Решение №151/24.10.2019 по дело №3988/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Отговор

Принципно е положението, че преписи от документи се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт, не е възможно и да се издаде заверен препис от него като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Актовете на ПК (респективно ОСЗ) са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. Представените компютърни разпечатки на решения не представляват административен акт. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия. В случая става дума за административни актове, издадени от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент за формата на акта, от значение за неговата валидност, респ. нямат доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за официален документ разпечатките от електронна база данни.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3988 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

Настоящото дело е образувано по касационна жалба вх.№ 4769/20.07.2018 г. на М. Б. М. и З. И. М., както и по касационна жалба вх.№ 5002/2.08.2018 г. на Д. И. М., подадени срещу решение № 137/20.06.2018 г. по гр. дело № 88/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 1204 от 22.12.2017 г. по гр. дело № 997/2016 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Д. И. М., М. Б. М. и З. И. М., че Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните Р. П., е собственик на ПИ с идентификатор …….. по КК и КР, с площ от 6 074 кв.м, находящ се в [населено място], с трайно предназначение „земеделска”, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, при съседи имоти с идентификатори: ……….., …………., …………, ……………… и ………….., който не попада в застроителния и регулационен план на [населено място], идентичен с част от имот с № ……….., който е актуван с акт № …….. за държавна собственост от 16.03.1970 г.; осъден е Д. И. М. да предаде владението върху така описания имот; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №…. от 5.08.2008 г., том …, рег. № …, дело №…./2008 г. на нотариус № 301 при НК.

Жалбоподателите М. Б. М. и З. И. М. считат въззивното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочат, че приетото от съда придобиване по силата на закона и конститутивен характер на решението на ОСЗГ е различно от придобиването чрез конститутивно решение, твърдяно от ищеца. Излагат, че неправилно въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищеца е било възстановено с решение № …………/3.10.1994 г. на ПК Добричка, издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, тъй като това решение било представено по делото единствено на електронен носител, без подписи на лицата, посочени в него като членове на комисията, както и при събрани доказателства, че тези лица не са идентични с действителните членове на комисията към м. октомври 1994 г. Намират, че след като няма оригинално решение и/или същото не се съхранява или пък е било унищожено като административен акт, представената разпечатка от магнитен носител (която не представлява препис от електронен документ), не е годно доказателство по ГПК и документ, легитимиращ държавата като собственик на спорния имот. Твърдят, че ищецът не е доказал придобивния способ, визиран в исковата молба, като представеният акт за държавна собственост е констативен и няма правопораждащо действие.

Жалбоподателят Д. И. М. намира обжалваното въззивно решение за недопустимо, като твърди, че съдът е разгледал иска на непредявено основание. В тази връзка излага, че държавата разполага с по-лекия ред за защита по чл. 80 ЗДС, поради което няма интерес да предявява искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. Сочи, че ищецът в случая поддържа, че процесният имот е бил възстановен на МЗХ с решение № ……./8.08.2005 г. на ОС „Земеделие и гори“, което е неговият титул за собственост, а първоинстанционният съд е уважил исковете на непредявено основание, заключавайки, че собствеността е възстановена на държавата по силата на закона. От своя страна въззивният съд е приел, че легитимацията на Българската държава произтича от решение № …………./3.10.1994 г. на ПК Добричка, без ищецът да се е позовал на него като основание за собственост, като при това Окръжен съд – Добрич се е ограничил с диспозитив, който само потвърждава решението на първата инстанция, въпреки противоречието между мотивите на двете решения. Освен това въззивният съд е счел, че държавата се е позовала и на двете придобивни основания по отношение собствеността върху имота – по силата на закона и въз основа на решение № ………./8.08.2005 г., което не отговаря на твърденията на ищеца, а и принципно е недопустимо, тъй като не могат да се твърдят едновременно и двата фактически състава. При евентуалност Д. М. навежда доводи и за неправилност на решението. Сочи, че правилно въззивният съд е направил извод, че спорният имот не представлява „стопански двор“ и следователно подлежи на възстановяване, но незаконосъобразно е приел, че легитимацията на държавата като собственик на имота произтича от решение № ………./3.10.1994 г. на ПК Добричка, с което ищецът е запазил собствеността си. Жалбоподателят твърди, че ищецът не е доказал, че процесният имот е земеделска земя, собствеността върху която държавата е запазила по силата на чл. 24 ЗСПЗЗ, ал. 2, 3 и 4, съответно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Излага, че в противоречие със закона въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик с решение № …………/3.10.1994 г., въпреки че последното е било представено единствено в препис без подписи, извлечен от цифрова база данни, като по делото са събрани доказателства, че оригинал на същото на хартиен носител не е бил издаден, както и че посочените в него членове на комисията не са идентични с действителните членове на поземлената комисия към м. октомври 1994 г. Позовава се на нищожност на визираното решение, като необективирано на хартиен носител и с липсващи подписи на членовете на ПК. Твърди, че от данните по делото не може да се установи разпоредбата на ЗСПЗЗ, въз основа на която е постановено това решение.

Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, счита касационните жалби за неоснователни .

Касационен въпрос

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, пр. последно по следния процесуалноправен въпрос, формулиран в касационната жалба на М. Б. М. и З. И. М., както и в тази на Д. И. М.: има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

Подадена е искова молба от Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), срещу Д. И. М., М. Б. М. и З. И. М., за постановяване на решение, с което да се признае за установено правото на собственост на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, върху ПИ с идентификатор ………. по КК и КР, с площ от 6 074 кв.м, находящ се в [населено място], с трайно предназначение „земеделска”, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, при съседи имоти с идентификатори: ………., ………., …………., ………… и …………, и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху процесния имот. В исковата молба се навеждат твърдения, че с решение № ………./8.08.2005 г. на ОСЗ – Д. било възстановено правото на собственост на МЗГ върху имот № ……….. с площ от 6.073 дка, което е вписано в СлВп при А.-Д.. Излага се, че съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд (ДПФ). ДПФ обхваща земеделските земи – държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради съгласно чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ. През 2015 г. било установено, че по КК и КР с право на собственост е вписан и Д. И. М., считано от 2008 г., по силата на договор за покупко-продажба от М. Б. М. и З. И. М., снабдили се преди това с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, вписан под акт № …, том …., вх. рег. № ………/5.08.2008 г. По НОХД № 985/2010 г. на Районен съд – Добрич било одобрено споразумение, с което подсъдимият М. М. бил признат за виновен за това, че е подбудил три лица да потвърдят неистина пред нотариус № 301 към НК, с район на действие Д., че е владял процесния имот 10 и повече години. Ищецът сочи, че тъй като имотът е частна държавна собственост, същият не може да се придобива по давност (чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ). С допълнение към исковата молба (молба вх. № 6868/18.04.2016 г.) е уточнено, че се иска постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на М. Б. М., З. И. М. и Д. И. М. правото на собственост на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, върху горепосочения имот с идентификатор…………, съдът да осъди Д. И. М. да предаде владението върху процесния имот, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № …/5.08.2008 г., том …, рег. № …., дело № …/2008 г. на нотариус № 301 при НК, с район на действие Д., вписан под вх. рег. № ……./5.08.2008 г., акт № …, том …, дело № …/2008 г. на СлВп при А.-Д.. В първото открито съдебно заседание пред Районен съд – Добрич, проведено на 3.11.2016 г., процесуалният представител на ищеца е посочил, процесният имот е собственост на държавата, в лицето на министъра на земеделието и храните, която се легитимира като собственик с решение № ………/8.08.2005 г. на ОСЗ – Д., както и че решението за възстановяване на собствеността е било издадено през 2005 г., но в неговия писмен вид, и че решението е съществувало към 1994 г. в базата данни, „но единствено писмената му легализация е станала през 2005 г.“.

В законоустановения едномесечен срок ответниците са изпратили отговори на исковата молба. М. М. и З. М. считат, че исковата молба е недопустима, а по същество – неоснователна. Оспорват представеното решение № ……../8.08.2005 г., издадено от ОСЗ – Д.. Позовават се на нормата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и липсата на предпоставките за издаване на акт за възстановяване собственост на държавата по отношение на процесния имот. Считат, че не са представени доказателства, легитимиращи ищеца като собственик. Д. М. излага, че исковете са недопустими и неоснователни по същество. Заявява, че процесният имот не е урегулиран, но се намира в урбанизирана територия, поради което е изключен от приложното поле на ЗСПЗЗ. Твърди, че не са представени документи, които да легитимират ищеца като собственик. Възразява срещу идентичността на процесния имот и визирания в решение № …………../8.08.2005 г., издадено от ОСЗ – Д.. Оспорва самото решение като титул на собственост, тъй като е нищожно (не е подписано от посочените в него служители и същите не са имали материална компетентност да издават такива решения), в него липсва посочено основание за издаването му, освен друго, предходно решение, което не е представено; оспорва имотът да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в полза на държавата или в полза на МЗХ, както и че имотът представлява частна държавна собственост. Прави възражение за изтекла придобивна давност, считано от датата на придобиване на имота – 26.08.2008 г., като твърди, че е налице добросъвестно владение, упражнявано пет и повече години.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, както и молбата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е счел същите за допустими. Същият се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която държавата запазва собствеността си върху земеделски земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съобразно изложените от съда мотиви, процесният имот е част от бивш стопански двор, негоден за земеделско ползване, незает със сгради или съоръжения или прилежащи площи към тях на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и по отношение на него няма предявявани претенции за възстановяване на права по ЗСПЗЗ. Заключил е, че тези характеристики на земята я изключват от държавния поземлен фонд и по отношение на нея органите на поземлена реституция по ЗСПЗЗ не разполагат с никаква компетентност, като имотът по силата на закона (ЗСПЗЗ) представлява частна държавна собственост. По тези съображения съдът е счел за правно ирелевентен въпроса за валидността на решение № ………./8.08.2005 г., доколкото същото няма конститутивно, а само констативно действие по отношение правото на собственост. РС – Добрич е посочил, че имотът не е бил придобит от М. М., поради което същият не е могъл валидно да прехвърли правото му на собственост. Счел е възражението за изтекла придобивна давност за неоснователно, като се е позовал на § 1 от ЗР на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), съгласно който давност не тече.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд също е приел, че исковете са допустими. Посочил е, че ищецът основава правото си на собственост на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, както и по силата на закона – чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение на процесния имот съдът е заключил, че същият винаги е бил с характера на земеделска земя и се е намирал извън строителните и регулационните граници на града, включително към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Същият имот (като част от 120 дка земеделски земи) е бил предоставен през 1967 г. за нуждите на Окръжна станция на младите агробиолози (ОСМА) – [населено място] – организация с образователна и обучителна цел, на подчинение на отдел „Просвета“ към ОНС – Т., и актуван за държавна собственост с акт № …………/16.03.1970 г. Имотът не е бил част от стопанския двор на станцията, а от опитното поле. След 25.12.1988 г. дейността на ОСМА била преустановена, като бил сформиран Център за ученическо, техническо и научно творчество със статут на юридическо лице и предмет на дейност – осъществяване организационно-методическа помощ на клубовете за Т. в общините на областта, учебно-възпитателна и опитно-изследователска и квалификационна дейност. С влизане в сила на ЗМСМА (1991 г.) сградите на станцията ведно с прилежащия към тях терен, урегулиран понастоящем в УПИ …-…, кв. … по ПУП, станали собственост на [община]. Така от 1991 г. на практика дейността на станцията била окончателно преустановена и процесният имот – част от бившето опитно поле, останал свободен земеделски имот, като подлежал на възстановяване с решение на оторизирания по ЗСПЗЗ административен орган. Поради така изложеното, въззивният съд е направил извод, че държавата не може да се легитимира като собственик на имота директно по силата на закона (чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ), както е заключил първоинстанционният съд, а следва да е налице решение на ПК/ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или чл. 27 ППЗСПЗЗ с конститутивно действие. Съдът е приел, че такова решение за конкретния имот е било постановено още на 3.10.1994 г. Посочил е, че въпросното решение е депозирано по делото под формата на препис от електронен документ, тъй като оригиналът му на хартиен носител не се съхранява в ОСЗ – Д.. Приел е за неоснователни оспорванията на ответниците по исковата молба на валидността на това решение, като се е позовал на „ноторно известния факт“, че понастоящем цялата информация от архива по възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на територията на страната може да се извлече единствено от цифрова база данни, съхранявана от ОСЗ като специализиран софтуер (информационна система „Ферма ІІІ“). Съдът е посочил, че при отпечатване на решенията на хартиен носител се изписва не действителният състав на комисията, взела съответното решение, а обикновено настоящ състав на ОСЗ, като преписът на електронен документ няма как да е подписан. Тъй като оригиналните решения на хартиен носител не са съхранени в архива на ОСЗ, следва да се презюмира, че държавният орган, с оглед законоустановените му функции, добросъвестно е изпълнил задълженията си по въвеждане в регистъра на вярна информация относно постановените актове за реституция и, ако се твърди обратното, в тежест на оспорващия е да го докаже. Въззивният съд е счел второто по ред решение – № ………./8.08.2005 г., с което собствеността върху процесния имот е възстановена на Министерство на земеделието и горите, за нищожно, като неговата нищожност произтича от постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. По отношение възражението за изтекла придобивна давност съдът се е позовал на забраната за придобиване по давност на имоти от ДПФ, въведена с разпоредбата на чл. 24, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че на първо място следва да се определи предметът на спора между страните от гледна точка основанието, на което ищецът (държавата) претендира да е собственик на процесния имот.

Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. Съдът разглежда исковете на основанията, на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно обстоятелствата, на които същият основава претенциите си. Недопустимо е разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). В определени хипотези – когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, както и когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, в които хипотези настоящият казус не попада, съдът е длъжен да приложи императивна материалноправна норма, дори ако страната не се е позовала на нея.

В конкретния казус ищецът основава правото си на собственост на конститутивното действие на решение № ………../8.08.2005 г. на ОСЗ – Д., с което твърди, че е възстановено правото му на собственост върху имота, като сочи, че това решение е издадено въз основа решение № ………/3.10.1994 г. на ПК – Д.-град и представлява „писмената легализация“ на последното.

В решение № 104/4.09.2017 г. по гр. д. № 4269/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е обобщена практиката по чл. 290 ГПК по въпроса дали държавата възстановява правото си на собственост върху земеделски земи, както и по какъв начин се легитимира като собственик. В това решение е визирано, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат земите земеделски, същите следва да отговарят на изискванията на чл. 2 ЗСПЗЗ, а именно да са предназначени за земеделско производство. Съгласно чл. 3 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделските земи може да принадлежи на държавата, общините, юридически и физически лица. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ, ал. 1 и 2 земеделските земи от държавния и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивен характер. Те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер, обаче, такава процедура не се провежда. Съгласно чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственикът има право на обезщетение по този текст на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ (предишна ал. 4) . Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост (актуват се от областния управител), като актът за държавна собственост подлежи на вписване. С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по § 12 и 29 ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделско ползване, произтича по силата на закона („ex lege”). Т.е. различният характер на имотите обосновава и предвидената различна процедура по установяването им, като в едни хипотези държавата запазва правото си на собственост и придобива собственост по силата на закона, а в други хипотези е предвидено издаването на решения по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, имащи конститутивен характер.

В настоящия случай ищецът държавата не се позовава на собственост, произтичаща от закона (ЗСПЗЗ), съобразно изложеното по-горе, а на собственост на земеделска земя, установена с конститутивно решение на ПК/ОСЗ. Така изложеното в исковата молба и уточненията й, определя и конкретното основание на правото на собственост, на което съдът следва да разгледа исковете, с които е сезиран.

По делото е представено решение № ………/8.08.2005 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори [община]-селска, в състав: Д. К. (началник), В. Б. (зам. началник), М. К. (член), В. Г. (член) и Ж. Х. (член). Решението е подписано от началника, зам. началника и членовете на ОСЗГ. Подписите за зам. началник и за един от членовете са положени „със запетая“. Горепосоченият състав по чл. 60а ППЗСПЗЗ е определен със заповед на директора на ОД „Земеделие и гори“ – Д. № ОЗП-00-11/9.06.2003 г.

От изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-графическа експертиза, заключението от която настоящият съд кредитира като обективно и компетентно, се установява, че подписът за началник във визираното по-горе решение от 8.08.2005 г. е положен от Д. К.; подписът за зам. началник не е положен от В. Б., а от П. С. П.; подписът за първи член на комисията е положен от М. А.; подписът за втори член не е положен от В. Г., а от Д. В. Г.; подписът за трети член е положен от Ж. Х..

Във визираното по-горе решение е отразено, че същото се издава на основание решение на ПК Д.-град № ………../3.10.1994 г., при влезлия в сила план за земеразделяне и одобрена карта на С., и протокол на ОСЗГ Добричка № …../8.08.2005 г. С него е възстановено правото на собственост на министерство на земеделието и горите, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], на храсти от 6.073 дка, трета категория, имот № ……… по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № ………. – жилищна територия на община [населено място], № ……….. – лозе на община [населено място], № ………… – полски път на община [населено място], № ……….. – лозе на Я. Г. И. и др. Неразделна част от решението представлява скица, представена по делото.

Както бе отразено по-горе, законосъобразността на решение № ………/8.08.2005 г. е оспорена по делото, като включително е налице позоваване на неговата нищожност.

По делото е представено решение на ПК Д. № ……./3.10.1994 г., във вид на заверен препис от електронна база данни. Същото е постановено от комисия в състав: Д. К. (председател), Г. В. (секретар), Ж. С. (член), П. С. (член) и В. К. (член). Върху представения препис липсват подписи на лицата от състава на поземлената комисия. С това решение на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и преписка 16161 е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд [населено място] върху два имота, единият от които: храсти от 6.073 дка, трета категория, имот № ……….. по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № ………. – жилищна територия на община [населено място], № ……….. – лозе на община [населено място], № ………. – полски път на община [населено място], № ………. – лозе на Я. Г. И. и др.

Нито един от горепосочените членове на ПК не фигурира в представения по делото от [община], [населено място] (писмо изх.№ МЗХ К-2232/1.09.2017 г.) списък на действащите членове от Общинската поземлена комисия към 3.10.1994 г.

В констативен протокол № 1959/8.08.2005 г. от извършена проверка на преписките на ОСЗГ Добричка, отнасящи се до възстановяването на земеделските земи от ДПФ, е отразено, че липсва подписано от комисията решение за възстановяване на земеделските земи от ДПФ в землището на [населено място] относно имот № ……….. с площ от 6.073 дка, с начин на трайно ползване „храсти“.

Разпитан пред първоинстанционния съд като свидетел, Д. К. потвърждава липсата на постановено в писмен вид, с положени подписи решение, предхождащо това от 8.08.2005 г. Същият заявява, че когато ставало дума за държавна земя, решение за възстановяването й въобще не се пишело. Такова се издавало по искане на министерството на земеделието, само ако такова било необходимо за някакви действия във връзка с имота.

Обстоятелството, че към 1994 г. решенията за всички имоти от ДПФ и О. са били само във вид на електронна база данни, е отразено и в становище на МЗХ до РС – Добрич изх. № РД-05-2418/25.11.2016 г., в което е визирано и че при необходимост се издавали преписи от решенията от електронната база данни, съдържащи дата на издаване и стар състав на комисията.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС констатира, че въззивното решение влиза в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 151/29.10.2015 г. по гр. д. № 2271/2015 г. на ВКС, І г. о. В цитираното решение е прието, че принципно е положението, че преписи от документи се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт, не е възможно и да се издаде заверен препис от него като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Актовете на ПК (респективно ОСЗ) са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. Представените компютърни разпечатки на решения не представляват административен акт. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия. В случая става дума за административни актове, издадени от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент за формата на акта, от значение за неговата валидност, респ. нямат доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за официален документ разпечатките от електронна база данни.

По основателността

Като взе предвид съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, която споделя, и материалите по делото, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира предявените искове за неоснователни. Съображенията му за това са следните:

Както бе отразено по-горе, в случая ищецът основава правото си на собственост на конститутивно решение, постановено по реда на ЗСПЗЗ от административен орган на поземлената собственост. Това е конкретното основание (конкретен юридически факт), в рамките на което съдът е ограничен при преценката си основателността на предявените искове.

Видно от отразеното в решение № ………./8.08.2005 г. и предвид заявеното пред съда от процесуалния представител на ищеца, въпросното решение няма самостоятелно действие, доколкото е издадено въз основа и на основание на предходно решение – №……../3.10.1994 г. на ПК – Д.-град, с цел да обективира последното в изискуемата се по закон писмена форма, с подписи на постановилите го лица.

По делото не се установява решение № …………/3.10.1994 г. на ПК – Д.-град да е било постановено на посочената в него дата в изискуемата се от закона писмена форма, с положени подписи на лицата, формиращи състава на поземлената комисия. Обратното – събраните доказателства сочат, че такова решение въобще не е било издавано в писмен вид, с подписи на членовете на поземлената комисия, на 3.10.1994 г. Същевременно, налице са и доказателства, че посочените в решението длъжностни лица от състава на комисията не фигурират сред действащите към 3.10.1994 г. членове. Така изложеното обуславя извода за нищожност на решение № ………../3.10.1994 г. на ПК – Д.-град, поради липса на форма.

От своя страна, само по себе си решение № ………/8.08.2005 г. не е годно да породи предвидените правни последици, доколкото не е било издадено съобразно нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а е било предназначено да „облече“ в законово установената писмена форма нищожното решение от 3.10.1994 г. Това води до извода, че решението от 8.08.2005 г. също представлява нищожен административен акт, тъй като е постановено по неуредени в закона процедура и ред.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че ищецът не е доказал по делото правото си на собственост на спорния имот на твърдяното правно основание. Това е достатъчно за отхвърляне на исковете му поради липса на активна материалноправна легитимация.

По изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното въззивно решение и постанови друго за отхвърляне на заявените претенции.

Жалбоподателите имат право на направените съдебни разноски за всички съдебни инстанции, като същите са, както следва: Д. М. – 2 560 лв. за първата съдебна инстанция, 2 101.70 лв. за втората съдебна инстанция и 2 631.70 лв. за производството пред ВКС; М. М. и З. М. – 2 400 лв. за първата съдебна инстанция, 101.70 лв. за втората съдебна инстанция и 2 541.70 лв. за производството пред ВКС.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 137/20.06.2018 г. по гр. дело № 88/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 1204 от 22.12.2017 г. по гр. дело № 997/2016 г. на Добричкия районен съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, [населено място], [улица], по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на Д. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „3. С.” № 77, вх. А, ет. 3, ап. № 7, М. Б. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 2 и З. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 2, че Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, е собственик по силата на решение № ……../8.08.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори [община]-селска на ПИ с идентификатор ……….. по КК и КР, с площ от 6 074 кв. м, находящ се в [населено място], с трайно предназначение „земеделска”, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, при съседи имоти с идентификатори: ……….., …………, …………., ………….. и ……….., идентичен с част от имот с № …………., и за осъждане на Д. И. М. да предаде на основание чл. 108 ЗС владението върху описания имот на Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, като неоснователни.

ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, да заплати на Д. И. М. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 7 293.40 лв., а на М. Б. М. и З. И. М. – в размер на 5 043.40 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 151 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2271 / 2015 г. Докладчик: съдия Теодора Нинова Представляват ли валидно доказателство за материалноправна легитимация представените с исковата молба като доказателства официално заверени от длъжностно лице с печат на административен орган, който ги е постановил „двете решения на ПК, които след проведена процедура по чл. 101 ГПК /отм./ не са изключени от доказателствения материал по делото, нито от Софийския районен съд, нито от Софийския градски съд, не са оспорени от ответниците и въз основа на тях първоинстанционния съд е приел за настъпила земеделска реституция на имотите, предмет на съдебната делба?
Решение №104/04.09.2017 по дело №4269/2016 Докладчик: съдия Олга Керелска Земите, които не подлежат на възстановяване и върху които Държавата запазва правото си на собственост (съгласно чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, включително и държавната собственост върху земите от бившите стопански дворове на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ и по пар. 29 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване), произтича ли по силата на самия закон – „ex – lege”, или, правото на собственост за Държавата се поражда от момента на произнасяне, с решение на компетентната общинска служба земеделие по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ?
Конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ (бивши поземлени комисии) по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяване на земите останали държавна собственост и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено в ТР № 1 по т. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, относно решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост на гражданите върху земеделски земи?


Цитирани норми