Определение №133/09.11.2020 по дело №3326/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове:
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3326 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Я. М., родена на 30.09.2009 г., действаща чрез своята майка и законен представител П. Т. А., чрез адвокат В. Я., срещу определение № 500 от 13.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 497/2020 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3101 от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 894/2020 г. на Районен съд – Благоевград за оставяне без уважение заявлението на И. Я. М., действаща чрез своята майка и законен представител П. Т. А., за отказ от наследството, останало от нейния наследодател Я. П. М., починал на 4.07.2020 г., и за вписване на отказа й в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН.

При постановяване на атакувания пред настоящия съд съдебен акт, Софийският окръжен съд е обсъдил определение № 180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, І г. о., на която съдебна практика се е позовала И. М. в частната си въззивна жалба, но въпреки съображенията, изложени в него, е приел, че отказът от наследство попада в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК. Посочил е, че защитата на недееспособните лица, сред които и малолетните, се гарантира от чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която разпоредба те приемат наследството само по опис, като срокът, визиран в нея, не е преклузивен за тях. Съдът е изложил, че не съществува хипотеза, в която интересите на малолетното дете биха били накърнени, тъй като съгласно законовите разпоредби то никога не би отговаряло за задълженията на наследодателя си с имущество извън наследството. Ето защо е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че отказът от наследство в случая е в неин интерес.

Жалбоподателката намира атакуваното от нея определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Касационен въпрос

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправен и процесуалноправен въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, които според жалбоподателката са обусловили решаващите мотиви в определението на Софийския окръжен съд: 1. Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването му в противоречие с възприетото в определение № 180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. 2. Длъжен ли е съдът, съобразно чл. 533 ГПК, да прояви инициатива и служебно да събере или да укаже на страната да представи доказателства относно правата и задълженията в наследствената маса, в случай че се заявява вписване на отказ от наследство от името на дете. По втория въпрос е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона.

Мотиви

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима.

Пред Районен съд – Благоевград е депозирано заявление от И. Я. М., родена на 30.09.2009 г., действаща чрез своята майка и законен представител П. Т. А., за отказ от наследството на Я. П. М., неин баща, починал на 4.07.2020 г.

Районният съд е оставил без уважение заявлението, като е приел, че в случая намира приложение чл. 130, ал. 4, изр. 1 СК, съгласно който отказ от права, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е нищожен.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че по първия въпрос, формулиран в изложението към частната касационна жалба, който е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на настоящото дело, е налице формирана противоречива практика на тричленни състав на ГК на ВКС.

В цитираното в частната касационна жалба определение № 180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. е прието, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не следва да се тълкува разширително. Въпросният съдебен състав на ВКС е приел и че не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество.

Същевременно, в постановеното от настоящия състав на второ гражданско отделение на ВКС определение № 160/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. е прието, че по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда. Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС да отнесе разрешаването на горепосочения въпрос, с уточнена от него формулировка, до Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, като спре производството по делото.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДЛАГА на основание чл. 292 ГПК на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

СПИРА производството по ч. гр. д. № 3326/ 2020 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. до приключване на производството пред ОСГК на ВКС.

Определението да се докладва на председателя на Гражданска колегия на ВКС.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение по чл. 274, ал. 3 ГПК
    Определение №180/30.10.2019 по дело №3644/2019
    Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК? Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да…
  • Определение №160/05.10.2020 по дело №2612/2020 1
    Определение №160/05.10.2020 по дело №2612/2020
    Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини