Класификация
- Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
За приложимостта на погасителната давност към правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдията Декова гр.дело № ****** по описа за 2019 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на К. И. К., чрез процесуален представител адв.Н. П., срещу въззивно решение от ****** на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която след частична отмяна на решение от ****** г. на Районен съд – Сливен, е отхвърлен предявения от К. И. К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, иск с правно чл. 212, ал. 4 ЗМВР 2006 /отм./, вр. с чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР 2006 /отм./ за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск в частта за 2012г. в размер на сумата 1 763,70 лв.
Касационен въпрос
Касационното обжалване е допуснато с определение № 378 от 04.10.2019г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност към правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд. Касационното обжалване е допуснато за проверка дали даденото с въззивното решение разрешение е в съответствие с практиката на ВКС - Тълкувателно дело № 6 от 2017г. ОСГК на ВКС, постановено по противоречиво разрешавани въпроси от ВКС, в т.ч. въпроса погасява ли се по давност вземането на военнослужещия за компенсиране на труда при удълженото работно време с почивка.
Мотиви
С тълкувателното решение е прието, че: „Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ“. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че: „Ползването на почивките и на отпуските/ от военнослужещите/ става по предназначение, в натура, поради което те не могат ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
