Определение №13/13.01.2021 по дело №876/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 876 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 288 от ГПК.

История на спора

Синдикът на „Курило – Метал“ АД в несъстоятелност обжалва изцяло решение № 2812 от 17.12.2019 г. по в.т.д. 3920/19 г., Апелативен съд София, с което е обезсилено решението от 15.02.2019 г. по т.д. 2860/17 г. на СГС, VI-2 състав в частта, с която предявеният от синдика на „Курило Метал“ АД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД в несъстоятелност на договора от 05.01.2016 г. е уважен спрямо „Ровотел Стийл“ ООД и е прекратено производството по делото и в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от синдика на „Курило Метал“ АД срещу „Курило Метал“ АД и „Мармит“ ЕООД иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Курило метал“ АД в несъстоятелност на договора от 5.1.2016 г., по силата на който „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнение на задълженията, възникнали за „Ровотел Стийл“ ООД от договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., както и в частта за определяне на държавна такса.

Излага съображения за неправилност на решението поради наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Отново сочи, че поетото задължение представлява безвъзмездна сделка на „Курило метал“ АД. Срещу това задължение нямало насрещна престация. Съгласно практиката на съдилищата при възмездната сделка следвало да има еквивалентно изменение на състава на имуществото на страните по нея. А след като нямало доказателства, след като не била възмездна, то била безвъзмездна сделка. Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи следните правни въпроси, като обосновава приложението на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК:

„Лично обезпечение ли е поемането на солидарна отговорност по договор за покупко-продажба, представлява ли самостоятелен договор и с продавача?“

Обосновава, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Мармит“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Счита, че касаторът не е обосновал правен въпрос за допускане касационно обжалване. А също така не бил обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Счита, че този въпрос не е определящ за изхода на делото и за решаващите мотиви на съда. Нямало постановена практика по въпроса, която да се нуждае от осъвременяване или противоречие в практиката.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирано да обжалва решението лице.

С обжалваното съдебно решение, въззивният съд е обезсилил решението от 15.02.2019 г. по т.д.№ 2860/2017 г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав, в частта, с която предявеният от синдика на „Курило Метал“ АД иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД /в несъстоятелност/ на договора от 05.01.2016 г., по силата на който „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнението на задълженията, възникнали за „Ровотел стийл“ ООД от договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., е уважен спрямо ответника „Ровотел Стийл“ ЕООД и в тази част е прекратено исковото производство.

В частта, с която е уважен предявеният срещу синдика на „Курило Метал“ АД иск срещу „Курило Метал“ АД и „Мармит“ ЕООД иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД в несъстоятелност на договора от 05.01.2016 г. по силата, на който „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнение на задълженията, възникнали за „Ровотел стийл“ ООД по договор за продажба на акции от 5.1.2016, както и са осъдени „Мармит“ ЕООД и „Ровотел Стийл“ ООД да заплатят държавна такса в размер на 1 320 000 лв, и вместо това е оттхвърлен предявеният от синдика на „Курило Метал“ АД срещу „Курило Метал“ АД и „Мармит“ ЕООД иск за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД на договора от 05.01.2016 г., по силата на който „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнението на задълженията, възникнали за „Ровотел стийл“ ООД от договор за продажба на акции от 5.01.2016 г. и е потвърдено решението от 15.02.2019 г. по т. д. 2860/2017 г. на СГС, VІ-2 състав, в останалата му част и е осъден „Курило Метал“ АД в несъстоятелност да заплати на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 660 000 лв.

Въззивният съд е приел, че са предявени и разгледани от първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД договора за встъпване в дълг от 05.01.2016 г., по силата на който „Курило Метал“ АД /в несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора „Мармит“ ЕООД за изпълнението на задълженията, възникнали за „Ровотел стийл“ ООД от договор за продажба на акции от 05.01.2016 г. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответниците „Курило Метал“ АД , „Мармит“ ЕООД и „Ровотел Стийл“ ООД са осъдени да заплатят по сметка на Софийски градски съд в размер на 1 320 000 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на уважения иск.

Въззивният съд е приел, че искът се основава на следните обстоятелства: открито производство по несъстоятелност с решение от 23.06.2017 г., с което е определена начална дата на неплатежоспособност 24.12.2016 г. , както и наличието на договор от 05.01.2016 г., сключен между продавача „Мармит“ ЕООД и купувача „ Ровотел стийл“ ООД и солидарно задължените лица „Курило Метал“ АД, „Ровотел ФМ“ АД, „Ровотел ФМ Пропъртис“ АД, „Струма метал“ АД и „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД, солидарно задължение за изпълнение на задълженията на купувача. Приел е, че синдикът твърди наличието на встъпване в дълг, в който бил включен в съдържанието на договора за продажба. Освен това и наличието на арбитражно решение от 23.12.2016 г., с което е установено задължението на „Курило Метал“ АД към „Мармит“ ЕООД. Наличието на безвъзмездна сделка, по която даденото значително надвишавало полученото, като сключената сделка била със свързано с длъжника лице и увреждала кредиторите. Иска се обявяване на относителна недействителност, на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ евентуално чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. По делото са конституирани трети лица помагачи „Банка ДСК“ АД, както и „Ровотел ФМ“ АД, „Ровотел ФМ пропърти“ АД, „Струма метал“ АД, „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД, като трети лица помагачи на ответника „Курило метал“ АД. Съдът е приел, че само „Курило метал“ АД е искал конституирането на тези лица като трети лица помагачи, а останалите ответници в отговорите са искали да бъдат конституирани като съответници.

Въззивният съд е приел, че е представен договор за продажба от 5.1.2016 г., с който продавачът „Мармит“ ЕООД е продал на „Ровотел стийл“ ООД 60 000 поименни акции с право на глас от капитала на „Микронекс“ АД всяка с номинална стойност 500 лв. срещу заплащане на цена от 30 000 000 лв, платима в 3 месечен срок от подписване на договора. В договора било прието, че задължени лица са „Курило Метал“ АД, „Ровотел ФМ“ АД, „Ровотел ФМ пропъртис“ АД, „Струма метал“ АД и „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД, като според т.5.1. било посочено, че „се задължават по силата на чл. 121 от ЗЗД да отговарят солидарно за задълженията по чл. 2.2., 4.1 от договора и пред продавача за изпълнение на задълженията по чл.2.2. 4.1 от договора като отговарят за изпълнение на задължения на купувача, които могат да възникнат според договора и според чл.5.2. солидарно отговарят и за всички неустойки и допълнителни разходи, свързани с неизпълнението на договора, с цялото си имущество солидарно с купувача. Предвидена била арбитражна клауза. Прието е, че е представено арбитражно решение от 23.12.2016 г. по арб. д. 1/16 г. на едноличен арбитър С. П., с което „Ровотел Стийл“ ООД, „Курило метал“ АД, „Ровотел фм“ АД , „Ровотел ФМ порпъртис“ АД, „Струма метал“ АД и „Ножарска фабрика Терна 1923“ АД са осъдени да заплатят солидарно на „Мармит“ ЕООД сумата от 30 000 000 лв, представляваща дължима цена по договора за продажба на акции от 5.1.2016 г. и сумата 3 000 000 лв, представляваща неустойка и 9 250 лв разноски за арбитражното производство. Прието е откритото производство по несъстоятелност с дата на начална неплатежоспособност 24.12.2016 г. С решение от 14.2.2019 г. е обявена несъстоятелността. Прието е, че е прието вземане на „Мармит“ ЕООД на стойност 30 000 000 лв, главница, 3 000 000 неустойка, разноски от 9250 лв. Посочено е, че третото лице помагач „Банка ДСК“ ЕАД също има прието вземане в общ размер 22 778 781 ,48 лв дължими по договори за банков кредит.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за обявяване на относителна недействителност на сделката от 5.1.2016 г., по силата на която длъжникът „Курило Метал“ АД се е задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задължението на купувача „Ровотел стийл“ ООД за заплащане на цената от 30 000 000 лв и други задължения спрямо продавача „Мармит“ ЕООД по договора за продажба на акции от 05.01.2016 г.

Въззивният съд не е приел, че са налице обективно евентуално съединени искове, така както са докладвани от първоинстанционния съд: главен иск с правно основание чл. 647, ал.1, т. 2 ТЗ за обявяване относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Курило Метал“ АД действието/сделката, с която дружеството „Курило Метал“ АД е поело солидарна отговорност към „Мармит“ ЕООД да отговаря за изпълнението на задълженията, възникнали за „Ровотел стийл“ ООД от договор за продажба на акции от 5.1.2016 г., евентуален иск с правно основание чл. 647, ал.1 т. 6 ТЗ и евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. В противовес на така извършения доклад с оглед предявените искове, въззивният съд е приел, че е предявен един иск за относителна недействителност. В случая хипотезите по чл. 647 от ТЗ представлявали доразвитие на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Целта била да се улесни атакуването на уверждащите кредитора действия при открито производство по несъстоятелност. Въззивният съд приема, че ако дадено действие може да бъде отменено по чл. 135 от ЗЗД, то може да бъде отменено по реда на чл. 647 от ТЗ. Приема, че искът е един, а при редовна искова молба, точно изложени обстоятелства и съобразно искането – чл. 127 ГПК, т. 4 и т. 5, съдът може да квалифицира исковете. Спецификата на исковете по чл. 647 от ТЗ, представлявала улесняване на игнориране на субективното отношение на участниците по атакуваната сделка, но не за всички сделки на длъжника, а само за тези, които по вид и период, конкретно са посочени в чл. 647 от ТЗ. Непопадащите сделки можели да бъдат отменени по реда на чл. 135 от ЗЗД. Приел е, че само въз основа на фактите и искането може да се квалифицират исковете, като при атакуване на една сделка, не ставало въпрос за отделни искове, а за един иск. Приел е, че това не прави недопустимо решението на първоинстанционния съд, а само такова, постановено при грешна правна квалификация, което налагало приложение на вярната правна квалификация.

Разглеждайки сочените обстоятелства и искане, приема, че предявеният конститутивен иск не е договора за продажба на акции от 5.1.2016 г г., по което страни са „Мармит“ ЕООД и „Ровотел Стийл“ ООД. А са налице и други сделки, като всеки от петимата солидарни длъжници бил се задължил да отговаря за изпълнение на парични задължения на купувача спрямо продавача. Между всеки от солидарните длъжници и продавача-кредитор били възникнали отделни облигационни отношения с източник отделна сделка, страна, по която били продавач и всеки солидарен длъжник. Една от тези сделки била атакуваната, по която страни са продавачът „Мармит“ ЕООД и „Курило Метал“ АД. Купувачът „Ровотел Стийл“ ООД не бил страна по тази сделка, дори да се приемело, че солидарната отговорност била поета при условията на чл. 101, изр. 1 ЗЗД , предвиждаща встъпване в дълг по съглашение с кредитора или длъжника, последното, от които е договор в полза на трето лице. Касаело се до алтернативни възможности като встъпване едновременно по съглашение с кредитора и длъжника, безпредметно и ненужно. По тази причина било логично да се приеме, че ако документът – главният дълг обективира и поета солидарна отговорност от трето лице и не било посочено друго, то това било станало по съглашение с кредитора, а не с длъжника, което било по усложнена за страните правна конструкция. Следователно надлежни ответници били само „Мармит“ ЕООД и „Курило Метал“АД, тъй като само те били страни по атакуваната сделка, а не и „Ровотел Стийл“ ООД, който не бил страна по тази сделка, а по друга – договора за продажба на акции. В тази част искът срещу това лице бил недопустим, решението подлежало на обезсилване.

В останалата част е прието, че е налице валидно и допустимо съдебно решение. Но въззивният съд е приел, че същото е постановено в противоречие на закона. Въззивният съд е приел, че законодателно правната уредба на безвъзмездните сделки в нормата на чл. 647 от ТЗ включва уредбата на безвъзмездните сделки в т. 1 и т. 2, възмездни сделки, при които даденото от длъжника, значително надхвърля полученото от него т. 3, както и т. 5 и 6 – обезпечителни сделки за чужди задължения спрямо това дали длъжникът е свързано лице с обезпечения кредитор и т. 6 други сделки, извършени в предвидения срок със свързани лица и увреждащи кредитора. Въззивният съд приема, че е налице такава правна уредба на т. 6, с най-широко приложно поле и било недопустимо да се отнасят сделки към обхвата на други, предвид уредбата на извършените действия от длъжника като възмездни, безвъзмездни и обезпечителни и не можело да се приеме, че при наличието на обезпечителна сделка, тя може да се квалифицира като безвъзмездна и да бъде отнесена към т. 1 или 2 от чл. 647 от ТЗ.

Така въззивният съд е приел, че договорът от 5.1.2016 г. съдържа както договор за продажба на акции, така и договор между солидарно отговорните лица и продавача – кредитор . Основанието, каузата на солидарните длъжници не произтичала от договора за продажба на акции. А имала обезпечителен характер спрямо главното задължение на купувача. Така въззивният съд е направил извод, че солидарно отговорните лица са поели обезпечителна отговорност спрямо главното задължение. Приел е, че е лично обезпечение, като за целите на настоящето дело било ненужно да се изследва дали произтича от договор за поръчителство или за встъпване в дълг. Приел е, че солидарна отговорност по принцип не съществува. Приемайки че е лично обезпечение е приложил разпоредбата на чл. 647, т. 4 ТЗ. Процесният договор от 5.1.2016 г. бил сключен извън подозрителния период, тъй като началната дата на неплатежоспособност е 24.12.2016 г. и преди 1 годишния срок за подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ – 11.1.2017 г. Но бил включен в двугодишния срок по чл. 647 т. 5 от ТЗ, който е 2 години преди подаване на молба по чл. 625 от ТЗ, но не било изпълнено друго условие – обезпечението да е в полза на кредитор, който е свързано с длъжника лице. Не се твърдяло и не се установявало кредиторът и длъжникът да са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, включително и при извършената служебна проверка по партидите на дружествата в Търговския регистър. Според въззивния съд било недопустимо да се приложат т. 2 и т.3 от ТЗ, тъй като безвъзмездните сделки не попадали в обхвата на обезпечителните сделки. Отрекъл е и наличието на основание по чл. 647, т. 6 от ТЗ, касаеща сделка, която увреждала кредиторите, при която страна била свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Съдът е приел, че страна по сделката е единствено „Мармит“ ЕООД, който не бил свързано лице с длъжника „Курило метал“ АД, който бил свързан с купувача „Ровотел Стийл“ ООД купувач, както и с останалите солидарни длъжници. Те обаче не били страни по обезпечителния договор, а само продавача и солидарния длъжник. Така е приел, че сделката е неатакуема. По отношение на ответника по иска „Ровотел Стийл“ ООД, въззивният съд приема, че не е страна по атакуваната сделка. Наличието на договор за встъпване в дълг между длъжника и кредитора, инкорпориран в договора за продажба от 15.1.2016 г., без да е посочено, че е налице съглашение с длъжника, означавало, че липсва такава сделка, а следователно „Ровотел Стийл“ ООД не бил надлежна страна. Това е обусловило извод, че искът срещу това лице е недопустим и следва да се обезсили решението и прекрати производството спрямо този ответник.

Допускането касационно обжалване на въззивно решение се извършва служебно на основание чл. 280, ал.2 ГПК, пр. 1, пр. 2, ако страната е посочила или съдът служебно установи вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо. В случая не са налице такива основания.

Извън тези хипотези, само ако касаторът е обосновал приложението на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК или чл. 280, от ГПК, може да се допусне касационно обжалване. В настоящия случай касаторът е обосновал наличието на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Обосноваването на общо основание за допускане касационно обжалване, следва да се установи от включване в предмета на делото на разрешения от въззивния съд правен въпрос, който правен въпрос обуславя изхода на спора.

Поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото. В исковата молба, ищецът е обосновал, че поемането на солидарна отговорност от длъжника „Курило Метал“ АД, спрямо кредитора „Мармит“ ЕООД, може да представлява безвъзмездна сделка от длъжника на поелия задължение спрямо „Мармит“ ЕООД, „Рово стийл“ ЕООД. Приемайки, че с поемане на задължението солидарно с купувача по договора, е осъществено обезпечение, въззивният съд е приел, че е без значение основанието, от което произтича, встъпване в дълг или договор за поръчителство. Приел е, че става въпрос за лично обезпечение. Спрямо това лично обезпечение не били налице основанията по чл. 647 ТЗ, т. 4 и т. 5, както и чл. 647, т. 6 от ТЗ. Това е обусловило извода на въззивния съд, че правната фигура на встъпването в дълг или поръчителството са без значение, достатъчно е поетото обезпечение. След като ставало въпрос за обезпечение, то можело да бъде налице само хипотезата на чл. 647 ТЗ, т. 4 или т. 5, но не и общата хипотеза на чл. 647, т. 6 от ТЗ.

В този смисъл изходът на спора е обусловен от разрешаване на правния въпрос, че поетото задължение от длъжника наред с купувача солидарно да отговаря за заплащане на цената по договор за покупко-продажба на акции, е лично обезпечение, независимо от какво основание произтича, а като такова в конкретния случай, не е налице нито едно от основанията по чл. 647 ТЗ, т. 4, т. 5 и т. 6. Както и изводът, че при атакуване на договора, сключен между продавач, купувач и солидарни длъжници е налице само договор за встъпване с дълг между кредитора и солидарния длъжник, но не и между длъжника и купувача и поради това, единствено на атакуване по реда на чл. 647, ал. 1 от ТЗ подлежи само договорът, сключен между солидарен длъжник и продавач.

Касационен въпрос

С оглед основанията на заявените искове, настоящият съдебен състав намира, посоченият правен въпрос е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд и е обусловил изхода на делото. С оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК, на ВКС, ще следва да се уточни поставеният правен въпрос както следва: Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник?

В практиката на ВКС, изразена в решение № 238 от 15.01.2019 г. по т. д. № 2668/2017 г., 1 ТО на ВКС, е разяснено дали обезпечителните договори могат да се атакуват на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ ДВ бр. 70/98 г., но липсва пряк отговор по поставения по настоящето дело въпрос, свързан с искове с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ ДВ бр. 20/2013 г. при наличие на договор за лично обезпечение, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник Поради това , ще следва да се приеме, че не е формирана трайно установена практика на ВКС, напълно съвпадаща с отговорите на практиката на ВКС и е налице необходимост от създаване на такава. Това обуславя наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ предварително държавна такса не следва да се внася.

Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Диспозитив

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2812 от 17.12.2019 г. по в.т.д. 3920/19 г., Апелативен съд София, ТО, 11 състав.

Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ търговско отделение.

Определението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини