Решение №148/21.10.2019 по дело №2160/2016

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
86 Shares

Анотация

Въпрос

За спирането на погасителната давност за непредявената част от вземането при частичен иск.

Отговор

Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Макар в тълкувателното решение да е разглежда една по-тясна хипотеза, при която непредявената част от вземането се включва в предмета на делото чрез увеличаване на иска, същите съображения важат и за случая, при който тази част се предявява допълнително чрез нов частичен иск.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Всеки от така изброените факти е самостоятелно основание за начало на погасителната давност за вземанията за подобрения в чужд имот, поради което настъпването на който и да е от тези факти поставя начало на погасителната давност и, следователно, тя започва да тече при първото по време осъществяване на който и да е от тези факти.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Генчева гр. дело № 2160 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 ГПК.

История на спора

Делото е образувано по касационна жалба на Н. И. Ф. срещу решение № 9 от 14.01.2016 г. по гр. дело № 660/2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 475/2013 г. на Районен съд – гр. Балчик, с което Н. И. Ф. е осъдена да заплати на основание чл. 72 ЗС на „СОД-Албена” ООД сумата от 18 603 лв., като частична от цялото вземане от 28 881 лв., представляващо стойност на извършени от ищеца подобрения в апартамент и гараж на ответницата, ведно със законната лихва от 15.07.2013 г. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по влезлите в сила решения на РС – гр. Балчик, постановени по гр. дело № 314/2006 г. – № 91/4.06.2010 г. и № 112/6.08.2010 г., се е формирала сила на пресъдено нещо по отношение на всички факти, очертани в хипотезиса на правната норма, по заявената като частична претенция с правна квалификация чл. 72 ЗС, а именно, че „СОД-Албена” ООД е добросъвестен владелец и като такъв е извършил подобрения в двата недвижими имота, поради което му се дължи увеличената стойност на вещите вследствие на тези подобрения. Посочил е, че за разликата над уважения размер от 10 278 лв. (за който е налице влязъл в сила съдебен акт), до пълно претендирания размер от 28 881 лв. искът подлежи на самостоятелно доказване, като е счел този иск за доказан и основателен, кредитирайки изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. По възражението за изтекла погасителна давност, направено от Н. Ф., съдът е изложил изводи за неговата неоснователност. Приел е, че давността за непредявената част от вземането е започнала да тече от деня, следващ датата 31.10.2006 г., когато е бил предявен искът по чл. 108 ЗС от собственика Н. Ф. срещу владелеца „СОД-Албена” ООД. Тази давност е спряла да тече за цялото вземане на основание чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД с предявяването по предходното дело на възражението за право на задържане до заплащане на част от стойността на подобренията, като давностният срок не е изтекъл към 15.07.2013 г., когато е бил предявен искът за остатъка от вземането. Въззивният съд е изложил, че възражението на Ф., че част от присъдената сума не включва подобрения, а необходими разноски, е било направено едва в хода на устните състезания пред втората съдебна инстанция, поради което не следва да бъде разглеждано. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, в която не е посочен размерът на всяко едно от претендираните подобрения; съдът се произнесъл по частичен иск, какъвто не бил предявен; присъдени били суми за необходими разноски и движими вещи, които нямат характер на подобрения. Решението било и неправилно. Неправилно съдът се позовал на решение № 22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, I г. о., тъй като то уреждало друга, различна хипотеза. Освен това съдът не изложил мотиви защо приема за подобрения движими вещи и строителни работи, обуславящи претенция за необходими разноски.

Ответникът „СОД-Албена” ООД оспорва жалбата. Счита, че влязлото в сила решение формира сила на пресъдено нещо по правопораждащите факти, от които произтича вземането за подобрения, поради което този спор не може да бъде пререшаван. Счита, че искът по настоящото дело не е погасен по давност, тъй като по предходното дело е било направено изменение с молба вх. № 980/09.03.2010 г., а настоящият иск е предявен на 15.07.2013 г., т.е. преди изтичане на погасителната давност по чл.110 ГПК.

Касационен въпрос

С определение № 442/14.07.2016 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за спирането на погасителната давност за непредявената част от вземането при частичен иск.

Мотиви

По поставения въпрос настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС съобразява приетата междувременно разпоредба на чл. 116а ЗЗД (ДВ, бр.42/2018 г.), съгласно която, когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. В съответствие с този текст в т. 1 на ТР № 3/22.04.19 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Макар в тълкувателното решение да е разглежда една по-тясна хипотеза, при която непредявената част от вземането се включва в предмета на делото чрез увеличаване на иска, същите съображения важат и за случая, при който тази част се предявява допълнително чрез нов частичен иск.

По основателността

По съществото на касационната жалба: Производството по гр. дело № 475/2013 г. по описа на РС – гр. Балчик е образувано по подадена на 15.07.2013 г. искова молба на „СОД-Албена” ООД, с която срещу Н. И. Ф. е предявен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за сумата от 18 603 лв., представляваща разликата от присъдената с влязло в сила решение № 112/6.08.10 г. по гр. дело № 314/06 г. на РС – гр. Балчик сума от 10 278 лв. до пълния размер на вземането от 28 881 лв., представляващо стойността на извършени подобрения в два имота (апартамент № …. и гараж) на ответницата, находящи се в [населено място], [улица], с идентификатори …. и …. Ответницата е оспорила изцяло претенцията. Направила е и възражение за изтекла погасителна давност. По делото се установява, че гр. дело № 314/2006 г. по описа на РС – гр. Балчик е било образувано по подадена на 31.10.2006 г. искова молба на Н. И. Ф., с която същата е предявила искове по чл. 108 ЗС срещу „СОД-Албена” ООД за визираните по-горе апартамент и гараж. На 3.12.2007 г. ответникът е направил възражение за задържане на имотите до заплащане стойността на подобренията в тях в размер на 10 278 лв. С допълнителна молба от 9.03.2010 г. изрично е уточнено, че сумата от 10 278 лв. представлява заявена частична претенция от цяло вземане в размер на 28 881 лв. С влязло в сила на 13.12.2010 г. решение № 112/6.08.2010 г. първоинстанционният съд е осъдил Н. И. Ф. да заплати на „СОД-Албена” ООД сумата от 10 278 лв., ведно със законната лихва от 3.12.2007 г., като частична от цялото вземане в размер на 28 881 лв. При тези данни следва да се приеме, че искът на „СОД-Албена” ООД по чл. 72, ал. 1 ЗС, предявен за сумата от 18 603 лв., се явява погасен по давност.

Съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота (така: Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на ВС – т. 13). Всеки от така изброените факти е самостоятелно основание за начало на погасителната давност за вземанията за подобрения в чужд имот, поради което настъпването на който и да е от тези факти поставя начало на погасителната давност и, следователно, тя започва да тече при първото по време осъществяване на който и да е от тези факти.

В конкретния казус давността е започнала да тече с предявяването от Н. Ф. на исковете по чл. 108 ЗС, във връзка с което е било образувано посоченото по-горе гр. дело № 314/2006 г. по описа на РС – гр. Балчик. Тази давност не е била прекъсната или спирана за незаявената по гр. дело № 314/06 г. претенция над сумата от 10 278 лв. до пълния размер от 28 881 лв. Доколкото в случая е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, безспорно същата е изтекла към датата 15.07.2013 г., на която „СОД-Албена” ООД е подало исковата молба, с която е потърсило остатъка от вземането си срещу Ф.. Изложените от ответника в настоящото производство „СОД-Албена” ООД доводи са неоснователни. Посочената молба вх. № 980/09.03.2010 г., подадена по предходното дело, няма отношение към въпроса за погасителната давност. С нея изрично се сочи, че вземането за подобрения по предходното дело е предявено за сумата 10 278 лв., като част от цялото вземане от 28 881 лв. Началото на погасителната давност за непредявения остатък от вземането започва да тече не от датата на тази молба, както поддържа ответникът „СОД-Албена” ООД, а от предявяването на исковете по чл.108 ЗС на 31.10.2006 г. Към момента на предявяването на иска по чл.72 ЗС за остатъка от вземането на 15.07.2013 г. петгодишната давност по чл.110 ЗЗД е изтекла и този иск е погасен по давност. Решението на въззивния съд, в което е прието обратното, е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск по чл.72 ЗС бъде отхвърлен.

При този изход на делото на особения представител на жалбоподателката – адвокат П. Г., назначена от районния съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за всички инстанции. За първоинстанционното производство пред Балчишки районен съд е определено възнаграждение от 500 лв., което е внесено от „СОД-Албена” ООД с вносна бележка от 21.10.2012 г. по сметка на РС Балчик (стр.36 от първоинстанционното производство) и следва да бъде изплатено. За двете въззивни производства по в. гр. д. № 436/2014 г. и в. гр. д. № 660/2015 г. на Добричкия окръжен съд дължимото възнаграждение е от по 1088 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, а за производството пред ВКС – 816 лв., при отчитане на чл. 9, ал. 2 НМРАВ. Тъй като последните три суми в общ размер на 2992 лв. не са внесени предварително от „СОД-Албена” ООД, те следва да бъдат присъдени с настоящото решение. За първото касационно производство по гр.д. № 2189/2015 г. на ВКС, I-во г.о. възнаграждение не се дължи, тъй като в него Н. Ф. не е взела участие.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „СОД-Албена” ООД следва да бъде осъдено да заплати държавната такса, дължима по жалбите, депозирани от назначения от съда особен представител на Н. Ф..

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 9 от 14.01.2016 г. по гр. дело № 660/2015 г. на Добричкия окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от „СОД-Албена” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ж.к.Балик, бл. 20, вх. Б, ет. 6, ап. № 18, срещу Н. И. Ф. от [населено място], [улица], иск за заплащане на основание чл. 72, ал. 1 ЗС на сумата от 18 603 лв., като частична от цялото вземане от 28 881 лв., представляващо стойност на извършени от ищеца подобрения в апартамент № 1 и гараж на ответницата, находящи се в [населено място], [улица], с идентификатори …. и ….

ОСЪЖДА „СОД-Албена” ООД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ж.к. Балик, бл. 20, вх. Б, ет. 6, ап. 18, да заплати на особения представител адвокат П. Г. от АК Д., с адрес [населено място], [улица], № 26, ет.2, възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК общо в размер на 2992 лв. за производството по в. гр. д. № 436/2014 г. и в. гр. д. № 660/2015 г. на Добричкия окръжен съд, както и по гр. д. № 2160/2016 г. на ВКС, I-во г.о. Разноските за производството по гр. д. № 475/2013 г. са внесени по депозитна сметка на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА „СОД-Албена” ООД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ж.к. Балик, бл. 20, вх. б, ет. 6, ап. 18 да заплати по сметка на Окръжен съд – Добрич държавна такса в размер на 744.12 лв., а по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 402.06 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. Докладчик: съдия Емануела Балевска 1. Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?
2. Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?
3. Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?

Постановление № 6/74 от 27.12.1974 г. Докладчик: съдия Дамян Дамянов По някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите