Решение №138/10.11.2020 по дело №1423/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №188/02.04.2020 по дело №1423/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Отговор

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентираща едно от основните начала на гражданския процес - диспозитивното, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само в рамките, очертани в исковата молба, т. е. да присъди само толкова, колкото е претендирано от ищеца.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1423/2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 188 от 02.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 2168 от 14.08.2018 г. по гр. д. № 6233/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-21 състав решение № 6401 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 16174/2015г. в частта, с която предявеният от А. Т. С. от [населено място] срещу Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.07.2015г. е уважен за сумата над 144 000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено „свръх петитум“, тъй като сборът от присъденото на ищеца обезщетение в размер на 164 000 лв. и доброволно платеното от застрахователя след завеждането на исковата молба обезщетение в размер на 36 000 лв. надвишават общо претендираната от ищеца (след допуснатото увеличение на иска) сума 180 000 лв.

Ответникът по касация – А. Т. С. от [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 03.06.2019 г. и в писмени бележки от 20.10.2020 г. Претендира присъждане на разноски.

Мотиви

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд, отчитайки обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение присъденото на А. Т. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1598 лв. и на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 100 000 лв., е приел за установено със сила на пресъдено нещо наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника ЗК „Уника“ АД по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за претърпените от ищеца вреди от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 25.07.2015 г.

По единствения спорен във въззивното производство въпрос – за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – решаващият състав, след извършен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства (експертни заключения и свидетелски показания) и на всички значими за конкретния случай обстоятелства, е стигнал до извода, до който е стигнала и първата инстанция, а именно – че предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата 164 000 лв. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил и извършеното от застрахователя в хода на процеса доброволно плащане на сумата 36 000 лв., както и допуснатото увеличение на цената на предявения иск от 100 000 лв. на 180 000 лв.

По основателността

Настоящият състав намира, че в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 144 000 лв., въззивното решение е недопустимо като постановено извън предмета на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентираща едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само в рамките, очертани в исковата молба, т. е. да присъди само толкова, колкото е претендирано от ищеца.

В случая, с исковата молба ищецът е поискал да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв. С последваща молба от 08.02.2017 г. е увеличил размера на тази своя претенция до сумата 180 000 лв. Исканото от него увеличение е допуснато с определение от съдебно заседание на 20.04.2017 г. Така извършените процесуални действия от ищеца и съда очертават като предмет на делото претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 180 000 лв. Следователно, това е максималният размер, до който може да бъде уважен предявеният иск.

Въззивният съд е присъдил обаче обезщетение в по-голям от претендирания от ищеца размер. Този извод следва от обстоятелството, че сборът от доброволно заплатеното от ответния застраховател в хода на делото обезщетение 36 000 лв. и присъденото от съда обезщетение 164 000 лв. надхвърлят цената на иска 180 000 лв.

Неоснователно в тази връзка е твърдението на ищеца, че цената на иска не включва платената от ответника сума 36 000 лв., тъй като увеличението е направено след плащането на посочената сума. Доколкото нито в депозираната по делото писмена молба от 08.02.2017г., нито в заседанието, в което същата е докладвана, страната е уточнила, че увеличението на иска „не включва“ вече извършеното доброволно плащане от ответника, следва да се приеме, че заплатената сума е част от претендирания от ищеца размер на обезщетението, т. е. от сумата 180 000 лв. Ето защо, за разликата над 144 000 лв. съдебното решение е недопустимо поради произнасяне извън предмета на спора и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

При този изход на спора, ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за настоящото производство в размер на сумата 730 лв., която включва 430 лв. – държавни такси и 300 лв. –юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Диспозитив

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270 ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2168 от 14.08.2018 г. по гр. д. № 6233/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-21 състав решение № 6401 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 16174/2015г. в частта, с която предявеният от А. Т. С. от [населено място] срещу Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.07.2015г. е уважен за сумата над 144 000 лв., т. е. за разликата от 144 000 лв. до 164 000 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.

ОСЪЖДА А. Т. С. от [населено място],[жк], бл. 32 да заплати на Застрахователна компания „Уника” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 730 (седемстотин и тридесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение за допускане
    Определение №188/02.04.2020 по дело №1423/2019
    С оглед вероятността въззивното решение да е частично недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало на гражданския процес, изразяващо се в уважаване на иска за неимуществени вреди в размер, по-голям от претендирания.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми