Определение №140/13.05.2021 по дело №3961/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 140

    София, 13.05.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3961 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. Б. В., чрез пълномощника й адв. А. И. и по касационна жалба на А. В. Д. против решение № 11598/20.07.2020 г. по в.гр.д. № 2871/2019 г. на Софийски апелативен съд.

    Касаторът – ответник И. В. обжалва решението в частта, с която след отмяна на решение № 1213/20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 13857/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска по чл.191 вр. чл.82 ЗЗД, предявен от А. В. Д. против И. Б. В. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на претърпяна частична евикция в общ размер на 15 314 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2016 г. до окончателното заплащане, искът е уважен за посочения размер.

    Касаторът – ищец А. Д. обжалва решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решение № 1213/20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 13857/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от А. В. Д. против ответника Столична община иск с правно основание чл.191 вр. чл.82 ЗЗД за плащане при условията на солидарност с ответника И. В. на обезщетение за имуществени вреди вследствие на претърпяна частична евикция в общ размер на 15 314 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2016 г. до окончателното заплащане.

    Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

    Касаторът – ответник поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК приемайки, че влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 36126/2013 г. по описа на Софийския районен съд, има сила на пресъдено нещо и спрямо И. В., въпреки, че тя не е участвала като страна в този процес, в който е прието за установено по отношение на А. Д., че ищцата В. В. е собственик на Ѕ ид.ч. от процесния апартамент. Иска се спиране на производството по делото на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2019 г. по въпроса „Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД ?“, като се поддържа, че в конкретния случай въпреки, че ищецът е съдебно отстранен за Ѕ ид.ч. от имота, то сключения между него и И. В. договор за покупко-продажба не е развален, поради което не може да се ангажира отговорността на последната за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяната евикция. Противоречиви били и изводите на въззивния съд относно отговорността на продавача за претърпените от купувача в резултат на евикцията вреди, като от една страна е посочено, че тези вреди били предвидими към момента на сключване на договора, а от друга страна, че отговорността на продавача е обективна, поради което изложените от последния възражения, че не е знаел, че имотът е съсобствен с трето лице, били ирелевантни за спора. В тази връзка се поддържа и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Първият въпрос в изложението е относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по смисъла на чл.298, ал.1 ГПК, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 55/22.02.2012 г. по гр.д. № 812/2011 г. на II

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари