Определение №130/23.04.2021 по дело №2655/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 130

    гр. София,. 23.04.2021 г.

    В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като разгледа докладваното от съдията Любка Андонова гр. д. № 2655 по описа за 2020 г., намира следното:

    Производството e по чл. 248 от ГПК.

    Образувано е по молба на Прокуратурата на Република България, с която е поискано изменение на определение № 83 от 18.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2655 по описа за 2020 г. на ВКС, в частта за разноските. Твърди се, че е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, понеже осъществената правна защита е само за изготвяне на насрещна касационна жалба против решение по в. гр. д. № 4139/2019 г. на Апелативен съд – София, а правният спор не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което се иска определението да бъде отменено в частта за разноските, респ. присъденият размер да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    С отговора си, подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна В. И. Д., чрез пълномощника си адв. Х. С. от САК, изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

    С определение № 83 от 18.02.2021 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Прокуратурата на Република България касационна жалба срещу въззивно решение № 338 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 4139/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4320 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 12990/2018 г. на Софийски градски съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца сумата от 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. С това определение е оставена без разглеждане подадената от В. И. Д. насрещна касационна жалба.

    С първоинстанционното решение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. И. Д. сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, като е отхвърлен искът за разликата над уважения до пълния предявен размер от 80 000 лв. Въззивният съд е отменил това решение в частта, в която искът е уважен за разликата над сумата от 20 000 лв. до общо присъдените 30 000 лв., като е приел, че за тази сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд.

    С определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. И. Д. направените пред касационната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

    По основателността на молбата, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :

    Не са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 ГПК предпоставки за изменение на определението в частта, с която на ищеца са присъдени сторените по делото разноски.Това е така с оглед материалния интерес в касационното производство в размер на 20 000 лв., при който, съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и по аналогия с чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е равен на общо 1695 лв. – по 847,50 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба (по 75 % от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари