Решение №151/22.12.2020 по дело №3536/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №99/09.03.2020 по дело №3536/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №3536 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№3959/26.06.2019г., подадена от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството главен юрисконсулт Я. Л., срещу решение №99/10.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№401/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 04.04.2018г. по гр.д.№771/2015г., поправено с решение от 09.07.2018г. по същото дело, с което е признато за установено по иск на „Национална компания „Железопътна структура“ на основание чл.124 ГПК по отношение на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, правото на публична държавна собственост на ПИ с идентификатор………… с площ 8 514 кв.м. и ПИ с идентификатор ………. с площ 12 508 кв.м., двата по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК и на основание чл.576 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №…, т…., рег.№…., дело №…./2011г. (25.05.2011г.) на нотариус К. П. в частта, с която „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е признато за собственик на ПИ с идентификатор ………. и ПИ с идентификатор ………….

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Според касатора в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил правоизключващите му възражения, обсъдил е експертизите само в отделни техни части. Поддържа, че обективността на изготвените по делото експертизи не е преценена и не е мотивирано кои заключения съдът кредитира и защо, не е съобразено съществуващото противоречие между отделните експертни заключения, дължащо се на различните методи на изготвянето им. Според касатора неправилните фактически констатации обуславят и неправилността на извода за вида на собствеността върху обектите на железопътната инфраструктура, като разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. първо ЗЖТ е приложена буквално без да е извършена преценка дали нормата определя целите имоти да имат статут на публична държавна собственост или само тази част, върху която са изградени обектите и възможно ли е да се коригират кадастралните граници с цел да се изключат от спорните имоти въпросните обекти, като се отчете близостта им с коловозното развитие на гарите. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че извършваните в процесните имоти дейности касаят само предназначението им, но нямат значение за придобиване на собствеността, както и извода за неотносимост на възражението за придобиване по чл.17а ЗППДОП.

Допълнителни съображения касаторът излага в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Ответникът по касационна жалба ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в подадения в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор излага съображения само досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че жалбата е неоснователна, но без да излага съображения по наведените в същата доводи.

Касационен въпрос

С определение №99/09.03.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса наличието на обекти на железопътната инфраструктура в кадастралните граници на имот, граничещ с железопътната гара, достатъчно условие ли е да се приеме, че целият поземлен имот е публична държавна собственост на основание чл. 3, ал. 1, предл. първо ЗЖТ и по въпроса за да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1, предл. второ ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ.

Мотиви

По така поставените въпроси настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Наличието на обекти на железопътната инфраструктура в кадастралните граници на имот, граничещ с железопътната гара, само по себе си не е достатъчно условие да се приеме, че целият поземлен имот е публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1, предл. първо ЗЖТ. Публична държавна собственост по смисъла на този закон представляват обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени, т.е. само онази част от земната повърхност, която е необходима за функционирането и обслужването им. Ако в кадастралните граници на един имот са включени и други обекти, които не са част от железопътната инфраструктура, прилежащата към тези обекти площ не е публична държавна собственост. Освен това кадастралните граници на имота не винаги съвпадат с границите на правото на собственост, поради което е възможно реални части от такъв имот да принадлежат на различни правни субекти.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЖТ, е необходимо да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1, предл. второ ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ, както и каква част от тях е била предоставена за управление и стопанисване на съответния правен субект, а впоследствие включена в капитала на дружество при преобразуване и приватизация. Следва да бъде отчетено и обстоятелството дали предназначението на имотите не е било променено и към кой момент е станало това, тъй като имоти, които към настоящия момент представляват обекти на железопътната инфраструктура представляват публична държавна собственост по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЖТ. Публична държавна собственост, както е прието в решение №250 от 30.06.2015г. по гр.д.№1236/2015г. на IV г.о. на ВКС, са само онези вещи, които служат за удовлетворяване на посочените в закона обществени потребности. Ако предоставеният на държавно учреждение (или предприятие) имот не се ползва за удовлетворяване на такива обществени интереси, той не е публична държавна собственост.

По основателността

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

По реда на чл.124, ал.1 ГПК ДП “Национална компания Железопътна структура“ е предявило срещу „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД иск за признаване правото на публична държавна собственост върху двата процесни имота, както и искане за отмяна на констативен нотариален акт, с твърдението, че в ПИ с идентификатор ……….. попада трети коловоз на Товарна ж.п. гара – Р., стрелки №32 и №33, част от разтоварището, вътрешноведомствен път, който е единствен достъп за обслужване на ж.п. гарата, а в ПИ с идентификатор …………. попада част от едната релсова нишка на първи коловоз на ж.п. гара –Р. север, част от разтоварището на гарата, стълбове на контактната мрежа и пилонно осветление. Поддържа, че съгласно Закона за железопътния транспорт тези обекти са част от железопътната инфраструктура, а земята под тях е публична държавна собственост.

В отговора на исковата молба „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са неоснователни, като твърди, че процесните имоти по своето предназначение са свързани с дейността на НК „БДЖ“, но конкретно с функцията ѝ на железопътен превозвач, а не с дейността на ищеца по управление и поддържане на железопътната инфраструктура, поради което поддържа, че собствеността върху тези имоти е останала в патримониума на дружеството като превозвач и правоприемник на НК “БДЖ“ съгласно пар. 3, ал. 1 ПЗР ЗЖТ. Позовава се и на изтекла придобивна давност.

С обжалваното решение предявените от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ искове са приети за основателни.

Възпроизведено е съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, включително твърдението, че в ПИ ………….. се намират сграда на вагонен цех, част от едната релсова нишка на първи коловоз на ж.п. гара Р. север, част от разтоварището на гарата, стълбовете на контактната мрежа и пилонно осветление, а в имот …………. – сградата на вагонния цех, част от трети коловоз, стрелки №32 и №33, част от разтоварището и вътрешноведомствен път, който е единствения достъп за обслужване на ж.п. гарата, които ищецът счита за обекти на железопътната инфраструктура, откъдето извежда и твърдението си, че земята, върху които е разположена, представлява публична държавна собственост.

От фактическа страна въззивният съд е приел следното: За ПИ с идентификатор ………….. с площ от 8514 кв.м. (част от терена на жп гара Р. север, целият с площ от 54000кв.м.) е съставен Акт за държавна собственост №……../16.11.1992г., като впоследствие теренът е урегулиран в УПИ …………, а през 2006г. с изменение на плана за регулация от имота е обособен УПИ ……… с площ от 6428кв.м., а от останалата част на УПИ ………….. са образувани ПИ ………….. и ПИ ……….; за ПИ с идентификатор ………. с площ от 12508кв.м. е съставен Акт за държавна собственост №……/15.01.1961г., като по ПУП теренът на гарата е урегулиран в 23 имота, за 20 от които са съставени актове за публична държавна собственост, а за 2 – актове за частна държавна собственост.

Въз основа на протокол от 10.11.1992г. е прието, че на основание на заповед №…-231/20.10.1992г. на началника на Железопътно управление-Горна О., комисия е определели терените на Товарна гара с площ от 151 180 кв.м. и гара Р. север с площ от 54 000 кв.м. да бъдат заведени в счетоводния баланс на Поделение „Железопътна секция“ – [населено място] (към настоящия момент „Железопътна секция“ – [населено място]), която след структурни реформи през 2002г. в НК“БДЖ“ понастоящем е поделение към НК “Железопътна инфраструктура“, а сградите в тях – на съответните поделения на БДЖ.

Въз основа на окончателен протокол от 17.12.2001г. на комисията за разпределение на активите и пасивите на НК “БДЖ“ е прието за установено, че гарата като цяло, с персонала, е към инфраструктурата; самостоятелните сгради, които обслужват търговската дейност и са извън територията на гарата – да преминат към превозвача; сградите на пожарната и сградите на транспортна полиция – да преминат към превозвача с тенденция впоследствие да преминат към МВР; търговските обекти да преминат към дружеството на превозвача; специализираните военни обекти да преминат към инфраструктурата; бензиностанциите да преминат към превозвача; „други“ да преминат към инфраструктурата; маневрената дейност в гарите и гаровите маневри да останат в инфраструктурата, а самата маневра като подвижен състав – към превозвача; транспортната ветеринаромедицинска дейност и сектор ветеринарно санитарен контрол, „метрология“, дефектоскопия и прилежащите им гранични ветеринарно-епидемиологични пунктове, база за контролно-измервателна апаратура и друго оборудване да преминат към инфраструктурата; възстановителните средства (кранове и специализирани вагони), възстановителни влакове, възстановителна техника преминават към инфраструктурата.

Посочено е, че съгласно заповед №28/23.01.2002г. на генералния директор на НК “Железопътна инфраструктура“, на основание чл.9 ЗЖТ, считано от 01.01.2002г. всички гари, прилежащите към тях земи и сгради, спирките, идеалните части от административните сгради и идеалните части от прилежащите земи и съоръженията към тях, преминават към НК“ЖИ“.

Взето е предвид, че с н.а. за недвижим имот (по писмени доказателства) №…, том …, рег.№…., дело №…./25.05.2011г. на нотариус К. П., „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е признато за собственик на основание чл.587, ал.1 ГПК на ПИ с идентификатор ………. с площ 8 514 кв.м., част от терена на жп гара Р. север и на ПИ с идентификатор ………. с площ 12 508кв.м., част от терена на Товарна жп гара Р..

Посочено е, че според становище изх.№66-14-1570/17.09.2015г. на началник ССТ-ГО, ДП НК “ЖИ“, в секция „Сигнализация и телекомуникации“ – Горна О. има кабели и съоръжения, като в имот ………. – пилон (П), който се захранва от контактната мрежа и се използва за захранване на съоръженията на прелез и кабина 1, а в имот ………. – пилон (П), до който са прекарани две трасета – оптична кабелна линия към товарна гара (Трасе 1) и захранващи кабели към оперативен пост и кантар (Трасе 2), както и захранващи кабели към пилони (Трасе 3).

Посочено е също така, че според писмо рег.№91-00-3639/18.09.2015г. на ръководител ПЖПС-Р., в ПИ ………… в гара Р. север попадат стълбове на контактната мрежа – 6 бр. и пилонно осветление – 2бр., а в ПИ…………. – Товарна гара Р., попадат: стрелка №32, стрелка №33, стрелка №35, коловоз 1 с полезна дължина 57 метра, част от коловоз 3 и пилонно осветление.

Изброени са изслушаните по делото експертизи, като констатациите на вещите лица са възпроизведени, но не са обсъдени.

Прието е, че от заключението на допуснатата и изслушана СТЕ, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че двата процесни имота са формирани при изработване на КК и КР на [населено място], като за земята на ПИ ………… няма създаден акт за държавна собственост, а само за сградите в него – АЧДС №…./11.07.2005г. на „БДЖ“ ЕАД-ПТП. Посочено е, че според заключението, съгласно протокол №4/22.02.2001г. и приложен към него списък на регулационните единици и площите им, собственост на поделенията на НК “БДЖ“-ж.п. възел Р., парцел ……….., кадастрален район …. с площ 7756.82 кв.м. е за ПТП-Товарна гара (работилница), като към настоящия момент за ПИ …………. в КККР на [населено място] като собственик е записан „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. Взето е предвид, че според вещото лице ПИ с идентификатор ……….. не е идентичен с УПИ …………, кад.район ……, като в КККР вместо приложените регулационни граници на УПИ ………… са нанесени други граници, несвързани с правото на собственост и в територията на ПИ …………… погрешно е включена част от вътрешноведомствен път и част от УПИ ………., в който са разположени стрелки 32, 33 и 35 и коловоз 1.

Взето е предвид, че според вещото лице за земята на ПИ …………… няма създаден акт за държавна собственост, като в кадастралния регистър при първоначална регистрация за собственик на имота е записан „БДЖ“ ЕАД, а за документ за собственост е записан актът за първоначална регистрация №9130/06.11.1990г. за цялата площ на терена на вагоноремонтен цех. Посочено е, че според вещото лице първоначално целият терен на вагоноремонтния цех, представляващ УПИ …………. е бил за ПТП Горна О., като територията на този УПИ е идентична с ПИ ………….. и ПИ ………….. Взето е предвид, че според вещото лице обособяването на ПИ ………… не отговаря на изискванията на ЗУТ.

Въз основа на заключението на допуснатата и изслушана СТЕ, изготвена от специалист „транспортно строителство“, е прието, че ПИ с идентификатор ………… с площ от 8 514 кв.м., представлява част от терена на жп гара Р.-Север и в границите му се намират следните обекти и съоръжения на „БДЖ“ ЕАД – сграда на Вагоноремонтен цех със застроена площ 1974 кв.м. с функционално предназначение – извършване на ремонт на товарните вагони на превозвача и чужди такива; два „глухи“ коловоза с полезна дължина всеки по 257 метра с функционално предназначение – за предвижване по тях на вагоните от и до цеха; жп стрелка 303 с функционално предназначение да осигурява жп връзката на двата глухи коловоза с коловозното развитие на жп гара Р.-Север, т.е. тези коловози са индустриални (на „БДЖ“ ЕАД) и не са част от националната жп инфраструктура.

Въз основа на същото заключение е прието, че в ПИ с идентификатор ………… попадат и следните обекти на националната жп инфраструктура – стълбове за контактна мрежа – 6 броя, като функционалното предназначение на тези стълбове е да се монтира на тях контактната мрежа, служеща за пренос на електрическата енергия от тяговите подстанции до електрическия подвижен състав; пилонно осветление – един брой железорешетъчен стълб с функционално предназначение на тези стълбове (пилони) да се монтират осветителни тела; 1 брой железорешетъчен пилон с функционално предназначение електрозахранване от контактната мрежа и пренос до съоръженията на жп прелез и кабина 1; бетонова площадка – разтоварище открит тип с функционално предназначение товаро-разтоварни дейности.

Въз основа на същото заключение е прието, че в границите на ПИ с идентификатор ………. (с площ от 12 508 кв.м.) се намират обекти и съоръжения на „БДЖ“ ЕАД (сграда със застроена площ 1340кв.м. на два етажа-работилница; склад за гуми с гараж с обща площ 94кв.м. на един етаж от масивна конструкция; портал с навес със застроена площ 56кв.м. на един етаж с масивна конструкция), както и вътрешноведомствен път и обекти и съоръжения на НК “ЖИ“ (железопътна стрелка №32 с функционално предназначение да осигурява жп връзката на жп „глух“ коловоз №6 и останалите гарови коловози; железопътна стрелка №33 с функционално предназначение да осигурява връзката на жп коловоз №1, а чрез жп стрелка №35 и връзката на 2-ри и 3-ти жп коловози с останалите гарови коловози; железопътна стрелка №35 с функционално предназначение да осигурява жп връзката на жп коловози с 2-ри и 3-ти и останалите гарови коловози чрез стрелки №32 и №33; първи „глух“ жп коловоз с полезна дължина 57 метра, който е второстепенен жп коловоз за товаро-разтоварни дейности, като успоредно с него е изградена едностранна рампа с проектно предназначение за натоварване и разтоварване; част от 3-ти „глух“ жп коловоз, явяващ се второстепенен коловоз, предназначен за товаро-разтоварни дейности с полезна дължина от 118 метра; пилонно осветление – 1 брой; пилон, до който са прекарани две трасета – оптична кабелна линия към товарна гара (Трасе 1), която осигурява необходимата телекомуникационна връзка в Товарна жп гара Р. и захранващ кабел към оперативен пост и кантар (Трасе 2), който осигурява необходимото ел.захранване на оперативен пост и кантар; захранващи кабели към пилони (Трасе 3), осигуряващи необходимото ел.захранване за гарово осветление; ведомствен (вътрешен дворен) път с асфалтово бетонно покритие, започващ от портал с навес, преминаващ през бивш открит гараж за автомобилна техника на ремонтнотехническата база и преминаващ до южния портал на Локомотивно депо, а от там продължаващ до района за домуване на Възстановителния влак, като този ведомствен път единствен осигурява достъпа на специалния автомобил до стационарната база на Възстановителния влак по шосеен път.

Същите обстоятелства са приети за установени и от заключението на допуснатата и изслушана пред въззивния съд комплексна съдебно-техническа експертиза, като е взето предвид, че според това заключение вътрешноведомствения път е без изход и това е единственият път, който осигурява достъп до специалния автомобил, специален кран и/или друго оборудване, необходими за възстановителни работи при аварии, катастрофи и природни бедствия.

Взето е предвид, че според заключението на вещото лице-геодезист М. Ч., до 01.01.2002г. са приети, разпоредени, указани, изпълнени множество действия, свързани с прекратяване на Национална компания „БДЖ“ без ликвидация, като активите са разпределени, формирани са две отделни администрации, и съществуват указания за изработване на ведомствен кадастър, който да даде графично отражение на разпределението на терените съобразно дейностите на новообразуваните структури, но този кадастър не е осъществен. Посочено е, че според това вещо лице поради липса на достатъчна информация и липса на материализирани граници изработената кадастрална карта и регистрите към нея съдържат в себе си непълноти и грешки, че изградените съоръжения не са съобразени с кадастралните граници, а са създавани единствено с намерението да вършат това, за което са предназначени, както и че асфалтовия път свързва ПИ ……….., в който се намира ремонтно-транспортната база, с ПИ ………….., в който се намира локомотивно депо Р. и Възстановителния влак, като според вещото лице този път не е ведомствен, а улица според ЗУТ, защото има всички елементи на улица – осови точки, данни за настилка, ширина на платното. Взето е предвид, че според вещото лице Ч. пътят не води до приемното здание и товаро-разтоварните рампи на Товарна гара Р., а е ориентиран в североизточна посока спрямо тях и преминава северно от портала и телената ограда на ремонтно-транспортната база към Локомотивно депо-Р. и по тази причина не може да се счита, че обслужва дейностите на гарата (товаро-разтоварна или други), както и че достъпът до Товарна гара Р. се осъществява по друга улица в северозападна посока от гарата, която е свързана с останалата улична мрежа на града.

Прието е, че функциите и предназначението на спорните имоти преди и след преобразуването на СО “БДЖ“ е установено от показанията на св.Д. Д., св.В. Д., св.П. Д. и св.Г. Ш., но каква конкретна информация се съдържа в показанията на свидетелите не е посочено.

От правна страна в обжалваното решение са изложени съображения, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните имоти на наведеното придобивно основание, а именно, че в ПИ ……………. и ПИ ………….. са изградени сочените обекти на железопътната инфраструктура, които наред със земята са публична държавна собственост на основание чл.3, ал.1 ЗЖТ, а в тежест на ответника е да установи възражението си, че е собственик на процесните имоти.

Взето е предвид, че след Освобождението, с приемане на Закона за железните пътища от 1885г. (обн.ДВ.р.14/12.02.1885г.), железопътните пътища са обявени за собственост на държавата (чл.5) и управлението им е възложено на Министерство на финансите (чл.10), като експлоатацията на железните пътища е възложено на правителството за сметка на държавата (чл.6).

Взето е предвид също така, че с приемането на Конституцията от 06.12.1947г., всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са обявени за държавна собственост, а аналогична е и уредбата на Конституцията на НРБ от 18.05.1971г. (чл.16, ал.1). Посочено е, че тези разпоредби са възпроизведени в чл.5 от Закона за собствеността (обн.Дв.бр.91/16.11.1951г. и отм.ДВ.бр.31/1990г.).

Посочено е, че в чл.2 ЗБДЖ (ДВ.бр.53 от 09.06.1995г., отм.ДВ.бр.97 от 28.11.2000г., в сила от 01.01.2002г.), е предвидено образуването на Национална компания БДЖ със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 ТЗ, като в чл.9 ЗБДЖ е регламентирано, че земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на БДЖ и отредена специално за тази цел, е публична държавна собственост, както и че тя не може да се отчуждава и да се обременява с вещни тежести. Посочено е също така, че съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 1 ПЗР ЗБДЖ „железопътна инфраструктура“ означава железния път, прилежащите и принадлежащите към него терени, сгради, съоръжения, инсталации и технически средства на службите по пътното стопанство, електро и енергостопанствата и движението, както и сградния фонд, който ги обслужва.

Взето е предвид, че установеният със ЗБДЖ статут на земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, не се променя и след приемането на Закона за държавната собственост (обн.ДВ.бр.44/21.05.1996г.), както и че с влизане в сила на Закона за железопътния транспорт (обн.ДВ.бр.97/28.11.2000г. в сила от 01.01.2002г.) е предвидено, че обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ или от търговци, на които е възложена концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите (чл. 3, ал. 1 ЗКонц).

Взето е предвид също така, че според пар. 1, т. 1 ДР ЗЖТ, „обекти на жлезопътната инфраструктура“ са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл.2 ЗЖТ, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени и пожарозащитни пояси; изкуствените съоръжения – мостове, тунели, надлези, подлези и съоръжения за предпазване от лавини и падащи камъни, както и други защитни съоръжения; горното строене на железния път – релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова призма; железопътните прелези и техните съоръжения; коловозното развитие на последните, участъковите, разпределителните, пътническите и товарните гари, пероните и товароразтоварните рампи към тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на електрическа енергия, използвани за самото захранване; осветителните съоръжения и инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на гарите; съоръженията за трансформиране и пренасяне на електроенергия за тягови нужди, включително тяговите постанции, захранващите линии и контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на енергосистемата за тягови нужди; терените и сградите, служещи за осигуряване на контрола по поддържането на железопътната инфраструктура; железопътните фериботни комплекси, приемните сгради в железопътните гари; терените и сградите в железопътните гари, в които се осъществяват дейностите по управлението на движението на влаковете и другите технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на движението, терените, върху които са разположени техническите средства за осигуряване безопасността на движението.

Прието е с оглед на тази разпоредба, че в настоящия случай изградените и съществуващи в процесните имоти обекти и съоръжения (стълбове за контактна мрежа 6 броя; пилонно осветление – 1 брой железорешетъчен стълб; открито разтоварище с бетоново покритие (в ПИ ………….); железопътна стрелка №32; железопътна стрелка №33; железопътна стрелка №35; първи „глух“ жп коловоз (рампен), предназначен за извършване на товаро-разтоварна дейност; част от трети „глух“ коловоз, второстепенен, предназначен за извършване на товаро-разтоварна дейност; пилонно осветление – 1 брой; две трасета – оптична кабелна линия към товарна гара (Трасе 1) и захранващ кабел към оперативен пост и кантар (Трасе 2), захранващи кабели към пилони (Трасе 3); ведомствен (вътрешен дворен) път (в ПИ ………….), представляват стационарни съоръжения, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, попадащи в хипотезата на пар. 1, т. 1 ДР ЗЖТ.

От тук е направен извод, че ПИ ………… и ПИ ……………., в които са изградени сочените обекти на железопътната инфраструктура, наред със земята, са публична държавна собственост и винаги са били собственост на държавата.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество частично неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Макар констатациите на вещите лица за наличието на обекти и съоръжения в процесните недвижими имоти да са възпроизведени, различията в констатациите на вещите лица по отношение предназначението на част от тези обекти и съоръжения и по-специално дали всички тези обекти представляват част от железопътната инфраструктура, не са обсъдени. Не е извършен и цялостен анализ на констатациите на вещите лица за осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства и по-специално обстоятелството, че за процесната територия е изработен и влязъл в сила регулационен план, което обаче не е взето предвид при изработването на кадастралната карта.

Не е извършен цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Не е съобразено обстоятелството, че наличието на обекти на железопътната инфраструктура в един недвижим имот, обособен като такъв в изработена по реда на ЗКИР кадастрална карта, само по себе си не обосновава извод, че целият имот има статут на публична държавна собственост независимо от начина, по който обектите са ситуирани в имота, съществуват ли в тези имоти и други сгради и съоръжения, които не представляват обекти на железопътната инфраструктура и каква е прилежащата им площ. Не е взето предвид и обстоятелството, че границите на поземлените имоти по кадастралната карта не съвпадат с границите на урегулираните поземлени имоти, в които се намират посочените в исковата молба обекти, налице ли е грешка или непълнота на кадастралната карта, както и обстоятелството какво е действителното предназначение на тези обекти и съответства ли същото на предвиденото в Закона за железопътния транспорт.

Макар несъответствието между регулационните граници на урегулираните поземлени имоти с кадастралните граници да е посочено от въззивния съд като установен по делото факт (от допуснатата и изслушана по делото СТЕ) това несъответствие не е обсъдено, не е съобразен начинът на изработване и одобряване на кадастралната карта, начинът по който посочените в исковата молба обекти са разположени спрямо границите на урегулираните поземлени имоти. Не е съобразено и обстоятелството по какъв начин са били разпределени активите и пасивите на НК „БДЖ“ между НК“ЖИ“ и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД от принципала, макар съответните заповеди и разделителни протоколи да са посочени в решението и съдържащите се в тях данни за релевантните за спора факти да са приети за установени.

Както е посочено в обжалваното решение, според заключението на допуснатата и изслушана по делото СТЕ (на в.л. Г. Ф.), неспорена от страните и приета като доказателство по делото, съгласно протокол №4/22.02.2001г. и приложен към него списък на регулационните единици и площите им, собственост на поделенията на НК“БДЖ“-ж.п. възел Р., парцел …………., кадастрален район … с площ 7756.82 кв.м. е за ПТП-Товарна гара (работилница), ПИ с идентификатор ………… не е идентичен с УПИ …………., кад.район … – в КККР вместо приложените регулационни граници на УПИ ………. са нанесени други граници, несвързани с правото на собственост и в територията на ПИ ………….. погрешно е включена част от вътрешноведомствен път и част от УПИ ………., в който са разположени стрелки 32, 33 и 35 и коловоз 1.

От съществено значение с оглед тези данни е обстоятелството, че със заповед №1576/02.11.2001г. на кмета на [община] е одобрено разделянето на терена на гара Р.-товарна на два парцела във връзка с разделянето на имотите частна и публична държавна собственост между НК“ЖИ“ и „БДЖ“ЕАД, като от скицата на УПИ, издадена от [община] на 02.05.2005г. (лист 122 от гр.д.№771/2015г.) е видно, че южната регулационна граница на УПИ………… е прокарана така, че всички коловози и стрелки попадат в УПИ …………. Именно в тази част от ПИ с идентификатор …………., която е идентична с УПИ …………. попадат обектите на железопътната инфраструктура (стрелки 32, 33 и 35, както и коловоз 1), посочени в исковата молба. Или, както е посочено в СТЕ на в.л. Г. Ф. от 27.11.2017г. ( лист 244 на първоинстанционното дело), предмет на поделителния протокол от 17.12.2001г. са били парцелите по одобрения регулационен план от 2001г. и според вещото лице техните граници е следвало да бъдат отразени като имотни в КК, приета през 2007г. Вместо това в КК имотът е отразен с граници, различни от тези, при които е станало разделянето на имотите частна и публична държавна собственост. Поради това в границите на ПИ погрешно е включена част от вътрешноведомствен път и част от УПИ………., в който са разположени стрелки 32, 33 и 35 и коловоз 1. При разделянето УПИ……………… е отреден за „БДЖ“ЕАД, а УПИ ……….. – за НК“ЖИ“.

Тези факти и обстоятелства, установени по делото, но несъобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, сочат, че при изработване на кадастралната карта не са спазени изискванията на чл.41 ЗКИР, чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, както и на чл.25 ЗКИР и границите на урегулираните поземлени имоти не са отразени, като не е съобразено предназначението на отделните УПИ, включени в границите на ПИ ………. нито предназначението на намиращите се в тях сгради, обекти и съоръжения, които според разделителния протокол от 17.12.2001г. сочат различни правни субекти като собственици на отделните УПИ, включени в границите на този поземлен имот.

Както приема ВКС в своята практика, кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост. Нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти – местоположение, граници, размери, предназначение. Основно изискване на ЗКИР е отразените в кадастралната карта граници на поземлените имоти да съответстват на обема на правото на собственост. Когато в кадастралната карта не е отразена кадастралната граница между два съседни имота, а същите са заснети като един имот, правото на собственост върху отделните реални части се запазва. Касае се за непълнота в кадастралната карта, която не влияе върху действително притежаваните от собствениците вещни права (решение №99/26.06.2014г. по гр.д.№4583/2013г., І г.о. на ВКС).

Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай като се приеме, че публична държавна собственост е УПИ ……….., който следва да бъде нанесен като самостоятелен ПИ в действащата кадастрална карта на града,както и вътрешноведомственият път, а УПИ ……….. (в който се намират сграда със застроена площ от 1340 кв.м. на два етажа – работилница; склад за гуми с гараж с обща площ от 94 кв.м.; портал с навес със застроена площ от 56 кв.м.) без заетата от вътрешноведомствения път част е собственост на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за УПИ …………. на 21.01.2003г. е съставен Акт за публична държавна собственост, докато за останалата част от ПИ …………. такъв акт не е съставян.

Вътрешноведомственият път, който започва от портал с навес, преминава през бивш открит гараж за автомобилна техника на ремонтно-техническата база до южния портал на локомотивното депо, а оттам продължава до района за домуване на Възстановителния влак, според заключението на в.л.Т. има за функционално предназначение да осигурява по шосеен път връзката на общинската улична мрежа със задния портал ( южния) на Локомотивното депо и с района за домуване на Възстановителния влак, т.е. този ведомствен път единствен осигурява достъпа на специалния автомобил до стационарната база на Възстановителния влак по шосеен път.

Възстановителните влакове са предназначени за възстановителни работи по железния път при аварии, катастрофи и природни бедствия, като в състава им се включва според това заключение и специален автомобил, специален кран и друго оборудване, необходими за възстановителни работи. С оглед на това следва да се приеме, че достъпът до тези влакове, вкл. чрез специалните автомобили, представляват част от железопътната инфраструктура, доколкото и самият възстановителен влак е част от железопътната инфраструктура по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ЗЖТ, което е посочено и в окончателния протокол от 17.12.2001г. на комисията за разпределение на активите и пасивите на НК „БДЖ“.

Единствено в експертизата на в.л.Ч. е изразено становище, че вътрешноведомственият път представлява улица по смисъла на ЗУТ, т.е. не е ведомствен. Доколкото обаче останалите експерти са категорични в изводите си по отношение на предназначението на този път и като се вземе предвид, че същият не е отразен в регулационния план и кадастралната карта като част от общинската улична мрежа, следва да се приеме, че тази част от ПИ …………. като осигуряваща достъп до обект на железопътната инфраструктура, е публична държавна собственост. Вътрешноведомственият път обаче не е графично изобразен на нито една от скиците към изслушаните по делото експертизи по начин, позволяващ неговото индивидуализиране като самостоятелен обект. Не е изобразена графично и частта от ПИ ………… извън вътрешноведомствения път, в която са разположени обектите на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД.

По тези съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че по отношение на ПИ с идентификатор ………… по реда на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта на имота, съвпадаща с УПИ …………, в който попадат всички коловози и стрелки. По отношение на частта от ПИ с идентификатор ……….., съвпадаща с УПИ ……………., обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Великотърновския апелативен съд за установяване на частта, заета от вътрешноведомствения път на комбинирана скица, на която да бъдат нанесени спрямо ПИ с идентификатор ………… и площите на УПИ ………. и УПИ ……….. и пространственото ѝ обозначаване чрез букви или цифри на комбинирана скица.

По отношение на ПИ с идентификатор ……….. въззивният съд не е извършил подробен и задълбочен анализ на данните за намиращите се в имота сгради, обекти и съоръжения, съдържащи се в писмените доказателства и изслушаните по делото експертизи, не е отчел съществуващите противоречия в експертизите, не е взел предвид данните за образуваните урегулирани поземлени имоти по влезлия в сила регулационен план на [населено място] за тази територия.

Както е посочено в обжалваното решение, според заключението на в.л.Т. в ПИ с идентификатор …………. попада бетонова площадка (открито разтоварище), 6 броя стълбове за контактна мрежа, един брой железорешетъчен стълб (пилонно осветление), както и сграда на вагоноремонтен цех със застроена площ от 1974 кв.м., два броя „глухи коловози“ с полезна дължина на всеки един от тях от 257 кв.м. и един брой ж.п. стрелка с №303 с функционално предназначение да осигурява жп връзка на двата глухи коловоза с коловозното развитие на гарата, като е посочено, че двата глухи коловоза са индустриални и не са част от националната жп инфраструктура.

Въз основа на съдържащите се в заключенията на експертите данни следва да се приеме, че двата броя „глухи коловози“ и железопътна стрелка №303 не са част от железопътната инфраструктура и наличието на тези съоръжения, осигуряващи подхода към вагоноремонтния цех, не подкрепят извода на въззивния съд, че цялата площ на ПИ с идентификатор …………. представлява публична държавна собственост.

Според заключението на в.л.Ч. теренът от имот с идентификатор …………., зает от стълбове на контактната мрежа, е с площ от 559 кв.м., показан като тониран в жълто на комбинирана скица (приложение 2) към експертизата, може да бъде включен в имот с идентификатор ………….., зает от съоръжения и обекти на железопътната инфраструктура.

По отношение на контактната мрежа и пилонното осветление е установено, че по предназначение са свързани със съществуването и функционирането на железопътната инфраструктура, докато за бетоновата площадка (открито разтоварище) становищата на експертите и съдържащите се данни в изслушаните по делото експертизи са противоречиви.

Според проф. М. И.-Й., специалист по железопътно строителство, назначена за вещо лице от въззивния съд, в ПИ ………….. има разтоварище, което съществува, като неговото предназначение не е за постоянно ползване. В момента според проф.И.-Й. то се използва като гаражен коловоз, но е изградено по всички изисквания на транспортната инфраструктура – отговаря на изискванията на Наредба №55 от 29.01.2004г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура, и като настилка и изработка представлява разтоварище.

Според в.л.Ч., съдебен експерт-геодезист, бетоновата площадка се използва за складиране на резервни части от товарни вагони – талиги, колела, колооси и траверси за вътрешен железеен път на превозвача и не отговаря на изискванията на Наредба №55. Според това вещо лице при отсъствието на данни, че първи гаров коловоз се използва за товаро-разтоварна дейност и като не е установено каква дължина от него има такава функция, при липса на вагони, които да се оставят на коловоза за товарене или разтоварване, както и при липса на бордюрни камъни по протежение на коловоза, които да се използват като ориентир за дължината на разтоварището, следва извод, че 1-ви гаров коловоз не е товаро-разтоварен и площадката, разположена в непосредствена близост не е предназначена за разтоварище.

Като се има предвид, че проф.И.-Й. разполага със специални знания именно в областта на изграждането на железопътната инфраструктура, настоящият състав приема, че по отношение на бетоновата площадка следва да бъде възприето нейното становище. Още повече, че това становище до голяма степен съвпада и със становището на в.л.Т..

Според в.л.Т. (заявено при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 17.01.2018г. по гр.д.№771/2015г.) бетоновата площадка служи и на двете спорещи страни – служи за претоварване на товари, които са натоварени неправилно и не могат да продължат или за натоварване и разтоварване на нов вагон, когато има повреден вагон, т.е. служи на превозвача (“БДЖ-Товарни превози“ ЕООД) за разтоварване на части от вагони и на ДП“Национална компания „Железопътна инфраструктура“, когато се налага претоварване на вагони. Според това вещо лице площадката е широка 14 метра и позволява да се извършват маневри, свързани с товарене и разтоварване на товарни автомобили. В момента на огледа вещото лице е установило, че на този коловоз имало разтоварени колооси и талиги на превозвача, докато от страна на ДП“НКЖИ“ нямало нищо за претоварване.

И след като по делото е установено, че бетоновата площадка е проектирана и изградена да служи за разтоварище и понастоящем отговаря на изискванията за такова и е необходима в аварийни ситуации, следва да се приеме, че същата представлява част от железопътната инфраструктура.

Според определените в експертизата на в.л.Ч. ориентири, бетоновата площадка (разтоварище) се намира на изток от вагоноремонтния цех и е обозначен с цифрата 1 на скица – приложение 1 към експертизата (лист 106 от в.гр.д.№401/2018г.). Точното местонахождение и граници на бетоновата площадка обаче не са обозначени на скица.

По делото не е изготвена и комбинирана скица, която да визуализира и отразява местонахождението на ПИ …………… спрямо имотите по действащия регулационен план, нито съседните му имоти и тяхното предназначение. Данни за това се съдържат в някои от изслушаните по делото експертизи, но според настоящия състав те са непълни и недостатъчни за разрешаването на правния спор.

В експертизата на в.л.Ч. е посочено, че съседният ПИ …………. е зает със съоръжения на железопътната инфраструктура, поради което вещото лице счита за възможно заетата от подобни съоръжения част от ПИ ………… (без бетоновата площадка) да бъде включена в съседния ПИ …………., изчертавайки тази част графично, но без буквени или цифрови обозначения на крайните точки.

За имот с идентификатор …………. е съставен и Акт за публична държавна собственост №…/06.04.2010г. (лист 201 от гр.д.№771/2015г.), поради което за заетата от съоръженията на железопътната инфраструктура част от ПИ …………. следва да се приеме, че при изготвянето на кадастралната карта погрешно е включена в площта на този имот, но както вече беше отбелязано, при наличните данни по делото нейното графично очертаване е невъзможно.

Според експертното мнение на в.л.Г. Ф., във връзка с уточняване на границите на имотите на НК“БДЖ“ – ж.п. възел [населено място], за терена на ж.п. гара Р.-север, със заповед №1576/02.11.2001г. на [община] е одобрен УПИ ……. с отреждане за ПТП Горна О., съгласно т.7 от Списък №5 сградите, съоръженията (стрелки, коловози и други), както и прилежащата им земя в локомотивните депа и вагонните райони (ВР-Цех Р.-север до 31.12.2001г. е звено на Вагонен район – Р.) следва да останат в имуществото на превозвача. Със заповед № РД-01-2130/27.04.2006г. на кмета на [община] обаче е одобрено изменение на регулационния план, съгласно което от УПИ ……….. се обособяват УПИ ………… и УПИ ………….. Липсва обаче комбинирана скица с посочване на точното местонахождение на всички сгради и съоръжения в двата урегулирани поземлени имота, съпоставени и с образуваните поземлени имоти по действащата кадастрална карта и по-специално с процесния ПИ…………., за да може да се извърши преценка възможно ли е съобразяването на кадастралната карта с действащия регулационен план така, че обектите на железопътната инфраструктура и останалите обекти, които са собственост на превозвача, да бъдат разположени в различни поземлени имоти.

В съставения на 16.11.1992г. Акт за държавна собственост №…. за терен с площ от 54000 кв.м., в който се намира вагоноремонтния цех, е посочено, че със заповед № РД 01 2130/27.04.2006г. на кмета на [община] е одобрено изменение на регулационния план, съгласно което от имота е обособен самостоятелен имот, съставляващ УПИ ……….. с площ от 6428 кв.м., за който е съставен нов АДС №…./13.06.2006г. за НК“ЖП инфраструктура“, както и че от УПИ………… е образуван имот с идентификатор …………. по КК на [населено място] с площ 6427 кв.м., актуван с нов Акт за публична държавна собственост №…./06.04.2010г. на НК“Железопътна инфраструктура“. Посочено е също така, че съгласно заповед РД 01 2130/27.04.2006г. на кмета на [община] за останалата част от имота е отреден УПИ …………., в който се намира сграда-вагонен цех, като за частта, в който се намира сградата-вагонен цех е образуван имот с идентификатор …………. с площ 6227 кв.м.

Тези данни не са нанесени от вещите лица в комбинирана скица и не са съобразени от въззивния съд.

За да бъде извършена съответстваща на действителното положение преценка на правата на спорещите страни, вкл. с оглед направените от ответника по предявения иск възражения, е необходимо изслушване на съдебно-техническа експертиза, която въз основа на всички данни по делото да изготви комбинирана скица с обозначаване на точното местонахождение на всички сгради, обекти и съоръжения в границите на ПИ …………., вкл. като обозначи графично площта на бетоновата площадка с цифрови или буквени означения на граничните ѝ точки, да съпостави и нанесе на комбинираната скица границите на урегулираните поземлени имоти, вкл. намиращите се в съседство, с нанасяне на обектите на железопътната инфраструктура и съпостави графично тези граници с границите на ПИ ………. и съседните му посочени в актовете за държавна собственост ПИ с идентификатори ………..; ………… и ………….

По тези съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че в частта, касаеща ПИ с идентификатор ………. обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Великотърновския апелативен съд с указания за допускане на посочената по-горе съдебно-техническа експертиза на разноски на ответника.

Диспозитив

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №99 от 10.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№401/2018г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд от 04.04.2018г. по гр.д.№771/2015г., поправено с решение от 09.07.2018г. по същото дело, с която е признато за установено по иск на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на основание чл.124 ГПК по отношение на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, правото на публична държавна собственост на ПИ с идентификатор…………… по КККР на [населено място] с площ от 8 514 кв.м., както и на частта от ПИ с идентификатор ………….. по КККР на [населено място], съвпадаща с УПИ ………….. по действащия регулационен план на [населено място], както и в частта, с която за тези имоти е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №…, т…., рег.№………., дело №…/2011г. (25.05.2011г.) на нотариус К. П. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Великотърновския апелативен съд в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №99 от 10.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№401/2018г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд от 04.04.2018г. по гр.д.№771/2015г., поправено с решение от 09.07.2018г. по същото дело, с която е признато за установено по иск на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на основание чл.124 ГПК по отношение на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, правото на публична държавна собственост на ПИ с идентификатор …………. по КККР на [населено място], в частта, съвпадаща с УПИ ………… по действащия регулационен план на [населено място], за която част е налице грешка в кадстралната карта, изразяваща се в погрешното включване на тази част в границите на ПИ с идентификатор ………….., както и в частта, с която нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №…, т…., рег.№………, дело №…/2011г. (25.05.2011г.) на нотариус К. П. е отменен за тази част от имота.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение за допускане до касационно обжалване
    Определение №99/09.03.2020 по дело №3536/2019
    За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла…
  • Решение
    Решение № 250 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 1236 / 2015 г.
    Има ли характер на публична държавна собственост недвижим имот, предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му и представляващ „съоръжение за поддържане на пътища”?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми