Решение №136/22.10.2019 по дело №1526/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Отговор

Настоящият състав приема за установено от самите твърдения на А. Н. Б., които са твърдения за неизгодни за нея обстоятелства, че Д. Б. А., която е приела съобщения с приложения (копия от исковата молба и доказателствата) за В. Р. М. и Н. Р. М. на 21.12.2017 г. и призовки за тях на 02.02.2018 г. на регистрирания им постоянен и настоящ адрес, не е някой от домашните на ответниците по делото на СГС по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, нито е живяла на постоянния им адрес, а временно е пребивавала на него, този адрес за нея е чужд, тя не е член на семейството или домакинството, което живее на него.
По същите съображения настоящият състав приема за установено и че М. К., който е приел призовки до молителките на 31.03.2018 г., не е някой от домашните на ответниците по делото на СГС по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, нито е живял на постоянния им адрес, а е живял в съседен апартамент.
И двамата не са лица, на които връчителят е следвало да връчи съобщенията и призовките до В. Р. М. и Н. Р. М., с връчването е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което не може да се приложи и правилото на чл. 46, ал. 4 ГПК и да се приеме, че връчените на Д. Б. А. и на М. К. съобщения и призовки са редовно връчени на В. Р. М. и Н. Р. М..


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1526 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

История на спора

Образувано е по молба на В. Р. М. и Н. Р. М. с вх. № 25109 /22.02.2019 г. на СГС за отмяна на влязло в сила решение № 5305 от 06.08.2018 г. по гр.д. № 12100 /2017 г. на Софийския градски съд, I г.о., I-18 с-в.

Като основание за отмяна е посочено това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. М. твърдят, че не живеят от много години на постоянния си регистриран адрес, на който живее тяхната майка А. Н. Б., за която се грижат, като я посещават доста често. При едно от посещенията им майка им им предоставила съдебното решение, чиято отмяна искат, с което са уважени нейни (на майка им) искове срещу тях (молителките) за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание, с което бабата на молителките им е завещала цялото си имущество.

След справка по делото молителките установили, че призовките по делото са оформени в нарушение на чл. 44, ал. 1 ГПК, като са връчени на лица, които не познават и които не са им предадени:

На 21.12.2017 г. и на 02.02.2018 г. съобщенията са получени от Д. Б. А., за която е записано, че „е близка до домакинството“. Тази констатация противоречи на изискванията на чл. 44, ал. 1, изр. 2 ГПК, освен това, молителките не живеят там (на постоянния им регистриран адрес), поради което домакинството не е тяхно, те не познават Д. Б. А., тя не ги е уведомила за делото.

На 31.03.2018 г. съобщенията са получени от М. К., за който е записано „лице от адреса“. За него не е записано точно на кой адрес живее, нито какви са връзките му с молителките. Твърдят, че него също не го познават и той не ги е уведомил за делото.

Насрещната страна А. Н. Б. в писмен отговор твърди, че молбата за отмяна е неоснователна и че въпреки опитите на съда, не са установени адресите на молителките.

По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 139 от 18.06.2019 г..

По нейната основателност:

Мотиви

Наведеното от молителките основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК предвижда като предпоставки за отмяна на влязло в сила съдебно решение страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана.

От приложеното гр.д. № 12100 /2017 г. по описа на СГС, г.о., I-18 с-в., е видно, че по него е разгледан иск на А. Н. Б. срещу В. Р. М. и Н. Р. М. с правно основание чл. 42, б. в ЗН. Ищцата е посочила по делото за себе си и за ответниците един и същи адрес.

Ответниците В. Р. М. и Н. Р. М. не са получили лично изпратените до тях съобщения, призовки и книжа и не са участвали по делото нито лично, нито чрез упълномощен от тях процесуален представител.

Видно от приложените по делото съобщения (л.37 и л.38) до ответниците (молителки в настоящото производство), преписи от исковата молба с приложенията са връчени на Д. Б. А. на 21.12.2017 г., за която е отбелязано, че е „близка до домакинството“ и която се е подписала със задължение да им ги предаде. По същия начин са оформени призовките до В. Р. М. и Н. Р. М. за първото съдебно заседание по делото (л.42 и л.43) – връчени са на Д. Б. А. на 02.02.2018 г., за която е отбелязано, че е „близка от домакинството“ и която се е подписала със задължение да им ги предаде. На нея е връчена и призовката до ищцата А. Б., оформена по същия начин.

В това заседание съдът е приел, че ответниците не са редовно призовани, тъй като призовките за ищцата и за ответниците са получени на един и същи адрес, от едно и също лице, което е посочило, че е близко на домакинството. Съдът е изискал и приложил справка за постоянни и настоящи адреси за ответниците, от която е видно, че те съвпадат с посочените в исковата молба.

Съдът е призовал повторно ответниците В. Р. М. и Н. Р. М. за следващото съдебно заседание на 10.05.2018 г., призовките до тях (л.51 и л.52) са връчени на М. К. на 31.03.2018 г., за когото е отбелязан, че е „лице от адреса“ и който се е подписал със задължение да им ги предаде. В това съдебно заседание, на което са се явили ищцата и процесуалния и представител, съдът е приел призоваването на страните за редовно, дал е ход на делото, приел е представените писмени доказателства, провел е устни състезания и е обявил делото за решаване. Съдът е постановил своето решение, с което е уважил предявените искове, с което е прогласил за нищожно саморъчно завещание поради противоречие със закона.

Изпратените до ответниците съобщения за решението са върнати с отбелязване от призовкаря, че при многократните му посещения те не са намерени на адреса и че по сведение на А. А., съсед и касиер на входа с адрес в съседен апартамент № …., са го напуснали. Съдът, като е поискал и съобразил нови справки за постоянни и настоящи адреси за ответниците (те са със същото съдържание като първите) и като е изискал справки от НАП, в които е отразено, че в информационните му системи към момента на проверката няма данни за регистрирани действащи трудови договори и осигуряване на извънтрудови правоотношения, е постановил (л.62 и л.63), че съобщенията за решението са редовно връчени на ответниците на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

По искане на молителките по настоящото дело (на ВКС) са призовани като свидетели Д. Б. А. и М. К., от адресите, на които са получили призовки до молителките. Двамата не са намерени на адресите, призовките до тях са върнати с отбелязване, че по сведение на А. Н. Б., живуща в ап. …., всеки един от двамата е напуснал адреса преди около една година и А. Н. Б. не знае настоящия адрес на нито един от двамата и няма връзка с него.

В проведеното от ВКС съдебно заседание А. Н. Б. твърди, че познава Д. Б. А., която е дъщеря на нейна близка, миналата година и е била на гости за около две седмици, преди това също била идвала. Предполага, че М. К. е съсед от другата страна, в апартамента до нейния, в който имало две момчета, които напуснали, сега нямало никой и А. Б. нямала никаква представа къде са. Твърди, че дъщерите и В. М. и Н. М. не са живели в жилището и не знае къде живеят, рядко поддържа връзки с тях.

По делото (на ВКС) са разпитани свидетелите Д. И. и М. Я., които потвърждават, че познават молителките и че по време на разглеждане на делото на СГС едната от тях е живеела в[жк], а другата в „М. 4“.

Настоящият състав приема за установено от самите твърдения на А. Н. Б., които са твърдения за неизгодни за нея обстоятелства, че Д. Б. А., която е приела съобщения с приложения (копия от исковата молба и доказателствата) за В. Р. М. и Н. Р. М. на 21.12.2017 г. и призовки за тях на 02.02.2018 г. на регистрирания им постоянен и настоящ адрес, не е някой от домашните на ответниците по делото на СГС по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, нито е живяла на постоянния им адрес, а временно е пребивавала на него, този адрес за нея е чужд, тя не е член на семейството или домакинството, което живее на него.

По същите съображения настоящият състав приема за установено и че М. К., който е приел призовки до молителките на 31.03.2018 г., не е някой от домашните на ответниците по делото на СГС по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, нито е живял на постоянния им адрес, а е живял в съседен апартамент.

И двамата не са лица, на които връчителят е следвало да връчи съобщенията и призовките до В. Р. М. и Н. Р. М., с връчването е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което не може да се приложи и правилото на чл. 46, ал. 4 ГПК и да се приеме, че връчените на Д. Б. А. и на М. К. съобщения и призовки са редовно връчени на В. Р. М. и Н. Р. М..

От изложеното следва извод за основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение: В. Р. М. и Н. Р. М., които са били ответници по гр.д. № 12100 /2017 г. по описа на СГС, г.о., I-18 с-в., вследствие на нарушаване на правила за връчване на съобщения и за призоваване по делото, са били лишени от възможност да участват в делото лично или чрез процесуален представител.

Поради което решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийски градски съд, гражданско отделение, за ново разглеждане, което следва да започне от процесуалното действие по изпращане на ответниците на преписи от исковата молба и доказателствата с указание за подаване на отговор (чл.131 ГПК).

Молителите не претендират разноски, ответникът също, поради което и поради изхода от това производство и съгласно приетото с т.4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС в настоящото производство разноски не следва да се присъждат (когато молбата е уважена, разноските, направени от молителите в производството по отмяна на влязлото в сила съдебно решение, се присъждат с решението по съществото на спора, когато са поискани и е доказано, че са направени).

Диспозитив

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК съдът

Р Е Ш И:

На основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молба на В. Р. М. и Н. Р. М. с вх. № 25109 /22.02.2019 г. на СГС отменя влязлото в сила решение № 5305 от 06.08.2018 г. по гр.д. № 12100 /2017 г. на Софийския градски съд, I г.о., I-18 с-в.

Връща делото на Софийски градски съд, г.о., за ново разглеждане от друг състав, което следва да започне от процесуалното действие по изпращане на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците (чл.131 ГПК).

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. Докладчик: съдия Елеонора Чаначева По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Цитирани норми