Решение №130/12.07.2021 по дело №3367/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №97/11.02.2021 по дело №3367/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определени кога ще бъде постановен крайния съдебен акт?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове:
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА, изслуша докладваното от съдията Стоянова гр.д. № 3367 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение № 97 от 11.02.2021 година е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 496/28.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 349/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено Решение № 16 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 451/2019 г. на Никополският районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. Г. против Г. М. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, като вместо него е постановено решение, с което на основание чл. 59 ал. 9 от СК е изменен режимът на лични контакти между бащата и малолетното дете, определен с Решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г. на Никополският районен съд.

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери дали даденото с въззивното решение разрешение по обуславящия изхода на делото въпрос „Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определи кога ще бъде постановен крайният съдебен акт?“ съответства на разрешенията, дадени с Решение № 229/05.06.2016 г. по гр.д. № 6912/2014 г. на IV - г.о.

Мотиви

В посоченото решение съдебният състав е разяснил, че „според правната норма на чл.1, ал.1 ЗЗДет “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.” Разпоредбата включва и действията на съда при спорове относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителите и децата, включително и режима на лични контакти/чл.127, ал.2 СК/. При определяне на последния трайната съдебна практика е, че постановеното от съда има действие от момента на влизане в сила на съдебния акт, а до този момент действат привременните мерки по чл.127, ал.3 КТ, ако такива са поискани.“

По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване:

Настоящият състав намира за правилно разрешението, дадено с Решение № 229/05.06.2016 г. по гр.д. № 6912/2014 г. на IV - г.о.

В допълнение към посочената съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав, следва да се посочи следното:

В своята практика Върховен касационен съд последователно е изтъквал, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно : решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС ,реш. по гр.д №59/2018г гр.д 2396/2017г и др. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при възлагане упражняването на родителските права и при мерките за личните отношения включително, а въззивните функции

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари