Решение №145/29.10.2019 по дело №80/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

1. Приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор и по искане на този взискател принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК?

2. Има ли в такава хипотеза качеството „длъжник“ в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е ипотекирал своята вещ за обезпечаване на свой или чужд дълг?

3. Има ли вещноправен ефект за целия имот постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия недвижим имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, но само един от тях има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното изпълнително дело?

4. Противопоставими ли са правата на ипотекарния длъжник на купувача на публичната продан, респективно на неговите правоприемници, по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот, продаден по изпълнително дело, образувано от взискател, различен от ипотекарния кредитор, ако последният е присъединен по право по реда на чл.459 ГПК?

Отговори

Съгласно чл.459, ал.1 ГПК кредитор, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, като съгласно чл.459, ал.2 ГПК, ал.1 се прилага и за ипотекарен и заложен кредитор, както и за кредитор с право на задържане. П. се на обезпечения кредитор /вкл. и на ипотекарния/ сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Следователно, когато имотът е ипотекиран, ипотекарният кредитор се смята за присъединен взискател, имотът се продава и сумата се запазва по сметка на съдебния изпълнител, като се предава на ипотекарния кредитор, след като представи изпълнителен лист. Предхождащо този изпълнителен процес образуване на изпълнително дело за вземането на ипотекарния кредитор не е необходимо. В подобна хипотеза, ако задължението, чието изпълнение е обезпечено с учредената ипотека, бъде изпълнено доброволно и ипотеката бъде заличена, сумата се връща на ипотекарния длъжник. Ако по съдебен ред след влизане в сила на постановлението за възлагане, т.е. след реализиране на публичната продан, с влязло в сила решение се установи нищожност на ипотеката, сумата се връща на ипотекарния длъжник. На купувача на имота от публичната продан правата на ипотекарния длъжник не могат да се противопоставят след стабилизирането на публичната продан /влизане в сила на постановлението, с което имотът му е възложен/, дори ако впоследствие се установи, че ипотеката е недействителна, ако искът за прогласяване недействителността на ипотеката е предявен след влизане в сила на постановлението за възлагане. След като получи уведомлението за насрочената публична продан, ипотекарният длъжник има правото да възрази, включително като предяви иск за установяване недействителността на ипотеката и поиска спиране на изпълнителното производство. Само по този начин той би могъл да противопостави своевременно правата си, основани на оспорване на ипотеката, на лицето, на което имотът е възложен след надлежно проведена публична продан. Само ако имотът е възложен в изпълнителния процес на самия привиден кредитор, се счита, че извършената публична продан е непротивопоставима на ипотекарния длъжник при установена в последствие недействителност на ипотеката или несъществуване на обезпеченото задължение. В този смисъл са и съображенията, съдържащи се в мотивите към т.1 на ТР №4/21.03.2019г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, които следва да намерят приложение и по настоящето дело.

В подобна хипотеза разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК е неприложима включително спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по вече образувано изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор, по което по искане на този взискател принудителното изпълнение е било насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК. Постановлението на ЧСИ за възлагане на имота при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, има вещноправен ефект за целия имот, независимо, че само единият от ипотекарните длъжници има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното дело. Правата на ипотекарния длъжник, който не е имал качеството „длъжник“ по първоначално образуваното дело, са непротивопоставими на лицето, обявено за купувач на публичната продан, дори с влязло в сила съдебно решение да е прогласена нищожността на ипотеката, ако искът за прогласяването на тази нищожност е предявен след влизане на постановлението за възлагане в сила.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №80 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК -чл.293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4197/15.08.2018г., подадена от С. К. Т. и М. Н. Т. чрез процесуалния им представител адв.Л. Д. от САК, касационна жалба с вх.№4577/14.09.2018г., подадена от Д. И. П. /трето лице – помагач на С. К. Т. и М. Н. Т./ чрез процесуалния ѝ представител адв.В. П. от САК и касационна жалба с вх.№4782/26.09.2018г., подадена от Л. И. Ж. чрез процесуалния ѝ представител адв.А. Т. от САК.

Предмет на касационно обжалване е решение №204/22.06.2018г., постановено по в.гр.д.№240/2018г. по описа на Окръжен съд-Перник, ГК, II въззивен състав, с което е потвърдено решение №943/27.11.2017г. по гр.д.№6059/2016г. по описа на Районен съд – Перник.

Касационни въпроси

С определение №302/12.06.2019г., постановено по настоящето дело, касационно обжалване на въззивно решение №204/22.06.2018г. , постановено от Окръжен съд-Перник, ГК, II въззивен състав по в.гр.д.№240/2018г. е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от М. И. Л. по реда на чл.108 ЗС иск е признато за установено по отношение на С. К. Т. и М. Н. Т., че М. И. Л. е собственик на ½ идеална част от УПИ …-… в кв…., находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1068кв.м., и на ½ идеална част от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда и С. К. Т. и М. Н. Т. са осъдени да ѝ предадат владението на този имот, по подадените от С. К. Т., М. Н. Т. и Д. И. П. касационни жалби, по следните въпроси:

1.Приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор и по искане на този взискател принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК;

2.Има ли в такава хипотеза качеството „длъжник“ в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е ипотекирал своята вещ за обезпечаване на свой или чужд дълг;

3.Има ли вещноправен ефект за целия имот постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия недвижим имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, но само един от тях има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното изпълнително дело;

4.Противопоставими ли са правата на ипотекарния длъжник на купувача на публичната продан, респективно на неговите правоприемници, по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот, продаден по изпълнително дело, образувано от взискател, различен от ипотекарния кредитор, ако последният е присъединен по право по реда на чл.459 ГПК.

Касаторите поддържат, че в обжалваната от тях част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и необосновано. Молят в тази част въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от М. И. Л. ревандикационен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. И. Л. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

М. И. Л. и Л. И. Ж. са предявили на 02.07.2013г. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху процесния недвижим имот, първоначално само срещу С. К. Т., като след проведено производство по чл.304 ГПК като ответник в производството е конституирана и неговата съпруга М. Н. Т.. В исковата молба се твърди, че предявилите иска лица са собственици на имота по наследство, като от справка в Службата по вписванията – [населено място] установили, че на 29.03.2013г. е вписана сделка за покупко-продажбата на техния имот, с което имотът им е отнет по незаконен начин без да са били уведомени. Поддържат също така, че М. Л. не е присъствала и не е давала съгласие при учредяване на договорна ипотека върху имота с н.а.№…, том…, рег.№…, дело №…/2000г., никога не е давала съгласие или волеизявление за извършване на каквато и да било разпоредителна сделка с недвижимия имот, а Л. Ж. не е подписвала пълномощно за учредяване от нейно име на договорна ипотека със същия нотариален акт. В молба от 17.12.2014г. уточняват, че са завели дело за прогласяване нищожността на ипотеката, като към този момент процесът е на етап въззивна инстанция /първоинстанционният съд е прогласил нищожността на ипотеката и е сезирал прокуратурата за извършено престъпление/, както и че именно въз основа на учредената през 2010г. ипотека и изнасянето на имота на публична продан, последният е възложен на Д. И. П., която впоследствие го е прехвърлила на С. К. Т. през 2013г. с посочения в исковата молба н.а.№…/29.03.2013г., том …, рег.№….., дело №……/2013г.

От фактическа страна по делото е установено, че процесният имот е принадлежал на И. Ж. Б., починал на 04.07.2000г. /н.а.№….. от 19.08.1994г., том…, дело №…/1994г./, чиито наследници по закон са неговите дъщери Л. И. Ж. и М. И. Л.. С н.а.№… от 24.03.2010г., том …, дело №…/2010г. върху имота е учредена договорна ипотека в полза на ипотекарния кредитор И. П. П. от посочените като ипотекарни длъжници /заематели по договор за заем на сумата от 39 600лв./ Л. И. Ж. и М. И. Л.. През 2001г. против Л. И. Ж. е образувано изп.д.№4131 по описа на Д. при СРС по искане на взискателя Г. Й. Ш. за принудително събиране на сума в размер на 20500лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 15.03.2000г., въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./ и сл. на 01.02.2001г. по гр.д.№683/2001г. на РС-Пловдив, като на 31.08.2011г. взискателят е направил искане за налагане на възбрана върху процесния имот, а на 26.10.2011г. е направил искане изпълнителното производство да бъде изпратено на ЧСИ С. Б., с район на действие Окръжен съд – Перник за продължаване на изпълнителните действия за удовлетворяване на вземането върху този имот. В. е наложена, образувано е изпълнително дело №1618 по описа на ЧСИ С. Б. с взискател Г. Й. Ш. и длъжник Л. И. Ж., след което И. П. П., в качеството му на кредитор с вземане, обезпечено с ипотека върху същия имот, е уведомен за насрочения опис. Данни за образувано изпълнително дело с взискател И. П. П. и длъжници Л. И. Ж. и М. И. Л., както и за присъединяване на такова изпълнително дело към изпълнително дело №1618/2011г. в настоящето производство не са представени. Описът е извършен на 29.05.2012г., след което е насрочена публична продан на имота за периода 06.08.2012г. – 06.09.2012г., с протокол от 18.09.2012г. за купувач на процесния имот е обявена Д. И. П., на която имотът е възложен с постановление от 21.09.2012г., а с молба вх.№1443/21.11.2012г. И. П. П. е направил искане постъпилите по изпълнителното дело суми да му бъдат преведени в качеството на ипотекарен кредитор. С решение №381/12.06.2014г., постановено по гр.д.№3468/2013г. по описа на РС-Перник е прогласена нищожността на договорната ипотека, учредена с н.а.№…, том …, н.д.№…./2010г.

Мотиви

При тези данни по поставените въпроси настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема следното:

Съгласно чл.459, ал.1 ГПК кредитор, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, като съгласно чл.459, ал.2 ГПК, ал.1 се прилага и за ипотекарен и заложен кредитор, както и за кредитор с право на задържане. П. се на обезпечения кредитор /вкл. и на ипотекарния/ сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Следователно, когато имотът е ипотекиран, ипотекарният кредитор се смята за присъединен взискател, имотът се продава и сумата се запазва по сметка на съдебния изпълнител, като се предава на ипотекарния кредитор, след като представи изпълнителен лист. Предхождащо този изпълнителен процес образуване на изпълнително дело за вземането на ипотекарния кредитор не е необходимо. В подобна хипотеза, ако задължението, чието изпълнение е обезпечено с учредената ипотека, бъде изпълнено доброволно и ипотеката бъде заличена, сумата се връща на ипотекарния длъжник. Ако по съдебен ред след влизане в сила на постановлението за възлагане, т.е. след реализиране на публичната продан, с влязло в сила решение се установи нищожност на ипотеката, сумата се връща на ипотекарния длъжник. На купувача на имота от публичната продан правата на ипотекарния длъжник не могат да се противопоставят след стабилизирането на публичната продан /влизане в сила на постановлението, с което имотът му е възложен/, дори ако впоследствие се установи, че ипотеката е недействителна, ако искът за прогласяване недействителността на ипотеката е предявен след влизане в сила на постановлението за възлагане. След като получи уведомлението за насрочената публична продан, ипотекарният длъжник има правото да възрази, включително като предяви иск за установяване недействителността на ипотеката и поиска спиране на изпълнителното производство. Само по този начин той би могъл да противопостави своевременно правата си, основани на оспорване на ипотеката, на лицето, на което имотът е възложен след надлежно проведена публична продан. Само ако имотът е възложен в изпълнителния процес на самия привиден кредитор, се счита, че извършената публична продан е непротивопоставима на ипотекарния длъжник при установена в последствие недействителност на ипотеката или несъществуване на обезпеченото задължение. В този смисъл са и съображенията, съдържащи се в мотивите към т.1 на ТР №4/21.03.2019г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, които следва да намерят приложение и по настоящето дело.

В подобна хипотеза разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК е неприложима включително спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по вече образувано изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор, по което по искане на този взискател принудителното изпълнение е било насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК. Постановлението на ЧСИ за възлагане на имота при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, има вещноправен ефект за целия имот, независимо, че само единият от ипотекарните длъжници има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното дело. Правата на ипотекарния длъжник, който не е имал качеството „длъжник“ по първоначално образуваното дело, са непротивопоставими на лицето, обявено за купувач на публичната продан, дори с влязло в сила съдебно решение да е прогласена нищожността на ипотеката, ако искът за прогласяването на тази нищожност е предявен след влизане на постановлението за възлагане в сила.

По основателността

С оглед на така дадения отговор на поставените по делото въпроси следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.

След като по делото е установено, че ипотекарният кредитор И. П. е присъединен в производството по изп.д.№1618 по описа на ЧСИ С. Б. по реда на чл.459, ал.2 ГПК и искът за прогласяване недействителността на учредената с н.а.№… от 24.03.2010г., том …, дело №…./2010г. ипотека е предявен през 2013г., т.е. след влизане в сила на постановлението на ЧСИ, с което имотът след надлежно проведена публична продан е възложен на купувача Д. И. П., неправилно въззивният съд е приел, че ипотекарният длъжник М. И. Л. запазва правата си. Д. И. П. като купувач на публична продан е добросъвестен приобретател и на нея, както и на нейните правоприемници, могат да бъдат противопоставени само възражения по чл.496 ГПК. По настоящето дело обаче не е установено наличието на противопоставими на купувача права по смисъла на тази разпоредба. В отношенията с М. И. Л. следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на С. К. Т. и М. Н. Т., които са придобили имота през 2013г. от добросъвестния приобретател Д. И. П..

По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от М. И. Л. по реда на чл.108 ЗС иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Диспозитив

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №204, постановено от Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия на 22.06.2018г. по в.гр.д.№240/2018г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от М. И. Л. по реда на чл.108 ЗС иск е признато за установено по отношение на С. К. Т. и М. Н. Т., че М. И. Л. е собственик на ½ идеална част от УПИ …-… в кв…., находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1068кв.м., и на ½ идеална част от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда и С. К. Т. и М. Н. Т. са осъдени да ѝ предадат владението на този имот и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Л. срещу С. К. Т. и М. Н. Т. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху ½ идеална част от УПИ …-… в кв…., находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1068кв.м., и на ½ идеална част от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда.

ОСЪЖДА М. И. Л. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. К. Т. и М. Н. Т. сумата от 1862лв. /хиляда осемстотин шестдесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски.

В производството по делото като трето лице-помагач на С. К. Т. и М. Н. Т. участва Д. И. П..

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. Докладчик: съдия Марио Първанов 1. Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор?
2. Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?
3. По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 ГПК?
4. Допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната?
5. Дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора /чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК/?
6. Може ли да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение?


Цитирани норми