Решение №133/19.11.2020 по дело №2306/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №313/14.05.2020 по дело №2306/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

1. Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са наведени от страните в производството?

2. Годно доказателствено средство ли са свидетелските показания за установяване на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение?

Отговори

Предметът на иска се определя от ищеца в исковата молба чрез посочване на правопораждащите юридически факти и заявеното искане. Обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. При претендиране на обезщетение за причинените неимуществени вреди предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания в резултат на осъществения деликт и причинените болки и страдания. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, психиката, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или общественото положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства.

Когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Установяването на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определяне на размера на застрахователното обезщетение, не може да бъде осъществено само със свидетелски показания.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2306 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. М. срещу решение № 1846 от 10.07.2019г. по в. гр. дело № 4869/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3529 от 04.06.2018г. по гр. дело № 10340/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати следните суми: на Х. Б. Б. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 30 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ц. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 06.01.2017г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2017г. до окончателното й плащане; по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 337,50 лв. – дължима държавна такса и съдебни разноски; на адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата 4 147,50 лв. – адвокатско възнаграждение.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд бланкетно се е позовал на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, неправилно и в противоречие с принципа на състезателното начало, установен в чл. 8, ал. 2 ГПК се е позовал въз основа на показанията на свидетелката Ж. на факти и обстоятелства, които не са въведени от ищцата в производството нито с исковата молба, нито в последващ момент. Релевира доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила без да са събрани обективни доказателства съдебният състав е приел, че към датата на инцидента ищцата е била бременна, че е получила невралгия, поради което не е могла да кърми и се е наложило да пие успокоителни – деанксит и ксанакс, както и че не е могла да спи и е сънувала кошмари. Излага съображения, че свидетелката не е медицинско лице, не разполага със специализирани познания в областта на медицината да установи посочените факти, поради което без да е възлагано на вещо лице установяването им, въззивният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане но Софийски апелативен съд. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Х. Б. Б. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. И. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че присъденото обезщетение не е завишено, а е съобразено с критериите за справедливост и практиката на ВКС, болките и страданията са доказани, като със свидетелските показания на свидетелката Ж. не се установяват нови факти, а се обрисуват степента и същността на търпените болки и страдания и в тях не се сочи медицинска диагноза. Ответницата претендира присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Касационни въпроси

С определение № 313 от 14.05.2020г. по т. дело № 2306/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на релевантните процесуалноправни въпроси с константната практика на ВКС:

1. Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са наведени от страните в производството?

2. Годно доказателствено средство ли са свидетелските показания за установяване на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение?

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

По процесуалноправните въпроси:

Предметът на иска се определя от ищеца в исковата молба чрез посочване на правопораждащите юридически факти и заявеното искане. Съгласно константната практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 480/12 от 23.04.2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 38/07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о., обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. При претендиране на обезщетение за причинените неимуществени вреди предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания в резултат на осъществения деликт и причинените болки и страдания. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, психиката, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или общественото положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства.

По втория процесуалноправен въпрос също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 197/19.10.2017г. по гр. д. № 60238/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 314/22.11.2011г. по гр. д. № 392/2011г. на ВКС, ГК, II г. о. и други съдебни актове, според която, когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Установяването на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определяне на размера на застрахователното обезщетение, не може да бъде осъществено само със свидетелски показания.

Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВКС.

По основателността

По съществото на спора:

В исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 06.01.2017г. около 13 часа на пътя между [населено място] и [населено място] пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено от водача на лек автомобил „Шкода“ модел „Ф.“ с рег. № С 06887 АК, в резултат на което е загинала пътуващата в посочения лек автомобил Д. Б. – майка на ищцата. Посочено е, че починалата Д. Б. е отглеждала, издържала и се е грижела за по-малката си дъщеря Х. Б. и е била за нея пример, морална опора, най-близък човек и приятел. Ищцата поддържа, че към момента на процесното ПТП майка й е била млад, енергичен и работещ човек, в разцвета на силите си, изпълнена с живот, идеи и мечти да види децата си пораснали. Излага твърдения, че е споделяла всичко с майка си, търсела е подкрепа и опора, мнение, за да открие своето правилно място, и не може да преодолее тежката загуба. Ищцата поддържа също, че след внезапната смърт на майка си е изпаднала в много тежко психическо състояние, изпитва огромна болка и страдания, които не може да превъзмогне.

В исковата молба освен обичайните болки и страдания на ищцата от внезапната смърта на своята майка, която е обичала, към която е била много привързана и на която е разчитала в живота си, предвид младата възраст на двете, не са изложени твърдения за причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай и за конкретно увреждане на здравето, което да налага лечение с медикаменти. В конкретния случай ищцата не твърди, че в резултат на смъртта на майка си е започнала да страда от невралгия, поради което не е могла да кърми детето си и се е наложило да приема деанксит и ксанакс, нито е изложила в исковата молба твърдения, че приемането на тези лекарства се е наложило поради тревожност или особено психическо състояние, например депресия или посттравматично стресово разстройство. При липса на подобни твърдения приетата от въззивния съд невралгия, невъзможността в резултат на това ищцата да кърми детето си и приемането от нея на деанксит и ксанакс не са включени в предмета на делото и ответното застрахователно дружество не е имало възможност да изложи становище по тях в срока за отговор на исковата молба. В противоречие на принципа за състезателното начало и принципа за равнопоставеност на страните в процеса, предвидени съответно в разпоредбите на чл. 8, ал. 2 ГПК и чл. 9 ГПК, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция при изясняване на фактическата обстановка и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е приела, че ищцата в резултат на смъртта на майка си е получила невралгия, поради което не е могла да кърми детето си и е трябвало да пие успокоителни лекарства – деанксит и ксанакс.

Следва да се отбележи също, че установяването на невралгия, нейната причина и необходимостта от приемане на лекарствата деанксит и ксанакс изискват специализирани знания в областта на медицината, поради което установяването на тези факти и обстоятелства не може да бъде осъществено само със свидетелски показания.

Правилни и в съответствие със събраните доказателства са установените от съдебния състав факти, че ищцата се е променила видимо след смъртта на майка си, била съкрушена от случилото се, усмивката на лицето й напълно изчезнала и непрекъснато повтаряла, че е загубила най-важния и най-значимия човек в своя живот; чувствала се виновна, че ако майка й не е тръгнала за София, за да се видят, то трагичното събитие е нямало да се случи; след раждането на детето ищцата, вместо да се зарадва, станала още по зле – не можела да спи, а в случаите, когато заспивала сънувала кошмари; майката и дъщерята имали изключително силна връзка помежду си, която след смъртта прекъснала – обстоятелство, което допълнително утежнило положението на ищцата, тъй като загубила своята, майка, опора и най – добра приятелка; всеки ден ищцата споменавала своята майка и всяка седмица посещавала нейния гроб, откъдето се връщала винаги безкрайно съкрушена. В тази насока въззивният състав е преценил и кредитирал показанията на свидетелката като обективни, предвид преките й и непосредствени впечатления, и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото, съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на смъртта на нейната майка въззивната инстанция правилно е съобразила тези болки и страдания, младата възраст на ищцата към момента на загубата – 19-годишна и възрастта на майка й – на 48 години, обстоятелството, че починалата не е могла да види внучето си, факта, че внезапната загуба е прекъснала завинаги връзката дете – родител, обстоятелството, че между майка и дъщеря са съществували изключително близки отношения, загубата не само на родител, но и на приятел в живота, отчела е психо-емоционалните преживявания, които съпътстват ищцата, интензитета на нейното страдание, мъката и тъгата от безвъзвратната загуба, които не стихват. Правилно и в съответствие с константната практика на ВКС съдебният състав е отчел също обществено-икономическото развитие на страната към релевантния момент – настъпилото на 06.01.2017г. ПТП и момент на увреждането, включително в аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в размер 150 000 лв. обаче въззивната инстанция в противоречие на принципа за състезателното начало и принципа за равнопоставеност на страните в процеса, предвидени съответно в разпоредбите на чл. 8, ал. 2 ГПК и чл. 9 ГПК, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е приела, че ищцата в резултат на смъртта на майка си е получила невралгия, поради което не е могла да кърми детето си и е трябвало да пие успокоителни лекарства – деанксит и ксанакс. Посочените факти и обстоятелства не са включени в предмета на делото, поради което не могат да бъдат отчетени при определяне на размера на претендираното обезщетение.

Въз основа на изложените съображения и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, включително обществено-икономическата обстановка в страната и лимитите на застрахователно обезщетение, настоящият съдебен състав счита, че обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на майка й, настъпила в резултат на процесното ПТП, следва да бъде определено в размер 140 000 лв.

Предвид заплатеното в хода на съдебното производство обезщетение в размер 70 000 лв., същото правилно е приспаднато от дължимото обезщетение, поради което ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищцовата страна обезщетение в размер 70 000 лв. Върху посочената сума се дължи мораторна лихва, считано от изтичане на срока, предвиден в чл. 496, ал. 1 ГПК, а именно – 22.07.2017г.

По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 432 КЗ сумата 10 000 лв. /разлика над дължимите 70 000 лв. до присъдените 80 000 лв./, следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата 10 000 лв. като неоснователен. Решението на САС трябва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 737,50 лв. /разлика между дължимата държавна такса 5 600 лв. и присъдените 6 337,50 лв./ и на адвокат М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер 276,50 лв. /разлика между дължимото адвокатско възнаграждение 3 871 лв. и присъдените 4 147,50 лв./.

В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част /над 30 000 лв. до 70 000 лв./ и в останалата част за присъдените държавна такса по сметка на СГС и адвокатско възнаграждение въззивното решение е законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата трябва да заплати на ответното застрахователно дружество сума в размер 430 лв., представляваща направени разноски по делото – платена държавна такса за въззивното и касационното производство, изчислена съразмерно на уважената част от касационната жалба, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП – сума в размер 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Предвид неоснователната част от касационната жалба касаторът трябва да заплати на процесуалния представител на ответницата по касационната жалба адв. М. И. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ сума в размер 1 624 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство, изчислено съразмерно на неоснователната част от касационната жалба при минимално възнаграждение с оглед интереса в касационното производство в размер 2 030 лв.

Диспозитив

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1846 от 10.07.2019г. по в. гр. дело № 4869/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3529 от 04.06.2018г. по гр. дело № 10340/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати следните суми: на Х. Б. Б. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 70 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ц. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 06.01.2017г., заедно със законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от 22.07.2017г. до окончателното й плащане; по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 737,50 лв. /разлика между дължимата държавна такса 5 600 лв. и присъдените 6 337,50 лв./ – дължима държавна такса и съдебни разноски; на адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата 276,50 лв. /разлика между дължимото адвокатско възнаграждение 3 871 лв. и присъдените 4 147,50 лв./ – адвокатско възнаграждение, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Б. Б. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 70 000 лв. до 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ц. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 06.01.2017г., заедно със законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от 22.07.2017г. до окончателното й плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х. Б. Б. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област София, [улица] да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ – направени разноски за въззивното и касационното производства, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1846 от 10.07.2019г. по в. гр. дело № 4869/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат М. И. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сума в размер 1 624 лв. /хиляда шестстотин двадесет и четири лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение
    Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.
    Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато те не са заявени с исковата молба; трябва ли съдът да изложи мотиви относно причинноследствената връзка между воденото наказателно производство и претърпените неимуществени вреди при определяне размера на обезщетението съгласно чл.…
  • Решение
    Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г.
    Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?
  • Решение №197/19.10.2017 по дело №60238/2016 1
    Решение №197/19.10.2017 по дело №60238/2016
    Може ли заключението на вещото лице да почива на предположения? (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) Може ли чрез свидетелски показания да се установяват обстоятелства по делото, в т.ч. травматични увреждания и последици за здравето на пострадало лице, имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение, за…
  • Решение
    Решение № 314 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г.
    Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини