валидно правно основание, включвайки го в капитала на търговски дружества с държавно участие. С включване в капитала на дружеството с държавно участие „Промишлена енергетика-Варна“ ЕАД на сгради с прилежащата земя на [улица], дружеството е станало собственик на държавното имущество, включено в капитала му, в т. ч. и собственик на процесния имот, като прилежащ терен. Евентуално е въвел възражение за изтекла придобивна давност чрез упражнявано давностно владение, считано от 1999 г., което продължава и към датата на предявяване на исковете.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от акт за държавна собственост № …. г., съставен за дворно място от 8 250 дка, съставляващо целия кв…., м. „Л.“, същото е предоставено за оперативно управление на СП „Благоустройство и комунално стопанство-Оборище“. По отношение на находящите се в него сгради, които не са предмет на исковете, са съставени отделни актове.

В първоинстанционното производство /първото съдебно заседание на 30.05.2017 г. при отделяне на спорното от безспорното/ процесуалният представител на ответника, изрично е заявил, че не оспорва, че процесният имот е бил държавна собственост преди включването му в капитала на „Софпроменерго“ ЕООД. Обявено е за ненуждаещо се от доказване обстоятелството /с определение от 27.11.2018 г./, че върху терена са разположени десет сгради и самостоятелни обекти на правото на собственост, заснети в приетата през 2010 г. кадастрална карта с номера от 1 до 10, вписани в кадастралният регистър на името на „Промишлена енергетика – Варна“ АД.

На основание чл.45, ал.2 ЗДС и в изпълнение на решение № 71/12.08.2005 г. на МС и заповед от 15.08.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на 01.09.2005 г., между държавата и „Дивисима“ ООД е сключен договор № 134 за замяна на недвижими имоти, по силата на който дружеството е придобило правото на собственост върху част от двуетажна административна сграда с адрес: [улица], представляваща сутерен и втори етаж; части от две триетажни административни сгради, представляващи втори и трети етажи; част от четириетажна административна сграда, представляваща втори, трети и четвърти етаж, ведно с общо 1 586/10 000 ид. ч. от 8 250/11 020 ид. ч., съставляващи 8 250 кв. м. от УПИ …., кв…., м. „ГГЦ-Зона А“.

Видно от учредителен акт – Устав на „Евротрансбилд“ ЕООД, гр. Враца от 16.05.2007 г., учредител на дружеството е „Дивисима“ ООД, гр. София. При учредяване на ищцовото дружество учредителят е извършил непарична апортна вноска на собствения си недвижим имот: 1 586/10 000 ид. ч. от гореописания имот.

Установява се от заповед № Ап-186 от месец юни 1983 г. на първи зам.-министър на енергетиката, че със същата е наредено СЕК „София“ да предаде безвъзмездно на СП „Промишлена енергетика“ – гр. София сгради на адрес: [населено място], [улица] и № 2б. Същите са предадени със съставени актове за предаване на основни средства от месец юли 1983 г.

Със заповед № 210 от 10.12.1990 г. на министъра на икономиката и планирането, издадена на основание чл.5 от ПМС № 2 от 1989 г. и във вр. с чл.11, ал.3, т.1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност, е образувана ДФ „Софпроменерго“ съгласно Приложение № 1. За уставен фонд на фирмата се предоставя държавно имущество, което тя получава като правоприемник на предприятие „Промишлена енергетика“ – София по баланса към 31.12.1990 г., като същото се прекратява от състава на СК „Промишлена енергетика“-София. Държавната фирма поема активите и пасивите, както и другите права и задължения и съответната част от активите и пасивите на СК „Промишлена енергетика“-София съгласно разделителен протокол /видно от приложеното копие от фирмено дело № 4195 от 1991 г. на СГС/. В решението от 04.04.1991 г. за регистрацията на ДФ „Софпроменерго“ е посочено, че нейният уставен фонд е 643 000 лв., които тя получава като правоприемник на прекратената организация. С решение от 29.01.1993 г. по цитираното фирмено дело държавната фирма е преобразувана в ЕООД с държавно имущество, на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ въз основа на решение № 8/20.01.1993 г. на председателя на Комитета по енергетика. При изготвяне оценката на имуществото на това дружество на основание ПМС № 179/1991 г. не е оценена земя, находяща се на [улица]. Оценявани са само сгради на този адрес /в сметка 203 фигурират сградите на [улица] и № 2б/ и земя в[жк]/по сметка 201/, т. е. земя на [улица]не е включена в капитала му. През 1994 г. е регистрирано увеличение на капитала на 5 690 000 неденоминирани лева, вследствие извършена преоценка на дълготрайните материални активи.

Със заповед № 186/04.06.1996 г. на председателя на Комитета по енергетика е прекратено „Софпроменерго“ ЕООД чрез вливане в „Техенерго“ ЕАД, гр. София. Дружеството, приемник на прекратеното дружество, поема всичките му активи и пасиви по баланса към 31.12.1995 г. Капиталът на „Техенерго“ ЕАД е увеличен със сумата 5 690 000 лв., разпределени в 5 690 поименни акции. Със същата заповед е извършено намаляване капитала на дружеството с 1 061 000 лв. /неденоминирани/ и това имущество е преминало в капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД. Посочено е, че в горната сума се включва недвижимо имущество, състоящо се от сгради „и прилежаща земя на [улица] [населено място]“.

С решение от 20.06.1996 г. по ф. д. № 1580/1993 г. на Варненския окръжен съд в търговския регистър е вписана следната промяна: за увеличение размера на капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД със сумата 1 061 000 лв., представляваща недвижимо имущество, състоящо се от сгради с прилежащата земя на [улица]. „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД е включено в програмата за масова приватизация чрез инвестиционни бонове с решение на НС от 19.12.1995 г. /съгласно приложен списък/. С протокол от 28.05.1995 г., подписан между представители на „Техенерго“ ЕАД и „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД, е разделено имуществото на „Софпроменерго“ ЕООД, като „Техенерго“ ЕАД получава производствена база с прилежащата земя в [населено място],[жк], а „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД – административни сгради с прилежащата земя в [населено място], [улица], със стойност на сградния фонд 608 340 лв.

„Техенерго“ ЕАД е предявило иск за прогласяване нищожност на вписването в търговският регистър на увеличението на капитала на „Промишлена енергетика Варна“ АД, допуснато с решение от 20.06.1996 г. по ф. д. № 1580/1993 г. на Варненския ОС. В образуваното производство като трето лице-помагач е участвал Министерският съвет. Искът е отхвърлен с влязло в сила на 07.07.1999 г. решение по гр. д. № 1041/1997 г. на Варненския РС /решение № 1045/07.07.1995 г. по гр. д. № 234/1999 г. на ВС/. Прието е, че вписването е законосъобразно, тъй като издадената последваща заповед на министъра на енергетиката, с която е била отменена заповед № 186/1996 г. на председателя на Комитета по енергетика е нищожна, а първата заповед е породила правно действие, защото с нея е увеличен, а не е намален капитала на „Промишлена енергетика Варна“ АД, подлежащо на приватизация.

След приключване на спора относно законосъобразността на вписването в търговския регистър на увеличението на капитала, с приемо-предавателни протоколи от 15.09.1999 г., 04.10.2001 г. и 14.11.2001 г. между Техенерго“ ЕАД и „Промишлена енергетика Варна“ АД не е предавана прилежаща земя, а само сгради. Земята е оценена и заприходена в капитала на ответното дружество през 1999 г. и фигурира в баланса към 31.12.2000 г., от когато е декларирана по ЗМДТ. В счетоводните регистри на „Промишлена енергетика“ АД процесният имот е отразен като дълготраен материален актив с акт за приемане и предаване на основно средство с дата 30.12.1999 г. /инвентарен № 2019 и първоначална стойност 22 990 лв.; към акта е приложена оценка на имота/.

В полза на ответника е издаден констативен нотариален акт № …. г., въз основа на писмени доказателства, на основание чл.262, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 154, ал. 1, т. 3 ТЗ и преустройство и промяна на предназначение на обектите, върху следния недвижим имот, намиращ се в район „О.“, [улица], а именно: описани сгради, заедно с прилежащата земя, върху която същите са построени, представляваща УПИ, целият с площ по скица 1 370 кв. м., означен с № …. /пл. сн. № …./, попадащ в парцел …. от кв…. – ПУП-София, м. „Ц.“, одобрен със заповед от 1975 г., при граници на мястото по скица: [улица], [улица], УПИ …. Със заповеди на областния управител от 2006 г. и 2007 г. е наредено отписването от актовите книги за държавна собственост на сгради, находящи се в процесния имот.

Според заключението на повторната съдебно-техническа експертиза на в. л. Б. към 04.06.1996 г. процесният имот представлява североизточната част от парцел …., отреден за хотел, ресторант на Комитета за отдих и туризъм от кв…., м. „Л.“, одобрен със заповед № 124/03.03.1975 г. /приложение № 1/. С цитираната заповед е одобрено изменение за кв…. и …. По плана от 1967 г. имотът попада в североизточната част на кв…., в който няма обособени парцели и цялата му територия е отредена за „хотел, ресторант на Комитета за отдих и туризъм“. Квартал …. включва територията между [улица], [улица], [улица]и [улица], с площ по графични данни около 7 380 кв. м. Съгласно изменението от 1975 г. кв…. е заличен, а територията му е включена в кв…., като е закрита улицата между о. т. 101 и 5б /част от [улица], бивша „Я. З.“/. Новосъздаденият парцел ….- „хотел, ресторант на Комитета за отдих и туризъм“ включва бившия кв…., заличената част от [улица]и бившите парцели ….,…. и ….-„За управление на спорт тото“ от кв….. Площта на парцел ….- „хотел, ресторант на Комитета за отдих и туризъм“ е 9 313 кв. м. При графичното отразяване на изменението на регулационния план по цитираната по-горе заповед от 1975 г. върху работното копие на основния план на местността от 1967 г. е допусната техническа грешка и новообразуваният парцел е нанесен с римска цифра „….“, вместо „….“, както е посочено в заповедта и забележката отстрани в полето на плана. Към 04.06.1996 г. в кадастралната основа на регулационния план е нанесен имот пл. сн. № …. с граници и площ, съответстващи на имот с идентификатор ….. За кадастрална основа на РП на м. „Л.“ от 1967 г. и изменението на плана със заповедта от 1975 г. в частта на кв…. и …. е послужил старият кадастрален план на местността от 1950 г., спрямо който кв…. попада на кадастрални листове 339 и 362 /приложение № 3-северната част от имота попада в кад. лист 339 и в нея е нанесен имот пл. № ….; южната част попада в кад. лист 362, като южната имотна граница не е затворена в частта, която минава през двуетажната сграда и разделя крилото, построено на уличната регулация с [улица], от крилото, построено под ъгъл навътре в кв…../. Идентично е отразяването на имот пл. сн. № …. в кадастралната основа на плана на м. „Л.“ /приложение № 2/. На графиката на ИРП към заповед № 124/03.03.1975 г. с молив е нанесена описаната част от южната имотна граница и пресечната й точка с уличната регулация /приложение № 1/. Съгласно разписна книга към стария КП, създадена през 1966 г., в графата за собственик на имот пл. № …. се съдържа запис „Държавно МВР“. За периода 1970 г.-1996 г. експертът не е открил данни за одобрени процедури по попълване на кадастралната основа на РП за кв…., а впоследствие за парцел ….- „хотел, ресторант на Комитета за отдих и туризъм“ от кв…. с нови имоти. Със заповед от 12.12.2003 г. на кмета на район „Оборище“ кадастралната основа на РП е попълнена с четири масивни сгради, намиращи се в имот пл. № …. /приложение № 4/. В създадения през 1977 г. нов кадастрален план на местността за терена между [улица], [улица], [улица]и [улица]са нанесени следните имоти, попадащи изцяло в кад. лист 362: имот пл. № …., имот пл. № …. и имот пл. № …. с площ 1 365 кв. м., разположен в североизточната част на описания терен, записан в разписната книга на „СГНС Топлофикация“. Този кадастрален план е неодобрен по отношение на отразените в него имоти за територията между [улица], [улица], [улица]и [улица]. Имот пл. сн. № …. от кадастрален лист 362 по неодобрения кадастрален план е идентичен с имот с идентификатор …. Копие от кад. лист 362 от неодобрения КП от 1977 г. е показано в приложение № 5. В обясненията си в с. з. на 27.11.2018 г. вещото лице посочва, че като самостоятелен УПИ процесният имот е нанесен в действащия регулационен план от 2015 г. /видно от скица № 2 към заключението на в. л. Д. същият представлява УПИ …. от кв…., м. „Центъра-Зона А“/.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. и Ж., от които не се установяват факти, относими към владението на процесния терен. Първият свидетел е управител на дружество-наемател на една от сградите, а вторият – наемател на празно дворно място с площ от около 450 кв. м., което ползва като паркинг от 2006 г.

Въззивната инстанция е изложила съображения, че съгласно чл.1, ал.1 ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, при преобразуване на държавни предприятия в ЕТД с държавно имущество правото на собственост върху имотите, които са били предоставени за стопанисване и управление, се внасят в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Според акта за държавна собственост от 1995 г. имотът е предоставен за стопанисване и управление на СП „Благоустройство и комунално стопанство-Оборище“. Няма данни към 1993 г. да е бил предоставен на „Софпроменерго“ ЕООД. Съдът е приел също така, че прилежаща земя не е била включена при преобразуване на „Промишлена енергетика Варна“ в ЕТД с държавно имущество. Земя не е апортирана в капитала на „Промишлена енергетика Варна“ АД, тъй като съгласно чл.17, ал.3 ЗППДОП /отм./, но действал към 1996 г. нормите на чл.72 ТЗ и чл.73 ТЗ не се прилагат, но трябва да има заповед по чл.11 от ПРУПСДП / отм./, т. е. трябва да има заповед на министъра, който упражнява правата на държавата в управлението на дружеството, с която имотът да е отписан като държавен и да е включен в капитала на дружеството като непарична вноска с индивидуализация. Тъй като в заповедта на председателя на Комитета по енергетика е увеличен капитала със сума, но няма описание на недвижимия имот, то такъв не е апортиран, а приемо-предавателните протоколи нямат вещно действие. Заприходяването в счетоводния баланс също няма вещно-прехвърлително действие. Заповед № 186/1996 г., с която са апортирани сградите и прилежащата земя, индивидуализирани като местонахождение с административен адрес е издадена при действието на правилото на чл. 172, т. 5 ТЗ /отм./ , действало до 16.10.2000 г. Необходимостта от пълна индивидуализация на апортираната вещ е обоснована със съдържанието на акта на принципала. Изложени са доводи, че държавата не е обвързана от задължителната сила на мотивите на решението по гр. д. № 1041/1997 г. на Варненския РС, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на вписването. Същата е различен гражданскоправен субект от МС /държавен орган/. Обоснован е извод, че държавата не е изгубила правото си на собственост. По отношение на дружеството – ищец е посочено, че внасянето на непаричната вноска от „Дивисима“ ООД при учредяването му е извършено по правилата на чл.72 ТЗ и чл.73 ТЗ. Ответникът не е оспорил валидността на апорта, както и спазването на горната процедура. Договорът за замяна е породил вещно-правно действие. По евентуалното възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника е посочено, че не е доказано упражняването на фактическа власт върху процесния терен.

По основателността

По касационната жалба:

Обжалваното въззивно решение е процесуално допустимо.

Доводите за недопустимост в касационната жалба са обосновани с предявяването на исковете на дружеството – ищец след постъпването на първоначалната искова молба на държавата.

В настоящата хипотеза е налице последващо субективно активно съединяване на искове. До него може да се стигне и ако в съда са постъпили две отделни искови молби от двама съсобственици за идеални части от един и същи имот против един и същи ответник. Въпрос на целесъобразност и процесуална икономия, включително и за ответника е дали съдът ще съедини двете дела за разглеждане в едно производство за постановяване на едно решение /в цитирания смисъл е определение № 914/18.11.2011 г. по ч. т. д. № 556/2010 г. на ВКС, второ т. о./ При тази преценка съдът изхожда от това дали двете дела подлежат на разглеждане пред един и същи съд и дали има връзка между делата. Правата на ответника не се засягат, тъй като всеки от ищците-съсобственици е обикновен другар и за него процесуалното правоотношение е отделно. В конкретния случай правата на ответника не са засегнати, тъй като втория иск е постъпил в съда преди да му бъде връчен препис от първоначалната искова молба.

По правилността на решението.

Съгласно чл.10, ал.1 ПРУПСДП /отм./ (Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /обн., ДВ, бр.10 от 01.02.1994 г., отм./) министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия – еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго. След преобразуването на бившите държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество разпореждането с недвижимите имоти, включени в капитала им и съставляващи тяхна собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, следва да се извършва въз основа на решение на управителните им органи при спазване на предвидения за това ред в Търговския закон и в специалните нормативни актове. Съгласно чл.9 ПРУПСДП /отм./ органи на държавните предприятия еднолични дружества с ограничена отговорност са: едноличният собственик на капитала и управителя, а в държавните предприятия еднолични акционерни дружества органите са: едноличният собственик на капитала, съветът на директорите или надзорния и управителния съвет. В разпоредбите на чл. 14 ПРУПСДП /отм./ и чл. 15 ПРУПСДП /отм./ са уредени правомощията на едноличния собственик на капитала /съответно в чл. 14, т. 4 ПРУПСДП /отм./ и чл. 15, т. 2 ПРУПСДП /отм./ е посочено правото да взема решения за намаляване или увеличаване на капитала, в чл. 14, т. 2 ПРУПСДП /отм./ и чл. 15, т. 3 ПРУПСДП /отм./ – да преобразува и прекратява дружеството, а в чл. 14, т. 9 ПРУПСДП /отм./ – да взема решения за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти или вещни права върху тях/. С оглед на това за да се извърши валидно прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, притежаван от такова дружество и включен в капитала му, е необходимо едноличният собственик на капитала да вземе решение за намаляване на капитала; съответно за да бъде придобит недвижим имот е необходимо решение за увеличаване на капитала. Фактическият състав на увеличението на капитала посредством непарична вноска на имот, включва на първо място решение на органа по чл. 10, ал. 1 ПРУПСД /отм./, оформено съгласно чл. 11 ПРУПСД /отм./ – заповед в случаите, когато правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от министър или председател на комитет, съобразно отрасловата му компетентност. Необходимо е заповедта да съдържа произнасяне относно внасяне на непарична вноска /с описание на имота и оценка на същия съобразно чл. 17, ал. 3 ЗППДОП /отм./; решение за увеличаване на капитала на дружеството със стойността на непаричната вноска и изменение на дружествения договор или устава в частта относно размера на капитала и пълно описание на вноската. Увеличението на капитала следва да бъде вписано в търговския регистър, като в случая действителността на вписаното обстоятелство е установено с влязло в сила решение по гр. д. № 1041/1997 г. на Варненския районен съд. Апортът е особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, включващо две фази: извършване – поемане на задължение на вносителя да престира определена непарична вноска в имуществото на дружеството и изпълнение – изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството /решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484 от 2014 г. на ВКС, второ т. о./. Заповедта на принципала на две еднолични търговски дружества с държавно имущество, след като вече е извършено преобразуването на дружествата, с която се прекратява едно дружество чрез вливането му в друго, при което настъпва универсално правоприемство и намаляване на капитала на дружеството – правоприемник с определено имущество, няма вещно-прехвърлително действие, когато не съдържа индивидуализация на това имущество, респективно когато не е последвана от предаването му на дружеството, чийто капитал е увеличен.

Държавата не е изгубила правото си на собственост върху процесния имот чрез включването му в капитала на „Софпроменерго“ ЕООД поради следните съображения:

Не се установява по безспорен начин включването на процесния имот в капитала на „Софпроменерго“ ЕООД при преобразуването на ДФ „Софпроменерго“. Към момента на това преобразуване от държавно предприятие в търговско дружество няма данни процесният имот да е бил предоставен на предприятието за стопанисване и управление, съответно да е включен в капитала му с акта на преобразуване. В капитала му са включени единствено сградите, находящи се на [улица] и № 2б. Поради това не са осъществени предпоставките на чл.1, ал.1 от ПМС № 201/1993 г., съответно на чл. 17а ЗППДОП /отм./ за преминаване на собствеността върху дружеството. Правото на собственост не е било включено в капитала на „Софпроменерго“ ЕООД, за да може да бъде предмет на апорт.

Предоставянето на имуществото със заповедта от 1996 г. /извършено чрез намаляване на капитала на „Техенерго“ ЕАД и съответно увеличаване на капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД/ е осъществено след преобразуването на ДФ „Софпроменерго“ в „Софпроменерго“ ЕООД, както и след учредяването на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД и на „Техенерго“ ЕАД /правоприемник на „Софпроменерго“ ЕООД, чието имущество е разделено между посочените дружества/. Имуществото на прекратеното чрез вливане дружество е преминало към „Техенерго“ ЕАД по правилата на универсалното правоприемство. Увеличението на капитала на ответното дружество е вписано по надлежния ред, но не може да се приеме, че е извършен апорт на процесния имот.

В горната хипотеза имуществото, съставляващо непарична вноска, е трябвало да бъде конкретно определено. Съгласно дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че такава индивидуализация не е извършена нито в заповедта на принципала, нито в протокола от 28.05.1995 г. за разделяне имуществото на „Софпроменерго“ ЕООД или в съставените в периода 1999 г.- 2001 г. протоколи за предаване на имущество между Техенерго“ ЕАД и „Промишлена енергетика Варна“ АД.

Неоснователно е и въведеното като евентуално възражение за придобиване на имота по давност. Не се установява упражнявано владение върху него, а единствено ползването му като прилежащ терен към сградите.

Обжалваното решение е правилно, тъй като въззивният съд е приел, че процесният имот не е бил включен в капитала на ответното дружество и не е бил придобит на основание давностно владение. Държавата не е изгубила правото си на собственост върху същия, съответно валидно е отчуждила идеални части от него в полза на друго търговско дружество.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е било признато за установено правото на собственост в полза на ищците върху процесния имот, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът трябва да заплати на ответника по жалба – дружество направените разноски в касационното производство, които възлизат на сумата 4 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/, а на държавата – сумата 1 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2323/23.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1494/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Осъжда „Промишлена енергетика – Варна“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В. В.“, [улица], да заплати на „Евротрансбилд“ ЕООД, гр. София, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 10, адв. С. С., разноски в касационното производство в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ и на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, разноски в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/.

Решението е окончателно.

Особено мнение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Ваня Атанасова, член на съдебния състав по гр.д. № 382/2020 г. на ВКС, 1 г.о.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

Считам, че на поставения въпрос следва да се отговори в следния смисъл:

Спазено е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акта на държавния орган упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, за апорт на недвижим имот, извършен при действието на отменената разпоредба чл. 172, т. 5 ТЗ и на отменения Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (обн. ДВ, бр. 10/1. 02. 1994 г., отм. ДВ, бр. 51/3. 06. 2003 г.), когато индивидуализацията в акта по чл. 11 ПРУПСДП /отм./ в достатъчна степен отразява ясно и разбираемо волята на собственика относно обекта на вещното право предмет на апорта.

Когато непаричната вноска има за предмет право на собственост върху поземлен имот/реална част от поземлен имот, съставляващ прилежащ терен към сграда, обектът на правото на собственост предмет на вноската е ясен, дори при липса на индивидуализация на терена, тъй като индивидуализиращите белези на прилежащия терен (местонахождение, площ, граници) следват и зависят от индивидуализиращите белези и характеристики на сградата (местонахождение, площ, етажност, предназначение и други) и се определят по установени по нормативен ред правила. Затова, ако в акта на държавния орган непаричната вноска е описана като прилежащ терен към сгради, с посочване на административния им адрес, и има яснота относно сградите към които е прилежащият терен, изискването на закона за индивидуализация на непаричната вноска е изпълнено. В коментираната хипотеза липсата на пълно описание на непаричната вноска в заповедта обективираща решението по чл. 15, т. 2 ПРУПСДП /отм./на съответния държавен орган не опорочава апорта до степен да се отрече вещноправното му действие, като се приеме липса на престация, нищожност или друга форма на недействителност на посочения придобивен способ, поради което прехвърлителното му действие следва да се зачете, ако са били налице останалите елементи от фактическия му състав и ако държавата е била собственик на внесеното в капитала имущество.

По основателността на касационната жалба.

Считам касационната жалба за основателна.

Основателно е оплакването на касатора за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и поради необоснованост на изводите на въззивния съд.

По делото не се спори, че процесният имот – ПИ …. е бил държавна собственост преди да бъде включен в капитала на което и да е еднолично държавно търговско дружество (както ищецът-търговско дружество, така и ответникът основават правата си на правоприемство от държавата или от правоприемник на държавата).

С протоколно определение от 27. 11. 2018 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че нанесените върху ПИ …. сгради, заснети в кадастралната карта като самостоятелни обекти на собственост с номера от 1 до 10, вписани в кадастралния регистър на името на „Промишлена енергетика Варна“ АД, са собственост на „Промишлена енергетика – Варна“ АД. В този смисъл е и становището на процесуалния представител на ищцовото дружество адв. С., отразено в съдебния протокол.

Тези сгради не са предмет на исковете, спорът е за прилежащата към тях земя с площ от 1376 кв.м. Относно сградите по делото е установено, че същите са били придобити от „Софпроменерго“ ЕООД на осн. чл. 17 ЗППДОП /отм./, при преобразуването в ЕООД на ДФ „Софпроменерго“, която при учредяването й е поела активите и пасивите на Стопански комбинат „Промишлена енергетика“ по баланса към 31. 12. 1990 г., на което предприятие сградите са били предоставени за стопанисване и управление със заповед № АП-186 от юни 1983 г. и актове за предаване на основни средства от юли 1983 г. /към който момент предприятието е с наименование Стопанско предприятие „Промишлена енергетика“/. С прекратяването на „Софпроменерго“ ЕООД и вливането му в „Техенерго“ ЕАД през 1996 г., последното е поело всички активи и пасиви на прекратеното държавно търговско дружество по баланса му към 31. 12. 1995 г., сред които активи фигурират и процесните сгради. Сградите са извадени от капитала на „Техенерго“ ЕАД и внесени в капитала на „Промишлена енергетика“ ЕАД. Същите са предадени от „Техенерго“ ЕАД на „Промишлена енергетика“ ЕАД с приемо-предавателен протокол от 28. 05. 1996 г.

Със заповедта от 1996 г. – заповед № 186/1996 г. на председателя на Комитета по енергетика, издадена от последния в качеството му на орган по чл. 10, ал. 1 ПРУПСДП /отм./, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в държавните еднолични търговски дружества „Софпроменерго“ ЕООД, „Техенерго“ ЕАД и „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД, в капитала на „Промишлена енергетика – Варна“ ЕАД е бил апортиран и прилежащият терен към сградите на прекратеното „Софпроменерго“ ЕООД. Със заповедта е взето решение за намаляване капитала на „Техенерго“ ЕАД с 1061000 лв. и увеличаване капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД със същата сума от 1061000 лв., за която да се издадат 1061 нови поименни акции по 1000 лв. всяка, и която сума представлява стойността на изваденото от капитала на „Техенерго“ ЕАД и внесеното в капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД недвижимо имущество състоящо се от сгради с прилежащ терен на ул. Д.“ № 58 в [населено място], движимо имущество и материални активи по опис. С решение от 20. 06. 1996 г. по ф.д. № 1580/93 г. на ВОС, ФО е вписано увеличение размера на капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД с 1061000 лв., представляващи недвижимо имущество състоящо се от сгради с прилежащата земя на [улица], [населено място], движимо имущество и материални активи по опис. Искът на „Техенерго“ ЕАД за прогласяване нищожността на вписването в търговския регистър на увеличението на капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД, тъй като е извършено въз основа на заповед № 186/4. 06. 1996 г., която е нищожна и е отменена със заповед № 1/17. 06. 1996 г., в производството по който иск като трето лице помагач е участвал Министерският съвет, е отхвърлен с решение от 27. 01. 1998 г. по гр. д. № 1041/1997 г. на ВРС, оставено в сила с решение от 12. 11. 1998 г. по т.д. № 850/1998 г. на ВОС, оставено в сила с решение № 1045 от 7. 07. 1999 г. по гр. д. № 234/1999 г. на ВС на РБ. Прието е в мотивите към решенията, че вписването е законосъобразно, тъй като заповед № 186/1996 г. на председателя на Комитета по енергетика е породила правно действие, защото с нея не се намалява, а се увеличава имуществото на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД, както и че е нищожна последващата заповед на министъра на енергетиката от 17. 06. 1996 г., с която се отменя заповед № 186/1996 г. След приключване на спора относно законосъобразността на вписването на увеличението на капитала, земята и сградите са заприходени в капитала на ответното дружество през 1999 г., фигурират в баланса към 31. 12. 2000 г., декларирани са по ЗМДТ и за сградите и земята дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост (с н.а. № …. г. е признато за собственик на осем сгради „и прилежащата им земя“ съгласно заповед № 186/4. 06. 1996 г., а с н.а. № …. г. за собственик на прилежаща към сградите земя, описана като имот планоснимачен № …., с площ от 1370 кв.м., попадащ в парцел …., в кв. по РП от 1975 г. (установено е по делото, че при изменението на РП през 1975 г. парцелът е нанесен като …., вместо като …., което е отбелязано като забележка към плана).

Към 1996 г., когато е издадена заповед № 186/1996 г., в кадастралния план е очертан имот пл. № …., включен в парцел …., в кв. …. по плана от 1967 г. (нанесен като …., вместо като …. при изменението на РП през 1975 г.). Имот пл. № …. се припокрива с имот пл. № …. по КП от 1977 г., който, заедно с други имоти – …. и …., попада в границите на парцел …., в кв. …. по плана от 1967 г. (п. …. по изменението 1975 г.) По кадастралната карта, одобрена 2010 г., имот пл. № …. е нанесен като поземлен имот с идентификатор …. Върху имота са нанесени и сградите на дружеството.

При тези данни и с оглед отговора на поставения въпрос считам, че през 1996 г. държавата е изгубила собствеността върху имота, апортиран в капитала на ответното дружество като прилежащ терен към апортираните сгради, който прилежащ терен по кадастралната карта е нанесен като поземлен имот с идентификатор …. „Евротрансбилд“ ЕООД също не е собственик на 1586/10000 ид.ч. от имота, апортиран в капитала му от „Дивисима“ ООД, тъй като апортът е деривативен придобивен способ, а „Дивисима“ ООД не е било собственик на внесения в капитала имот. Сключеният между последното и държавата договор за замяна на недвижими имоти от 1. 09. 2005 г. не е породил вещноправно действие, тъй като към 2005 г. държавата не е била собственик на прехвърлените права.

Съдия: /Ваня Атанасова/


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №242/15.05.2020 по дело №382/2020 1
    Определение №242/15.05.2020 по дело №382/2020
    Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия…
  • Решение
    Решение № 177 от 24.02.2011 г. по търг. д. № 958/2009 г.
    Относно процедурата по извършване на апорт в капитала на търговско д-во с преобладаващо държавно участие – в аспекта на необходимостта от такова описание на непаричната вноска, позволяващо съответният имот да е в достатъчна степен индивидуализиран и в случаите, за които изискванията на чл. 72 и 73 ТЗ не намират приложение.
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 218 от 05.06.2012 г. по т. д. № 704 / 2010 г.
    Относно елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм.. По какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижим имот при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, респективно при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество ? Относно въпросът за пределите…
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №152/14.01.2020 по дело №1037/2019
    За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 111 от 25.02.2016 г. по гр. д. № 6821/2014 г.
    Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 ЗДС и следващите от (в редакцията…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484 / 2014 г.
    Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини