Определение №144/23.03.2021 по дело №1035/2020

Спорът е разрешен с Решение №60106/03.08.2021 по дело №1035/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли искът по чл. 422 ГПК, произтичащ от неизпълнение на договор за кредит, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на СПН по спора, ако по делото се установи, че банката – кредитор не е обявила надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1035/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационни жалби на страните по в.т.д.№ 1949/2019 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, както следва:

Ответникът П. К. П. с ЕГН [ЕГН], чрез назначения му особен представител, обжалва въззивното решение № 157 от 17.02.2020 г. в частта, с която, след отмяна на решение № 4269 от 30.10.2019 г. по гр.д.№ 18695/2018 г. по описа на РС – Варна и отхвърляне на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, е уважен предявеният срещу него евентуален иск за осъждането му да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 9 881.98 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 10.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, редовна лихва в размер на 578.04 лв. за периода от 05.10.2013 г. до 09.06.2014 г., наказателна лихва в размер на 241.62 лв. за периода от 05.11.2013 г. до 16.07.2014 г., както и съдебно-деловодни разноски за исковото производство, в размер на 2 582.30 лв.

Мотиви

Оплакванията на този касатор са за неправилно приложение от страна на въззивния съд на материалния и процесуалния закон и необоснованост на постановения от него съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че ответникът не може да се позовава на липса на представителна власт у лицата, сключили договора за кредит от името на банката, за да установи недействителността му; оспорва се и възможността искът по чл.422 ГПК да бъде съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск за същите суми. В тази връзка се формулира следният въпрос, като основание за допускане на исканото касационно обжалване на решението при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно – Процесуалноправно допустимо ли е при завеждане на заповедно производство по реда на чл.410 ГПК или чл.417 ГПК и в изпълнение на това – завеждане на установителен иск по чл.422 ГПК, в една искова молба и производство със заведения иск по чл.422 ГПК заявителят /ищец/ да обединява за разглеждане и условията на евентуалност нов осъдителен иск между същите страни на едно и също основание или дори между същите страни, но на друго твърдяно основание. Отделно се поддържа, че решението на въззивния съд е вероятно недопустимо, както и очевидно неправилно /т.к. в хода на съдебното дирене не са били доказани основанието и размера на предявения иск/ – основания за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК.

Ищецът РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която, след отмяна на решение № 4269 от 30.10.2019 г. по гр.д.№ 18695/2018 г. по описа на РС – Варна, искът му с правно основание чл.422 ал.1 ГПК относно същите суми е отхвърлен, като съдът се е произнесъл по заявената в условията на евентуалност осъдителна искова претенция.

Поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва на първо място решаващия извод на второстепенния съд, че не е обявил надлежно предсрочната изискуемост на кредита, евентуално намира, че решението противоречи на приетото в ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е допустимо искът по чл.422 ал.1 ГПК да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, при

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари