Решение №156/18.10.2019 по дело №3811/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
74 Shares

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е съдът да призове назначеният служебен пълномощник по Закона за правна помощ ако призовката, респективно съобщението е получено не лично от страната, а от друго лице по правилото на чл. 46 ГПК?

Отговор

Правилото, уредено в чл. 45 ГПК е, че съобщението се връчва лично на адресата. Приравнено на него е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3811 /2018 година

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

С определение № 219 от 25.04.2019 г.. по касационна жалба на Г. А. Ж. е допуснато касационно обжалване на решение № 103 от 08.03.2018 г. по гр.д.№ 52/2017 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 193 от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 671/2016 г. на Районен съд-Бяла. С последното е унищожен на основание чл. 56 ЗН по отношение на Първа Инвестиционна банка АД направеният от касатора Г. А. Ж. отказ от наследство от майка му Д. Х. Ж., починала на 02.11.2009 г., вписан в особената книга при РС-Бяла под № 9 от 16.02.2016 г.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като назначеният служебен защитник на касатора не е бил призован за въззивното производство и защото не е съобразено, че земеделските земи, останали в наследство от майка му са несеквестируеми и не могат по реда на чл. 56 ЗН и чл. 135 ЗЗД да се отменят разпореждания с несеквестируемо имущество.

Ответниците по касация „Първа инвестиционна банка” АД оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като касаторът е бил редовно призован, а решението, в което основните възражения на ответника по иска са обсъдени и са приети за неоснователни, е правилно

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е съдът да призове назначеният служебен пълномощник по Закона за правна помощ ако призовката, респективно съобщението е получено не лично от страната, а от друго лице по правилото на чл. 46 ГПК.

Мотиви

Правилото, уредено в чл. 45 ГПК е, че съобщението се връчва лично на адресата. Приравнено на него е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично /В този смисъл Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 368 от 12.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3830/2017 г., III г. о., ГК и др. )

По основателността

По касационната жалба:

„Първа инвестиционна банка” АД е предявила иск по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказа, който Г. А. Ж. е направил от наследството, останало от майка му Д. Х. Ж.. В полза на банката, срещу ответника е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила на 14.06.2016 г. съдено решение по гр.д.№ 518/2015 г. на Беленски РС. Образувано е изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист. Изпълнението е насочено върху 1/3 ид.ч. от земеделски земи, придобити по наследство от майката на ответника Д. Х. Ж., починала на 02.11.2009 г. На 27.11.2011 г., тримата наследници на Д. Х. Ж., между които и Г. А. Ж. са вписали договор за наем. Той е направил отказ от наследството на майка си, който е вписан в особената книга при РС-Бяла под № 9 от 16.02.2016 г. Безспорно е, че ответникът няма друго имущество, от което кредитора да може да се удовлетвори.

РС е уважил иска, като е обсъдил заявените от ответника възражения за несеквестируемост на земеделските земи, останали в наследство от майка му и противоречащото на това възражение, че той няма земеделски земи, защото на практика баща му ги владее и получава доходите от тях. Съдът е уважил иска, като е приел, че са доказани всички предпоставки на иска по чл. 56 ЗН.

Въззивният съд е потвърдил решението, като е посочил, че възражението за несеквестируемост е неотносимо към предпоставките на иска по чл. 56 ЗН, които са налице.

В хода на производството пред РС по искане на ответника му е назначен служебен пълномощник – адвокат Л. Б., който се е явявал за ответника в производството пред РС.

Против решението на РС е подадена възивна жалба лично от ответника и в нея е посочен неговия адрес. Окръжният съд е изпратил призовка за насроченото съдебно заседание на адреса, посочен във въззивната жалба, която е получена от сина на въззивника. Съдът е приел призоваването за редовно, дал е ход на делото и е постановил решение, с което е потвърдено решението на РС. Въззивното решение е съобщено лично на въззивника и от негово име лично е подадена касационната жалба.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПП, назначаването на служебен пълномощник е валидно за всички фази на производството и за всички инстанции. Въззивната инстанция не е приела изрично, че назначеният служебен пълномощник не представлява въззивника, но е изпратила призовка само до лицето, подало въззивната жалба на адреса, посочен в нея. Съобщението е получено от сина на въззивника, а не лично от адресата. Не е призовала назначеният служебен пълномощник на ответника по иска.

Предвид отговорът на правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, възивното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени, а делото следва да се върне на възивната инстанция за призоваване на назначения служебен пълномощник и разглеждане на делото.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 103 от 08.03.2018 г. по гр.д.№ 52/2017 г. на Русенски окръжен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите