Определение №15/11.01.2021 по дело №3007/2020

Спорът е разрешен с Решение №57/29.06.2021 по дело №3007/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Предвид особеностите на настоящия случай - извършено от първоначалните съсобственици разпределение на ползването на двора чрез обособяване на пракоместа и сключени след това от тях сделки, с които прехвърлят на други лица идеални части от поземления имот, то следва да се изясни допустимо ли е последващият приобретател на идеални части от поземления имот да защитава чрез иск по чл.109 ЗС възможността да ползва незастроената част от двора, върху която са разположени паркоместа?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3007 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение № 8827 от 20.12.2019г. по гр.д. № 12009/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 127546 от 29.05.2019г. по гр.д. № 64061/2018г. на Софийския районен съд, в частта, с която И. Д. Т., Д. А. П., Б. Б. А.-С. и Л. Н. О. са осъдени на основание чл.109, ал. 1 ЗС да преустановят създадените от тях пречки за упражняване от М. И. М. на правото му на собственост върху незастроено място, УПИ **, кв.117, с идентификатор *** по КККР на С. о., Район „В.“, като му осигурят безпрепятствен достъп до имота за ползване по предназначение.

Касационната жалба е подадена от ответниците Б. Б. А.-С., Л. Н. О., И. Д. Т. и Д. А. П. и е приподписана от адв. П. С.. В нея се поддържа, че решението е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта се извлича от липсата на правен интерес спрямо иска по чл.109 ЗС, доколкото ищецът разполага с друг способ за защита - иск за отмяна решението на общото събрание на етажната собственост по чл.40 ЗУЕС. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и 3 по три правни въпроса, отнасящи се до основанията за извършване на ново разпределение на ползването на съсобствен имот и по-конкретно: 1/ при разпределено ползване на незастроената част от съсобствено дворно място, представляващо обща част на етажна собственост, върху което са ситуирани паркоместа, иззвършено от първоначалните собственици на индивидуални обекти в сградата, дали замяната на един от тези собственици с друг е основание за ново разпределение на паркоместата, респ. има ли право новият собственик да ползва паркомясто, при положение, че праводателят му няма разпределено такова; 2/ как горните предпоставки за извършване на преразпределение се отнасят до случаите, когато в дворното място са разположени паркоместа, разпределени за ползване на част от собствениците в сградата, в случаите когато собственик, който няма разпределено паркомясто продаде своя апартамент на трето лице; 3/ дали местата за паркиране в дворното място могат да се разглеждат като принадлежност към самостоятелните обекти в сградата и дали ако собственик на такъв обект, който по решение на общото събрание на ежажната собственост е без разпределено ползване на паркинг, прехвърли жилището си на трето лице ведно със съответните идеални части от дворното място, това дава ли право на третото лице да ползва вече наличните и разпределени на други етажни собственици паркоместа; прилага ли се това положение за паркоместата, разпределени преди изменението на ЗУТ в ДВ, бр. 101/2015 г. Приложена е практика на ВКС.

Ответникът М. И. М., чрез пълномощника си адв. С. Й., излага подробни съображения за недопускане на касационното обжалване.

Осъдителното решение на първата инстанция по чл.109 ЗС не е било обжалвано пред въззивния съд от ответницата М. А. Ц. и спрямо нея решението е влязло в сила.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари