Решение №147/10.03.2021 по дело №2356/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2356 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на А. Л. М. срещу решение №991 от 30.04.2019 г. по в.гр.д.№4169/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение от 18.05.2018 г. по гр.д.№21/2017 г. на ОС Благоевград, А. Л. М. е осъден да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД на основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД сумата от 31 635.25 евро, главница по договор за ипотечен кредит, ведно със законната лихва от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 14 695.30 евро, възнаградителна лихва за периода от 28.07.2010 г. до 02.02.2017 г. и сумата от 2 267.19 евро, наказателна лихва за периода от 19.05.2016 г. до 03.02.2017 г., като А. Л. М. е осъден да заплати и сумата от 4 707.55 лв. разноски пред ОС Благоевград и е разпределена и отговорността за разноските във въззивното производство.

В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като с него е пререшен спор, решен с влязъл в сила съдебен акт. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е определил началния момент на погасителната давност, тъй като уведомлението до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита има единствено характер на покана, а за начален момент на давността следва да се счита настъпването на условията в договора за автоматична предсрочна изискуемост, още повече, че върху всяка просрочена вноска тече отделна давност. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на договора за цесия, не е разгледал направените от ответника възражения и не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства – в договора за цесия липсва упълномощаване за уведомяване на длъжника от новия кредитор за извършената цесия и за упражняване на права за уведомяване на длъжника за вече обявена предсрочна изискуемост /такова право не е прехвърлено изрично в договора за цесия, още повече, че то не може и да бъде валидно прехвърлено/, в нотариалната покана липсва изрично изявление за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД, като не е доказано настъпването на предсрочна изискуемост в периода 2016 г. – 2017 г. /мислимо е предсрочната изискуемост да е настъпила автоматично през 2011 г./.

Ответникът по касация „ОТП Факторинг България” ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата.

Касационен въпрос

С определение №347 от 21.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението, с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№17/2013 г. на ОС Благоевград, с което е отхвърлен предявен от „ОТП Факторинг България” ЕООД срещу същия ответник иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на вземания за същите размери главница, лихви и такси по същите договори за ипотечен кредит и договор за цесия.

Мотиви

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпреки наличието на идентичност на страните по двете дела – това по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, който е отхвърлен с влязло в сила на 28.10.2015 г. решение по гр.д.№17/2013 г. на ОС Благоевград и настоящото, както и на същия правопораждащ факт – сключване на договор

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари