Решение №131/09.12.2020 по дело №816/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните поделото доказателства и възраженията и доводите на страните.

Отговор

Въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, следва да подложи на самостоятелна съвкупна преценка всички релевантни доказателства и да отрази в мотивите въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други за неосъществили се, защо възприема едни доказателства, а други приема за недостоверни или неотносими. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 816/2020 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. М. и М. М. М., чрез пълномощника им адв. И. И., САК, срещу решение № 354 от 17. 10. 2019 г. по в. гр. д. № 119/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 920 от 12. 07. 2018 г. по гр. д. № 1211/2017 г. на РС – Пазарджик, ГО, с което са отхвърлени предявените от С. С. М. и М. М. М. против Община-Пазарджик и „Златна Панега Цимент“ АД искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че С. С. М. и М. М. М. са собственици, на основание договор за покупко-продажба, на реална част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ………. по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., която реално обособена част по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място] съставлява парцел № …-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., а по картата на възстановената собственост на [населено място] съставлява част от имот № ……….., целият с площ от 103049 кв.м., както и предявените при условията на евентуалност положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, основани на придобивна давност. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, нарушение на чл. 266 ГПК (произнасяне по преклудирано възражение за недействителност на договора от 1994 г., поради сключването му без проведен търг), при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на материалния закон – чл. 48а ППЗСПЗЗ и чл. 49, ал. 3 ППЗСПЗЗ, чл. 10Б ЗСПЗЗ, чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС, пар. 1 ЗДЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.

Ответните страни по касационната жалба „Златна Панега Цимент“ АД, чрез адв. А. Х., и Община-Пазарджик, чрез главен юрисконсулт П. В., изразяват становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и оставянето му в сила. Общината поддържа и недопустимост на решението в частта по предявения срещу нея иск по съображения за липса на правен интерес от предявяването му – към подаване на исковата молба общината се е била разпоредила с имота и няма собственически претенции.

Третото лице „Хадес 09“ ЕООД – помагач на ответника „Златна Панега Цимент“ АД, не е изразило становище по касационната жалба.

Касационен въпрос

С определение № 268 от 27. 05. 2020 г. по гр. д. № 816/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните поделото доказателства и възраженията и доводите на страните.

Мотиви

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

Настоящият състав споделя формираната по приложението на чл. 269 ГПК, чл. 235 ГПК, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 ГПК непротиворечива практика на ВКС, според която въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, следва да подложи на самостоятелна съвкупна преценка всички релевантни доказателства и да отрази в мотивите въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други за неосъществили се, защо възприема едни доказателства, а други приема за недостоверни или неотносими. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението.

В този смисъл са посочените от касатора решения на ВКС (решение № 124/2010 по гр. д. № 3972/2008 г., 4 г.о., решение № 331/2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., 4 г.о., решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о., решение № 700/2010 г. по гр. д. № 91/2010 г., 4 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., 1 г.о., решение № 127 от 5. 04. 2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., 4 г.о., решение № 65 от 16. 07. 2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г., 4 г.о., решение № 65 от 30. 07. 2014 г. по т.д. № 1656/2013г., 2 т.о., решение № 176/28. 05. 2011 г. по гр.д. № 759/2010 г., 2 г.о.), служебно известни на състава решения на ВКС (напр. решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 85 от 30. 03. 2015 г. по гр. д. № 4750/2014 г., 4 г.о., решение № 178 от 20. 04. 2017 г. по т.д. № 1340/2015 г., 1 т.о., решение № 192 от 29. 01. 2018 г. по т.д. № 44/2017 г., 1 т.о., решение № 157 от 8. 11. 2011 г. по т.д. № 823/2010 г., 2 г.о., решение № 184 от 11. 12. 2019 г. по гр. д. № 3813/2018 г., 3 г.о., решение № 27 от 2. 02. 2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., 4 г.о., решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., 1 г.о. и др.), ППВС № 1/53 г., т. 3, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По основателността

По основателността на касационната жалба.

Производството по делото е образувано по предявени от С. С. М. и М. М. М. против Община-Пазарджик и „Златна Панега Цимент“ АД, при условията на евентуалност, положителни установителни искове, за приемане за установено в отношенията между страните по делото, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № … от 18. 08. 2008 г., с „К.“ АД, а при условията на евентуалност – на основание давност, на спорния недвижим имот: реално обособена част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ………. по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., която реално обособена част по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място] съставлява част от парцел № …-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., а по картата на възстановената собственост на [населено място] съставлява част от имот № ……….., целият с площ от 103049 кв.м.

Ответникът „Златна Панега Цимент“ АД е оспорил исковете като неоснователни. Заявил е, че е придобил имота от „Хадес 09“ ЕООД, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …/28. 05. 2013 г. „Хадес 09“ ЕООД е закупило имота от „Врис“ ООД с н.а. № …/25. 11. 2009 г., а „Врис“ ООД е закупило имота от Община – Пазарджик, след проведен публичен търг с тайно наддаване и сключен договор за покупко-продажба от 20. 11. 2008 г. Общината била собственик на имота на основание влязло в сила РПК № 4А063/26. 02. 1997 г. за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне.

Община-Пазарджик е оспорила исковете на същите основания. Направила е и възражение за недопустимост на предявения срещу нея иск, поради липса на правен интерес – прехвърляне на имота на акционерното дружество.

Във връзка с главния иск, основан на договор за покупко-продажба, ищците са представили н.а. № …/15. 08. 2008 г., с който С. и М. М. са купили имота от „К.“ АД. Представили са и н.а. № …/20. 12. 2002 г. за покупко-продажба, с който праводателят им „К.“ АД е придобил имота от Й. Ц. И. и съпругата му Л. С. И., както и договор от 21. 11. 1994 г., с който Земеделска кооперация по свиневъдство – [населено място], чрез председателя на ликвидационния съвет, продава процесния имот на Й. Ц. И. процесния имот. В договора от 1994 г. е посочено, че се продават парцели….. и …. от парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС – [населено място], с обща площ на парцелите 63756 кв.м., която площ съставлява прилежаща площ към свинеферма с РЗП на сградите 5193 кв.м., за сумата 2103486 лв., определена по реда на чл. 49, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че договорът се сключва на осн. чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ, че не са налице условията на чл. 52, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което стойността на земята следва да се внесе по сметка на Републиканския бюджет, а стойността на сградите – по сметка на ликвидационния съвет. Договорът е сключен от Л. С., като председател на ЛС на ЗК по свиневъдство – [населено място]. Същата е била вписана като председател на ликвидационния съвет през месец август 1994 г., с решение № 2109/4. 08. 1994 г. по ф.д. № 300/1992 г. на ПОС. Представена е Протоколна книга на ЗК по свиневъдство – [населено място], съдържаща протокол № 23/5. 07. 1994 г. от проведено заседание на ЛС при ЗК по свиневъдство – [населено място] на което е взето решение за провеждане на търгове за правоимащи на сгради и животни на 19. 09.94г., 4. 10. 94 г., 10. 10. 94 г., 4. 11. 94 г., 9. 11. 94 г.10. 11. 94 г., 21. 11. 94 г., 7. 12. 94 г., 9. 12. 94 г., 10. 12. 94 г., за което е публикувана обява в бр. 33/94 г. на вестник „З.“. Представени са и протокол за оценка на земята на парцели … и … по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС – [населено място], възложена от ЗК по свиневъдство – Пазарджик, платежно нареждане за превод на сумата 2103486 лв. по сметка на Републиканския бюджет, удостоверение изх. № 1706/25. 03. 2016 г., издадено от началника на ОСЗ – [населено място], ОД“Земеделие“-Пазарджик, МЗХ, в което е посочено, че съоръжението „Утаител“ и прилежащият към него терен е закупен с договора от 21. 11. 1994 г. от организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ и е съставлявал част от имуществото на тази организация.

Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи е установено, че процесната спорна реална част от 25979 кв.м. е съставлявала част от парцел …-„Утаители“, целият от 30024 кв.м., по парцеларния план на „Горен стопански двор на [населено място]“. С протокол от 30. 09. 1993 г. комисия е определила, на осн. чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, нормативно определените размери на прилежащите площи към сградите и съоръженията, находящи се в парцели … и … по парцеларния план на „Горен стопански двор на ТКЗС“ в [населено място]. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ площта в парцел …-„Утаители“ е бил заета изцяло от съоръжение „Утаител на свинеферма № 37“ и земята, включена в парцела, е съставлявала и съставлява нормативно определен прилежащ терен към утаителите по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В съседния парцел …. по парцеларния план, придобит с договора от 1994 г., който не е предмет на иска, са разположени сградите на свинефермата. Спорната реална част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ………… по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., съставлява част от парцел № ….-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място], както и част от имот № ………., целият с площ от 103049 кв.м. по КВС на [населено място].

Във връзка с евентуалния иск, основан на придобивна давност, са събрани гласни доказателства. Установено е от показанията на свидетелите П. (бивш председател на ЛС на ТКЗС-Ч., участвал и в изготвянето на парцеларния план на стопанския двор и при разпределяне имуществото на ТКЗС), че свинекомплексът бил купен от Й. И.. При разпределяне на имуществото земята се плащала на държавата, а сградите – на ликвидационния съвет. Веднага след закупуване на свинекомплекса Й. И. го заредил със свине, дълги години го ползвал, чистел утаителите с багери. Впоследствие в комплекса се отглеждали патици. Там работили около 50-60 човека. През всичките изминали години свинекомплексът е работил, не е запустявал. И до сега се ползва, включително и утаителите, за отглеждане на патици. Според показанията на св. Г. (работил в свинекомплекса в продължение на повече от десет години), първоначално в имота се отглеждали свине, а след това и понастоящем – патици. Имотът бил на Й. И., после го продал на семейство М., но сега отново Й. го стопанисва. Утаителите са действащи и до сега (при угояването на патиците изтича течна фракция, която се утаява в същите).

Във връзка с възраженията на „Златна Панега Цимент“ АД е представен н.а. №…/28. 05. 2013 г. , с който същото е купило имота от „Хадес 09“ ЕООД, н.а. № …/25. 11. 2009 г., с който „Хадес 09“ ЕООД е закупило имота от „Врис“ ООД, договор за покупко-продажба от 20.11. 2008 г., сключен между „Врис“ ООД и Община-Пазарджик, след проведен публичен търг с тайно наддаване, заповед № 2432/5. 11. 2008 г. на кмета на общината за обявяване на „Врис“ ООД за купувач, подписан от представители на общината и на дружеството-купувач, протокол за приемане и предаване на имот № ……….. по КВС, целият с площ от 103.049 дка от 27. 11. 2008 г., РПК № 5АО63/26. 02. 1997 г. за възстановяване на собствеността на кметство – [населено място] върху имот № ………. по КВС, целият с площ от 103.049 дка, включващ и спорната реална част. Имотът е възстановен на кметството с план за земеразделяне.

При тези доказателства въззивният съд е приел от правна страна, че ищците не са придобили собствеността върху имота на основание договор за покупко-продажба, тъй като са купили от несобственик. Праводателят им „К.“ АД не е бил собственик на прехвърления имот, тъй като праводателите на дружеството Й. И. и Л. И. не са били собственици. Сключеният договор от 21. 11. 1994 г. с председателя на ЛС на ПК по свиневъдство – [населено място] няма вещнопрехвърлително действие, тъй като е нищожен. В тази връзка е прието, че към 21. 11. 1994 г. (сключване на договора) са приложими чл. 48а ППЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, че прилежащият терен към утаителите и сградите е бил определен с протокол от 30. 09. 1993 г. по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, че не е имало законова забрана за прехвърляне от ликвидационния съвет на нормативно определения прилежащ терен към утаителите, че правата върху такъв имот са могли да бъдат придобити от правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, а ако няма желаещи правоимащи лица – от трети лица, но при всички случаи – след проведен търг. В случая няма доказателства да е проведен търг за този имот от организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което договорът от 1994 г. е нищожен. Прието е, че не е ясно коя организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ е била собственик на свинекомплекса и е имала право да го продава – дали ТКЗС – [населено място] или ЗК по свиневъдство – [населено място].

За неоснователен е приет и евентуалният иск за собственост, основан на придобивна давност, с оглед забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на имоти държавна или общинска собственост – в редакцията до 1996 г. и пар. 1 ЗДЗС. В случая цитираните норми са приети за приложими, независимо дали спорната реална част е била частна държавна собственост, съгласно чл. 10Б, ал. 5 ЗСПЗЗ, или частна общинска собственост.

По повод възраженията на ответниците е прието, че съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ и чл. 10Б, ал. 5 ЗСПЗЗ, имотът не е подлежал на възстановяване на общината или на други лица, тъй като към влизане в сила на ЗСПЗЗ е представлявал земя – прилежаща площ към съоръжение в двор на ТКЗС. Прието е, че за преценка основателността на иска е без значение дали процесният имот е подлежал на реституция или не и дали кметството е легитимирано (т.е. дали е притежавало правосубектност и дееспособност) да подава заявления за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.

Решението е неправилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ и чл. 48а ППЗСПЗЗ (според редакциите на същите към 21. 11. 1994 г., ДВ, бр. 72/1993 г., при продажба на търг на сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, ликвидационният съвет на организацията по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, представляваща нормативно определена площ към сградите и съоръженията, в размери определени по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, като купувачът плаща стойността на постройките и съоръженията по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята – по Републиканския бюджет), че ликвидационните съвети са имали право да прехвърлят и нормативно определения прилежащ терен към сградите и съоръженията, че правата върху такъв имот са могли да бъдат придобити от правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, а ако няма желаещи правоимащи лица – от трети лица, след проведен търг. Обоснован, базиран за заключението на съдебно-техническата експертиза, е изводът, че в случая прилежащият терен към утаителите на свинекомплекса е бил определен по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, с протокол от 30. 09. 1993 г. Законосъобразен е и изводът (относим към заявеното от ответниците придобивно основание на общината – реституция по ЗСПЗЗ), че процесният имот не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, включително и на общината, тъй като е съставлявал прилежащ терен към сгради и съоръжения, построени в стопански двор на организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, който прилежащ терен е бил със статут на държавна собственост.

Основателно, обаче, е оплакването на касаторите, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 269 ГПК, чл. 235 ГПК, ал. 2 и 4, чл. 236, ал. 2 ГПК, което се е отразило на правилността на акта.

Въззивният съд не е обсъдил част от представените от ищците писмени доказателства, ангажирани за установяване на твърдението им, че Й. И., праводател на праводателя на ищците, е придобил собствеността на основание договор за покупко-продажба от 21. 11. 1994 г., сключен с председателя на ЛС на прекратена организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Не е обсъдил текста на договора от 1994 г., в който изрично е посочено, че се сключва на осн. чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ – тоест, с правоимащо лице по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, в която хипотеза търг не се провежда, освен при явяване на повече от един кандидат с право на дял от имуществото на прекратената организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ (чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ, ред. ДВ, бр. 8/93 г.), че предметът на продажбата включва както сградите и съоръженията на свинекомплекса, така и прилежащата към тях площ, определена от експертна комисия по реда и в размерите по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, че договорът съдържа клауза, според която прилежащият терен следва да се заплати по сметка на Републиканския бюджет. Не е обсъден протокол № 29/5. 07. 1994 г. на ЛС при ЗК по свиневъдство за провеждане на търгове за правоимащи за сгради и животни на кооперацията, включително и на дата 21. 11. 1994 г., протокол за оценка на земята на парцели … и … по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС – [населено място], възложена от ЗК по свиневъдство – Пазарджик, платежно нареждане за превод на сумата 2103486 лв. (стойността на прилежащия терен към придобитите сгради и съоръжение на свинекомплекса) по сметка на Републиканския бюджет, констатацията на експерта за наличие на протокол от 30. 09. 1993 г. за определяне, на осн. чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, на нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията, находящи се в парцели … и … по парцеларния план на „Горен стопански двор на ТКЗС“ в [населено място]. Не е обсъдено и удостоверение изх. № 1706/25. 03. 2016 г., издадено от началника на ОСЗ – [населено място], ОД“Земеделие“-Пазарджик, МЗХ, съдържащо данни, че прекратената ЗК по свиневъдство е организация, образувана въз основа на имущество на прекратеното ТКЗС – [населено място].

Съвкупната преценка на описаните доказателства налага извода, че договорът от 1994 г. е сключен с правоимащо лице по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, в която хипотеза не се провежда търг за сградите и съоръженията на прекратената организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, освен ако се яви повече от един кандидат с право на дял, желаещ да придобие срещу полагащите му се дялове дълготрайни активи от имуществото на прекратената организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, в която хипотеза се провежда търг само между правоимащи. Изводът на съда, че дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, може да се продават от ликвидационните съвети само на търг, което изискване в случая не е спазено, поради което договорът от 21. 11. 1994 г. е нищожен, е неправилен – несъобразен с разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ в редакциите им към 21. 11. 1994 г. и необоснован – несъответен установените по делото факти.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, следва да бъде постановено решение по съществото на спора от настоящата инстанция.

Неоснователно е оплакването на Община – Пазарджик за недопустимост на въззивното решение в частта по предявения срещу нея иск, поради постановяването му при липса на правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована с обстоятелството, че към предявяване на иска общината се е била разпоредила с имота в полза на третото лице-помагач „Хадес 09“ ЕООД и не претендира да е носител на правото на собственост. По този въпрос е формирана задължителна съдебна практика с ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 3Б. Разяснено е, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Предявените установителни искове за собственост са основателни и следва да бъдат уважени.

С. М. и М. М. са придобили собствеността върху процесния имот на въведеното главно придобивно основание – договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …./15. 08. 2008 г., с „К.“ АД. Неоснователно е възражението на ответниците по иска, че продавачът „К.“ АД не е било собственик на прехвърления имот. Дружеството е придобило имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с Й. Ц. И. и съпругата му Л. С. И., а прехвърлителят Й. Ц. И. е бил придобил собствеността на основание договор от 21. 11. 1994 г., сключен с председателя на ликвидационния съвет на прекратената Земеделска кооперация по свиневъдство, съставляваща организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ (образувана въз основа на прекратеното ТКЗС – с Ч.). Договорът е сключен с правоимащо лице по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 10 ППЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. С договора приобретателят Й. И. е придобил не само сградите и съоръженията на свинекомплекса, но и прилежащият им терен, определен по реда и в размерите по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, чиято стойност е преведена по сметка на Републиканския бюджет. Процесната спорна реална част от 25979 кв.м. е съставлявала част от парцел …-„Утаители“, целият от 30024 кв.м., по парцеларния план на „Горен стопански двор на [населено място]“. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ парцелът е бил зает изцяло от съоръжение „Утаител на свинеферма № 37“ и земята, включена в парцела, е съставлявала и съставлява нормативно определен прилежащ терен към утаителите, който ликвидационният съвет е имал право да продава на правоимащи или трети лица, ведно със съоръжението.

Неоснователно е възражението на ответниците, че „Златна Панега“ АД е придобило собствеността върху спорния имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с „Хадес 09“ EООД, с н.а. № …/28. 05. 2013 г. Сделката не е произвела придобивно действие, тъй като продавачът „Хадес 09“ ЕООД, праводателят му „Врис“ ООД и праводателят на последното Община – Пазарджик не са били носители на правото на собственост. Общината се е легитимирала за собственик с постановено в нейна полза РПК № 4А063/26. 02. 1997 г., с което собствеността върху имота й е възстановена с план за земеразделяне. Както законосъобразно е приел въззивният съд, спорният терен е съставлявал прилежащ терен към сгради и съоръжения, построени в стопански двор на организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, който прилежащ терен е бил със статут на държавна собственост и не е подлежал на реституция. Този извод следва от следните разпоредби в редакциите им към 21. 11. 1994 г.: разпоредбата на чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ (предвиждаща пречка за възстановяване на собствеността върху земи, които са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и които са застроени или върху които са проведени мероприятия непозволяващи възстановяване на собствеността), чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ (според която държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите подлежащи на възстановяване), чл. 45, ал. 3 (според която прилежащи терени към сгради и съоръжения, изградени със средства на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, се актуват като държавна собственост от служба „Държавни имоти“, а стойността им се дължи по Републиканския бюджет), чл. 48а ППЗСПЗЗ, ал. 1 и ал. 2 и чл. 48 ППЗСПЗЗ, ал. 2 и ал. 3, както и от приетите след сключване на договора разпоредби на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 79/96 г.) – предвиждаща изрично, че не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ земите включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, които представляват прилежащи площи към сгради и съоръжения, и чл. 10Б, ал. 5 ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 45/95 г.) – предвиждаща, че неподлежащите на възстановяване земи, поради обстоятелства посочени в предходните алинеи на разпоредбата, са държавна собственост. Д. на ищеца за материална незаконосъобразност на РПК № 4А063/26. 02. 1997 г. е основателен. Община Пазарджик не е придобила собствеността върху имота чрез проведено по реда на ЗСПЗЗ реституционно производство, поради което сключените от нея и от частните й приобретатели прехвърлителни сделки не са породили придобивно действие за приобретателите на имота.

При този изход на делото основателна е претенцията на касаторите за осъждане на ответниците „Златна Панега Цимент“ АД и Община – Пазарджик да им заплатят разноските за касационната инстанция, възлизащи на сумата 1080 лв. (1000 лв. адвокатско възнаграждение и 80 лв. платени държавни такси).

Диспозитив

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 354 от 17. 10. 2019 г. по в. гр. д. № 119/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, потвърждаващо решение № 920 от 12. 07. 2018 г. по гр. д. № 1211/2017 г. на РС – Пазарджик, ГО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от С. С. М. и М. М. М. против Община-Пазарджик и „Златна Панега Цимент“ АД положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. С. М. и М. М. М. са собственици, на основание договор за покупко-продажба, на реална част с площ от 25979 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ……….. по кадастралната карта на [населено място], целият от 103049 кв.м., която реално обособена част по парцеларния план на Горен стопански двор на ТКЗС – [населено място] съставлява парцел № …-„Утаители“, целият с площ от 30024 кв.м., а по картата на възстановената собственост на [населено място] съставлява част от имот № ……….., целият с площ от 103049 кв.м.,

Решението е постановено с участието на „Хадес 09“ ЕООД, трето лице-помагач на ответника „Златна Панега Цимент“ АД.

ОСЪЖДА „Златна Панега Цимент“ АД и Община – Пазарджик, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на С. С. М. и М. М. М. сумата 1080 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми