Решение №135/22.10.2019 по дело №4567/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
98 Shares

Анотация

Въпрос

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

Отговор

Ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пeти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 4567 /2018 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 279 от 30.05.2019 г. по касационна жалба на Р. С. С. и И. С. Т. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 230 от 18.06.2018 г. по възз. гр. д. № 319 /2018 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 1 /3 идеални части от недвижими имоти – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ ….., в кв. ….. по плана на [населено място].

Със същото определение въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която с него е потвърдено решение № 182 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 149 /2016 г. на РС Харманли, в частта, с която с него са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за 1 /9 идеални части от прохода (тунела) към [улица]с площ от 26 кв.м., находящ се в същото УПИ ….. .

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си, за който е прието, че е разрешен в противоречие със съдебната практика, обобщена с приетото в ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие със съдебно решение № 45 /15.04.2014 г. по гр. д. № 6619 /2013г. на ВКС, II г.о., с което е възприето разрешението в тълкувателното решение, че ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.

Мотиви

Съгласно правилото на чл. 130, ал. 2 ГПК тълкувателните решения са задължителни за съдилищата.

Поради това не следва да се излагат доводи в подкрепа на приетото в тълкувателното решение, за да бъде то прилагано.

Ответниците по касация И. Д. И. и М. Г. И. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 ГПК и сл.:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху 1 /3 идеални части от процесните сгради и земята под тях, както и 1 /9 идеални части от прохода (тунела) към [улица]в [населено място]. По делото е безспорно, че при извършена на 15.03.1922 г. доброволна делба общата наследодателка на ищците и част от ответниците Я. К. Б. е получила в дял къща от две стаи, един цветарник със застроено място от 45 кв.м. и сграда от 30 кв.м., находяща се западно от цветарника, построени в поземлен имот в [населено място]. С нотариалния акт за делбата е учредено право на преминаване на съделителите Я. Б. и нейния син Х. Б. върху прохода (тунела) към [улица]с площ от 26 кв.м, намиращ се между къща от 75 кв.м. възложена в дял на Х. Б., и къща от 108 кв.м., падаща се в дела на другия син на Я. Б. – С. Б., като в дела на последния е възложен и тунелът. Идентичността на възложените в дял на Я. Б. имоти с процесните е установена със заключение на вещо лице по приета по делото съдебно-техническа експертиза. След смъртта на Я. Б. на 07.02.1925 г. дядото на ищците Х. Б., починал на 09.11.1977 г., е придобил по наследство от майка си 1 /3 идеална част от процесните сгради, които впоследствие са преминали по наследствено правоприемство и в патримониума на ищците Р. С. С. и И. С. Т.. Останалите 2 /3 идеални части от процесните имоти са наследени поравно от сина на Я. Б. – С. Б. и нейната дъщеря Б. М..

На 25.10.2006 г. сънаследниците Л. Г. М. и З. Г. Ф. (дъщери на Б. М.) са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост върху 210.5 /312 ид. части от процесния УПИ ….. в кв. ….. по плана на [населено място], ведно с 210.5 /312 ид. части от построените в него масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка – предмет на настоящото дело, придобити по наследство и давностно владение. Л. Г. М. и З. Г. Ф. са продали на 17.08.2007 г. процесния УПИ ….., ведно с всички построени в него сгради, на ответниците Б. А. С. и Д. В. А. по време на брака им. На 03.10.2013 г. Б. С. и Д. А. са дарили на ответниците И. Д. И. и М. Г. И. 181 /312 ид.ч. от процесния УПИ ….. и 2 /3 ид.ч. от построените в него масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка.

С влязло в законна сила съдебно решение от 25.10.2010 г. по гражданско дело № 453 /2007 г. по описа на РС Харманли, е прието за установено по отношение на Л. Г. М., З. Г. Ф., Б. А. С. и Д. В. С., че Ж. С. Б. и А. С. Б. са собственици на 106 /310 ид.ч. от дворното място, ведно с 1 /3 ид.ч. от построените в него масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка, заедно с 1 /3 ид.ч. от площта под постройките и с 4 /9 ид.ч. от прохода – тунела и е отменен н.а. № ….. /2006 г. .в същите части, касаещи установената по обстоятелствена проверка собственост на Л. Г. М. и З. Г. Ф..

От разпитаните по делото свидетели се установява, че свидетелите са ползвали имота като наематели на наследниците на С. Ж. Б., с които имали сключени наемни договори.

В резултат на тези обсъждания въззивният съд е приел, че независимо, че претендираните от ищците идеални части имат наследствен характер, предявеният от Р. С. С. и И. С. Т. иск за собственост е неоснователен поради основателност на възражението на ответниците И. Д. И. и М. Г. И. за придобивна давност – че Л. Г. М. и З. Г. Ф. (дъщери на Б. М.) са придобили процесните идеални части по давност през 2006 г..

Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдените собственически права, тъй като липсват доказателства ищците и техният наследодател да са упражнявали фактическа власт върху спорните идеални части или да са демонстрирали свои права по отношение на лицата, които са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Напротив, по делото по делото е установено, че собственически права върху определени идеални части върху спорния имот са били установени по гражданско дело № 453 /2007 г. по описа на РС Харманли с влязло в законна сила на 25.10.2010 г. решение, които касаят наследниците на С. Ж..

По основателността

По правилността на въззивното решение, в частта, с която то е допуснато до касационно обжалване:

С оглед дадения отговор на правния въпрос, приетото от въззивния съд, че сънаследниците носят тежестта да оборят легитимиращата сила на констативния нотариален акт, с който са се снабдили техни сънаследник, е неправилно.

Настоящият състав приема, че след като (както е приел въззивният съд) ищците са установили свои противопоставими права на собственост на основание наследствено правоприемство, а ответниците И., които твърдят, че техните праводатели Л. Г. М. и З. Г. Ф., чиито права също произтичат от наследяване, са придобили чрез давностно владение правата на ищците , не са доказали, че техните праводатели Л. М. и З. Ф., са демонстрирали спрямо ищците промяна в намерението си за държане на идеалните части на ищците от съсобственото, придобито по наследяване имущество, следва, че не са завладели идеалните части на ищците и не са ги придобили по давност.

По отношение на възражението за придобивна давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила, поради което не ищците следва да опровергават констатацията на нотариуса, а позовалите се на придобивна давност следва да доказват по делото, че по отношение на техния праводател са осъществени предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения имот на останалите сънаследници.

Ответниците не са провели такова доказване, те дори не са доказали, че техните праводатели Л. М. и З. Ф., са упражнявали фактическа власт върху процесния имот преди снабдяването им с нотариален акт..

Настоящият състав приема за основателен довода на жалбоподателите, че по делото са събрани доказателства, че фактическа власт върху процесния имот са упражнявали наследниците на С. Б., като са били владелци на собствените си придобити по наследство идеални части и държатели на идеалните части на останалите наследници, между които са и ищците.

В подкрепа на този извод е и обсъжданото от въззивния съд влязло в законна сила съдебно решение от 25.10.2010 г. по гражданско дело № 453 /2007 г. по описа на РС Харманли, с което по отношение на ответниците Л. Г. М., З. Г. Ф., Б. А. С. и Д. В. С. са уважени искове на Ж. С. Б. и А. С. Б., които са наследници на С. Б., както и процесуалното им поведение по настоящото дело – те не оспорват основателността на исковете, от което следва, че признават правата на останалите наследници, каквито са и ищците.

К. Й. Я. изрично признава основателността на въззивната жалба за частта, която е допусната до касационно обжалване и процесуалният представител на В. Ж. Г. изрично признава основателността на иска пред първоинстанционния съд.

От извода, че Л. Г. М. и З. Г. Ф. не са завладели и придобили по давност идеалните части от процесните имоти на ищците, следва, че те не са могли да прехвърлят собствеността върху тях на Б. А. С. и Д. В. А., които на свой ред не са могли да прехвърлят тези права на И. Д. И. и М. Г. И..

В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и на основание чл.293 ГПК настоящият състав следва да разреши спора по същество, като постанови друго решение, с което исковете на ищците, в частта, в която са допуснати до касационно обжалване, да бъдат уважени.

Като последица от недоказаното възражение за придобиване на процесните идеални части от Л. Г. М. и З. Г. Ф. и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, следва да се отмени издаденият на 25.10.2006 г. в полза на Л. Г. М. и З. Г. Ф. констативен нотариален акт № ….. /2006 г. в съответната част.

Касационните жалбоподатели искат да им бъдат присъдени разноски за трите инстанции, не са представили списък на разноски. С оглед изхода от това производство настоящият състав намира искането им за основателно срещу ответниците И. И. и М. И., които са оспорили касационната им жалба и основателността на исковете им, за сумата 1172.73 лева, от които 1012.73 лева за първата инстанция (400 лева за процесуално представителство, 50 лева за държавна такса и 250 лева за възнаграждения на вещо лице, 312.73 лева възнаграждение за процесуален представител на В. Ж. Г.), 25 лева за въззивната инстанция за държавна такса и 135 лева за касационното производство за държавни такси. С оглед изхода от това производство ответниците по жалбата нямат право на разноски.

Диспозитив

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 230 от 18.06.2018 г. по възз. гр. д. № 319 /2018 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него e потвърдено решение № 182 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 149 /2016 г. на РС Харманли, в частта, с която с него са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 1 /3 идеални части от недвижими имоти – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ ….., в кв. ….. по плана на [населено място].

Вместо това постановява:

На основание чл. 124,ал. 1 ГПК приема за установено по отношение на Б. А. С., Д. В. А., И. Д. И. и М. Г. И., А. Д. С., В. Ж. Г. и К. Й. Я., че Р. С. С. и И. С. Т. са собственици на 1 /3 идеални части от недвижими имоти, находящи се в [населено място], на [улица] – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ ….., в кв. ….. по плана на [населено място], при граници на УПИ: улица, УПИ ….., УПИ ….. – за общ. жил. строителство и УПИ ….. .

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя съставения на 25.10.2006 г. от нотариус М. Д. с рег. № 419 на нот. камара, с район на действие този на РС Харманли, констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка с № …., том X., рег. № 13858, дело № ….. /2006 г., в частта, с която Л. Г. М. и З. Г. Ф. са признати за собтвеници по давностно владение на 1 /3 идеални части от недвижими имоти, находящи се в [населено място], на [улица] – масивна сграда – лятна кухня, навес и стопанска постройка с обща площ 75 кв.м., ведно с 1 /3 идеални части от площта под постройките, построени в УПИ …., в кв. ….. по плана на [населено място], при граници на УПИ: улица, УПИ …., УПИ ….. – за общ. жил. строителство и УПИ ….. .

Осъжда И. Д. И. и М. Г. И. да заплатят на Р. С. С. и И. С. Т. сумата 1172.73 лева (хиляда сто седемдесет и два лева и 73 ст.) разноски за трите инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. Докладчик: съдия Здравка Първанова Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Решение № 45 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6619/2013 г. Докладчик: съдия Снежанка Николова Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите