Решение №148/21.10.2019 по дело №2160/2016

Анотация

Въпрос

За спирането на погасителната давност за непредявената част от вземането при частичен иск.

Отговор

Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Макар в тълкувателното решение да е разглежда една по-тясна хипотеза, при която непредявената част от вземането се включва в предмета на делото чрез увеличаване на иска, същите съображения важат и за случая, при който тази част се предявява допълнително чрез нов частичен иск.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Всеки от така изброените факти е самостоятелно основание за начало на погасителната давност за вземанията за подобрения в чужд имот, поради което настъпването на който и да е от тези факти поставя начало на погасителната давност и, следователно, тя започва да тече при първото по време осъществяване на който и да е от тези факти.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Генчева гр. дело № 2160 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 ГПК.

История на спора

Делото е образувано по касационна жалба на Н. И. Ф. срещу решение № 9 от 14.01.2016 г. по гр. дело № 660/2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 475/2013 г. на Районен съд – гр. Балчик, с което Н. И. Ф. е осъдена да заплати на основание чл. 72 ЗС на „СОД-Албена” ООД сумата от 18 603 лв., като частична от цялото вземане от 28 881 лв., представляващо стойност на извършени от ищеца подобрения в апартамент и гараж на ответницата, ведно със законната лихва от 15.07.2013 г. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по влезлите в сила решения на РС – гр. Балчик, постановени по гр. дело № 314/2006 г. - № 91/4.06.2010 г. и № 112/6.08.2010 г., се е формирала сила на пресъдено нещо по отношение на всички факти, очертани в хипотезиса на правната норма, по заявената като частична претенция с правна квалификация чл. 72 ЗС, а именно, че „СОД-Албена” ООД е добросъвестен владелец и като такъв е извършил подобрения в двата недвижими имота, поради което му се дължи увеличената стойност на вещите вследствие на тези подобрения. Посочил е, че за разликата над уважения размер от 10 278 лв. (за който е налице влязъл в сила съдебен акт), до пълно претендирания размер от 28 881 лв. искът подлежи на самостоятелно доказване, като е счел този иск за доказан и основателен, кредитирайки изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. По възражението за изтекла погасителна давност, направено от Н. Ф., съдът е изложил изводи за неговата неоснователност. Приел е, че давността за непредявената част от вземането е започнала да тече от деня, следващ датата 31.10.2006 г., когато е бил предявен искът по чл. 108 ЗС от собственика Н. Ф. срещу владелеца „СОД-Албена” ООД. Тази давност е спряла да тече за цялото вземане на основание чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД с предявяването по предходното дело на възражението за право на задържане

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове