Определение №134/14.03.2022 по дело №2089/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения - други
    • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

    Отговор
    За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 134

    [населено място], 14.03.2022

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

    ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

    като разгледа докладваното от съдия Ц. т.д.№2089/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Г. П. И. и С. Л. И., чрез процесуалния им представител адв.Л. Г., срещу решение №132/09.06.2021 г. по в.т.д.№132/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260017/02.12.2020г. по т.д.№107/19г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл.226 КЗ/отм./ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката им И. В. К., настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 06.12.2014г. в размер от по 60 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва.

    В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на мотивите на съда, на базата на които е направен извод за неоснователност на исковете – че липсват доказателства за наличие на такива житейски обстоятелства, които да са породили изключителна близост в отношенията между ищците и починалата тяхна внучка, надхвърлящи присъщите за този вид родствени отношения, както и,че понесените от тях морални страдания не могат да бъдат определени като различни от тези, които биха изпитали обичайно всяка баба и всеки дядо от смъртта на внука/внучката си. Според касаторите обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането без да е налице нормативно изключение от този принцип, а посочените в решението мотиви са общи и абстрактни. Считат,че им се дължи обезщетение, което се определя по общите правила на чл.52 ЗЗД и с оглед критериите, посочени в ППВС №4/68г., поради което молят за отмяна на решението на ВтАС и уважаване на предявените от тях срещу дружеството-застраховател искове с присъждане на разноски за процесуалния му представител по реда на чл.38 ЗА.

    В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите се позовават на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, която свързват със считани от тях за значими за изхода на делото въпроси: 1.Как следва да се прилага чл.45 ЗЗД вр. чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД по иск с правно основание чл.226 ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари