Решение №149/13.01.2021 по дело №4301/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговор

Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдия Марио Първанов гр.д.№ 4301 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат В. П., срещу решение от 22.05.2019 г. по в.гр.д. № 94/2019 г. на Монтанския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение на Монтанския районен съд от 10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1770/2018 год., касаторът е осъден да заплати на Б. Г. Ц. от [населено място], област В., на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 11.06.2016 г.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд не е приложил правилно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, не е определил правилно дела на съпричиняването на неимуществените вреди от страна на ищцата и не е приложил нормата на чл. 200, ал. 3 КТ. Допуснатите от съда съществени процесуални нарушения били свързани с необсъждане на всички доводи и възражения, релевирани във въззивната жалба и неправилно препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Сочи се още, че решението е необосновано.

Ответницата по касационната жалба Б. Г. Ц., [населено място], оспорва основателността ѝ.

Касационен въпрос

С определение № 593 от 02.07.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?“, по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Мотиви

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди. В този смисъл е трайната практика на ВКС, вкл. представеното от касатора решение по гр. д. № 2735/2017 г. на ВКС, IV г.о., както и решение по гр.д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г.о.

По основателността

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна, поради следните съображения:

По делото е установено, че ищцата е работила по трудов договор при ответника. При трудовата злополука на 11.06.2016 г. при неволно задействане на педала на машината, дясната и ръка е попаднала в работната зона на режещия инструмент. Това е довело до ампутация на втори и трети пръст на ръката. Правилно въззивният съд е приел, че съобразно установените по делото факти на ищцата е бил проведен инструктаж за безопасна работа, че последната е била запозната с Инструкция № 27, която задължава всеки оператор /каквато е пострадалата / на винтонарезна машина да използва задължително специалните клещи за поставяне и вземане на детайла от машината. Последното гарантира при неволно задействане на въртящите се глави да се счупят клещите, но да не настъпят травми в областта на ръцете на оператора. В конкретния случай пострадалата не е използвала дори елементарни средства за безопасна работа. Тя се е поставила в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на собственото си поведение. Действията на ищцата, изразяващи се в непочистване на работното място и неизползване на предпазните метални клещи при работата с винтонарезната машина, сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на проявената от работника груба небрежност. Нарушаването на основни правила за безопасна работа, пренебрегването на изрични забрани, за които ищцата е била инструктирана, представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на ищцата в съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на 1/2. Правилен е и изводът на въззивния съд, че съобразно вида и характера на полученото увреждане, продължителността на оздравителния период, претърпените болки, страдания и неудобства, както и все още неприключилото в пълна степен отзвучаване на последиците от травмата, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата от 40 000 лева.

Въззивният съд е постановил обаче решението си в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС и с разрешението на поставения въпрос, дадено от настоящия състав. Това е така, тъй като при определяне на размера на дължимото от работодателя обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука, съдът не е съобразил, че от общия размер на обезщетението за вредите следва да бъде приспаднато полученото такова за временна неработоспособност. Като справедлив размер на обезщетението в обжалваното решение е приета сумата от 40 000 лв., която с оглед определения от съда принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат в размер на Ѕ , е била намалена до 20 000 лв. Съгласно представеното по делото удостоверение № 11-00059609/18.09.2018 г. от НОИ Териториално поделение – [населено място], полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност е в размер на 3 575,87 лв., изплатено за периода от 11.06.2016 г. до 31.03.2017 г. Следователно дължимото от работодателя обезщетение в размер 20 000 лв. следва да бъде намалено с тази сума.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени за разликата от 3 575,87 лв. – получено обезщетение за временна неработоспособност, над сумата 16 424,13 лв. до присъдените от въззивния съд 20 000 лв., както и в частта, с която въззивният съд е присъдил на адвокат Н. Н. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществявано представителство в първоинстанционното и въззивното производство.

С оглед изхода на спора на адвокат Н. Н. следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществявано представителство пред трите съдебни инстанции, което съразмерно с уважената част от иска възлиза на 1667,14 лв.

На касатора не следва да се присъждат разноски съобразно изхода на спора, защото няма доказателства такива да са направени.

Диспозитив

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 22.05.2019 г. по в.гр.д. № 94/2019 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД е осъдено да заплати на Б. Г. Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 11.06.2016 г. за разликата от 3 575,87 лв. – изплатено обезщетение за временна неработоспособност, над сумата от 16 424,13 лв. до присъдения с решението размер от 20 000 лв., както и в частта, с която въззивният съд е присъдил на адвокат Н. Н. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществявано представителство в първоинстанционното и въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Ц., [населено място], срещу „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата над 16 424,13 лв. до 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 11.06.2016 г.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата част.

ОСЪЖДА „Берг Монтана Фитинги“ ЕАД, [населено място], да заплати на адвокат Н. Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от 1667,14 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за всички инстанции.

Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със седалище в [населено място].

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение № 227 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. 1
    Решение № 227 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г.
    Следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка трудова злополука, сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини