Решение №158/15.12.2020 по дело №1520/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №624/16.07.2020 по дело №1520/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно задължението на съда да приема доказателства само в преклузивния срок по чл. 370 ГПК и може ли въззивната инстанция да събере доказателствата и по –късно, с прилагане на санкцията по ГПК, а не да откаже направеното пред нея искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза.

Отговор

Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт.Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали устанояването на този факт налага съобразяването на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача.

Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28.10.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1520/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

ВКС разглежда касационната жалба на В. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №331/19 г.. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от касаторката срещу А. Георгиева иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот. акт №58 от 4.09.2017 г., нот.д. №399/17 г. на нотариус Б. К. договор за прехвърляне на недвижим имот – апартамент в [населено място], срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението на договора от ответницата.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: Относно задължението на съда да приема доказателства само в преклузивния срок по чл.370 ГПК и може ли въззивната инстанция да събере доказателства и по –късно, с прилагане на санкцията по ГПК, а не да откаже направеното пред нея искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза ? – поради твърдяното от касаторката противоречие на изводите на въззивния съд с ТР №1/2013 г. на ОСГТК.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяната му.

Ответницата по жалба А. Георгиева я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата съображения.

Мотиви

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването:

В ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.3 е указано следното:

„Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт.Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали устанояването на този факт налага съобразяването на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача.

Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт”.

По основателността

По същество на касационната жалба: Въззивният съд е отхвърлил иска, като е споделил изводите на първоинстанционния за съответствие на заплащаната от ответницата на ищцата месечна издръжка от 200 лв. с нуждите на последната. Ищцата не допуска ответницата в дома си и не приема изпълнение в натура на задължението за грижи. При формиране на извода, че изпращаните от ответницата средства са достатъчни за издръжката на ищцата са използвани публично оповестените от НСИ данни за издръжка на едно лице през четирите тримесечия на 2018 г.

Във въззивната жалба на ищцата/ сега касатор/ е направено конкретно оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, основан на данни от сайта на НСИ за издръжката на едно лице през 2018 г., че заплащаната от ответницата по иска издръжка от 200 лв. е достатъчна да задоволи нуждите на ищцата, поради липсата на установени нейни специални здравословни и битови потребности. Поискано е назначаването на съдебно –икономическа експертиза, която с оглед възрастта на ищцата / род. през 1928 г./, здравословното й състояние, битовите й разходи и разходите й за лекарства и здравни процедури, както и при отчитане на статистическите данни за страната, да даде отговор за минималния размер на необходимите й средства за живот. Такава експертиза ищцата е поискала и пред първоинстанционния съд, преди първото по делото заседание, с молба от 28.02.19 г., на л.153 от делото, но по искането й няма произнасяне.

Въпросът за нуждите на ищцата от издръжка и установяване на паричния й размер/ в хипотеза на престиране на парична издръжка от длъжника поради неоказано съдействие за изпълнение на договора от кредитора/ е от съществено значение за спора. В практиката на ВКС по дела за разваляне на договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е прието, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда / р. по гр.д. №7500/13 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №1313/09 г. на четвърто г.о./ При отказ на прехвърлителя по договор за гледане и издръжка да приема престацията в натура на приобретателя последният се счита за изправна по договора страна, когато е предоставил парично изпълнение в пълен размер / р. по гр.д. №67/96 г. на второ г.о. на ВС./.

В исковата молба ищцата – сега касатор, е посочила, че е на 90 години и като възрастен човек има нужда от спокойствие, средства за храна и лекарства и непосредствени ежедневни грижи. Пенсията й е недостатъчна да се изхранва, отоплява и да си купува лекарства, не може да излиза от къщи и да се обслужва пълноценно сама.

При данните по делото и указаното в задължителната практика на ВКС по приложението на ГПК – ТР №1/2013 г. ОСГТК, изводите на въззивния съд, че искането на ищцата за назначаване на съдебно – икономическа експертиза е преклудирано и следва да остане без уважение противоречат на процесуалния закон. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на делото от фактическа страна относно сумата на паричните средства, необходими за издръжка на ищцата в пълен размер, без оглед на собствените й доходи. Въззивното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

При новото разглеждане въззивният съд следва да назначи поисканата от ищцата съдебно – икономическа експертиза и да се произнесе по спора при отчитане на пълния размер на издръжката, необходима на ищцата, с оглед възрастта, здравословното й състояние, битовите й потребности и икономическите стандарти на живот в страната за процесния период.

Диспозитив

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, състав на трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр.д. №331/2019 г. от 22.11.2019 г.

ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №624/16.07.2020 по дело №1520/2020 1
    Определение №624/16.07.2020 по дело №1520/2020
    Относно задължението на съда да приема доказателства само в преклузивния срок по чл. 370 ГПК и може ли въззивната инстанция да събере доказателствата и по –късно, с прилагане на санкцията по ГПК, а не да откаже направеното пред нея искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза.
  • Решение на общо събрание
    Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 174 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 7500/2013 г.
    Когато в договора за издръжка и гледане липсва детайлно уточнение на тази престация, какъв е обемът на задълженията за издръжка и за гледане?
  • Решение
    Решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г.
    За доказателствената тежест на изпълнението на задължението за издръжка и грижи и за правното значение на неосигуряването на емоционална близост, топлина и уют и на обстоятелството, че прехвърлителите в продължение на няколко години след прехвърлянето са се издържали и грижили за себе си сами и подлежи ли на разваляне целия…
  • Решения по ГПК /отм./
    Решение №589 от 23.09.1996 г. по гр. д. № 67/1996
    При отказ на прехвърлителя по до говор за гледане и издръжка да приема престацията в натура на приобретателя последният се счита за изправна по договора страна, когато е предоставил парично изпълнение в пълен размер.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми