Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
При наличие на заплатена застрахователна премия, подадена информация към ИЦ на ГФ, предоставена полица в държане на застрахования, предоставена от него информация за попълване на същата, с оглед съвкупността от тези действия следва ли липсата на положен подпис върху застрахователната полица да се счита за липса на съгласие за сключване на същата?
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1157 / 2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните - Гаранционен фонд и ЗАД „ ДаллБогг:Живот и Здраве „ – против решение № 72/16.02.2021 г. по т.д.№ 2341/2020 г. на Софийски апелативен съд , както следва :
Гаранционен фонд – ищец в производството – обжалва решението, в частта му, с която е отменено решение № 1027/17.07.2020 г. по т.д.№ 1122/2019 г. в частта му, с която ЗАД „ ДаллБогг:Живот и Здраве „ е осъдено да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл.520 ал.1 КЗ сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570, 39 лева до общо претендираната и присъдена от първоинстанционния съд сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите / ЗЗ „ ГО” /, ведно със законната лихва , считано от 17.06.2019 г. , к а к т о и в частта в която ответникът е осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г., вкл. в частта по присъдени за първоинстанционното производство разноски от 6555,43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева /, като съответно са отхвърлени предявените искове в същите тези части , въз основа на прието за основателно възражение за прихващане с вземания на ответното дружество, на основание чл. 499 КЗ, ал. 4 и ал. 5. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и формирана задължителна практика на ВКС по приложението на КЗ – ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Страната счита, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
