Решение №138/06.11.2020 по дело №36/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Налице ли е правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, поради невъзможен предмет, по който тя не е страна, доколкото ищцата няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в нейна полза?

Отговор

Гражданският процес цели да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор - при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува и неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото/тяхното възникване, съдържание или съществуване/. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита, а наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 36 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и сл.

Постъпили са касационни жалби с вх. № 25569 от 28.08.2019 г. на Й. В. Стоянова от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. В. С. от АК-П. и с вх. № 27080 от 16.09.2019 г. на А. Г. Г. и В. И. Г., и двамата със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника им адв. Т. Д. от АК-П., против въззивно решение № 933 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1006 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав, с което като е потвърдено решение № 2910/08.07.2014 г., постановено по гр.д. № 12931/2013 г. на Пловдивския районен съд, 12 граждански състав, е уважен предявеният иск от Й. В. Стоянова срещу Р. С. П., А. Г. Г. и В. И. Г., с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, като е прогласен за нищожен до размер на 1/5 ид.ч. от недвижимия имот, съобразно правата на ищцата Й. Стоянова, в режим на СИО – поради невъзможен предмет, договора за покупко-продажба по НА №174, том I, рег.№1884, н.д.167/2002 г. на нотариус Н. Х. с район на действие РС – П., с който Р. С. П. като продавач, продава на А. Г. Г., по време на брака му с В. И. Г. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в новопостроена четириетажна масивна жилищна сграда с 50% завършеност в [населено място], застроена в УПИ – парцел V-общински, с отстъпено право на строеж, кв.278 по плана на [населено място], представляващ първи жилищен етаж, застроен на площ от 115 кв.м., ведно с избено помещение №5, с площ от 16,50кв.м., гаражна клетка №1, с площ от 24,80 кв.м., стая с площ от 15,40 кв.м., ведно с припадащата се 1/5 ид.ч. от подпокривното пространство и 1/5 ид.ч. от общите части на сградата, при описани съседи. С въззивно решение № 1094 от 30.09.2019 г. по делото, е оставена без уважение молба вх. № 25568/28.08.2019 г. от Й. В. Стоянова за допълване на решение № 933/12.07.2019 г. по гр.д. № 1006/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с искане на основание чл. 250 ГПК да се прогласи за нищожна цялата сделка по НА №174, том I, рег.№1884, н.д.167/2002 г. на нотариус Н. Х.. В жалбите се поддържат оплаквания и подробни съображения за недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на предявения установителен иск, респ. неговата неправилност – касационни основания за отмяна по чл. 281 ГПК, т. 2 и т. 3. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не изпращат представители, като са представени писмени становища от касаторката ищца Й. В. Стоянова от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. С. и от касаторите ответници А. Г. Г. и В. И. Г. и двамата със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника им адв. Т. Д.. Страните по спора претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационните жалби Р. С. П. от [населено място], не изразява становище по тях.

Касационен въпрос

С определение № 400 от 12.05.2020 г. по делото, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по поставените правни въпроси в касационната жалба на касаторката ищца Й. В. Стоянова, а е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на касаторите ответници А. Г. Г. и В. И. Г., поради вероятната недопустимост на въззивното решение, поради липсата на правен интерес за ищцата да атакува разпоредителна сделка, по която не е страна – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на процесната сделка за продажба до размер на 1/5 идеална част, поради невъзможен предмет, въззивният съд е приел, че въз основа на Договор за групов строеж от 03.04.1997 г. със заповед № 653/06.08.1997 г. на кмета на [община], изменена със заповед № 774/08.10.1997г./погрешно посочен № 653/06.08.1997г./, е отстъпено право на строеж в общински парцел V-общ., кв.278 по плана на [населено място] за изграждане на групов строеж – 5-етажна жилищна сграда с 5 изби, 3 гаражни клетки и 2 тавански помещения, което право на строеж е разпределено на следните лица: на Р. С. П. да построи I-ви жилищен етаж, избено помещение № 5 и складово помещение на партерен етаж; на И. Т. М. и И. С. М. – да построят II-ри жилищен етаж, избено помещение № 1 и таванско помещение, на В. С. С. – да построи III-ти жилищен етаж, избено помещение №2 и таванско помещение; на М. А. С. – 4-ти жилищен етаж, избено помещение № 3 и гараж и на Г. П. К. – 5-ти жилищен етаж, избено помещение № 4 и гараж № 2, след което между посочените лица и [община] е подписан Договор за отстъпено право на строеж от 15.10.1997 г., който е възмезден. Приел е за установено, че към момента на сключване на Договора за групов строеж от 03.04.1997 г. и издадената заповед №653/06.08.1997 г. на кмета на [община] за отстъпване на право на строеж на сградата, ищцата е имала сключен брак с правоимащия В. С., поради което ограниченото вещно право на строеж, отстъпено на него е придобито в режим на СИО със съпругата му Й. Стоянова и същата има правен интерес да оспори сделката, с която се продава първия етаж от процесната жилищна сграда, ведно с избено помещение № 5 и гаражна клетка № 1, тъй като притежава 1/5 ид.ч. от правото на строеж върху терена в режим на СИО/която е неделима и бездялова/, което й дава право да участва в делбата на конкретните обекти в сградата след построяването й, тъй като сградата става съсобствена по приращение на всички носители на правото на строеж. Приел е също така, че със заповед № 37/10.09.1999 г. на РДНСК – П., строителството на сградата е било спряно; от същата заповед е видно, че към този момент са били изпълнени зимника, партера и първия жилищен етаж, предмет на атакуваната сделка, реализирана през 2002 г., към който момент предвидената 5-етажна сграда не е била завършена в груб строеж, поради което не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, където е казано, че предмет на прехвърлителна сделка може да бъде само сграда или самостоятелни части от нея, която е построена в груб строеж. В пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ е дадено легално определение на понятието завършеност на сграда в „груб строеж“ – когато са изпълнени ограждащите стени и покрива. С оглед на тези данни съдът е приел, че към момента на продажбата – 2002 г., сградата не е била построена в груб строеж, поради което отделните обекти в нея не са могли да бъдат годен предмет на прехвърлителни сделки и процесната продажбена сделка се явява нищожна поради невъзможен предмет до размер на 1/5 идеална част, поради което е уважил предявения иск за нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗЗД. С въззивно решение № 1094 от 30.09.2019 г. по делото, е оставена без уважение молба вх. № 25568/28.08.2019 г. от Й. В. Стоянова за допълване на решение № 933/12.07.2019 г. по гр.д. № 1006/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с искане на основание чл. 250 ГПК да се прогласи за нищожна цялата сделка по НА №174, том I, рег.№1884, н.д.167/2002 г. на нотариус Н. Х., а не само на 1/5 идеална част от недвижимия имот, предмет на сделката. Съдът е приел, че молбата за допълване на въззивното решение е неоснователна, тъй като В. нито е подала молба до първоинстанционния съд за допълване на съдебното решение, нито е обжалвала решението на Пловдивския районен съд с оплакване, че съдът не е обявил за нищожна цялата сделка, а и въззивният съд не е сезиран с такова искане.

По поставения процесуалноправен въпрос, а именно – налице ли е правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, поради невъзможен предмет, по който тя не е страна, доколкото ищцата няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в нейна полза, е постановена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК, обективирана в решение № 207 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 914/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 90 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 4406/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 213 от 25.02.2014 г. по гр.д. № 48/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., която настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. споделя. Съгласно тази установена практика на Върховния касационен съд, гражданският процес цели да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор – при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува и неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото/тяхното възникване, съдържание или съществуване/. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита, а наличието на правен интерес от искова защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

По основателността

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, с оглед на дадения отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, по който е допуснато касационното обжалване, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за нищожност на договор за покупка-продажба на недвижим имот с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, а при условията на евентуалност – поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 181 ЗУТ, както и поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал 1, пр. 3 ЗЗД.

В конкретния случай отрицателният установителен иск за нищожност на договора за продажба на процесния имот, поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, който договор е сключен между ответниците – Р. С. П. като продавач и А. Г. Г. и В. И. Г., като купувачи, е предявен от трето на оспореното правоотношение лице – ищцата Й. В. Стоянова. Последната твърди, че макар да не е страна по оспорената разпоредителна сделка, като съпруга на правоимащия В. С. към момента на сключване на договора за групов строеж на 03.04.1997 г. и издадената заповед № 653/06.08.1997 г. на кмета на [община] за отстъпване на право на строеж на процесната сграда, то ограниченото вещно право на строеж, отстъпено на В. С. е било придобито в режим на СИО с нея и тя има правен интерес да оспори сделката, с която се продава първия етаж от процесната пететажна сграда, ведно с избено помещение № 5 и гаражна клетка № 1, тъй като притежава 1/5 идеална част от правото на строеж върху терена.

Във връзка с допустимостта на предявения иск за нищожност, предявен от трето на сделката лице и даденият по-горе отговор на поставения процесуалноправен въпрос относно вероятната недопустимост на въззивното решение, поради липсата на правен интерес за ищцата да атакува разпоредителна сделка, по която не е страна, настоящата инстанция не възприема изводите на въззивния съд, че в случая ищцата, която е трето за оспореното правоотношение лице има правен интерес от предявяването му, тъй като нейните права са засегнати от оспореното правоотношение. Това е така, тъй като от данните по делото тя не се явява носител на съответната идеална част от правото на строеж върху цялата сграда, а само на идеална част върху правото на строеж за третия етаж, което е придобито от нейния съпруг В. С. по време на брака. Този извод следва от сключения на 15.10.1997 г. договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя на многогодишни вложители между кмета на [община] и суперфициарите Р. С. П., И. Т. М. и И. С. М., В. С. С., М. А. С. и Г. П. К., сключен въз основа на заповед № 774/08.10.1997 г. на кмета на [община], с която е изменена заповед № 653/06.08.1997 г. и е отстъпено право на строеж върху 912,22 кв.м. разгъната застроена площ за изграждане на групов строеж в парцел V-общ., кв.278 по плана на [населено място] – 5-етажна жилищна сграда с 5 изби, 3 гаражни клетки и 2 тавански помещения, която заповед съдържа конкретизиране на правата на всеки един от суперфициарите, както следва: на Р. С. П./прехвърлител по оспорената сделка/ да построи I-ви жилищен етаж, избено помещение № 5 и складово помещение на партерен етаж; на И. Т. М. и И. С. М. – да построят II-ри жилищен етаж, избено помещение № 1 и таванско помещение, на В. С. С.,/чиято съпруга Й. В. Стоянова е ищца в настоящото производство/ – да построи III-ти жилищен етаж, избено помещение №2 и таванско помещение; на М. А. С. – 4-ти жилищен етаж, избено помещение № 3 и гараж № 1 и на Г. П. К. – 5-ти жилищен етаж, избено помещение № 4 и гараж № 2. Макар в договора за отстъпено право на строеж от 15.10.1997 г. цената на правото на строеж да е определена на кв.м./по 600 неденоминирани лв./, то общата сума от 617 943 неден. лв., съгласно чл. 2 от договора е заплатена поотделно с вносни бележки от всеки един от суперфициарите за учреденото в негова полза право на строеж за съответния етаж от сградата. В случая няма спор, че сградата като цяло не е била завършена в груб строеж. От заповед № 37/10.09.1999 г. на РДНСК – П. се установява, че строителството на сградата е било спряно като към този момент са били изпълнени зимника, партера и първия жилищен етаж, а от приетия по делото акт за узаконяване №1/01.02.2012 г. на [община] /л.61-62 от гр.д. № 1312/2012 г. на ПзРС// е видно, че към 2012 г. са били изградени сутеренен етаж, в който са разположени 5 избени помещения, партерен етаж – с 2 бр. гаража, складово помещение стълбище и първи жилищен етаж. Следователно към 2002 г., когато е извършена процесната прехвърлителна сделка, първият етаж, избено помещение № 5 и складово помещение на партерния етаж са били изградени.

С оглед на тези данни, настоящата инстанция намира, че за ищцата, която е трето на процесната сделка лице, не е налице правен интерес да предяви установителния иск по чл. 26 ЗЗД срещу ответниците, тъй като решението по делото няма да се отрази на правното положение на ищцата и с него не би се постигнал целения резултат. В случая ищцата като съпруга на правоимащия В. С., на когото е отстъпено ограниченото вещно право на строеж за третия етаж на сградата, придобито в режим на СИО с нея, не е страна по договора за продажба на първия етаж, който иска да бъде прогласен за нищожен в съответната част. Като трето по договора лице тя би имала интерес от обявяването му за недействителен, ако договорът засяга нейни материални права и интереси, какъвто извод не може да бъде направен от изложените от нея твърдения и данните по делото. Целеният резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответниците касатори като собственици на прехвърления имот за съответната част, не може да бъде постигнат чрез провеждане на установителния иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като решението по него не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, а и за ищцата е безразлично при възникнал проблем в етажната собственост на сградата, свързан с даване на съгласие от всички етажни собственици, дали ще иска съгласието на отчуждителя по оспорвана сделка, или на приобретателя по нея.

С оглед на изложеното и липсата на правен интерес за ищцата да предяви установителния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД/това се отнася и до предявените от нея искове при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, пр. 1 и пр. 3/, е без значение за спора дали цялата сграда е завършена в груб строеж към момента на извършване на процесната прехвърлителна сделка за първия етаж от сградата..

По изложените съображения въззивното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявеният иск от Й. В. Стоянова срещу Р. С. П., А. Г. Г. и В. И. Г., с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, като е прогласен за нищожен до размер на 1/5 ид.ч. от недвижимия имот, съобразно правата на ищцата Й. Стоянова, в режим на СИО – поради невъзможен предмет, договора за покупко-продажба по НА №174, том I, рег.№1884, н.д.167/2002 г. на нотариус Н. Х. с район на действие Пазарджишки РС, с който Р. С. П. като продавач, продава на А. Г. Г., по време на брака му с В. И. Г. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в новопостроена четириетажна масивна жилищна сграда с 50% завършеност в [населено място], представляващ първи жилищен етаж, застроен на площ от 115 кв.м., ведно с избено помещение №5, с площ от 16,50кв.м., гаражна клетка №1, с площ от 24,80 кв.м., стая с площ от 15,40 кв.м., като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищцата, следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.

При този изход на спора пред настоящата инстанция, Й. В. Стоянова следва да бъде осъдена да заплати на А. Г. Г. и В. И. Г. направените разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 5 233,40 лв., представляващи заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения.

Диспозитив

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 933 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1006 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав, и потвърденото с него решение № 2910/08.07.2014 г., постановено по гр.д. № 12931/2013 г. на Пловдивския районен съд, 12 граждански състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, както и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, пр. 1 и пр. 3, от Й. В. Стоянова от [населено място] срещу Р. С. П., А. Г. Г. и В. И. Г., всички от [населено място]..

ОТМЕНЯ въззивно решение № 933 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1006 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав, в частта му за разноските.

ОСЪЖДА Й. В. Стоянова от [населено място] да заплати на А. Г. Г. и В. И. Г., и двамата от [населено място] направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата от 5 233,40 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 207 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 914/2011 г.
    Кога иска е недопустим поради липса на правен интерес и кога е налице произнасяне от съда по нещо различно от поисканото, какъв е иска по чл. 415 ГПК по какви правила се разглежда?
  • Решение
    Решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г.
    Относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора и не е собственик на целия, а само на идеална част от прехвърляния с договора…
  • Решение
    Решение № 90 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 4406 / 2014 г.
    Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед…
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 213 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 48/2013 г.
    Ищецът , предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен интерес да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора . В този случай ищецът брани правото си…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

ИЗТОЧНИКВКС - линк към акта на страницата на съда
Светла Димитрова е родена на 26 септември 1956 г. в гр. Тетевен. Завършва „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. В периода 1979 – 1980 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1980 г. до 1982 г. е младши съдия в Окръжен съд – Ловеч. От 1982 г. до 1985 г. е съдия в Районен съд – Тетевен, а в периода 1985 – 1992 г. работи като съдия в Софийския районен съд, след което от 1992 г. до 1998 г. правораздава в Софийския градски съд. В периода 1997 – 1998 г. е член на Висшия съдебен съвет. В Софийския апелативен съд работи в периода 1998 – 2006 г. От 2006 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2016 г. е председател на Трето гражданско отделение. В периода 2003 – 2007 г. е член на централните избирателни комисии за избори на народни представители, на президент и вицепрезидент на Република България и местни избори, а в периода 2007 – 2009 г. с укази на президента на Република България е назначавана за председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България и за местни избори. На 20.02.2018 г. е назначена от Съдийската колегия на ВСС за заместник на председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия.