Решение №136/11.01.2021 по дело №1865/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?

Отговор

Въззивният съд е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Тези задължения на въззивния съд произтичат от правомощието му да разреши спора по същество, което предполага осъществяването на същата дейност като първата инстанция.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1865 /2019 г.:

Производството е по чл.290 ГПК и сл.

История на спора

Касационно обжалване е допуснато с определение № 580 от 17.12.2019 г. по касационна жалба на община Ямбол срещу въззивно решение № 26 от 13.02.2019 г. по възз. гр. д. № 22 /2019 г. на Ямболския окръжен съд, г.о., в частта, с която е него е отменено решение № 392 /15.06.2018 г. по гр.д. № 4703 /2017 г. на Ямболския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. В. С. и И. Д. С. срещу община Ямбол за признаване на собствеността и предаване на владението на дворно място с площ 164 кв.м., представляващо 164 /8909 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор ….., целият с площ от 8909 кв.м., и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на [община], че В. В. С. и И. Д. С. са собственици на дворно място с площ 164 кв.м., представляващо 164 /8909 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор ….., целият с площ от 8909 кв.м. при посочени граници и [община] е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде собствеността и владението на В. В. С. и И. Д. С. върху описаното дворно място и [община] е осъдена да заплати на ищците разноски.

Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част.

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото, поради противоречие с посочените в изложението към касационната жалба решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 20402014 г. на ВКС, IV г.о. и посочените в него решения на ВКС в същия смисъл (решение № 217 /9.06.2011 г. по гр. д. № 761 /2010 г., IV г. о., решение № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г., І г.о.) и поради противоречие с останалите посочени в изложението на касационния жалбоподател : решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 3902 /2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 229 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 3099 /2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106 /2010 г. на ВКС, II т.о.

Мотиви

Настоящият съдебен състав споделя приетото с решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 20402014 г. на ВКС, IV г.о., в отговор на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че : по този въпрос практиката е уеднаквена от ВКС (срв. решение № 217 /9.06.2011 г. по гр. д. № 761 /2010 г., IV г. о.), в смисъл, че въззивният съд е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Настоящият съдебен състав споделя и приетото с решение № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г., І г.о.,, (към което препраща решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 20402014 г. на ВКС, IV г.о.), че тези задължения на въззивния съд произтичат от правомощието му да разреши спора по същество, което предполага осъществяването на същата дейност като първата инстанция. Разрешението е отразено и в останалите посочени решения.

Тъй като практиката по процесуалноправния въпрос е последователна и уеднаквена и мотивите в посочените решения разрешават правния въпрос по изчерпателен начин, настоящият състав намира, че към техните мотиви няма какво да се добави, с тях е очертано едно от основните процесуални задължения на въззивния съд.

Насрещните страни В. В. С. и И. Д. С. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба.

По основателността

По основателността на жалбата и на основание чл.290 ГПК и сл.:

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установена следната фактическа обстановка:

През 1992 г. на М. С. Ш. е възстановена собствеността върху първи етаж от жилищна сграда с площ 94 кв.м. и незастроено място с площ 171 кв.м.. На 11.08.1993 г. тя е сключила предварителен договор за покупко-продажба на реституирания имот с ищцата С. по време на брака и с ищеца С.: дворно място с площ 265 кв.м., представляващо 265 /9500 ид.ч. от парцел I- ….. (първи за имот …..), в кв. ….. по плана на [населено място], ведно с първия етаж от сградата и 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата и обслужващи помещения (описани са). Въззивният съд е изложил мотиви за това, че праводателите на М. Ш. са придобили собствеността на имота преди отчуждаването му през 1950 г.

Въз основа на анализ на прието по делото заключение на геодезическа съдебно-техническа експертиза (СТЕ) въззивният съд е приел следното:

Към момента на реституцията отчужденият имот е попадал в източната част на имот с пл.н. 2795 с площ 9500 к.м., за който по действащия тогава регулационен план от 1983 г. е бил отреден парцел I- ….. (първи за имот …..) „за църква, озеленяване и лятно кино“, в кв. ….., по плана на [населено място]. Предвижданията по регулационния план от 1983 г. по отношение на процесния имот не са реализирани. Реализирани са предвижданията по предходния регулационен план от 1975 г., по който имотът е с планоснимачен № ….. и попада в парцел ….. „за комплекс детски ясли и градина“, в кв. ….., като новопостроените сгради не засягат процесния имот. Целият имот с идентификатор ….. е ограден към момента на реализиране на мероприятието по плана от 1975 г. Площта от 171 кв.м. от отчуждения имот попада в имот с идентификатор ….. по кадастралната карта (КК). Имот с идентификатор ….. представлява самата сграда и двора под нея (останалата отчуждена площ), няма незастроено място в него (по отношение на тази част решението е влязло в сила).

От приетото във въззивното производство допълнително заключение на СТЕ въззивният съд е приел, че процесният имот е бил включен в парцел ….. „за комплекс детски ясли и градина“, в кв. ….., в кв. ….., плана от 1975 г.. До реституцията му през 1992 г. процесният имот се е ползвал в обхвата „за комплекс детски ясли и градина“. По следващите планове от 1983 г. и до сега (дословно) върху процесния имот е извършено озеленяване и благоустрояване като част от мероприятието по изграждане на детски комплекс. Процесният имот е бил част от комплексно мероприятие по изграждане на детската градина.

Общината е признала правото на собственост на В. С., като през 1995 г. е дала съгласие на М. Ш. чрез пълномощник ищцата, да построи два гаража по одобрен архитектурен план. Издадени са и други описани документи: строително разрешение, скици.

В. С. е декларирала пред общината право на собственост върху процесния имот през 2004 г. въз основа на предварителен договор от 1993 г.

Въззивният съд е приел следните правни изводи:

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, който се е позовал на решение по гр.д. № 1082 /2011 г., на ВКС, II г.о., за неоснователност на иска за 164 /8909 ид.ч. (от имот с имот с идентификатор ….., с площ 8909 кв.м.), поради това, че се възстановява реално съществуващият имот във вида при одържавяването, а не идеална част от ПИ, в който попада по регулационния план, действащ към момента на възстановяване на собствеността.

Като се е позовал на заключението на СТЕ, въззивният съд е приел, че процесният имот е съществувал до реституирането му в отчуждения вид, независимо от приобщаването му към по-голям имот и извършеното благоустрояване и озеленяване, като част от мероприятие по изграждането на детски комплекс, процесният имот е бил част от комплексно мероприятие по изграждане на детската градина.

Въззивният съд е приел, че действително възстановяването се извършва при условията на ЗВСОНИ. Основният въпрос, който следва да бъде разрешен, е дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден.

В решение № 151 /04.05.2012 г. по гр.д. № 1082 /2011 г., на ВКС, II г.о., на което се позовава районният съд при отхвърляне на иска за 164 /8909 ид.ч. (от имот с имот с идентификатор ….., с площ 8909 кв.м.), е прието за неправилно уважаването на иск за собственост върху идеална част от имот при възстановена реална част от право на собственост. Това решение не е окончателно, а с него след отмяна на решение делото е върнато за ново разглеждане. ВКС е отменил обжалвано решение, тъй като не са бил установени категорични данни за естеството на реализираните обществени мероприятия върху имота и как е засегнат от извършените мероприятия.

С реституирането на имота със застроена площ 94 кв.м. и незастроено място 171 кв.м., той е бил част от съществуващ по-голям недвижим имот и се е създала съсобственост между наследодателката и общината, което не компрометира реституцията, предвид категоричното съществуващия имот във вида на отчуждаването му.

Процесният имот, реституиран през 1992 г., е съществувал реално, макар и като част от имот (с пл.н.) ….., по плана от 1983 г., действащ към този момент.

Така въззивният съд е приел за установено правото на собственост на М. Ш. върху 164 /8909 ид.ч. от актувания като общински през 2001 г. имот. Ищците са придобили по давност тази част от имота въз основа на давностно владение, осъществено от момента на сключване на предварителния договор през 1993 г. като начален момент от давностно владение до настоящия момент.

Въззивният съд е заявил, че споделя изцяло мотивите на районния съд за придобиване по давностно владение на частта от 101 кв.м., обособени в имот с идентификатор ….., които са напълно относими и по отношение на процесната част от 164 /8909 ид.ч. от имот с идентификатор ….. . Ищците са упражнявали давностно владение по отношение на праводателката си по предварителен договор, а не спрямо общината, която не е била собственик на тази част от имота и което води до неотносимост на възражението на този ответник, че не може да бъде придобит по давност недвижим имот общинска собственост. В такъв случай въззивната жалба е основателна.

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на правния въпрос, че въззивният съд е задължен да се произнесе по всички направени от страните по делото доводи и възражения, които се отнасят до предмета на спора, след като обсъди всички събрани по делото доказателства за фактите, на които те са основани, поотделно и в тяхната съвкупност и обоснове кои факти, намира за установени и кои за неосъществили се, е основателен доводът на жалбоподателя [община] (т. 1.4 от касационната жалба), че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил довода на жалбоподателя [община], че ищците не са владели за себе си, а за своя упълномощител М. Ш., че те са манифестирали държане на имота от името на М. Ш., чийто пълномощник е В. С. по силата на пълномощно от 23.04.1992 г., която е действала като пълномощник от 1992 г. до 2016 г., включително при подаване на молба през 2016 г., а книжата са издавани на името на М. Ш. до 2017 г.. На този довод е основано възражението на [община], че ищците не са придобили процесните идеални части от дворното място по давност (правото на собственост на М. Ш.), защото не са ги владели за себе си, а за своя упълномощител М. Ш. (те са манифестирали държане от името на М. Ш.).

Въпросът е обуславящ, защото [община] е навела такъв довод в своя отговор на въззивната жалба на ищците (т. 6, на стр.5 от отговора, л.19 от гр.д. № 256 /2018 г. на ЯОС, което е било прекратено от въззивния съд и делото е било върнато за поправка на явна (очевидна) фактическа грешка, след което е било образувано отново под нов номер – 22 /2019 г.). Д. е обоснован с твърдения за конкретни релевантни факти, съдържащи се в конкретно събрани по делото доказателства, а въззивният съд не е обсъдил доказателствата и релевантните факти, които се установяват от тях и какво е значението им за основателността или за неоснователността на наведения довод.

Процесуалното нарушение е съществено, защото се е отразило на извода на въззивния съд за основателността на иска (за осъществяване на соченото като основание на иска придобиване от ищците по давност на процесния имот).

Основателен е и доводът на жалбоподателя [община], че въззивният съд не е обсъдил и други негови доводи в отговора на въззивната жалба за неоснователността на исковете – за материалната незаконосъобразност на реституцията. Въззивният съд не е изложил и мотиви защо не ги обсъжда.

Поради изложеното въззивното решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето, нито извършването на нови съдопроизводствени действия и на основание чл.293 ГПК спорът следва да бъде разгледан по същество.

По същество:

Исковете са основани на твърдения, че собствеността на имота е възстановена в полза на М. Ш. по силата на решение от 08.05.1992 г. на комисия при [община] за прилагане на закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (нататък и ЗВСВОНИ), след което на 11.08.1993 г. ищците сключили с М. Ш. предварителен договор за покупко-продажба на 265 /9500 ид.ч. от дворно място с пл.н. ….. и първи етаж от жилищна сграда, владели ги и ги придобили по давност.

Настоящата инстанция приема, че искът е неоснователен, защото са основателни възраженията на [община], че по силата на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, както и по силата на ЗВСОНИ, се възстановява реално съществуващ имот във вида му при одържавяването, а не идеална част от поземлен имот, в който той попада по регулационния план, действащ към момента на възстановяване на собствеността.

Видно от представения от самите ищци в препис – извлечение протокол от 08.05.1992 г. на комисия при [община] (л.15), неговата т.3. е за възстановяване на право на собственост върху първи етаж от жилищна сграда с площ 94 кв.м. с дворно място 171 кв.м., а не за възстановяване на право на собственост върху идеални части от процесния имот (164 /8909 ид.ч. от имот с идентификатор …..).

Ищците не твърдят и не са представили доказателства за настъпили впоследствие юридически факти, по силата на които между общината и реституирания собственик М. Ш. да е възникнала съсобственост върху поземления имот (при определени идеални части).

Ищците не са придобили право на собственост по силата на предварителния договор, сключен за идеални части от поземлен имот, защото с този договор не се прехвърля право на собственост.

Тъй като ищците основават твърдението си за придобиване на правото на собственост на идеални части на твърдение, че са владели правото на собственост на М. Ш., а по делото не са представени доказателства тя да е притежавала право на собственост върху процесните идеални части от поземлен имот (164 /8909 ид.ч. от имот с идентификатор …..), то дори да са владели възстановеното право на собственост на М. Ш., не са придобили по давност 164 /8909 ид.ч. от имот с идентификатор ….., за установяването на което са предявили иск.

Крайният извод е, че ищците не са доказали, че са придобили 164 /8909 ид.ч. от имот с идентификатор ….., поради което исковете им срещу [община] за признаване на правото им на собственост върху тези идеални части и за осъждане на [община] да им предаде владението върху тях са неоснователни. Поради този извод не следва да бъдат разглеждани останалите доводи на [община] за неоснователност на исковете.

Поради изложеното дотук следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С касационната жалба община Ямбол иска да и бъдат присъдени съдебни разноски за всички съдебни инстанции и заявява, че ще представи списък за разноски, но не представя такъв. С оглед изхода от спора в обжалваната част от решението настоящата инстанция намира искането за основателно. По неговия размер: Ищците са направили възражение за прекомерност на уговореното, заплатено и претендирано от община Ямбол адвокатско възнаграждение 6 000 лева за първа инстанция и 5 400 лева за въззивна инстанция. Първоинстанционният е приел възражението за основателно и че възнаграждението следва да бъде намалено на (по) 1000 лева за всеки отделен иск и че община Ямбол има право на присъждане на 100 лева от дължимите и платени 150 лева за възнаграждение на вещо лице. Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд в частта на намалението поради прекомерност не е обжалвано и също е приел, че възнаграждението следва да бъде намалено на (по) 1000 лева за всеки отделен иск и че община Ямбол има право на присъждане на 100 лева от дължимите и платени 150 лева за възнаграждение на вещо лице. Тази част от решението не е обжалвана. Следователно искането на община Ямбол за присъждане на адвокатско възнаграждение в обжалваната част за първоинстанционното производство и за въззивното производство е основателно за сумите 2 000 лева за първоинстанционното производство и 2000 лева за въззивното, както и за сумите 50 лева за възнаграждение на вещо лице в първоинстанционното производство и 50 лева за възнаграждение на вещо лице във въззивното производство. В касационното производство не са представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, представени са доказателства за заплащане на сумата 55 лева (30 лева и 25 лева) държавни такси за касационното производство, за които искането за присъждане е основателно. Сумата на разноските, за които искането е основателно, е 4 155 лева.

С оглед изхода от спора в касационното производство ответниците по жалбата Сотирови нямат право на разноски и такива не следва да им се присъждат.

Диспозитив

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 26 от 13.02.2019 г. по възз. гр. д. № 22 /2019 г. на Ямболския окръжен съд, г.о., в частта, с която е него е отменено решение № 392 /15.06.2018 г. по гр.д. № 4703 /2017 г. на Ямболския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. В. С. и И. Д. С. срещу община Ямбол за признаване на собствеността и предаване на владението на дворно място с площ 164 кв.м., представляващо 164 /8909 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор ….., целият с площ от 8909 кв. м., и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на община Ямбол, че В. В. С. и И. Д. С. са собственици на дворно място с площ 164 кв.м., представляващо 164 /8909 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор ….., целият с площ от 8909 кв. м., при посочени граници и община Ямбол е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде собствеността и владението на В. В. С. и И. Д. С. върху описаното дворно място и община Ямбол е осъдена да заплати на ищците разноски.

Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на В. В. С. и И. Д. С. срещу на [община] за признаване за установено по отношение на община Ямбол, че В. В. С. и И. Д. С. са собственици на 164 /8909 ид.ч. от дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ….., целият с площ от 8 909 кв. м., при съседи : поземлени имоти с идентификатори: ….., ….., ….., ….., ….., ….., ….., ….., ….., ….., ….., ….. и ….., и за осъждане на община Ямбол да признае собствеността и да предаде владението на В. В. С. и И. Д. С. върху описаните идеални части от поземлен имот на основание чл.108 ЗС.

Осъжда В. В. С. и И. Д. С. да заплатят на община Ямбол сумата 4 155 (четири хиляди сто петдесет и пет) лева разноски за трите съдебни инстанции за разгледаните в касационното производство искове.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г.
    Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
  • Решение
    Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г.
    Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои…
  • Решение
    Решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г.
    Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?
  • Решение
    Решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г.
    Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.
  • Решение
    Решение № 229 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 3099/2013 г.
    Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства на страните?
  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г.
    Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми