Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Според разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Според ал.2 на същия, нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата се обосновава извод, че предмет на иска по чл.270, ал.2 ГПК може да бъде само една категория съдебни актове – решенията. При това, според настоящия състав, само онези съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата – на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна – в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи.