Решение №144/09.12.2020 по дело №1032/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №538/12.06.2020 по дело №1032/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Налице ли е правен интерес за лицата по чл. 10 ЗЛС, явяващи се наследници на обявения за отсъстващ, от предявяване на иск за нищожност на договор, с който обявеният за отсъстващ е отчуждил недвижими имоти, с оглед правата на ищците по чл. 10 ЗЛС и чл. 11 ЗЛС, да бъдат въведени във временно владение и да се ползват от приходите на имотите на обявеното за отсъстващо лице?

Отговор

Точният прочит на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗЛС води до извода, че чрез въвода във владение се цели управление на оставените от отсъстващия имоти и ползването на приходи от тях, като единствено в тази връзка е предвидено представителството пред съд и пред други места и лица.

С оглед на това за лицата по чл.10 ЗЛС и чл.11 от ЗЛС не е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор, с който обявеният за отсъстващ е отчуждил недвижими имоти.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 1032/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх. № 182/13.01.2020 г. на Ц. П. М., подадена чрез адв. Й. Й. и адв. В. П., срещу въззивно решение № 285/29.11.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 309/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 203/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 803/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, като вместо това е оставен без разглеждане предявеният от касаторката против Иван А. П. и П. Д. П. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 18.06.2013г., обективиран в нотариален акт № 871, том 5, дело № 685/2013 г. на нотариус Т. Б., с рег. № 283 на Нотариалната камара, с район на действие – района на Великотърновския районен съд, и е прекратено производството по делото. В тежест на касаторката са възложени сторените от ответниците съдебно – деловодни разноски пред двете предходни инстанции в размер на 2 340 лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация – Иван А. П. и П. Д. П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не са подали писмен отговор. Същите не са взели участие лично или чрез представител и в проведеното открито съдебно заседание.

Касационен въпрос

С определение № 538/12.06.2020 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обобщения от съда въпрос: „Налице ли е правен интерес за лицата по чл. 10 ЗЛС, явяващи се наследници на обявения за отсъстващ, от предявяване на иск за нищожност на договор, с който обявеният за отсъстващ е отчуждил недвижими имоти, с оглед правата на ищците по чл. 10 ЗЛС и чл. 11 ЗЛС, да бъдат въведени във временно владение и да се ползват от приходите на имотите на обявеното за отсъстващо лице?

Мотиви

По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Физическите лица обикновено пребивават постоянно или преимуществено в определени населени места. Едно лице обаче може да отсъства продължително време от населеното място, което по принцип обитава, и да няма сведения за него. Такава ситуация създава несигурност и опасност от увреждане на интересите както на отсъстващия, така и на други лица, с които той се намира в правоотношения.

Ето защо защитата на интересите, заплашени от отсъствието на едно лице, за което няма каквито и да било сведения, се осъществява чрез действието на правните норми, които уреждат обявяване на продължително безвестно отсъствие или на смърт на физическо лице.

Процедурата по обявяване на лице за отсъстващо и правните последици от тази процедура са определени с разпоредбите на Закона за лицата и семейството /ЗЛС/.

ЗЛС урежда институтъта на безвестно отсъствие (чл. 8 ЗЛС и сл.) и възможностите, които той предоставя, за да се защити чуждият интерес чрез три групи правни последици от безвестното отсъствие, в зависимост от това, колко време продължава то: назначаване на представител от съда на безвестно отсъстващия за извършване на актове по управление и всички други юридически и фактически действия в интерес на последния (чл. 8 ЗЛС); възникване на представителна власт по силата на закона в полза на въведените в имуществото на отсъстващия „за да го представляват пред съд и други места и лица“ (чл. 11, ал. 1 ЗЛС); даване на разрешение на въведените лица от районния съд, за да се извърши разпореждане с имуществото на отсъстващия (чл. 11, ал. 2 ЗЛС).

Според чл. 8 от ЗЛС, когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора, назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки – юридически и фактически, по запазване на неговите интереси. Препоръчително е представителят да се назначи измежду роднините или близките на отсъстващия. Ако отсъстващият има законен представител, друг такъв не се назначава. Когато отсъстващият има пълномощник, представителят се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

От съдебното решение за назначаване на представител и волеизявлението на последния, между него и отсъстващия възниква правоотношение, което по съдържание е аналогично на това при договора за поръчка. Представителят се задължава безвъзмездно да извършва действия на управление спрямо имуществото на отсъстващия. Назначеният от съда представител може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу отсъстващия такива с оглед защита интересите на отсъстващия.

Съдът може след сезиране от заинтересувани лица да освободи представителя и да назначи друг или други такива.

Според повелята на чл. 9 от ЗЛС, ако отсъствието продължи повече от една година, съдът, по искане на заинтересованите или на прокурора, обявява лицето за отсъстващо.

При обявяване на отсъствие правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват, но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт – издръжка, пенсия и т.н., защото се предполага, че той няма нужда от тях.

Освен това, евентуалните наследници на отсъстващия, определени към момента, за който се отнася последното известие за него, могат да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му (чл. 10 ЗЛС). Ако се постанови въвод на наследниците, пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват. Заветниците и лицата, имащи права, зависещи от смъртта на отсъстващия, също могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тия права – чл. 12 ЗЛС.

Текстът на чл. 10, ал. 1 ЗЛС определя, че лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. В унисон с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ГПК, Законът за лицата и семейството в чл. 11, ал. 1 ЗЛС определя, че въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъстващия и да го представляват пред съд.

Ето защо е несъмнено, че в случаите, в които наследниците на обявения за отсъстващ са въведени във временно владение на имотите му, именно те могат да представляват отсъстващия пред съда. Разпоредбите обаче не създават задължение, а само възможност за наследниците да бъдат въвеждани във владение. Въведените във владение лица могат: да придобиват приходите от имотите на отсъстващия, да извършват действия на управление спрямо тях, да представляват отсъстващия пред държавни органи и частни лица, но не могат: да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, като например да ги прехвърлят на други лица, да ги залагат или ипотекират, освен ако от такива действия има очевидна полза за отсъстващия, и при това само с решение на районния съд.

Точният прочит на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗЛС води до извода, че чрез въвода във владение се цели управление на оставените от отсъстващия имоти и ползването на приходи от тях, като единствено в тази връзка е предвидено представителството пред съд и пред други места и лица.

С оглед на това за лицата по чл.10 ЗЛС и чл.11 от ЗЛС не е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор, с който обявеният за отсъстващ е отчуждил недвижими имоти.

По основателността

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, при съобразяване и на отговора на поставения правен въпрос, намира за установено следното:

В процесния случай е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 18.06.2013 г., обективиран в нотариален акт № 871, том 5, дело № 685/2013 г. на нотариус Т. Б., с рег. № 283 на Нотариалната камара, с район на действие – района на Великотърновския районен съд, поради липса на изискуемата от закона форма, с оглед твърдения за извършено в нарушение на чл. 576 ГПК, вр. чл. 579, ал. 2 ГПК нотариално удостоверяване на сделката.

Исковата молба по делото е подадена от Ц. П. М., в качеството й на представител /назначен от съда с решение по чл. 8 ЗЛС/ на безвестно отсъстващия Иван Д. С.. Същата е назначена за негов представител с решение № 382/23.05.2017 г. по гр. д. № 747/2017 г. на Великотърновския районен съд.

Първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, като подаден от лице, което се явява евентуален наследник на обявения за отсъстващ, респ. от лице, което се явява единствен собственик на процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство. Счел е обаче същият за неоснователен, тъй като при анализ на доказателства по делото не е установил нарушения на изискванията на чл. 576 ГПК, вр. чл. 579, ал. 2 ГПК във връзка с нотариалното изповядване на сделката, респ. е достигнал до извод за липса на основания за нейната нищожност.

Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за недопустимо, като постановено по иск, предявен от лице без правен интерес от прогласяване нищожността на процесния договор. Правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД имат лицата, чиято правна сфера е непосредствено засегната от съществуването на договора, чиято недействителност искат да се прогласи. Този интерес следва да е реален и непосредствен. В конкретния случай искът е предявен от лице, назначено за представител на безвестно отсъстващ по реда на чл. 8 ЗЛС. Обявяването на едно лице за отсъстващо не поражда правни последици, идентични с тези, които настъпват при смърт на лицето, респ. при обявяване неговата смърт по реда на чл. 14 ЗЛС. По обхват представителната власт на представителя по чл. 8 ЗЛС е ограничена до извършване на „всякакви действия на управление“ и всички други мерки, но само за запазване интересите на отсъстващия. Законът не предоставя правомощия на лицето по чл. 8 ЗЛС за упражняване чужди права от свое име пред съд – в случая да атакува действителността на сделка, сключена от отсъстващия, чиято действителност последният не е оспорил до момента на отсъствието си. Същевременно съдът е отбелязал, че назначената за представител Ц. П. М. няма и качеството на наследник на отсъстващия, доколкото кръгът на наследниците на едно лице се определя към момента на неговата смърт, а по делото липсват данни Иван Д. С. да е починал. В заключение съдът е посочил, че процесният договор не смущава правното положение на ищцата, същата не претендира права, които да се отричат или засягат от договора към момента на предявяване на иска, следователно същата не е активно легитимирана по предявения иск. Дори същият да бъде уважен, ищцата няма да стане титуляр на правото на собственост върху имотите, прехвърлени с нотариален акт № 871, том 5, дело № 685/2013 г. на нотариус Т. Б., с рег. № 283 на Нотариалната камара, като евентуално същите биха се върнали в патримониума на безвестно отсъстващия Иван Д. С..

При съобразяване отговора на поставения правен въпрос атакуваният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по същество. В случая ищцата е предявила иска не като лице по чл.10 ЗЛС и чл.11 ЗЛС, а като лице по чл.8 ЗЛС. Пред съда същата е предявила чужди права – тези на обявения за отсъстващ, в чиято правна сфера биха настъпили положителни промени при евентуално уважаване на претенцията. В представителната власт на ищцата като лице по чл.8 ЗЛС е и предявяването на процесната претенция с оглед защита интересите на отсъстващия. Като е приел,че искът е недопустим, съдът е постановил неправилен съдебен акт, подлежащ на отмяна. След връщане на делото съдът следва да разгледа и се произнесе по правилността на първоинстанционното решение съобразно оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея и обоснове свои фактически и правни изводи по основателността на иска.

С решението си въззивната инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Диспозитив

Предвид горното, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 285/29.11.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 309/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми