Определение №143/19.04.2021 по дело №1266/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 143

    София, 19.04.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 1266 описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на А. И. Д., чрез пълномощника му адв. Н. С. против определение № 260124/09.03.2021 г. на Окръжен съд Ямбол, постановено по в.ч.гр.д. № 55/2021 г., с което е потвърдено определение № 260245/10.02.2021 г. по гр.д. № 3242/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол за прекратяване на производството па делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.

    Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението, обективирано в частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, който са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като въпросите са следните: 1/ Към кой момент съдът се произнася по допустимостта, относимостта и необходимостта от приемането на представените с исковата молба писмени доказателства; 2/ С представянето на удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР, изпълнено ли е условието за редовност на исковата молба с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК и 3/ Кога съдът се произнася по материалната доказателствена сила на представеното удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР – при предявяване на иска, с доклада по делото или с постановяване на решението.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

    За да потвърди определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.1, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТОССР поради неотстраняване в срок на нередовността на исковата молба, въззивният съд е приел, че дадените указания от първоинстанционния съд са изрични и точни и са съобразени с разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗУТОССР, съгласно която искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл.5 е нередовна и същата се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му и ако то не бъде представено в 7 дневен срок, исковата молба се връща. В случая представеното от ищеца удостоверение е подписано от лице без представителна власт по отношение на работодателя, което обстоятелство се приравнява на липса на удостоверение. Въззивният съд е приел, че на ищеца са дадени ясни и точни указания да посочи кое е лицето, подписало удостоверението и да удостовери представителната му власт по отношение на работодателя – „Демирев ТН“ ЕООД. В изпълнение на указанията ищецът е посочил кое е подписалото документа лице, като е поддържал, че същото е упълномощено от работодателя, но не е представил доказателства за представителната власт на това лице -пълномощно, заповед и др. по отношение на работодателя. При тези данни, въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд, че указанията му не са изпълнени в цялост. Приел е, че липсата на доказателства за упълномощаване на лицето, издало удостоверението по чл.5 ЗУТОССР от името на работодателя, се приравнява на липса на представено удостоверение и е основание за връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовността й. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че съдът му е дал указания да уточни само кое е лицето, подписало удостоверението, тъй като видно от полученото от пълномощника на ищеца съобщение, на последния е указано да представи и доказателства за представителната власт на това лице, което указание обаче не е изпълнено.

    С оглед изложеното, настоящият състав намира, че поставените първи и трети въпрос не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са с обуславящо значение за преценката на съда по редовността на исковата

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари