Решение №149/11.01.2021 по дело №2562/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №350/22.05.2020 по дело №2562/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Oтносно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание.

Отговор

Основание за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е справедливостта. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Задължение на въззивния съд е да посочи конкретните обстоятелства, които са обусловили извод за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е длъжен да разгледа тези обстоятелства, да ги обсъди, прецени и да заключи какъв е размерът на обезщетението.

Задължение на въззивния съд е да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото като следва да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост. Оценката на заключението следва да бъде мотивирана от съда. Заключението на вещото лице се обсъжда като доказателствено средство, като се съпоставя с всички доказателствени средства, събрани в процеса. Съдът следва да обсъди заключението и да прецени доказателствената му стойност.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като това понятие не е абстрактно, а се изразява в преценка на конкретни обективни факти, като видът на телесните увреждания, характерът, начинът на настъпване на увреждането, влошаване на състоянието на пострадалия, опасността за живота, конкретните последици. Следва да се посочат и други обстоятелства, които могат да обосноват определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди релеванти са нивата на застрахователни лимити като отражение конкретните икономически условия, имащи значение за определяне на обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, израз на която е и стойността на застрахователните лимити, определена съгласно чл. 266 КЗ /отм./ вр. пар. 27 ПРЗ КЗ /отм./

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2562 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

История на спора

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Р България обжалва решение № 227 от 10.07.2019 г. по в.т.д.259/19 г., Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е била отхвърлена като неоснователна въззивната му жалба срещу решение на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която не е присъден пълният размер на следващото се обезщетение. Сочи основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК като излага подробни съображения за нарушение на материалния закон, конкретно нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в задължителната и константна практика на ВС и ВКС. Счита, че решението не съответства на нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 от ГПК. Съдържало вътрешно противоречиви мотиви в частта относно обсъждане на заключението на вещото лице от изготвената съдебно-медицинска експертиза. Щом съдът приемал за компетентно изготвено заключението, то не можело да приеме, че е налице произнасяне на вещото лице, въз основа на презумпции. Счита, че не е обсъдено установеното обстоятелство по делото, че травмата, нанесена на Х. Г. е с временна опасност за живота му. По този начин съдът бил постановил необосновано решение, изводите не съответствали на събраните по делото доказателства.

Ответникът М. С. С. оспорва касационната жалба. Счита, че решението е влязло в законна сила относно размера на следващото се обезщетение от 50 000 лв. В останалата част претенцията била неоснователна. Оспорва изложеното в касационната жалба. Счита, че детската възраст на пострадалия не е утежняващо обстоятелство, а е способствала за бързото възстановяване. Излага съображения, че наличието на временна опасност за живота на детето, е въведена едва с въззивната жалба. Освен това било овладяно това състояние в рамките на два дни. Черепно-мозъчната травма била излекувана напълно за 5-6 месеца. Също така счупването на лявата раменна кост била излекувана напълно за 4-5 месеца. Изцяло били съобразени доказателствата от въззивния съд. Счита, че въззивният съд е съобразил решението си с практиката на ВКС в други подобни случаи.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в касационната жалба основания, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационен въпрос

С определение № 350 от 22.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по отношение на правния въпрос – относно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание, като разрешен в противоречие с ППВС 4/68 г.

Мотиви

С оглед поставения правен въпрос следва да се приеме, че с ППВС 4/68 г., както и в константната практика на ВКС като например решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., 2 ТО ВКС, решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на 2 ТО на ВКС, по приложение на чл. 52 от ЗЗД по тълкуване и прилагане на тази норма, е възприето разрешението, че основание за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е справедливостта. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Задължение на въззивния съд е да посочи конкретните обстоятелства, които са обусловили извод за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е длъжен да разгледа тези обстоятелства, да ги обсъди, прецени и да заключи какъв е размерът на обезщетението.

Пред Върховния касационен съд, предмет на обжалване е въззивното решение в частта над присъдения размер от 50 000 лв (за сумата от 50 000 лв присъдено обезщетение решението е е влязло в законна сила), до пълния претендиран размер от 82 000 лв и засяга размера на дължимото обезщетение за вреди, причинени на Х. Г. Г..

С решението в обжалваната част, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив относно отхвърляне на иска на Гаранционен фонд срещу М. С. за сумата от 32 000 лв, представляваща разликата между присъдените 50 000 лв и претендираните 82 000 лв. въззивният съд е приел, че Гаранционният фонд е заплатил обезщетение на пострадалото лице Х. Г. Г. в ПТП на 26.4.2013 г., причинено от М. С. в размер от 82 000 лв. Прието е, че с оглед влязло в сила съдебно решение по внахд 29/14 г. е установено противоправното поведение на М. С., установени са вредите, причинени на детето, на 9 години, както и връзката между поведението на С. и вредите. Прието е, че уврежданията, причинени на пострадалото дете, се изразяват в черепно-мозъчна травма, представляваща линейно счупване на обвивката в дясната теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, както и счупване на лявата раменна кост в горната половина. Прието е, че Гаранционният фонд е бил легитимиран да изплати обезщетение на пострадалото лице поради липсата на сключена застраховка Гражданска отговорност от пострадалото лице, както и че Гаранционният фонд е поканил М. С. да възстанови заплатената сума с покана от 10.3.2015 г. Въззивният съд е определил правната квалификация на претенцията на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./. С оглед необжалване частично на решението на първата инстанция и влизането му в сила, съответно наличието на сила на пресъдено нещо, на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК, въззивният съд е приел, че предмет на спора е само размерът на следващото се обезщетение. Прието е, че отговорността на Фонда е функционална на отговорността на причинителя на вредите. Приел е, че при определяне дължимото на пострадалото лице обезщетение, прекият извършител не е участвал, не е могъл да изрази становище и поради това, могат да се разгледат всички негови възражения, засягащи, както правопораждащите факти, така и правото на обезщетение, определено на основание чл. 52 от ЗЗД на пострадалото лице. А именно с оглед извършването на деликта и всички установени вреди, въззивният съд е приел, че уврежданията са – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линейно счупване на черепа и черепната основа, кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в дясното теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, а другата е счупване на лявата раменна кост в дясната й половина. С оглед вредите, преценени от Гаранционния фонд са описани в решението за определяне на обезщетение, констатираните от последния вреди: травматичен шок, линеарно счупване на черепа в дясната темпорална област и счупване на черепната основа, контузия на главния мозък, мозъчен оток, кома. Според въззивния съд, с оглед заключението на вещото лице, травматичният шок бил диагноза, а не телесно увреждане, отокът на мозъка бил факт при всяка мозъчна контузия. Те се преценявали с оглед цялостното физическо и психическо състояние. Въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице, считайки, че има презумптивни заключения за вида, характера на увредените човешки органи и тяхната чувствителност от физиологична и медицинска гледна точка, а не на преки и непосредствени впечатления от пострадалия и неговите изживявания. Поради това е приел, че следва да определи стандартно обезщетение, отчитайки че възстановяването е в рамките на 5-6 месеца и е пълно, без усложнения и остатъчни здравословни проблеми. Така решението е потвърдено в обжалваната от С. част, за сумата от 20 000 лв, част от присъдените 50 000 лв от първата инстанция, но е отхвърлена и въззивната жалба на Гаранционния фонд, за разликата над 50 000 лв, до напълно предявения размер на иска от 82 000 лв.

Следва изцяло да бъде споделен изводът на въззивния съд относно правната квалификация на предявения иск, а именно – чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, действащ към момента на увреждането 26.4.2013 г. Нормата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ предвижда, че Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на извършеното плащане. Правото на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд произтича от закона. Гаранционният фонд определя обезщетението като в случая е определено в общ размер от 82 000 лв. С оглед протокол № 27 от 21.12.14 г. обезщетението, което е определено от Гаранционния фонд причинените неимуществени вреди на пострадалото лице Х. Г. Г. са: травматичен шок, линеарно счупване на черепа в дясната темпорална област, счупване на черепната основа, контузия на главния мозък, мозъчен оток, кома, епидурален хематом в дясна темпоропариетална област, фрактура на лява раменна кост в проксимална област.

Въззивният съд, възприемайки приложеното решение по внахд 29/14 на Окръжен съд Пловдив от 19.03.2014 г., е приел наличието на противоправно деяние, осъществено от водача на автомобила М. С., както и обсъдените вреди на пострадалото лице, на основание чл. 300 от ГПК. Предвид причинените вреди, причинени с деянието, в случая, са описани и причинените вреди като са посочени установените увреждания на детето, както и е квалифицирано състоянието му като временно опасно за живота. Това обстоятелство е констатирано и от вещото лице, изготвило по делото съдебно-медицинската експертиза.

Според заключението на вещото лице, изслушано в процеса, същият е разгледал писмени доказателства, включително епикризи, отразяващи всички извършени диагностики и лечения, включително оперативно лечение. Видно е, че е извършена оперативна интервенция на 4.5.2013 г. на пострадалото лице с отваряне на черепната кухина в дясната теменно-слепоочна област, премахване на кръвната колекция над твърдата мозъчна обвивка, декомпресия на мозъка и кръвоспиране, ревизия на кухината над твърдата мозъчна обвивка, дренаж. Извършена е евакуация на кефеалхематом, депериостира се костта и се попада на линейно многофрагментно счупване , направена опсеопластична краниотомия и евакуира значим по обем кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, разположен в дясно теменно-слепоочно. Направени са множество дуропериостални тракционни шевове, след което се ревизира пространството над твърдата мозъчна обвивка, но не са открити хеморагични колекции. Отзвучал е хипертензивния синдром и левостранната хемипареза. Има посочване за счупване на тялото на лявата раменна кост. Посочено е, че има насочване за операция на счупването на фрактурата на лява раменна кост. От следваща епикриза, описана от вещото лице, то е установило, че е извършена още една операция за екстракция на металните тела, проведена на 25.06.2013 г. Установено е, че има миграция на металното тяло. При операцията са премахнати металните тела. Заключението на вещото лице е, че пострадалият е имал разстройство на здравето временно опасно за живота. Заключението е, че счупването на раменната кост в горната половина било довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Според вещото лице контузията на главата и тялото били му причинили болка и страдание. Отбелязано е, че при такава черепно-мозъчна травма има оток и кома. Посочено е, че възстановяването е напълно и е протекло за около 5-6 месеца.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е преценил заключението на вещото лице в съответствие с нормата на чл. 202 от ГПК, така както е разяснено в практиката на ВКС, изразена в решение № 117 от 28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г., 2 ТО на ВКС. Съгласно това решение, както и множество други, задължение на въззивния съд е да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото като следва да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост. Оценката на заключението следва да бъде мотивирана от съда. Също така и в решение № 77 от 22.06.2020 г. по т. д. № 684/2019 г., 2 ТО на ВКС, съгласно което заключението на вещото лице се обсъжда като доказателствено средство, като се съпоставя с всички доказателствени средства, събрани в процеса. Съдът следва да обсъди заключението и да прецени доказателствената му стойност. В случая, въззивният съд е нарушил посочената норма, така както е разяснена в константната практика като не е преценил изцяло заключението на вещото лице и конкретно данните, посочени в заключението, а не само крайното заключение. А именно – да се приеме, че уврежданията, изразяващи се в черепно-мозъчната травма, операциите, преживени от пострадалия, както и общото му състояние, могат да се квалифицират като състояние временно опасно за живота. Съответно съдът не е обсъдил преживените операции самостоятелно, първоначално поради черепно-мозъчната травма, наложена поради продължителните субективни негативни усещания на болка в главата, установения при операцията хематом и евакуирането му, както и операцията на рамото, последвана от следваща операция за премахване на металните тела. Така посочените от вещото лице телесни засягания на пострадалото дете, са отделни елементи на общото увреждане на здравето, причинено от пътно-транспортното произшествие. Липсата на самостоятелна преценка на всички лечебни процедури, включително общо 3 операции, не е позволила на въззивния съд, да приложи вярно критериите, предвидени в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителната практика на Върховния съд, а именно т. 11 от ППВС 4/68 г, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като това понятие не е абстрактно, а се изразява в преценка на конкретни обективни факти, като видът на телесните увреждания, характерът, начинът на настъпване на увреждането, влошаване на състоянието на пострадалия, опасността за живота, конкретните последици. Следва да се посочат и други обстоятелства, които могат да обосноват определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. В случая, неразграничавайки отделните увреждания и лечебните процедури, както и общо съвкупното нарушаване на здравето, с временна опасност за живота, въззивният съд не е обсъдил конкретните обстоятелства, представляващи общото увреждане на пострадалото лице. А това не му е дало възможност да прецени размера на неимуществени вреди. Действително ответникът по иска е имал право да оспори заключението на Гаранционния фонд, но съдът е бил длъжен да обсъди всички установени факти по делото, като даде вярната им оценка при приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима и при определяне на функционалната отговорност на Гаранционния фонд, на основание чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, както и при определяне на регресната отговорност на прекия извършител, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./. При наличието на регресна отговорност и неучастие на прекия причинител в процеса по определяне и изплащане на обезщетение на увреденото лице, въззивният съд е следвало да прецени възраженията на прекия причинител по отношение на непозволеното увреждане. С оглед тези възражения, е следвало да разгледа настъпилите неимуществени вреди, по отделно и в тяхната съвкупност. Да обсъди релевантните обстоятелства по отделно, като прецени и конкретните увреждания и всички лечебни процедури, посочени в заключението на вещото лице. Като не е сторил това, е извършил нарушение на материалния закон на нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в посочената задължителна практика на ВС и това е довело до незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивният съд е следвало да прецени конкретните телесни наранявания, възрастта на детето, лечението, което е било необходимо за възстановяване, преживените болки и страдания от увреждането и последващото лечение, преживените три операции за възстановяването му, както и съпътстващите болки и страдания, както от самото увреждане, така и от оздравителните процедури и периодът на оздравяване , в случая продължил общо около 6 месеца. Освен това, както бе посочено, обективен критерий е и начинът на настъпване на увреждането. Следва да се прецени, че пострадалият е бил пешеходец, т.е. по-уязвим участник в движението на пътя от извършителя, при това дете, особена група, към която следва да се проявява засилено внимание на пътя – чл. 193 ППЗДвП. Освен това не е преценен начинът на настъпване на пътно-транспортното произшествие, а именно детето е пресичало на пешеходна пътека, в съответствие с изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. А на самата пешеходна пътека е настъпило пътно-транспортното произшествие, като водачът не е могъл да спре, подминал е и впоследствие е спрял. Не е обсъдено и установеното обстоятелство по делото, че е налице разстройство на здравето временно опасно за живота на детето. Това обстоятелство не е въведено едва във въззивната жалба, както твърди ответникът в отговора на касационната жалба. То е въведено в процеса с позоваването на решението на наказателния съд, където е квалифицирано състоянието на детето, посочено в исковата молба, така че посоченото от ответника в отговора на касационната жалба не съответства на данните по делото.

Освен това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди релеванти са нивата на застрахователни лимити като отражение конкретните икономически условия, имащи значение за определяне на обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД – решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, израз на която е и стойността на застрахователните лимити, определена съгласно чл. 266 КЗ /отм./ вр. пар. 27 ПРЗ КЗ /отм./

По основателността

Поради това следва да се приеме, че решението в частта, с която е потвърдено решението на Окръжния съд – Пловдив за отхвърляне на регресния иск на Гаранционния фонд за разликата над присъденото до пълнопретендирания размер, като постановено при противоречие на материалния и процесуалния закон, следва да бъде отменено, на основание чл. 281, т. 3 ГПК, пр.2 и 3 от.

Поради това, че не следва да се извършват други процесуални действия, след отмяна решението на въззивния съд, ще следва да се постанови решение по спора. Предвид плащането на обезщетение на основание чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./, от Гаранционния фонд при наличие на предпоставките за това, Гаранционният фонд се суброгира в правата на лицето, което е обезщетило срещу прекия причинител на вредите за посочената сума. Поради това следва да се приеме, че при установената неоснователност на възраженията на прекия причинител М. С. на противоправното деяние, Гаранционният фонд има право да получи сумата, която е изплатил на увреденото лице в пълния размер. Това налага извод, че след отмяна на решението на Апелативен съд – Пловдив следва да се осъди М. С. да заплати сумата от още 32 000 лв, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ на Гаранционния фонд.

При този изход на спора, ще следва на Гаранционния фонд да се присъдят изцяло направените в процеса разноски като се присъди пълната стойност на направените разноски над присъдените от двете инстанции, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК. С решението на първоинстанционния съд са присъдени 2000 лв разноски. Общо направентие разноски за трите съдебни инстанции са 4 590 лв или след приспадане на присъдената сума от 2 000 лв следва да се присъди сумата от 2 590 лв.

Решението в частта, с която е осъден Гаранционния фонд да заплати разноски на М. С. С., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъде отменено.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 227 от 10.07.2019 г. по в.т.д. 259/19 г., Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на иска за сумата от 32 000 лв, както и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция относно присъдените на М. С. С. разноски и в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на М. С. С. разноски от 2030 ,77 лв И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], [улица] сумата от 32 000 лв, ведно със законната лихва от 29.06.2018 г. – завеждане на исковата молба, до окончателното изпълнение на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Х. Г. Г. от пътно-транспортно произшествие, причинено от М. С. на 26.4.2013 г. в [населено място], бул. „6 ти септември“ № 91, при което е получил две средни телесни повреди черепномозъчна травма, временно опасна за живота и счупване на лявата раменна кост в горната половина, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за което е налице е влязло в сила решение на наказателния съд по нахд № 29/14 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], [улица] сумата от 2 590 лв, направените разноски за всички инстанции.

Решението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №350/22.05.2020 по дело №2562/2019 1
    Определение №350/22.05.2020 по дело №2562/2019
    Относно фактите и обстоятелствата, които са установени по делото съобразно критериите за определяне на справедливо обезщетение.
  • Пленум на ВС
    Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г.
    За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
  • Решение
    Решение № 151 от 12.11.2013 г. по търг. д. № 486/2012 г.
    Относно приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68…
  • Решение
    Решение № 130 от 09.07.2013 г. по търг. д. № 669/2012 г.
    Относно съобразяване на залегналия в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, предмет на исковите претенции по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ.
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №117/28.10.2020 по дело №1034/2019
    За задължението на въззивния съд да обсъди прието по делото заключение на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви за размера на обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случай, че са извършени строително-монтажни работи извън предмета на договора за обществена поръчка.
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №77/22.06.2020 по дело №684/2019
    Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?
  • Решение
    Решение № 66 от 03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г.
    Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?
  • Решение
    Решение № 83 от 06.07.2009 г. по търг. д. № 795/2008 г.
    Доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“?
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299 / 2011 г.
    Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?
  • Решение
    Решение № 95 от 24.10.2012 г. по търг. д. № 916/2011 г.
    Релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми