Решение №151/13.11.2020 по дело №1180/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

Отговор

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1 такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. При определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Стефка Тодорова и прокурор Зорница Таскова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 2438/6.11.19 г, постановено по гр.дело № 5695/2018 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 5449/14.8.2018 г по гр.дело № 2368/17 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение 1-16 състав. като Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на Н. И. Г. сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г до окончателното плащане.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което определеното от въззивния съд обезщетение да бъде намалено.

Ответникът по касационната жалба Н. И. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Касационен въпрос

С определение № 405 от 26.5.2020 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта, като е прието противоречие с посоченото постановление.

Мотиви

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.

Отговор на същите е даден с по задължителен начин с ППВС № 4/68 г– т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, пр. 1 такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

По основателността

По основателността на касационната жалба.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика по поставените правни въпроси.С него САС е приел, че с постановление от 15.6.11 г на ищеца е повдигнато обвинение по чл.255 НК и чл.256 НК за участие в организирана престъпна група.На 17.6.11 г му е наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена на 23.6.11 г с „парична гаранция“.Наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 23.10.2014 г определение, поради липса на извършено престъпление.Разпитания по делото свидетел и колега на ищеца- адв.П. И. разбрал от медиите за образуваното наказателно производство.Установява, че Г. започнал да приема успокоителни, станал плах, свит, и излъчвал смущение.Нямал желание да общува, имал отлив на клиенти.За да му помогне финансово, свидетелят изпращал клиенти и му заел парична сума за заплащане на гаранцията.Въпреки прекратяване на наказателното производство ищецът останал трайно променен и не възвърнал характерното присъствие, което имал преди повдигане на обвинението.Въззивният съд е приел, че при анализа на установените вреди следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът упражнява адвокатска професия, за която голямо значение има репутацията на адвоката, поради което обвинението има по-широк отзвук.Задържането му е извършено на публично място, наложената мярка за неотклонение го е лишила от свобода, широката медийна разгласа го е поставила под морален укор, поради което е приел, че обезщетение от 15 000 лв репарира претърпените вреди.

Оплакванията в касационната жалба се основателни.

От фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер.

Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението обстоятелства още личността на увредения, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето.

Тези критерии, отнесени към процесния случай, обосновават извод, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен по следните съображения :свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека, когато е лишен от свобода, до определена степен не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и проява и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Същите обаче с оглед конкретиката на случая не са прекомерни по продължителност и размер и не обуславят вреди, по-големи от обичайните.Несъмнено ищецът е преживял стресова реакция във връзка със задържането но същото е продължило 9 дена, след което е същата е своевременно променена с по-лека „парична гаранция“, което е способствало да не се стига до причиняване на по-сериозни вреди.Наказателното производство е протекло в сравнително разумен срок с оглед фактическата му сложности броя на обвиняемите лица- 3 г и 4 м.Същото е прекратено с определение поради липса на извършено престъпление и не стигнало до разглеждане в съдебната фаза.Не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, преживяното травматично събитие не е оказало влияние върху психиката му към настоящия момент. От значение са и социално –икономическите условия на живот в страната като се отчете факта, че през периода на незаконното обвинение – минималната работна заплата е била в размер на е 310 лв Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му.Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира, че размер от 10 000 лв е от естество да обезщети в най-адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищеца в резултат на наказателното преследване.Уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната прокуратура като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на СРС в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 15 000 лв и искът над този размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Решението следва да бъде отменено и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над сумата 354 лв до сумата 529, 50 лв.Решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.

Диспозитив

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 2438/6.11.19 г, постановено по гр.дело № 5695/2018 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 5449/14.8.2018 г по гр.дело № 2368/17 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение 1-16 състав. като Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на Н. И. Г. обезщетение за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 15 000 лв, както и в частта относно присъдените разноски за разликата над сумата 354 лв до сумата 529, 50 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. И. Г. от [населено място], [улица], офис 2 срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми