Определение №143/25.03.2021 по дело №307/2021

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 143

    [населено място], 25.03.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 307 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на С. С. К., И. Г. К. и „НИЯ – МИЛВА“ ЕООД срещу определение № 260 000/06.01.2021 г. по в. ч. т. д. № 754/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 395/12.11.2020 г. на Окръжен съд Хасково по т. д. № 156/2020 г. за отхвърляне на тяхно искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаване от заплащане на такси и разноски.

    Жалбоподателите правят оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като същото не е в достатъчна степен аргументирано. Съдът не е взел в предвид актуалните данни за размера на минималната работна заплата и размера на официалната линия на бедност, както и обстоятелството, че С. К. е с 50 % намалена трудоспособност. Отделно от това, съдът е неглижирал декларираните разноски, които жалбоподателите са задължени да платят по друго гражданско дело. Претендират отмяна на атакуваното определение, евентуално то да бъде частично отменено.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите формулират въпроси, които според тях са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Релевират основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практика на ВКС и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречие с актове на Съда на Европейския съюз.

    Въпросите са следните :

    1. „Следва ли при разглеждане и/или преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК да се извърши преценка доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на дължимите разноски, му позволява нейното заплащане?“

    2. „Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса?“

    3. „Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да реализира доходи, поради обстоятелствата, че е съдружник/управител на дружеството, както и за наличието на възможност да осъществява търговска дейност, при наличие на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава, както и че притежава единствен жилищен имот и едно МПС, при наличие на изрично изявление в декларацията за наличие на доходи от пенсия /в размер на 450 лв. за единия жалбоподател и 250 лв. за другия жалбоподател/ и липса на доказателства по делото, че доходи от наем или продажба на имота и МПС – то лицето не получава?“

    4. „Допустимо ли е освобождаване на юридическо лице /търговско дружество/ от задължение за внасяне на държавна такса/разноски за производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари