Решение №157/31.10.2019 по дело №4152/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
85 Shares

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви.

Отговор

Нормата на чл. 235, ал.2 ГПК изисква, съдът да постанови решението въз основа на приетото от него за установено да обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, да прецени доказателствата и да направи фактически констатации и правни изводи, а въззивната инстанция следва да обсъди всички оплаквания и възражения във въззивната жалба - чл. 269 ГПК. Фактическите и правни изводи следва да кореспондират на фактите по делото, да са логически последователни и непротиворечиви, и да не противоречат на приложимите правни норми.

Придобиването на имота от трето лице независимо на какво основание е пречка за възстановяване на запазената част в натура. В този случай възстановяването на запазената част се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4152 /2018 година

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

С определение № 263 от 22.05.2019 г.. по касационна жалба на К. С. Н. е допуснато касационно обжалване на решение № 4396/02.07.2018 г. по гр.д.№ 14638/2016 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 20.07.2016 г. по гр.д.№ 62055/2014 г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против З. С. И. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение от 30.08.1993 г., извършено от наследодателката на страните К. П. Й., починала на 30.07.2012 г. в полза на ответницата З. С. И., оформено с н.а. № …. г. на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет…., с площ 83,70 кв.м. състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 31 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в излагане на противоречиви мотиви и неправилни изчисления и необоснованост на извода, че запазената част на ищеца не е накърнена.

Ответницата по касация оспорва жалбата. Счита, че искът правилно е отхвърлен, тъй като в наследствената маса е останало имущество на висока стойност – 1/14 ид.ч. от възстановени 15 земеделски имота, които допълват запазената част на ищеца. По същество излага доводи за това, че съдът е следвало да възприеме заключението на в.л. П., прието от РС, като значително по-обосновано с изследвани пазарни аналози, за разлика от възприетото от съда заключение на в.л. Я., която е определила оценката на земеделските земи към датата на откриване на наследството на база оферти в интернет. Счита, че не може да се отмени дарението поради това, че дарения имот е прехвърлен на трето лице преди изтичане на една година от откриване на наследството и не е проведен иск по чл. 37 ЗН.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите за задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ Нормата на чл. 235, ал.2 ГПК изисква, съдът да постанови решението въз основа на приетото от него за установено да обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, да прецени доказателствата и да направи фактически констатации и правни изводи, а въззивната инстанция следва да обсъди всички оплаквания и възражения във въззивната жалба – чл. 269 ГПК. Фактическите и правни изводи следва да кореспондират на фактите по делото, да са логически последователни и непротиворечиви, и да не противоречат на приложимите правни норми.

Мотиви

По касационната жалба.

Страните са единствени наследници на К. П. Й., починала на 13.07.2012 г. – деца на починалия преди нея неин син С. З. Н.. С н.а. № …. г. наследодателката и съпругът й З. Н. Й. даряват на ответницата собственият си, придобит в режим на съпружеска имуществена общност апартамент находящ се в [населено място], [улица], ет…., с площ 83,70 кв.м. състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения. След смъртта на К. Й. в наследство от нея са останали 3/4 ид.ч. от дворно место в [населено място] и 1/14 ид.ч. от петнадесет възстановени земеделски имота. Страните не спорят относно това, че в дарения апартамент подобрения са правени след смъртта на наследодателката. В наследството няма други активи и пасиви. Така масата по чл. 31 ЗН се формира от 1/2 ид.ч. от дарения апартамент, оценен към момента на откриване на наследството – 2012 г. в състоянието към момента на подаряването – 63305 лв., 3/4 ид.ч. от дворното место в [населено място] – 14 737, 5 лв. и 1/14 ид.ч. от възстановените 15 земеделски имота – 4633 лв., т.е. общо 82675,5 лв. Запазената част при сънаследяване от низходящи на едно дете е 1/2 ид.ч. / чл. 29, ал. 1 ЗН./ Тъй като сънаследниците са двама, тя се разпределя между тях. Така запазената част на ищеца е 1/4, която съобразно масата по чл. 31 ЗН е на стойност 20 668,87 лв. Без дарението обаче реално в наследството остава имущество общо 19 370 лв., което се разпределя между двамата наследници, т.е. ищецът получава по наследство дял, равен на стойност 9 685 лв. При така определените цени на имушеството, формиращо масата по чл. 31 ЗН, запазената част на ищеца е накърнена чрез дарението и за да се допълни е необходима стойност 10983,87 лв.

Въззивната инстанция при изготвяне на мотивите е ползвала посочените оценки на имотите от заключението на в.л. Я., но погрешно е посочена цената на 3/4 ид.ч. от дворното место в [населено място] – 14373,5 лв. / вместо правилното 14737,5 лв./ Съдът е посочил, че стойността на останалото наследство без дарението е 84510 лв. В действителност обаче стойността на дарението не е извадена. За изготвяне на масата по чл. 31 ЗН се остойностява дарението и запазената и разполагаема част се остойностяват съобразно тази маса, но при преценка реално наследство на каква стойност получава ищеца, дарението не се включва. Така мотивите, освен малка фактическа грешка, която не е решаваща за крайния изход, съдържат и противоречие между изразеното с думи и цифровия израз на стойността на чистото наследство. Въз основа на това погрешно посочване на стойността на чистото наследство, /въпреки, че с думи е посочено, че това е стойността без дарението/ е формиран изводът, че не е накърнена запазената част на ищеца, защото половината от тази стойност е по-голяма от стойността на запазената част. Така фактическата грешка е довела до противоречие в мотивите и до неправилен краен извод. Поради това решение е неправилно и следва да се отмени.

В касационната жалба се прави възражение по допустимостта на предявения иск поради това, че дарения имот е прехвърлен преди изтичане на една година от откриване на наследството на трето лице. Това не е основание за недопустимост на предявения иск за намаляване на дарението за възстановяване на запазената част. За предявяване на този иск и за уважаването му е без значение чия собственост към момента на разглеждане на спора е дареният имот по аргумент от чл. 37 ЗН. Придобиването на имота от трето лице независимо на какво основание е пречка за възстановяване на запазената част в натура. В този случай възстановяването на запазената част се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора. /виж Р № 150 от 25.11.2016 по гр.д.№ 1818/2016 г. ІІ гр.о./

За разрешаване на въпроса дали е накърнена запазената част и определяне на масата по чл. 31 ЗН са изготвени по делото три експертизи. Според заключението, изготвено от в.л. И., прието от РС, към момента на откриване на наследството стойността на дарения имот в състоянието към момента на дарението е била 181 850 лв., стойността на имота в Пролеша – 8550 лв. и на земеделските земи – 33376 лв. Или общата стойност на масата по чл. 31 ЗН е 224076 лв. Това заключение е оспорено и е назначена нова СТЕ с в.л. П.. Според изготвеното от него заключение за дарения имот към същия момент цената е 115225 лв. / за 1/2 ид.ч. 57613,5 лв., дворното място с къщата в [населено място] има стойност 29044 лв. / за 3/4 – 27783 лв., а пазарната стойност на земеделските земи е 2 045 807 лв., за 1/14 ид.ч. – 146129 лв./ Възивната инстанция е назначила също единична СТЕ с в.л. Я.. Според изготвеното от нея заключение към момента на откриване на наследството, апартамента в състоянието му към момента на подаряването е била 126 610 лв. / за 1/2 ид.ч. – 63305 лв./, на дворното место с къща в [населено място] – 19650 лв. /за 3/4 ид.ч. – 14783,5 лв. и за земеделските земи – 64860 лв. / за 1/14 ид.ч. – 4633 лв./ Видно от изложеното, определените пазарни оценки към момента на откриване на наследството от трите вещи лица се различават съществено. За дворното място с къща в [населено място] разминаванията са в границите на приемливото, за апартамента съществено се различава оценката, определена от в.л. И., а за земеделските земи разминаванията в оценките, определени и от трите вещи лица са съществени. Определената от в.л. П. оценка е мотивирана с реално извършени продажби, но през 2014 г. / две години след откриване на наследството/. Заключението на в.л. Я. е мотивирано с оферти в интернет. Вещите лица не са съобразили и отговорили как това, че наследодателката на страните притежава само 1/14 ид.ч. от възстановените земи би се отразило на цената им, ако тя или наследниците и продават само тази 1/14 ид.ч.

Тъй като за уважаване или отхвърляне на иска по чл. 30 ЗН по отношение на дарение, основните факти са свързани с оценката на наследственото и дареното имущество, при пресмятане дали е накърнена запазената част на ищеца съобразно оценките, определени от всяка от експертизите се получава различен краен резултат относно основателността на иска, а и за стойността на накърняването. Същественото противоречие в заключенията на трите вещи лица не може да се преодолее чрез преценка на съда и излагане на мотиви, тъй като въпросът, по който е формирано противоречието изисква специални знания относно пазара на недвижими имоти към 2012 г., каквито съдът няма. При наличие на съществено противоречиви констатации и изводи на вещите лица от трите единични експертизи, по еднакъв въпроси, приети по делото, съдът е следвало да изясни кои са верните. Това задължение произтича от нормата на чл. 203 ГПК и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Това важи с още по-голяма сила, когато констатациите на единичните експертизи са оспорени от страните и една от тях е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна във въззивната жалба. Постановяване на решение без изясняване на въпроса кои от определените цени на имотите, формиращи масата по чл. 31 ЗН към момента на откриване на наследството в състоянието към момента на подаряване на апартамента, е вярна би довело до нарушаване правата на страната и необоснованост на решението. Затова, съдът счита, че за изясняване на този въпрос следва да се допусне тройна съдебно техническа експертиза, съгласно нормата на чл. 203, изр. 2, предл. второ ГПК. Предвид необходимостта от извършване на процесуални действия, делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане, съгласно чл. 293, ал.3 ГПК.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 4396 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 14638/2016 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. Докладчик: съдия Камелия Маринова Тече ли придобивна давност в полза на трето лице по отношение на дарен имот спрямо наследник със запазена част от наследството на дарителите в периода преди възникване на правото по чл.30 ЗН с откриване на наследството на всеки от дарителите?
Подлежи ли на възстановяване запазената част на наследник в пари от наследниците, получили същия имот по безвъзмезден начин /чрез дарение/ в случаите, когато към момента на предявяване на иска за намаление на дарението дареният имот е придобит от трето лице по оригинерен начин?


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите