Решение №144/15.01.2021 по дело №3694/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация


Анотация

Въпрос

Какво е действието на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в кой момент настъпва реституционният ефект при постановяване на такова решение, с което е уважена жалбата против отказ на Поземлената комисия / респ. Общинска служба „Земеделие и гори” и легитимира ли това решение жалбоподателите като собственици?

Отговор

Съгласно чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение относно възстановяване правото на собственост, включително и в хипотезата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. С т.1 от ТР № 1/1997 г. на ВС се прие, че Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. За да настъпи това действие, имота, който се реституира трябва да е индивидуализиран достатъчно като обект на правото на собственост по действащият план на населеното място или по картата на възстановената собственост. Когато с решение административният орган откаже възстановяването на собствеността, това решение подлежи на обжалване по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Това производство е съдебно-административно и в него съдът решава спора по същество, според изричната разпоредба на закона, но относно наличието на предпоставките за реституция. Съгласно чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ (в редакция, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) за имотите в урбанизираните територии, Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, които съдържат данни дали имота е нанесен в кадастралния план, респективно в КК, ако такава е одобрена, с кой номер, на кой е записан, има ли учредено право на строеж към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв е размера на свободната и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване имот не е заснет в кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план, който да отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по действащият кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и на одобрената кадастрална карта, където има такава. Определянето им става въз основа на съдебни решения и скици, неразделни части към тях, кадастрални и комасационни планове, застроителни планове и въз основа на аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти. След измененията на чл. 13а ППЗСПЗЗ от 2003 г., тези планове се изработват по правилата в ЗКИР и допуснатите непълноти и грешки в тях е предвидено и уредено да се отстраняват само по административен ред. След влизане в сила на помощният план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, в който е нанесен бивш имот, за който е уважена жалба за имот в урбанизираната територия, включително и в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по този спор, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях./ чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/ След измененията на ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995 г., решението следва да е придружено със скица, която графично индивидуализира имота по решението. За имотите в границите на урбанизираните територии, възстановените имоти се индивидуализират с удостоверението и скицата, издадени на основание чл. 13, ал. 4,5 и 6 въз основа на одобрения помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. И в този случай обаче ОСЗ издава решение, съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. Следователно решението на съда в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за имоти в урбанизираната територия не е достатъчно, за да се счита приключила процедурата по възстановяване правото на собственост. Дори с него да е разрешен спора по същество относно правото на възстановяване на собствеността и да е индивидуализиран бившия имот по някакъв план, с това не приключва процедурата по възстановяване на собствеността, защото имота не се индивидуализира по действащият план на населеното място и настъпилите правоизменящи факти до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Затова с това решение заявителите пред ПК, респективно ОСЗ не могат да се легитимират като собственици.

При служебна проверка на допустимостта на съдебното решение, предмет на касационно обжалване, съдът намира, че то е недопустимо поради следното:

За да бъде уважен положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, основан на земеделска реституция, ищецът трябва да се легитимира като собственик към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. При незавършена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ липсва правен интерес от търсената защита с иска за собственост по чл.124, ал.1 ГПК или чл. 108 ЗС, защото ищците не могат да се легитимират като собственици. Производството по такива искове е недопустимо и следва да се прекрати, вместо да се постановява решение по съществото на спора, което би формирало сила на пресъдено нещо. Решението постановено по недопустим иск е недопустимо.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3694 /2019 година

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

С определение № 157 от 09.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от В. Т. Т., С. Т. Т., С. И. И., Г. Х. И., М. Г. Т., Й. Р. А., Р. А. П., И. М. А., П. Г. Р., Л. А. А., А. С. А., М. С. М., Д. И. О., М. З. Г., Л. М. Г., Г. М. Г., И. С. Х., С. Р. С., В. К. П., Л. Д. А., Б. Д. Н., Т. Ю. П., Е. Ю. П., В. М. С., М. Д. К., С. К. Й., К. С. Н., С. К. С., В. К. К., Е. С. К.-Д., К. М. К., В. О. З., С. В. З., З. В. Н., Т. А. И., А. Д. И., К. Д. И., И. Ц. В., В. Д. С., В. Я. Й., В. И. Р., В. И. Р., Н. Й. С., Б. Ц. С., С. Ц. С., Ц. Й. Т.-М., М. Й. Т., С. П. К., В. Х. П., Б. Х. Г., Ж. К. П., К. К. П., Г. И. М., М. П. М., В. П. М., Л. К. М., Д. В. Д., Е. Н. Д., А. В. Д., Д. В. Д., Н. В. Д., В. Д. Д., В. К. С., В. К. Ц., С. С. Б., Й. В. И., А. В. К., всички като наследници на общия наследодател С. Й. Ц., чрез и адвокат Г. С. и адвокат М. Д. на решение № 2532 от 09.04.2019 г. по гр.д.№ 10784/2009 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 12298/2006 г. на РС-София. С последното са отхвърлени активно и пасивно съединените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 108 ЗС, предявени от жалбоподателите против Столична община, „БУЛ-РЕНТ. София” АД, и ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД с ЕИК-130561741 да се признае за установено по отношение на тримата ответници, че ищците са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот № …. , кад л. … по действащият кадастрален / помощен/ план на [населено място], „М.-Л.-Главен център с площ 10 353 кв.м. при съседи ул. „Ф. път, бул.”Д. Н., имот …. и имот …. и за осъждане на Столична Община и ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД да отстъпят владението върху същия имот.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал.5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ относно спецификата при възстановяване правото на собственост на имот с решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, който към настоящия момент попада в урбанизирана територия. Навежда се и оплакване за необоснованост на извода, че собствеността на ищците не е възстановена.

Ответникът ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД с ЕИК-130561741 оспорва касационната жалба. Изразява становище, че решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не легитимира ищците като собственици, а те не доказват, че е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, поради което считат исковете за неоснователни. Евентуално се позовават на това, че дружеството е добросъвестен владелец, присъединил владението си към това на праводателя си и е придобил имота като такъв. Ако искът против тях бъде уважен, молят да се уважи възражението за признаване право на задържане до заплащане от ищците на увеличената стойност на имота в размер на 4 905 120 лв. В съдебно заседание подържат тези искания, като относно увеличената стойност на имота в резултат на подобренията посочват размера по СТЕ, приета 26.01.2009 г. – 4 641 847 лв.

Останалите ответници Столична община, „БУЛ-РЕНТ София” АД не вземат становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Пред РС и СГС производството по предявените на 06.06.2006 г. от наследници на С. Й. Ц. положителен установителен и ревандикационен иск за собственост е разгледано по отменения ГПК.

От данните по делото се установява следното:

Ищците са наследници на С. Й. Ц., починал на 25.06.1936 г. С решение от 10.05.2002 г. по дело № 1345/1993 г. на СРС, постановено на основание чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 70/24.02.1993 г. на ПК –Люлин и вместо това на наследници на С. Й. Ц. е възстановено правото на собственост върху ливада с площ 10,353 дка в м. „Ф.-София”, м. Л. при съседи Ф. път, О. път, Н. И. П. и неговите наследници С. и М. И. и наследници на С. Н.. В диспозитива на това решение е посочено, че тази ливада е индивидуализирана като имот …. по комбинирания план, изготвен от „Трансгео“ ООД По това дело е наложена възбрана на имота, описан по същия начин, вписана на 12.07.2001 г.

Според първата СТЕ, прието от РС по настоящото дело, имота сега попада в строителните граници на [населено място],[жк]и по изготвения комбиниран план на фирма „Трансгео“ООД се индивидуализира по него като имот пл№ …. с площ 10353 кв.м. На тази фирма е било възложено изработването на кадастралния план на имотите, които подлежат на възстановяване по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ с договор от 13.04.2000 г. Изработеният кадастрален план е обявен в ДВ бр. 63/2000 г. При изработване на този план за територията на „Л.-Център“ са използвани анкетиране, налични данни от стар кадастър и ортофотопланове / У-ние № ВС-07-815/08.10.08 л. 313 от делото на РС/. Имотът е описан в к.л. …. на името на наследници на С. Й. Ц.. Правото на собственост на общия наследодател върху заявения за възстановяване имот е доказано със записване в два емлячни регистъра от 1936 и от 1956 г. на името на общия наследодател и на съпругата му като ливада от 10 дка в м. „Л.”. Вещото лице е докладвало, че имот пл. № …. попада в очертанията на два парцела по регулационния план на „Л.-Център: п. ….-за парк от кв. 10 с променено отреждане със заповеди от 04.02.2000 г., 06.03.2002 и от 26.11.2001 г.; УПИ ….-за църква и терен за озеленяване и улица.

Парцел …. от кв. …. по плана на [населено място], „Л.-център”, който е с площ 6 000 кв.м. е актуван с АЧОС № 5308/02.12.1999 г., но не е установено на какво основание. С договор от 11.06.2001 г. след промяна на предвиденото застрояване е учредено от Общината на „Хранков Енд Пар” ООД право на строеж за изграждане на плувно развлекателен комплекс с площ 6 000 кв.м. в пар.ел …., кв…. по плана на Л.-Център”. Договорът е вписан същия ден – 11.06.2001 г. Наименованието на дружеството -суперфициар е променяно. Към 11.06.2002 г., наименованието е „Плувно-развлекателен комплекс-Л.“ООД. С н.а. № …. г., това дружество продава на ответника ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД незавършен плувно развлекателен комплекс в п…., кв. …. по плана на Л.-Център състоящ се от водни площи, зелени площи, алеи, сграда за съблекални и санитарни помещения и две заведения за хранене. Името на прехвърлителя е променяно няколко пъти, последно в “КСИ ГРУП“ ЕООД, което с решение от 30.12.2003 г. е прекратено без ликвидация и се е вляло в „КИС ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” АД, чието наименование е променено в „БУЛ РЕНТ София“ АД. Със строителни разрешения от 73/12.07.2001 г., № 76/18.07.2001 г. и № 77/23.07.2001г., издадени на „ХРАНКОВ ЕНД ПАР“ ООД са изградени „Плувно-развлекателен комплекс, „Басейн“ и съблекалня със санитарни помещения“, „Снек-бар“ с подобекти и ограда на парцел …., кв. …. , м. „Л.-център“. След покупката, ответникът ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД е довършило строителството. Представени са фактури и договори за извършеното строителство и са разпитани свидетели.

СТЕ, прието от РС е установила идентичност между имота, възстановен с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и имота, върху който е учредено право на строеж и е реализирано строителството. Вещото лице е докладвало, че е започнала процедура по заснемане на имот …. в кадастралния план и изменение на регулационния план по чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ, но попълването не е приключило към датата на изготвяне на заключението – 04.10.2008 г.

Пред СГС са представени доказателства за предприети действия от ищците за попълване на КК и КР въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, поради съществуваща непълнота. Във въззивното производство е представен и н.а. № …. г., с който е признато право на собственост на нива от 400 кв.м., нива от 4 дка, нива от 500 кв.м., нива от 3 дка., в землището на м.Л. с описани съседи, но по него не е работила СТЕ. Установено е от представените заповеди, скици и единична и две тройни СТЕ, че е започнала процедура за отстраняване на непълнота в кадастралната карта /КК/ през 2012 г. въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и изготвен проект от правоспособно лице по инициатива на ищците, по която първоначално е постановен отказ изх.№ 94-29404/05.05.2012 г., касаещ други съседни имоти: …. и …., поради това, че границите не били означени, който е обжалван пред административния съд. Възражение е подала Столична община като собственик на тези два имота. Със заповед № КД-22-641 от 24.04.2013 г. е одобрено изменение на КК, като са заснети ПИ …. и ПИ …., които са записани на С. Й. Ц. въз основа на решението на СРС по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. /л. 394-395, том.1 от делото на СГС. За новозаснетите имоти е издадена скица от АГКК № 35915 от 19.06.2013 г. / л. 396, т.1 от делото на СГС/. Единичната и първата тройна СТЕ са установили, че имот …. е с площ 8314 кв.м., в който попада комплекса за развлечение с басейн с площ, заключена между б. ABCDEFDA – 7990 кв.м., която е идентична с имот …. по плана по чл. 13а, ал.1 ППЗСПЗЗ. ПИ …., е идентичен с имот …. с площ, заключена между б.GKIJKG – 284 кв.м., който се ползва за паркинг. Вещите лица от допълнителната тройна СТЕ са докладвали, вкл. и в откритото съдено заседание при приемане на експертизата, че възстановения имот не е попълнен в кадастралния план към действащият регулационен план, поради което не е бил заснет в КК, но тя е попълнена в последствие. Поискано е попълване на кадастралния план към регулационния план, одобрен 1984 г. но то не е завършено. Според тази експертиза, частта, която е идентична между имот …. и имот …., оградена с ограда съвпада с площ 6990 кв.м. по т. 1-2-9-10-А-Б-1. /виж скицата на л. 743, т.2 от делото на СГС/.

С молба от 04.12.2015 г. е направено уточнение на исковата молба, досежно индивидуализацията на процесния имот по действащата КК, но по нея съдът не се е произнесъл.

Прието е за безспорно, че имота се ползва от дружеството-купувач.

Тъй като ответникът ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД е заявило възражение за упражняване право на задържане до изплащане на подобренията в имота, е установено, че строително-монтажните работи, извършени от него в имота са на стойност 1 911 307 лв., а увеличената стойност на имота към дадата на изготвяне на заключението в резултат на извършването им е 4 293 568 лв. По възражението за придобивна давност и по това възражение, заявени при условията на евентуалност съдилищата не са се произнасяли предвид отхвърляне на исковете за собственост.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че с постановяване на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не настъпва реституционния ефект, че тези решения обвързват само страните по този спор, т.е. жалбоподателя и административния орган, но не обвързват третите лица и правоприемниците им. Въззивният съд е формирал извод, че в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ съдът не действа като правораздавателен орган, а като съдебна администрация, която встъпва като орган на земеделска реституция, поради което решенията по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ нямат реституционно действие. Такова действие има само решението по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в което се описва имота, който се реституира с границите си сега и ограниченията на правото на собственост, като към решението се прилага скица, а за имотите от урбанизираната територия се прилага и скица от техническата служба, придружена с удостоверение за правото на собственост и има сила на констативен нот. акт, освен в случаите на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Тъй като по делото не било представено следващо решение на ПК след решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици, поради което са отхвърлени предявените искове.

По основанието за допускане до касация:

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: какво е действието на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, в кой момент настъпва реституционният ефект при постановяване на такова решение, с което е уважена жалбата против отказ на Поземлената комисия / респ. Общинска служба „Земеделие и гори” и легитимира ли това решение жалбоподателите като собственици.

Мотиви

Съгласно чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение относно възстановяване правото на собственост, включително и в хипотезата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. С т.1 от ТР № 1/1997 г. на ВС се прие, че Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. За да настъпи това действие, имота, който се реституира трябва да е индивидуализиран достатъчно като обект на правото на собственост по действащият план на населеното място или по картата на възстановената собственост. Когато с решение административният орган откаже възстановяването на собствеността, това решение подлежи на обжалване по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Това производство е съдебно-административно и в него съдът решава спора по същество, според изричната разпоредба на закона, но относно наличието на предпоставките за реституция. Съгласно чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ (в редакция, изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) за имотите в урбанизираните територии, Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, които съдържат данни дали имота е нанесен в кадастралния план, респективно в КК, ако такава е одобрена, с кой номер, на кой е записан, има ли учредено право на строеж към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв е размера на свободната и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване имот не е заснет в кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план, който да отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по действащият кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и на одобрената кадастрална карта, където има такава. Определянето им става въз основа на съдебни решения и скици, неразделни части към тях, кадастрални и комасационни планове, застроителни планове и въз основа на аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти. След измененията на чл. 13а ППЗСПЗЗ от 2003 г., тези планове се изработват по правилата в ЗКИР и допуснатите непълноти и грешки в тях е предвидено и уредено да се отстраняват само по административен ред. След влизане в сила на помощният план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, в който е нанесен бивш имот, за който е уважена жалба за имот в урбанизираната територия, включително и в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по този спор, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях./ чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/ След измененията на ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995 г., решението следва да е придружено със скица, която графично индивидуализира имота по решението. За имотите в границите на урбанизираните територии, възстановените имоти се индивидуализират с удостоверението и скицата, издадени на основание чл. 13, ал. 4,5 и 6 въз основа на одобрения помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение № 206 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2016 г., I г. о. Решение № 595/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333/2009 г. І гр.о. / И в този случай обаче ОСЗ издава решение, съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. Следователно решението на съда в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за имоти в урбанизираната територия не е достатъчно, за да се счита приключила процедурата по възстановяване правото на собственост. Дори с него да е разрешен спора по същество относно правото на възстановяване на собствеността и да е индивидуализиран бившия имот по някакъв план, с това не приключва процедурата по възстановяване на собствеността, защото имота не се индивидуализира по действащият план на населеното място и настъпилите правоизменящи факти до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Затова с това решение заявителите пред ПК, респективно ОСЗ не могат да се легитимират като собственици. В този смисъл са Решение № 1374 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2007 г., IV г. о., Решение № 142 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2010 г., I г. о., цитираното вече Решение № 206 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2016 г., I г. о. Решение № 38 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5208/2014 г., I г. о., Решение № 154 от 15.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4231/2018 г., I г. о., Решение № 640 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2008 г., I г. о. и др.

Решенията, на които се е позовал съдът в определението по чл. 288 ГПК са постановени при друга нормативна уредба в ППЗСПЗЗ и не отразяват актуалната съдебна практика. Решение № 602 от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 4630/2013 г. на ВКС, І гр.о. касае решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено преди изменението на чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал.4,5 и 6 и приемането на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Решение № 142/05.08.2011г. по гр.д.№ 151/2010 г. на ВКС, І гр.о. е цитирано по-горе в обратен смисъл, когато се касае за имот в урбанизираните територии. С решение № 326 от 24.09.2010 г. по гр.д.№ 602/2009 г. на ВКС, І гр.о. е преценявана допустимостта на иска, а в мотивите е прието, че решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ има силата на констативен нот. акт и третите лица, чийто права са засегнати, включително и от държавен орган могат да го оспорват по исков ред, т.е. в това решение съдът не се е произнасял по поставеният въпрос.

Решение № 237 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2009 г., I гр. о. е постановено по отменения ГПК, не отразява актуалната съдебна практика и с него е разгледан казус, касаещ предпоставките за реституция по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ при наличие на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, представено в спор за собственост.

При служебна проверка на допустимостта на съдебното решение, предмет на касационно обжалване, съдът намира, че то е недопустимо поради следното:

За да бъде уважен положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, основан на земеделска реституция, ищецът трябва да се легитимира като собственик към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. При незавършена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ липсва правен интерес от търсената защита с иска за собственост по чл.124, ал.1 ГПК или чл. 108 ЗС, защото ищците не могат да се легитимират като собственици. Производството по такива искове е недопустимо и следва да се прекрати, вместо да се постановява решение по съществото на спора, което би формирало сила на пресъдено нещо. Решението постановено по недопустим иск е недопустимо. /В този смисъл Решение № 399/12 г. по гр.д. № 987/ 2011 г. на ВКС, І гр.о./.

По основателността

Предвид отговора на поставеният въпрос и фактите по делото, процедурата по възстановяване на собствеността за ищците не е приключила. С решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказът за възстановяване на заявеният от ищците имот и съдът се е произнесъл, че са налице предпоставките за реституцията му предвид установеното, че имота е записан в два последователни емлячни регистъра на името на наследодателя им, респективно на съпругата му и факта, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а и до 2000 г. имота не е бил застроен. Заявеният имот е индивидуализиран като имот 756 по изготвен план въз основа на анкетиране и комплексна преценка на представените документи за собственост по преписките, касаещи реституция на имоти в този район. Имот 756 не е бил нанесен в кадастралния план към действащият регулационния план от 1984 г. В хода на настоящото производство, имота е нанесен в одобрената вече кадастралната карта. Без значение е, че не е попълнен в кадастралния план към регулационния план, тъй като след приемане на ЗКИР и ЗУТ и измененията на ППЗСПЗЗ от 2003 г., попълването може да стане и в КК когато такава е одобрена за съответния район. Въз основа на това следва да се издаде от Общината удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал.4,5 и скица по ал.6 ППЗСПЗЗ, след което ОСЗ да се произнесе с окончателно решение по чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ. До този момент, ищците са в състояние на легитимно правно очакване предвид решението на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, но все още не могат да се легитимират като собственици на признатият им за възстановяване имот. До приключване на реституционната процедура, придобивна давност не тече, защото ищците не могат да защитят правото си на собственост, респективно не тече и погасителна давност.

Предвид изложеното, възивното решение и потвърденото с него решение на СРС следва да се обезсилят като недопустимо, а образуваното производство по иска да се прекрати. Съобразно този резултат, на ответника по касация ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаният размер 3600 лв.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 2532 от 09.04.2019 г. по гр.д.№ 10784/2009 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 12298/2006 г. на Районен съд – София и

ПРЕКРАТЯВА производството поради недопустимост на активно и пасивно съединените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 108 ЗС, предявени от В. Т. Т., С. Т. Т., С. И. И., Г. Х. И., М. Г. Т., Й. Р. А., Р. А. П., И. М. А., П. Г. Р., Л. А. А., А. С. А., М. С. М., Д. И. О., М. З. Г., Л. М. Г., Г. М. Г., И. С. Х., С. Р. С., В. К. П., Л. Д. А., Б. Д. Н., Т. Ю. П., Е. Ю. П., В. М. С., М. Д. К., С. К. Й., К. С. Н., С. К. С., В. К. К., Е. С. К.-Д., К. М. К., В. О. З., С. В. З., З. В. Н., Т. А. И., А. Д. И., К. Д. И., И. Ц. В., В. Д. С., В. Я. Й., В. И. Р., В. И. Р., Н. Й. С., Б. Ц. С., С. Ц. С., Ц. Й. Т.-М., М. Й. Т., С. П. К., В. Х. П., Б. Х. Г., Ж. К. П., К. К. П., Г. И. М., М. П. М., В. П. М., Л. К. М., Д. В. Д., Е. Н. Д., А. В. Д., Д. В. Д., Н. В. Д., В. Д. Д., В. К. С., В. К. Ц., С. С. Б., Й. В. И., А. В. К., всички като наследници на общия наследодател С. Й. Ц. против Столична община, „БУЛ-РЕНТ София” АД, и ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД с ЕИК-130561741 да се признае за установено по отношение на тримата ответници, че ищците са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот № …. , кад л. …. по действащият кадастрален / помощен/ план на [населено място], „М.-Л.-Главен център с площ 10 353 кв.м. при съседи ул. „Ф. път, бул.”Д. Н., имот …. и имот …. и за осъждане на Столична Община и ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД да отстъпят владението върху същия имот.

Осъжда В. Т. Т., С. Т. Т., С. И. И., Г. Х. И., М. Г. Т., Й. Р. А., Р. А. П., И. М. А., П. Г. Р., Л. А. А., А. С. А., М. С. М., Д. И. О., М. З. Г., Л. М. Г., Г. М. Г., И. С. Х., С. Р. С., В. К. П., Л. Д. А., Б. Д. Н., Т. Ю. П., Е. Ю. П., В. М. С., М. Д. К., С. К. Й., К. С. Н., С. К. С., В. К. К., Е. С. К.-Д., К. М. К., В. О. З., С. В. З., З. В. Н., Т. А. И., А. Д. И., К. Д. И., И. Ц. В., В. Д. С., В. Я. Й., В. И. Р., В. И. Р., Н. Й. С., Б. Ц. С., С. Ц. С., Ц. Й. Т.-М., М. Й. Т., С. П. К., В. Х. П., Б. Х. Г., Ж. К. П., К. К. П., Г. И. М., М. П. М., В. П. М., Л. К. М., Д. В. Д., Е. Н. Д., А. В. Д., Д. В. Д., Н. В. Д., В. Д. Д., В. К. С., В. К. Ц., С. С. Б., Й. В. И., А. В. К., всички със съдебен адрес [населено място], [улица] да платят на ДЖЕЙ ВИ ДРИЙМС” ЕООД ЕИК-130561741 деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 3600 лева.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини