Решение №152/22.12.2020 по дело №4162/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За възможността издръжка на ненавършило пълнолетие дете да се плати авансово.

Отговор

Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект) законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. За родителя тези задължения възникват с раждането на детето, щом произходът е установен. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица по принцип има безусловен характер. Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. При разпределяне на пълния за нуждите на детето размер на издръжката между двамата родители съобразно възможностите им, се вземат предвид грижите и издръжката в натура, която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права. Задължението за издръжка е за периодично плащане, като (при липса на споразумение между родителите) съдът определя издръжката в парична сума, платима в брой или безкасово. Законът урежда, че издръжката се плаща ежемесечно – срокът е установен в интерес и на двете страни, но най-вече с оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно. Интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката. Не съществува и забрана за длъжника да изпълни предварително, но това изпълнение, след изчерпване на предварително заплатената сума съобразно дължимите месечни вноски, не го освобождава от задължението му да плаща и занапред периодично средства за ненавършилото пълнолетие дете. При забава се дължи законна лихва.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4162 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на В. К. Д., с адрес в …, чрез адв. И. Ю., против решение № 1595 от 28 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4635/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, в частта му, с която е отменено решение № 3746 от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 14176/2017 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му за отхвърляне на предявения от И. Н. П., като майка и законен представител на детето Н. В. Д., родено на 06.11.2014 г., срещу Д. иск по чл. 70 СК за заплащане на месечна издръжка до размера от 400 лева, и вместо това бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400 лева за периода от 30.05.2019 г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първо число на месеца, за който се отнася плащането.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато с определение № 265 от 24 април 2020 г. по настоящото дело, поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за възможността издръжка на ненавършило пълнолетие дете да се плати авансово.

Мотиви

Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект) законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. За родителя тези задължения възникват с раждането на детето, щом произходът е установен. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица по принцип има безусловен характер. Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. При разпределяне на пълния за нуждите на детето размер на издръжката между двамата родители съобразно възможностите им, се вземат предвид грижите и издръжката в натура, която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права. Задължението за издръжка е за периодично плащане, като (при липса на споразумение между родителите) съдът определя издръжката в парична сума, платима в брой или безкасово. Законът урежда, че издръжката се плаща ежемесечно – срокът е установен в интерес и на двете страни, но най-вече с оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно. Интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката. Не съществува и забрана за длъжника да изпълни предварително, но това изпълнение, след изчерпване на предварително заплатената сума съобразно дължимите месечни вноски, не го освобождава от задължението му да плаща и занапред периодично средства за ненавършилото пълнолетие дете. При забава се дължи законна лихва.

По основателността

Предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд тълкуване е в нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е основателна.

С влязлата в сила част на въззивното решение на базата на приетите по делото ДНК експертизи е установено, че касаторът е баща на детето Н., родено на 06.11.2014 г. Предвид установения произход, детето следва да носи имената Н. В. Д.. Определено е местоживеенето на детето при майката И. Н. П., на която е възложено упражняването на родителските права; определен е режим на лични отношения на детето с бащата.

По силата на чл. 143 СК на детето Н. се дължи издръжка. За преценката на възможностите и материалното състояние на родителите да заплащат издръжка, е установено, че: бащата има сключен граждански брак с друго лице, от който брак има две ненавършили пълнолетие деца; за периода м. 10.2016 г.-м. 11.2017 г. бащата е получил трудово възнаграждение от приблизително 3700 лева месечно; към момента на раждането на детето Н. бащата притежава в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти в [населено място], [населено място] и [населено място]; бащата притежава и два автомобила; майката няма задължения за издръжка към друго лице; за периода 2014 г.-2016 г. майката е била в отпуск за оглеждане на малко дете, не е получавала осигурителни плащания; от м. 10.2017 г. майката работи по трудово правоотношение, без да е установен размер на получаваното от нея трудово възнаграждение; не са събрани данни за притежавани от нея имоти и превозни средства.

С два банкови превода Д. е превел на майката на детето суми в общ размер от 78000 евро – банков превод от 15.05.2014 г. за сумата от 48000 евро (с левова равностойност 93879,84 лева) и банков превод от 14.04.2015 г. за сумата 30000 евро (с левова равностойност 58674,90 лева). Като основание за плащането и за двата превода е посочено „финансова помощ“.

Правилно е приетото от въззивния съд, че преведената на 15.05.2014 г. сума в размер на 48000 евро не е заплатена за издръжка на детето, тъй като към датата на превода детето не е било родено и задължение за заплащане на издръжка не е било възникнало. Преведената на 14.04.2015 г. сума от 30000 евро следва да се приеме за такава за посрещане нуждите на детето от издръжка. Съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да заплащат издръжката, за периода от раждането на детето до една година преди завеждането на делото е била необходима сума в размер на 7200 лева. С влязлата в сила част на въззивното решение по иска по чл. 149 СК е счетено, че дължимата издръжка за детето през едногодишния период преди предявяването на иска, е в размер на по 400 лева месечно, дължими от бащата, и заплатена чрез превода от 14.04.2015 г. При правилна преценка на нуждите на детето и възможностите на родителите да плащат издръжка, въззивният съд е приел, че от предявяването на иска занапред, до настъпване на причини за прекратяване или изменение в размера на издръжката, бащата дължи сумата от 400 лева месечно. Като се вземат под внимание сумите, посочени по-горе, за които е осъществено изплащане чрез съответния превод, ако не настъпят причини за изменение в размера на издръжката или за нейното прекратяване, остатъкът от преведената от бащата сума ще бъде изчерпан 116 месеца след предявяването на настоящия иск, или при навършването на 12 години и 8 месеца от детето Н.. Задължението е определено като месечен размер предвид относимите данни за нуждите на детето и възможностите на бащата към момента на устните състезания пред въззивния съд, и този размер може да бъде предмет на преценка само в случай на изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, като се счита, че издръжката е авансово платена до изчерпване на предварително платената сума.

Ето защо предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен, тъй като е погасен чрез плащане. Изменението в нуждите на детето или във възможностите на бащата да дава издръжка са предпоставка за съглашение между родителите относно актуалния размер на издръжката, а при липса на такова съглашение – за предявяване на иск пред съда, при което ще се съобрази необходимия за живота на детето размер на издръжката месечно, предвид установеното изменение в обстоятелствата, и погасено ли е задължението чрез плащането от 14.04.2015 г.

Претенцията на касатора за заплащане на разноски по договор за правна защита и съдействие и за държавни такси, се уважава (съразмерно на отхвърлената част от претенцията) в размер на 892 лева.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1595 от 28 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4635/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, в обжалваната му част, с която е отменено решение № 3746 от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 14176/2017 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му за отхвърляне на предявения от И. Н. П., като майка и законен представител на детето Н. В. Д., родено на 06.11.2014 г., срещу В. К. Д. иск по чл. 70 СК за заплащане на месечна издръжка до размера от 400 лева, и вместо това Д. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400 лева за периода от 30.05.2019 г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първо число на месеца, за който се отнася плащането, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. П., с адрес в [населено място],[жк], [улица], като майка и законен представител на детето Н. В. Д., родено на 06.11.2014 г., срещу В. К. Д., с адрес [населено място],[жк], [улица], по чл. 70 СК за заплащане на месечна издръжка на детето Н. в размер от 400 лева за периода от 30.05.2019 г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първо число на месеца, за който се отнася плащането.

ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. К. Д. сумата от 892 лева разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми