Определение №152/08.03.2021 по дело №3711/2020

Спорът е разрешен с Решение №60158/10.06.2021 по дело №3711/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ:
Велислав Павков, Ерик Василев

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3711 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД против решение № 260443/24.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1348/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Мотиви

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният установителен иск е основателен и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.

Съдът е приел, че по делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215 6611 5250 на обекта на ищеца на дата 11.02.2016 год., отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му, в която то обяснява, че след като електромерът бил монтиран нов на обекта на потребление с нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, то би могло да се приеме, че и показанията по останалите тарифи (т. нар. невизуализирани тарифи, респ. тарифи, които не са активирани за търговски отчет) също са били нулеви, при което електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3. Прието е, че по същността си това е предположение, тъй като без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-В. или в протокол от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован.

Съдът е приел в тази насока, че по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-В.), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 42824 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

От фактическа страна съдът е приел, че липсват доказателства относно това, електроенергията да е доставена и потребена от ищеца по делото, като доводът, че съдът не е обсъдил твърдението, че се касае за точно количество реално потребена енергия е

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари