Решение №145/05.08.2021 по дело №1178/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №414/26.05.2020 по дело №1178/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За тълкуването на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК - следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неснователни или защо игнорира доказателства по делото?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1178/2020 г., , за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. П., чрез адвокат П. С., срещу въззивно решение № 7900/20.11.2019 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 14846/2018 г.

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за тълкуването на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с многобройната и константна съдебна практика, част от която цитирана и от касатора: решение № 111/03.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 1544/2014 г., II т.о; решение № 136/06.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2483/2014 г. на ВКС, II т.о; решение № 180/11.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 1618/2014 г., II т.о; решение № 94/13.09.2016 г. на ВКС по т.д. № 3768/2014 г. II т.о; решение № 161/04.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 2220/2015 г., II т.о; решение № 81/09.06.2017 на ВКС по гр.д. № 2631/2016 г.; решение № 222/06.04.2017 г. на ВКС по т.д. № 425/2015 г., II т.о; решение № 134/30.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 34/2013 г., II т.о; решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1106/2010 г., II т.о; решение № 147/31.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1715/2017 г., II т.о;.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна “Летище София“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивният Софийски градски съд, като изменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил предявения от ищеца П. А. П. срещу ответника “Летище София“ ЕАД иск, разгледан по реда на чл. 422 ГПК, по чл. 49 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, „изразяващо се в направен отказ да допуснат П. А. П., като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на ЕС, да напусне територията на Република България с паспорт“, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2016 г. до окончателното издължаване, за което вземане на 12.08.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 44623/2016 г. по описа на СРС, I г.о., 127-и състав. Осъдил П. А. П. да заплати на “Летище София“ ЕАД сторените деловодни разноски за първа и втора инстанция.

За да постанови този резултат, въззивният съд съдът посочил, че „фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстационния съд“ и поради тази причина „не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства“. Кои са тези факти и обстоятелства не е посочено, нито какво въззивният съд, ако се приеме, че е препратил към мотивите на първостепенния, е приел за установено, ползвайки се от

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари